Акт от 22.11.2018, Административен съд - Монтана

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 605/22.11.2018 г. гр. Монтана

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в публично съдебно заседание на седми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател:

С. Камарашка при секретаря Димитрана Димитрова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 331 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Ю.Д.У. и И.Д.Г. ***, против мълчалив отказ на кмета на Община Монтана за допускане изработване на проект за изменение на Подробен устройствен план /ПУП/ за УПИ ХХ, кв.369 по действащия регулационен и застроителен план на гр. Монтана, по подадено заявление до кмета на Община Монтана с вх.№94-Ю-38/16.04.2018год., касаещ образуване на шест нови поземлени имоти с предназначение за жилищно строителство, както и обособяване на нова улица за достъп до имотите, всички попадащи в ПИ с идентификатор *** по КККР гр.Монтана.

В жалбата се твърди, че искането за изменение на влезлия в сила ПУП за притежавания от тях поземлен имот в режим на съсобственост възстановен с Решение по ПК гр.Монтана с №26/1 от 04.07.2001год. на наследниците на Ц*** Г. П*** и И.Г. П*** , се основава на факта, че не е било предприето отчуждително производство за частта от имота, предвидена за изграждане на улица. Твърдят, че с искането си по чл.135, ал.2 от ЗУТ са приложили всички изискуеми документи, като в срока по чл.135, ал.3 от ЗУТ кметът не се е произнесъл по искането им, което представлява мълчалив отказ, които е незаконосъобразен като издаден в противоречие с материалния закон. Твърдят, че е налице основанието на чл.134, ал.2, т.1 от ЗУТ, тъй като в срока по чл.208 от ЗУТ не е започнала процедурата за отчуждаване. В жалбата и в представени писмени бележки от процесуалния им представител адвокат С. *** искат да се отмени мълчаливия отказ като незаконосъобразен, като преписката се върне на административния орган за произнасяне по същество, съобразно дадени указания. Претендират заплащане на сторените разноски по делото – заплатено в брой адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и съдействие и заплатена държавна такса за образуване на делото, като представят списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът – Кмета на Община Монтана в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адвокат Б.Ц. *** оспорва жалбата, с искане да се отхвърли, като излага съображения, че е реализирано подземно и надземно строителство, както и са налице зелени площи, за които не е изтекъл срока, като наред с това е реализирано строителството във връзка с изградените трасета с комуникации. Претендира заплащане на направените по делото разноски.

Заинтересованите страни Д.А.Г., С.С.Г.,

М*** Г.И. и И.Г.И., редовно призовани, не се явяват, не се представляват и не вземат становище по жалбата.

Заинтересованата страна Г.Ц.Г. се явява лично, като поддържа жалбата против мълчаливия отказ на кмета на Община - Монтана, моли за неговата отмяна.

Заинтересованата страна – Ц.Ц.П. чрез процесуалния си представител адвокат Г. Ц. ***, поддържа жалбата против мълчаливия отказ на кмета на Община - Монтана, моли за неговата отмяна, по съображения изложени в писмено становище в хода на производството. Претендира заплащане на сторените разноски по делото – заплатено адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и съдействие, като представя списък по чл.80 от ГПК.

Относно допустимостта на жалбата настоящият съдебен състав намира, че същата е допустима, поради следното: Предмет на оспорване в настоящото производство е мълчалив отказ.

Непроизнасянето на сезирания административен орган се приравнява на административен акт, когато за последния съществува законово основание за изпълнение на искането. Наличието на надлежно сезиране и компетентност за разглеждането на подаденото искане е условие за прилагането на фикцията, уредена в чл.58, ал.1 от АПК, че непроизнасянето в срок се счита за мълчалив отказ, подлежащ на обжалване. Мълчалив отказ е налице тогава, когато органът е сезиран и има задължение да се произнесе по направеното искане, тъй като само тогава се засягат правата на заинтересованата от издаването му страна.

Проявлението на установената законова фикция се осъществява при наличие на елементите от визирания в правната норма фактически състав, който изисква подадено до компетентния орган искане за издаване на административен акт и непроизнасяне на органа в определения срок. По аналогия с изричния административен акт, който следва да е издаден от компетентен орган, за да произведе правни последици, приравненият на него мълчалив отказ трябва да бъде свързан с непроизнасяне на овластения по закон административен орган.

Съгласно чл.135 ал.1 от ЗУТ лицата по чл.131 могат да правят искания за изменение на устройствените планове с писмено заявление до кмета на общината, а в случаите по чл.124а, ал.3 и 4 - съответно до областния управител или до министъра на регионалното развитие и благоустройството. В случая произнасяне дължи кметът на общината, съгласно цитираната норма.

Жалбата е подадена срещу акт, който може да бъде оспорен по съдебен ред.

Със заявление от Ю.Д.У. и И.Д.Г. *** до кмета на община Монтана с вх. №94-Ю-38 от 16.04.2018год. е поискано разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП, поради което приложимото правно основание е това по чл.135, ал.3 от ЗУТ. С писмо изх.№94-Ю-38-1 от 27.04.2018год. кмета на Община Монтана е уведомил оспорващите, че са установени недостатъци в заявлението, които следва да бъдат отстранени в законоустановения 30-дневен срок. Писмото е получено от оспорващите на 28.05.2018год. Депозирано е писмено становище от оспорващите до кмета на Община Монтана с вх.№94-10-38-2/31.05.2018год., като от този момент е започнал да тече и 14-дневният срок по чл.135, ал.3 от ЗУТ и е изтекъл на 14.06.2018г.

/вкл./. От тази дата е възникнало правото на оспорване по съдебен ред на формирания по заявлението мълчалив отказ.

По отношение на преклузивния срок, в който правото на оспорване може да бъде упражнено, срокът е 14-дневен, съгласно чл.214 и 215 от ЗУТ. Законът за устройство на територията е специален, поради което е неприложима разпоредбата на чл.149, ал.2 от АПК. На обжалване според чл.214 от ЗУТ подлежат отказите за издаване на акт по устройство на територията, независимо дали са мълчаливи или изрични. Срокът за подаване на жалбата е до 28.06.2018г., в който същата е подадена в деловодството на Административен съд Монтана на същата дата.

С оглед на това и постъпилата пред съда жалба е процесуално допустима за разглеждане по реда на съдебното административно обжалване, като подадена в законоустановения срок и от активно легитимирана страна.

За да се произнесе по същество, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е започнало по повод заявление с вх. №94-Ю-38 от 16.04.2018год. от Ю.Д.У. и И.Д.Г. *** до кмета на община Монтана, с което на основание чл.134, ал.2, т.1 във вр. с чл.135 от ЗУТ е поискано разрешение за изготвянето на проект за изменение на ПИ с идентификатор *** по КККР гр.Монтана, като УПИ ХХ, кв.369 по плана за РЗ се корегира по имотната граница и в собствения им имот се обособят шест нови УПИ с предназначение за жилищно строителство, както и обособяване на нова улица за достъп до новообразуваните имоти. Исканото изменение е поради факта, че отчуждаване по чл.208 от ЗУТ не е извършено за реализиране на предвидената улица.

Към заявлението са приложени следните документи:скица - предложение за проект за изменение на ПУП-ПРЗ на гр.Монтана; обяснителна записка; решение на ПК Монтана за възстановяване на правото на собственост на насл. на Ц*** и И. Г*** П*** б.ж. на гр.Монтана; извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти и графична извадка от КК и от КРНИ на гр.Монтана.

По делото не са представени документи, издадени от административния орган относно подаденото заявление с вх. №94-Ю-38 от 16.04.2018год. от оспорващите.

В хода на делото по искане на ответника е назначена, изготвена и приета от съда съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като обективна, без индиция от заинтересованост, в която вещото лице потвърждава, че към момента на представяне на ПУП от инж. К. У*** не е реализирано мероприятие – изграждане на улица за достъп до съседни обекти върху терена на поземлен имот с идентификатор *** по одобрената КК на гр.Монтана. Предложението за образуване на нови поземлени имоти и улица, засяга изграждането на предвидените по действащия регулационен план улици и тротоари, като прилежаща част на пътното платно.

Съдът намира, че жалбоподателят е депозирал пред административния орган заявление по реда на чл. 135, ал.1 от ЗУТ. От представените документи за собственост, скица - извадка от действащия ПУП /л.26 по делото/ и приложените удостоверения за наследници се установява, че оспорващите имат качеството на лица по чл.131, ал.2, т.1 от ЗУТ, поради което неоснователни са възраженията на ответната страна в тази насока. В конкретния случай, именно кметът на общината е компетентен да се произнесе по искането на жалбоподателите, които са представили доказателства, че имат правен интерес да искат изменение на ПУП, тъй като са съсобственици на имота, предмет на плана по см. на чл.131, ал.2, т.1 от ЗУТ и са изложили в писмен вид инвестиционните си намерения.

Следва да се посочи, че конкретният казус не касае разрешение за изработване на ПУП, а разрешение за изработване на проект за изменение на вече одобрен ПУП на основание чл. 135, ал.3 от ЗУТ.

Разпоредбата на чл.135, ал.3 от ЗУТ задължава компетентния административен орган, в случая кмета на община Монтана да се произнесе със заповед по направено по реда на чл.135 от ЗУТ искане.

Разрешението на кмета на общината по чл. 135, ал.3 от ЗУТ, респективно отказа за издаване на такова, е правомощие на кмета на общината, което подлежи на обжалване пряко пред съда по силата на чл. 215 от ЗУТ.

Относно характера на административния акт по чл. 135 ал.3 от ЗУТ следва да се посочи, че заповедта по чл.135, ал.3 от ЗУТ представлява самостоятелен индивидуален административен акт, издаван в процедурата по одобряване и изменение на действащ ПУП, по искане на лице от кръга по чл.131 от ЗУТ. С нея се дава положителен отговор /разрешава, допуска/ или се отказва изработването на такъв проект. При издаването й предмет на преценка са искането /дали изхожда от лице по чл.131 от ЗУТ/ и приложената скица по чл.135, ал.2 от ЗУТ с предложение за изменението на плана.

В случая към заявлението е приложена скица с предложение за исканото изменение, което означава, че изискването на чл. 135, ал.2 от ЗУТ е изпълнено. Искането изхожда от лице по чл.131 от ЗУТ, тъй като оспорващите са едни от собствениците по силата на наследствено правоприемство на ПИ с идентификатор *** по КККР гр.Монтана, съгласно приложеното решение на ПК и издадените удостоверения за наследници. ПИ с идентификатор *** е с площ от 3352кв.м. и е пресечен от улица с посока север-юг и дължина 35-38м.

По делото не се спори, че ПУП на гр.Монтана е одобрен със заповед №740/10.07.1997год., видно от приложената извадка от действащия ПУП. Имотът на оспорващите е бил предвиден за отчуждаване за изграждане на улица и за площи с неизяснено предназначение. В извадката от действащия ПУП е посочено, че уличната и дворищната регулация не са приложени, което се потвърждава и от заключението на вещото лице по изготвената и приета по делото съдебно техническа експертиза. Същата потвърждава, че мероприятие не е осъществявано. С ПУП на гр.Монтана одобрен със заповед №740/10.07.1997год. се предвижда отчуждаване на ПИ с идентификатор ***, с площ от 3352кв.м., в който попада УПИ ХХ в кв.369 по ПРЗ на гр.Монтана. Уличната регулация на имота не е приложена, но планът е влязъл в сила и е действащ. Пропускането на срока по чл.208 от ЗУТ от своя страна е основание за исканото изменение на ПУП-ПРЗ, поради което и жалбоподателите имат правен интерес да искат изменение на ПУП, съгласно чл. 134 ал.2, т.1 от ЗУТ.