Решение № 131 от 25.10.2024, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Сандански, 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Й. Филчев при участието на секретаря Йорданка Н. Стойкова като разгледа докладваното от Иван Й. Филчев Административно наказателно дело № 20241250200143 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „ХХХХХХХ ЕООД, ХХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление в град ХХХХХХХ, ж.к. „ХХХХХХХХ“, ул. „ХХХХХХХХХХХ №ХХ, вх. „ХА“, ет.Х, ап.Х, , представлявано от Васил Йорданов Тасков, подадена от упълномощен процесуален представител – адвокат Й. С. Л.-П. срещу електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №8506157878, издаден отХХХХХХХХ ХХХХХХХ" при МРРБ, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.102, ал.2 от Закон за пътищата на основание чл.187, ал.2, т.3, вр. с чл.179, ал.3б от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2500 лева.

В жалбата се твърди, че ЕФ е незаконосъобразен, тъй като не е извършено твърдяното в него нарушение. Твърди се също, че електронният фиш е издаден в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални правила, неправилно е приложена и административнонаказателната разпоредба. На следващо място жалбоподателят твърди, че нарушението не е подведено под съответната санкционна норма. Жалбоподателят твърди, че обстоятелството от съдържанието на издадения ЕФ не може да се установи кое е санкционираното лице – собственикът на превозното средство или водачът на превозното средство.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не явява, не се представлява. По делото са постъпвали молби от процесуалния представител с които са правени доказателствени искания и е взето становище по съществото на спора. Направено е искане за заплащане на разноски – сторените от жалбоподателя разходи за ангажирането на защитник.

Въззиваемата страна - ХХХХХХХ "ХХХХХХХХХ", редовно призована, се представлява от упълномощен представител – юрисконсулт. Представителя оспорва жалбата като 1 неоснователна. Представя писмени доказателства. В хода на съдебните прения излага доводи за законосъобразност и правилност на електронния фиш иска потвърждаването му.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

На 20.02.2023г. в 19: 09 ч. с устройство № 10142, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП било регистрирано движението на пътно превозно средство (ППС) - товарен автомобил ХХХХХХХХХ, с регистрационен номер ХХХХХХХХ, с технически допустима максимална маса 20 500 кг, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща техническа допустима максимална маса на състава 44 000 по път А-3, км. 143+945, в община Струмяни, с посока намаляващ километър, (включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за него няма изцяло заплатена пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаване.

Поради това и на основание чл.187, ал.2, т.3 от ЗДвП, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП е ангажирана административнонаказателната отговорност на собственика на горепосоченото ППС, а именно „Витекс“ ЕООД.

По делото се установи от събраните доказателства, че за същата дата – 20.02.2023г. за посоченото ППС е била заплатена маршрутна такса, като същото е осъществило пътуване за времето от 06.48 до 08.16. по обратен маршрут, включващ ии сегмента, отбелязан в обжалвания акт. Установи се също така, че на посочената дата – 20.02.2023г. жалбоподателят, като собственик на ППС е сменил доставчика на декларирани данни. Така към часа на осъщественото заснемане – 19.09 на 20.02.2023г. поради промяна на доставчика за описаното в ел. фиш ППС не е имало заплатена маршрутна карта или тол декларация.

Такава е заплатена в 19.44 часа чрез новия доставчик на декларирани данни – интелигентни трафик системи, като маршрутната карта – макар и с последващ час на създаване – включва маршрута – и сегмента – по който се е движило ППС.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства, а именно: Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закон за пътищата № 8506157878 от 20.02.2023 г. ксерокопие; Акт № BG 07032023/5800/Р8-247 от 07.03.2023 г – ксерокопие; Свидетелство за регистрация Част І за ППС с рег. № ХХХХХХХХХ; Застрахователна полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите № ХХХХХХХХХХ/11.01.2023 г. – ксерокопие; Сметка №ХХХХХХХХХХ от 01.03.2023 г. към Договор № ХХХХХХ, както и представените от юрисконсулт А.: Електронен фиш, известие за доставяне, заверено ксерокопие на пощенски плик от 02.03.24 г., доказателствени записи по нарушението, видеоснимки и справка за нарушение № ХХХХХХХХ, История на обработка на нарушението, както и представената справка от Интелигентни трафик системи изх. № ХХХХ/27.05.2024 г., ведно с разписка за маршрутна карта.

При така установените фактически обстоятелства, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима - депозирана е от надлежно легитимирана страна, в преклузивния 14-дневен срок за обжалване срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съгласно чл.10, ал.1, т.2 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се дължи такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3 /с обща технически допустима максимална маса над 3, 5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9/. В разпоредбата се посочва още, че заплащането на тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за 2 изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.

Разпоредбата на чл.10б, ал.4 от ЗП предвижда, че размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7 или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут.

Съгласно чл.139, ал.5 от ЗДвП движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл.10, ал.1 от ЗП, а в чл.139, ал.7 от ЗДвП е въведено изричното задължение за водача на пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.

В разпоредбата на чл.102, ал.2 от ЗДвП е въведено задължение за собственика да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него. С посочената разпоредба законодателят е предвидил отговорност за собственика, респ. ползвателя на превозното средство, чието задължение е да установи размера и да заплати пътната такса.

Когато собствениците или ползвателите на ППС не заплатят дължимата пътна такса при преминаване по платената пътна мрежа, нарушението се документира от Електронната система за събиране на пътни такси, съгласно чл.167, ал.3 от ЗДвП. Тя създава доклад с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал (представени по делото). Докладът и снимките, съгласно чл.189е, ал.8 от ЗДвП, в своята съвкупност, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства. Характерът на отразените в Електронната система за събиране на пътни такси данни е изрично прокламиран и в разпоредбата на чл.189е, ал.6 от ЗДвП, а именно: контролните органи могат да извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси почл.10, ал.1 от ЗП, като отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със следните обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси.

В случая от обективна страна се установи, че на 20.02.2023г. електронната система за събиране на пътните такси е засякла товарния автомобил с рег. № Е 4449 КХ, който се е движел по по път А-3, км. 143+945 в община Струмяни, с посока намаляващ километър (включен в обхвата на платената пътна мрежа) и е създала доклад за извършено нарушение.

Настоящият състав приема, че макар и обективно да е било допуснато нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП, тъй като е налице несъответствие между платената и дължимата тол такса, то деянието му е малозначително.

За да достигне до този извод съдът съобрази следното:

Предвидения в чл. 179, ал.3б от ЗДвП размер на наказанието противоречи на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Цитираният текст въвежда задължение за държавите членки установените 3 наказания за нарушение на директивата да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

Съгласно практиката на съда на Европейския съюз (съединени дела С-497/15 и С498/15 чл.9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им.

В българския закон –чл.179, ал.3б от ЗДвП, санкцията е абсолютно определена, като не подлежи на определяне по съразмерност съобразно тежестта на нарушението. В този смисъл според настоящият състав предвиденото в чл.179, ал.3б от ЗДвП наказание противоречи на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО поради нарушение на изискването за пропорционалност. Както е известно при нетранспониране в срок на директива или при неправилното й транспониране се поражда директен ефект, който позволява непосредствено приложение на съответните текстове на директивата.

Следва да се има предвид и че в чл.12 от ЗАНН е посочено, че административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Налагането на административно наказание не е, а и не следва да бъде самоцел на държавата – то трябва преди всичко да е в съответствие с тежестта на извършеното административно нарушение. Този принцип се извежда от разпоредбата на чл.35 от ЗАНН, според който наказанието трябва да е съответно на извършеното престъпление, т. е. по арг. от чл.11 от ЗАНН и административното наказание трябва да е съобразено със степента на засягане на обществените отношения от извършеното административно нарушение.