Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 653 от 12.05.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 856/2023
Вид
Решение № 653
Подписан
12.05.2025
Състав
Елена Радева

Цитирани разпоредби

  • чл.154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.367 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.258 - 269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.258 - 269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.258 - 269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.258 - 269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.258 - 269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.258 - 269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.258 - 269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.266 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.266, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.258 - 269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.258 - 269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.258 - 269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.154 · Закон за устройство на територията
  • чл.160, ал.1 · Закон за устройство на територията
  • чл.181 · Закон за устройство на територията
  • параграф 5, т.46 · Закон за устройство на територията
  • чл. 286 · Търговски закон
  • чл.286, ал.1 · Търговски закон
  • чл.288 · Търговски закон
  • чл.326, ал.2 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 653 гр. София, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Радева при участието на секретаря Юлия С. Димитрова А.ова като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело № 20231100900856 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Претенция с правно основание чл.266 вр. с чл.258 вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.286, ал.1 ТЗ.

В исковата молба ищецът „БИМ ГРУП“ ЕООД, ЕИК 205029513, чрез адв. Г.

Г., твърди, че на 05.06.2020г. е сключил с ответника „СОЛ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД, ЕИК 204822881, договор №027, по силата на който ответникът, в качество на възложител, е възложил на ищеца, в качество на изпълнител, изпълнение на строително-монтажни работи /СМР/ по вид, количество и единични цени, описания в приложенията към договора, за изграждане на многофамилна жилищна сграда с гаражи, находяща се в поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 68134,610,2107, с административен адрес гр.София, район „Подуяне“, ул.“*********, съгласно одобрен инвестиционен проект. С подписване на този договор страните са придобили качество на участници в строителен процес, съгласно смисълът, вложен в нормата на чл.160, ал.1 ЗУТ, като са приели заплащането да се извършва съобразно завършения етап от строителството. За целта строителят съставя протокол за извършеното, кани възложителя да провери и одобри изпълнената работа, подписва се протокол и въз основа на приетите СМР възложителят следва да извърши плащане.

Твърди, че първоначалното съгласие между страните е било за изграждане на сградата до степен на завършеност „груб строеж“.

Ищецът твърди, че въпреки постигнатото съгласие относно предаване/приемане на извършената работа, независимо от съставените протоколи, подписани от ищеца и изпратени на възложителя – ответник, последният мълчаливо ги е приемал и е извършвал плащане, без забележки.

Тази практика, възприета от страните по договора е продължила до октомври 1

2022 година.

Ищецът твърди, че лично – със собствени сили, средства и материали и чрез наети от него лица /подизпълнители/ е изпълнил строежа до договорения етап, за което на 08.07.2021година е съставен протокол, образец 14 и сградата е била снабдена с удостоверение №53/19.07.2021година по чл.181 ЗУТ. Твърди, че съставеният протокол, образец 14, удостоверява, че проектантите и строителния надзор са приели конструкцията, както и че строежът съответства на инвестиционния проект, с правилата за изпълнение на вида СМР, документите, че вложените строителни материали са в съответствие. В този акт не се съдържа удостоверяване на допуснати недостатъци или други забележки по строителството Въз основа на този документ възложителя се е снабдил с удостоверение по чл.181 ЗУТ.

Ищецът твърди, че между страните е постигнато съгласие обектът да се довърши от него до етап на приемане на строителството с акт, образец 15, като това съгласие не е обективирано в документ, но от страна на възложителя е имало поетапно възлагане на изпълнителя на осъществяване на строителни дейности, а изпълнителят е осъществявал възложената работа, като в хода на строителния процес са съставяни всички актове, предвидена в Наредба №3 от 31.07.2003г., като във всички тези актове ищецът е обозначава като строител, а ответникът като възложител.

Съставените по Наредбата протоколи се подписвали от ищеца, били изпращане на ответника за преглед и одобрение на извършените СМР, възложителят ги приемал мълчаливо, като след издаване на фактура от страна на ищеца е извършвал плащане.

Това нормално развитие на облигационната връзка продължило до октомври 2022 година, когато възложителят преустановил плащанията към изпълнителя, но последният продължил да извършва СМР, изпращал съставените актове по наредбата на възложителя, който ги подписвал.

Ищецът твърди, че между него и ответникът е възникнало спор, преди ищецът да предаде на ответника сградата с акт, образец 15.

Причината за този спор е въпросът с плащане на извършените СМР и поради това страните подписали две споразумения: първото на 23.12.2022 година, второто на 11.01.2023година.

Ищецът твърди, че съгласно споразумението от 23.12.2022г. ищецът е демонстрирал желанието си за отстъпки, чрез намаляване на претендираното възнаграждение по договора за извършените от него разходи по изпълнение на строителството на сградата.

С това споразумение са се съгласили, че възражения по извършения груб строеж на сградата не са налични и са се съгласили да бъде съставен акт, образец 15 след подписване на това споразумение.

Възложителят е поел задължение до 31.01.2023г. да извърши проверка на съставените протоколи, а изпълнителят – да не начислява лихви по издадените фактури.

Възложителят се е съгласил до 31.01.2023г. да извърши заплащане на 2 сумата от 250 000лв. с ДДС, с която частично да се извърши плащане на издадени фактури.

Съгласили са на 01.02.2023г. да проведат среща, на която да се одобрят извършените СМР и да се уговори крайна дата за плащането им- 15 от датата, на която сградата е въведена в експлоатация, като възложителят е поел задължение сам и за своя сметка да извърши някои необходими за въвеждането в експлоатация СМР като финишно боядисване на стълбищни клетки с перлен ефект, монтаж на парапет към рампа за подземен етаж и облицовка на подовете на асансьорите.

С това споразумение страните са приели, че прогнозната сума, която възложителят следва да заплати на изпълнителя към този момент, както и която ще е необходима за приемане на сградата ще е в размер на 528 623,65лв. без ДДС или 634 348,38лв. с ДДС.

Ищецът твърди, че на 30.12.2022г. е завършил фактически сградата и предал извършената работа на възложителя, за което е съставен акт образец 15, който удостоверява, че извършеното строителство е прието без забележки.

Ищецът твърди, че ответникът му е заплатил сумата от 250 000лв. с ДДС, с която покрил свои стари вземания, в резултат на което от това плащане е останал остатък от 2 670,56лв. С тази сума е частично погА.о вземане, за което е съставен протокол за установяване на извършени СМР от 16.12.2022г. на обща стойност от 27 677,67лв. без ДДС или 33 213,20лв. с ДДС. След частичното погасяване вземането на ищеца за този протокол е сума от 30 542,64лв. с ДДС.

Поради липса на плащане от страна на възложителя страните се наложило да преговарят отново касателно част от постигнатите условия на споразумението от 23.12.2022г., което е осъществено с второ споразумение от 11.01.2023г.

С това второ споразумение изпълнителят се е съгласил да бъде удължен срока за проверка на представените актове за СМР до 28.02.2023 година, като изчака до 06.03.2023г. плащане на своите вземания и да не начислява лихва за забава до тази дата. Страните са се съгласили да се проведе среща между тях на 02.03.2023година, за да обсъдят окончателно своите финансови взаимоотношения, а възложителят е поел задължение да извърши плащане на дължимите за строителството суми не по- късно от 15 дни от въвеждане на сградата в експлоатация, с крайна дата 06.03.2023година.

Ищецът твърди, че възложителят е отказал да обсъжда предоставените му актове на срещата на 02.03.2023година, не е уведомил изпълнителя дали има забележки към извършените СМР, като изпълнителят въпреки това е съставил протоколи и актове за всички останали неактувани до момента СМР, които били завършени до съставяне на акт, образец15.

Предложил на възложителя ответник да бъде подписано ново споразумение, в което договорят срокове за плащане на извършените СМР, което възлиза в общ размер от 726 142,90лв. с ДДС.

Поради нежеланието на възложителя ново споразумение не е подписано, 3 като за ответника е останал непогА. дълг за извършени от ищеца СМР на обща стойност 726 142,90лв. с ДДС.

Ищецът твърди, че тази сума е формирана от следните дължими възнаграждения за изпълнени СМР, както следва:

1.По протокол за установяване на извършени СМР от 16.12.2022 година на обща стойност от 27 677,67лв. без ДДС е налице остатък за плащане в размер на 25 452,20лв.

2.По протокол за установяване на извършени СМР от 14.12.2022г. вземането е в размер на 294 699,11лв. без ДДС.

3.По протокол за установяване на извършени СМР от 15.02.2023г. вземането е в размер на 38 865,09лв. без ДДС.

4.По протокол за установяване на извършени СМР от 15.02.2023г. вземането е в размер на 86 583,26лв. без ДДС

5.По протокол за установяване на извършени СМР от 15.02.2023година вземането е в размер на 17 566,16лв. без ДДС.

6.По протокол за установяване на извършени СМР от 15.02.2023 година вземането е в размер на 25 769,27лв. без ДДС.

7.По протокол за установяване на извършени СМР от 15.02.2023 година вземането е в размер на 39 293,80лв. без ДДС.

8. По протокол за установяване на извършени СМР от 15.02.2023г. вземането е в размер на 6 661,83лв. без ДДС.

9. По протокол за установяване на извършени СМР от 15.02.2023г. вземането е в размер на 17 327,58лв. без ДДС.

10.По протокол за установяване на извършени СМР от 15.02.2023година вземането е в размер на 1 487,20лв. без ДДС.

11.По протокол за установяване на извършени СМР от 15.02.2023г. вземането е в размер на 3 796,77лв. без ДДС.

12. По протокол за установяване на извършени СМР, представляващи порта проход, от 15.02.2023г.г., вземането е в размер на 5 211,83лв. без ДДС.

13. По протокол за установяване на извършени СМР представляващи изработване на ауспух от неръждаема тръба от 15.02.2023г., вземането е в размер на 1 664лв. без ДДС.

14. По протокол за установяване на извършени СМР от 15.02.2023г. вземането е в размер на 14 284,39лв.без ДДС.

15. По протокол за установяване на извършени СМР, представляващи извършена услуга с механизация от 15.02.2023г. вземането е в размер на 416лв.

16. По протокол за установяване на извършени СМР от 15.02.2023г. вземането е в размер на 26 040,59лв.без ДДС.

Във всеки от съставените на 15.02.2023г. актове се съдържат като описание, количество и единична цена извършените от ищеца работи.

Общият размер на вземането е сума от 605 119,08лв. без ДДС или 4

726 142,90лв. с ДДС.

Ищецът твърди, че ответникът като възложител не е възразил по точността на изпълнението в количествено и качествено отношение. Не са направени възражения и относно издадените фактури, като такива не са направени и при издаване на акт, образец 15. Твърди, че е налице приемане на изпълнението чрез конклудентни действия. Въпреки извършеното приемане от ответника плащане на вземането на изпълнителя не е осъществено.

Поради настъпилата изискуемост на вземането си моли съда, като съобрази изложеното в исковата молба, да постанови решение, с което осъди ответникът да му заплати възнаграждението по договора за строителство, ведно със законната лихва от датата на постъпване на исковата молба в съда и разноските по делото.

В исковата молба ищецът твърди, че строителството е започнало не на уговорената дата, а в по- късен момент, по вина на ответника, като описва кои свои задължения възложителят не изпълнил своевременно, които обстоятелства са довели до забава.

Ищецът е направил своите доказателствени искания.

Препис от исковата молба е връчен на ответника по реда на чл.50, ал.2 ГПК и отговор на същата не е подаден в срока по чл.367 ГПК.

Отговор е представен по делото, но извън срока, едва на 28.11.2023 година, на датата на първото по делото открито съдебно заседание. С него ответникът оспорва претенцията по основание и размер. В този отговор се оспорват твърденията на ищеца съдържащи се в исковата молба, но тъй като отговорът е депозиран извън срока, съдът приема, че сторените от ответника възражения касателно фактите са преклудирани – аргумент от мотивите по т.4 на ТР№1 от 09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013 година ОСГТК, съобразно които „По силата на изричната разпоредба на чл. 133 във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. Аналогична е и разпоредбата на чл.370 ГПК, касаеща търговските спорове, какъвто безспорно е настоящият.

Ето защо съдът следва да зачете единствено като становище на ответника подадения от него отговор, извън срока по чл. 367 ГПК и съобрази изложените в него доводи.