Решение № 1502 от 21.12.2020, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1502 гр. София , 15.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание на петнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ася Събева

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20201000502696 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Решение № 4538/05.07.2018г. постановено по гр. д. № 31/2016г. по описа на СГС, ГО, 18 състав, е уважен частично иск с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./, като „ЗД ”Бул инс” АД, са осъдени да заплатят в полза на С. Т. Г. , сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от контузия на главата, дифузна травма на главния мозък, мозъчен оток, счупване на ставния израстък вдясно и тялото на долна челюст с разместване на фрагменти, разкъсно - контузна рана на лявата ушна мида, контузия на бял дроб, счупване на 7 и 8 ребро вдясно, подкожен емфизем, контузия на корема, настъпили в резултат на ПТП, причинено на 04.12.2014 г. от Б. Х. Д., водач на л.а. Опел Астра с per. № ********, застрахован по силата на Договор ОП-51-Д- 75/16.12.2013г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.12.2014 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 369,10 лева (триста шестдесет и девет лева и десет ст.) - имуществени вреди - разходи за лечение, ведно със законната лихва от датата на извършване на разходите до окончателното изплащане.

Със същото решение „ЗД „Бул Инс” АД е осъден да заплати на К. Г. Т., сумата от 2500 (две хиляди и петстотин) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди - контузия на главата, мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана в лявата слепоочна област, разкъсно-контузна рана в основата на носа, контузия на лявата гръдна половина, настъпили в резултат на ПТП, причинено на 04.12.2014 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.12.2014г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 23,20 лева (двадесет и три лева и двадесет ст.) - имуществени вреди - разходи за лечение, ведно със законната лихва от датата на извършване на разходите - 08.12.2014 г. до окончателното плащане.

Със същото решение са отхвърлени претенциите в останалата им част, както следва: за С. Т. Г. за разликата над сумата от 20 000 лева до предявения размер от 150 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди и за 1 разликата над сумата от 369,20 лева до предявения размер от 586,29 лева като неоснователен, а за К. Г. Т. за разликата над сумата от 2500 лева до предявения размер от 45 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди и за разликата над сумата от 23,20 лева до предявения размер от 31,90 лева като неоснователен.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ответника - „ДЗИ - Общо застраховане“ АД. Присъдени са разноски.

С решение от 26.10.2018г. е допусната поправка на ЯФГ в диспозитива на решението досежно фамилното име на К., което е Д., а не Т., както е погрешно записано.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищците по делото.

Жалбоподателите-ищци С. Т. Г. ЕГН ********** и К. Г. Д. ЕГН ********** оспорват решението в неговата отхвърлителна част, както следва:

С. Т. Г. – разликата над 20 000 лв. до сумата от 150 000 лв., т.е за още 130 000 лв. за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените му телесни увреждания от процесното ПТП;

2.

К. Г. Д. – разликата над 2500 лв. до сумата от 30 000 лв., т.е. за още 27 500 лв. за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на причинените му телесни увреждания от процесното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата от датата на ПТП - 04.12.2014 г. до окончателно изплащане.

1.

Посочват, че съдът неправилно е определил размера на паричния еквивалент на търпените от тях морални вреди. Съдът въобще не е съобразил, че на пострадалия С. Г. са причинени 4 отделни среди телесни повреди, като обезщетение в размер на 20 000 лв. за всички увреждания е изненадващо занижено и по никакъв начин не репарира нанесените вреди от материално естество. Извършена е оперативна интервенция във връзка със счупената челюст, като двете челюсти са „заковани“ една за друга и пострадалия не е можел да отваря устата си 1,5 м, като през това време е приемал единствено течности. В резултат на претърпените травматични увреждания пострадалият С. Г. е получил съчетана травмаглава, гърди, корем; контузия на главата; дифузна травма на главния мозък; мозъчен оток; счупване на ставния израстък вдясно и тялото на долната челюст с разместване на фрагменти; разкъсно-контузна рана на лява ушна мида; контузия на бял дроб; счупване на 7мо и 8-мо ребро вдясно; подкожен емфизем вдясно; контузия на корема. Към настоящия момент не е напълно възстановен и продължава лечението си. За продължителен период е имал нужда от грижите на близките си. Вследствие на причинените телесни увреждания търпи изключително много болки и страдания, търпи редица неудобства, както и един продължителен период е на болнично лечение. При инцидента е изживял и изключителен стрес, който не е преодолян и до днес. Преди инцидента е бил водач на служебен автомобил, а към настоящия момент изпитва страх и се стресира от шофиране, което допълнително го 2 травмира.

В резултат на претърпените травматични увреждания пострадалият К. Д. е получил контузия на главата; мозъчно сътресение; разкъсно-контузна рана в лявата слепоочна област; разкъсно- контузна рана в основата на носа; контузия на лявата гръдна половина.

Към настоящия момент пострадалият Д. не е напълно възстановен и търпи периодични болки и страдания. От процесното ПТП пострадалият не е могъл да да се самообслужва и е бил принуден да ползва чужда помощ като ангажира непрекъснато близките си. Вследствие на причинените телесни увреждания търпи изключително много болки и страдания, търпи редица неудобства, не се чувства добре физически и емоционално. При инцидента е изживял и изключителен стрес, който не е преодолян и до днес.

На второ място посочват, че съдът неправилно е приел съпричиняване от страна на К.

Д. и то в процент от 50 %. Дори да се приеме, че евентуално с правилно поставен предпазен колан той би избегнал травма в областта на главата, то би могло да се определи обема на съпричиняване на не повече от 20 %, каквато е и трайната съдебна практика в тази насока, но в никакъв случай равен обем на приноса с този на виновния водач. В конкретния случай дори да се приеме, че е налице принос от страна на пострадалия, то същият е в толкова нисък обем, че изобщо не следва да се отчита и да се отразява на размера на обезщетението.

Претендират разноски.

Въззиваемата страна „ЗД „Бул Инс” АД оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че обезщетението присъдено от първоинстанционният съд не е завишено, а е справедливо определено, тъй като няма представени медицински документи за периода от инцидента на 04.12.2014г. до настоящия момент за евентуално наличие на някакви реални усложнения. Счита, че исканата сума е прекомерно завишена.

Претендира разноски.

Третото лице помагач „ДЗИ Общо застраховане“ АД не изразява становище по жалбите.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 226 ал.1 КЗ /отм./ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.

Ищците С. Т. Г. и К. Г. Д. твърдят, че на 04.12.2014г. около 10.30 часа с посока от гр.Силистра към с.Калипетрово се движел патрулен полицейски автомобил, в който пътували ищците, собственост на ОД - МВР Силистра, с per. № ********, управляван от Б.

Х. Д., при което е настъпило ПТП при мокро и мъгливо време и мокра пътна настилка.

Твърдят, че водачът Д. е изгубил контрол върху л.а., то поднесло и навлязло в лентата за 3 насрещно движение, където правомерно се движел л.а.Ауди 80 с per. № ********, управляван от И. П. Х.. При настъпилия челен удар С. Г. получил контузия на главата, загуба на съзнание, травма на главния мозък, мозъчен оток, фрактура на долна челюст и на 7- мо и 8-мо ребро вдясно, рана на лявото ухо, контузия на белия дроб и корема. Оценява неимуществените си вреди на 150 000 лв. Твърди, че е направил разходи за лечение в размер на 586,29 лева. На второ място К. Д. е получил контузия на главата, загуба на съзнание, рана на лицето и носа, рана на лявото слепоочие, контузия на лява ребрена дъга, множество натъртвания. Твърди, че е направил разходи за лечение в размер на 31,90 лв. Претендират обезщетения както следва: С. Г. сумата от 150 000 лева - неимуществени вреди, както и сумата от 586,29 лв. - имуществени вреди, а К. Д. сумата от 45 000 лева - неимуществени вреди, както и сумата от 31,90 лв. - имуществени вреди, ведно със законна лихва от датата на настъпване на застрахователното събитие, както и направените по делото разноски.

Ответникът ЗК „Бул Инс" АД поддържа доводи за неоснователност на исковете, като оспорва механизма за настъпване на ПТП, както и твърдението за причинно-следствена връзка с претендираните вреди. Възразява, че не са налице твърдените от ищците телесни увреждания, както и че те не са им причинени от процесното ПТП. В условие на евентуалност възразява, че в случая е налице съпричиняване от страна на пострадалите, които не са използвали обезопасителни колани. Въвежда твърдения за независимо съизвършителство на двамата водачи. Претендира разноски.

Третото лице помагач „ДЗИ Общо застраховане“ АД оспорва предявените искове като недоказани и неоснователни. Твърди, че л.а.Ауди 80 с per. № ********, управляван от И.

П. Х., няма вина за случилото се и не е превишавал допустимата скорост. Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалите, които не са използвали обезопасителни колани, а автомобилът им се е движил с несъобразена скорост.

От фактическа страна се установява, че с влязла в сила на 18.01.2017г. Присъда № 6 от 12.03.2016г. постановена по НОХД № 156/2015г. по описа на ОС- гр.Силистра Б. Х. Д. е признат за виновен в това, че на 04.12.2014г. около 10.43 ч. на път ІІІ-213 км. 10+500 в посока от гр. Силистра към с. Калипетрово, при управление на л.а.Опел Астра per. № ******** е нарушил правилата за движение, като е управлявал със скорост от 114 км.ч. при максимално допустима скорост в този участък от 70 км.ч., при което по непредпазливост е причинил смъртта на И. П. Х., водач на л.а. Ауди 80 с per. № ********.

В мотивите на ВКС е посочено, че е законосъобразно заключението, че подсъдимият е допуснал нарушение на режима на скоростта, като е управлявал МПС със скорост от 114 км.ч, въпреки наличието на пътен знак, ограничаващ скоростта в пътния участък на местопроизшествието до 70 км.ч. Това нарушение е в пряка причинна връзка със загубата на управление на автомобила, частичното му навлизане в насрещната лента за движение и настъпилия удар с насрещно движещия се автомобил, при който пострадалият е получил тежки увреждания, довели до смъртта му. Скоростта на движение на автомобила на подсъдимия надхвърля както разрешената в населено място скорост от 50 км.ч, така и посочената от знак В-26 скорост от 70 км.ч., поради което е несъстоятелно възражението, че бланкетната норма на чл.343 НК не е запълнена с точното нарушение на правилата за движение и това прави деянието несъставомерно. Не е налице и основание за преквалификацията на деянието по чл. 343а НК, доколкото фактите, приети от решаващите съдилища не сочат на оказана помощ на пострадалия от страна на подсъдимия. ВКС напълно споделя заключението, че професионалните задължения на Д. /пътен полицай/ по контрол и санкциониране на нарушителите на правилата за движение предпоставят повисоки изисквания към самия него при управление на МПС и завишават укоримостта на поведението му в конкретния случай.

4

Следователно и на основание чл.300 ГПК за настоящата инстанция е задължителен изводът на наказателния съд относно това дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен. Безспорно е установено, че пострадалият Д. е пътувал на предна дясна седалка, а ищецът Г. на задна лява седалка, като и двамата са пътни полицаи към тази дата.