Решение № 12302 от 24.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12302 гр. София, 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20241110108672 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Предявени са от „..“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „.., чрез пълномощника адв. Х., срещу А. К. П. при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правна квалификация чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.9 от ЗПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 59802/2023г. по описа на СРС, 169 състав.

Ищецът излага доводи, че на 10.05.2018 г. между „..“ АД и А. К. П. бил сключен договор за револвиращ кредит № .., като на основание т. 3, т. 4 и т. 5 от част I от договора, банката одобрила изплащането на безсрочен, потребителски, револвиращ кредит в размер на 700 лв. Сумата била преведена по посочената в т. 6 от договора разплащателна сметка на името на кредитополучателя. Кредитната сума се използвала само чрез кредитна карта „Основна револвираща карта 800 Mastercard Classic“. Предвид вида на кредита, кредитополучателят е можел да използва многократно уговорената сума, доколкото е възстановявал сумите по разплащателната си сметка, като в 1 т. 16 от договора било уговорено, че средствата за погасяване на задължението се осигурявали чрез превод на трудовото възнаграждение на кредитополучателя по посочената разплащателна сметка. Сочи, че след вливане на „..“ АД в „..“ АД, последната придобива качеството кредитор на вземанията по процесния договор, които е цедирала в полза на „..“ ЕООД.

Според клаузата на т. 8 от договора, кредитополучателят се задължил да прави минимална погасителна вноска по кредита, в размер от 5% от редовната в края на всеки месец главница, но не по-малко от дължимата за същия период лихва, която следвало да бъде заплатена от първо до петнадесето число на месеца, следващ всеки предходен отчетен период. Отбелязва, че при пълно плащане на задължението за предходен отчетен период, кредитополучателят не дължал лихва върху сумата усвоена чрез плащания на ПОС терминални устройства.

Съгласно т. 5, ал. 1 от договора, лихви се дължали единствено върху размера на усвоените суми, с изключение на сумите по платежни операции, за които се прилагал гратисен период. Номиналният фиксиран годишен лихвен процент върху редовната главница бил в размер на 18%, а лихвата за просрочие върху просрочената главница, представляваща наказателна надбавка, била в размер на 6% пункта над номиналния лихвен процент по редовната главница, или общо 24%, като посочената лихва се прилагала спрямо цялата главница при настъпване на изискуемост по т. 9 и т. 10 от част I в договора. Годишният процент на разходите по кредита възлизал на 27,51%, като общо дължимата сума от кредитополучателя била на стойност от 796,91 лв. Излага доводи, че към датата на прехвърляне чрез договор за цесия на непогасените вземания по договора за кредит, непогасената главница била в размер на 595,08 лв.

Страните уговорили, че процесния договор за кредит се прекратявал при неиздължаване изцяло или отчасти на определената минимална погасителна вноска до 22-ро число на съответния месец, като считано от 23-то число, банката блокирала възможността за усвояване на суми по кредита, както и кредитната карта. Сочи, че последната вноска по кредита била извършена на 07.07.2021 г., в период, в който картата е била блокирана, а договорът се считал за прекратен. Твърди, че длъжникът следва да се счита уведомен за сключения на 26.05.2023 г. договор за покупко-продажба на вземания между „..“ АД и „..“ ЕООД с оглед приложеното към исковата молба уведомление за цесия. Излага доводи, че на 09.05.2020 г. е настъпил крайният срок за погасяване на вземанията по кредита, поради което същите са изискуеми. Ето 2 защо моли съда да признае за установено, че ответникът дължи на дружеството вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 59802/2023 г. по описа на СРС, 169 с-в, както следва:

595,08 лв. – главница по процесния договор за кредит, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното погасяване на дълга, както и 214,84 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 09.05.2020 г. до 04.10.2023 г., с изключение на периода от 09.05.2020 г. до 13.05.2020 г., с оглед изискването на чл. 6 ЗМДВИП. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. И., е подал отговор на исковата молба. Оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва наличието на облигационно отношение с ищеца, както и усвояването на сумата по кредита. Счита, че подписът му в процесния договор за кредит и за издаване и предоставяне на бяла карта е пренесен посредством технически средства. Оспорва получаването на кредитна карта, предмет на сключения договор за предоставяне на кредитен лимит по револвираща кредитна карта № ... Оспорва банковата лицензия на кредитното дружество. Твърди, че процесният договор за кредит е недействителен, доколкото не отговарял на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗПК, като противоречал и на разпоредбите на чл. 12, т. 6, т. 8 и т. 9 ЗПК. Счита, че договорът е нищожен и в частта, в която са уредени дължимите лихви поради противоречието им с добрите нрави, както и поради неспазване на изискванията на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК.

Излага съображения относно недействителността на процесния договор за цесия. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на процесните вземания. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира разноски.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

От приложеното по настоящето дело ч.гр.д. №59802/2023г. на СРС, 169 състав, се установява, че в полза на „..“ ЕООД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за следните суми: сумата от 595,08 лв. – главница по договор за револвиращ кредит № .., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 3

ГПК до окончателното погасяване на дълга, както и 214,84 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 09.05.2020 г. до 04.10.2023 г., с изключение на периода от 09.05.2020 г. до 13.05.2020 г., с оглед изискването на чл. 6 ЗМДВИП.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, като в законоустановения срок същият е подал възражение, че не дължи сумите по заповедта, поради което на заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Настоящите искове са предявени в указания срок.

Сключен е между „..“ АД като заемодател и А. К. П. като заемател договор за револвиращ кредит № .. от 10.05.2018г., по силата на който банката одобрила изплащането на безсрочен, потребителски, револвиращ кредит в размер на 700 лв., отпускан чрез кредитна карта „Основна револвираща карта 800 Mastercard Classic“, при номинален годишен лихвен процент 18%. При просрочие на главницата е уговорен лихвен процент в размер на 24 %.

Годишният процент на разходите е в размер на 27.51 %. Усвоеният кредит е уговорено да се връща от 1-во до 15-то число на месеца, следващ всеки изтекъл отчетен период, като ако бъде изплатено задължението изцяло лихва не се начислява, а ако се заплати минимална погасителна вноска, същата следва да покрие дължимата за периода лихва.

Установява се от представения по делото договор за прехвърляне на парични вземания от 26.05.2023г., Приложение №1/26.05.2023г. към него, Справка от ТР към СВ, че кредиторът „..“ ЕАД, правоприемник на „..“ АД, е прехвърлил вземането си срещу А. К. П. като длъжник на „..“ ЕООД.

Представено е уведомление до длъжника за извършената цесия.

По делото и изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно дадено и кредитира изцяло. Вещото лице след проверка в счетоводството на ищеца е установило, че по договор за револвиращ кредит № .. за периода 16.05.2018г. до 13.04.2020г. е била усвоена сума в размер на 1228,30 лева, съобразно подробно описаното в Таблица 1, Колона 2 и Колона 4. Начислена била такса за надвишен лимит в размер на 15,47 лева, както и договорна лихва в размер на 12,59 лева. Заплатени били суми в размер на 556,94 лева, с които са погасени 15,47 лева такса за надвишен кредитен лимит, 12,59 лева – договорна 4 лихва, 528,88 лева – частично погасена главница. Към 30.04.2020г. не е заплатена главница в размер на 699,42 лева. За периода 01.05.2020г. – 07.07.2021г. са начислени 167,60 лева – начислена лихва в размер на 18% върху непогасената главница, 76,06 лева – начислена такса за нереволвиране и годишна такса. След извършено плащане от страна на ответника П. на 02.07.2021г. са погасени 76,06 лева – такса за нереволвиране и годишна такса, 167,60 лева – погасена лихва върху неплатена главница, 104,34 лева – погасена част от главницата. Вещото лице е посочило, че към 18.10.2023г. дължима е останала главница в размер на 595,08 лева, както и законна лихва за забава за период от 08.07.2021г. до 04.10.2023г. в размер на 145,41 лева.

Други относими и допустими доказателства по делото не са представени.

При така установените факти от значение за спора съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:

Предявени са положителни установителни искове с правна квалификация чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.9 от ЗПК за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №59802/2023г. по описа на СРС, 169 състав.

Установява се от събраните по делото доказателства, че сумата по договор за кредит е усвоена от кредитополучателя, към кой момент същият е изпаднал в забава, като ответникът е извършвал плащания по кредита, с които е погасявал част от начислените му задължения.

Сключен е договор за цесия между „..“ ЕАД и ищеца по делото, с който вземанията на кредитора по договора са прехвърлени на ищцовото дружество. По отношение на длъжника прехвърлянето на вземането има действие от деня, когато му бъде съобщено от предишния кредитор /чл.99, ал.4 от ЗЗД/. Правнорелевантно за действието на цесията е съобщението, извършено от цедента. Единственото възражение на ответника е липсата на негово съгласие за извършване на прехвърляне на вземането. Длъжникът не е страна по договора за цесия, нито се изисква неговото съгласие, съобразно закона, поради което съдът намира наведеното възражение за неоснователно.

По силата на принципа за свобода на договаряне няма пречка старият кредитор да упълномощи новия за извършване на уведомлението. Това 5 упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Предвид изложеното, установеното в чл.99, ал.4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането.

Ненадлежното уведомяване или липсата на такова, за прехвърляне на вземането, би имало значение само при условие, че ответникът е платил своето задължение по договора за кредит. В случая, няма твърдение че ответникът е платил преди връчване препис от исковата молба на различно от цесионера-ищец лице. Не се твърди по делото да е извършено плащане на стария кредитор /цедента/, в който случай неуведомяването на длъжника за извършената цесия би имало значение.

В случая по делото са представени доказателства, че цедентът е упълномощил цесионера да извърши това съобщаване от негово име. От представените доказателства не се установява уведомлението да е достигнало до длъжника, в установената трайна съдебна практика /в този смисъл Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о., и Решение №78/09.07.2014 г., постановено по т.д. 2352/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о./, е възприето становището, че поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който следва да бъде уведомен длъжникът за извършената цесия, то надлежно уведомяване е налице и тогава, когато уведомлението е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 ГПК.