Определение № 24228 от 01.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24228 гр. София, 01.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Д.а

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно частно гражданско дело № 20251100512154 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 255823/24.07.2025год. на адв. А. Д., процесуален представител на М. И. Д. срещу Определение № 30301/16.07.2025год. на Софийски районен съд, постановено по гр.д. №50149/2024год., 151 състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на решението по делото в частта за разноските.

Жалбоподателят излага становище за незаконосъобразност на обжалваното определение с твърдение за неправилност при преценка присъденото адвокатско възнаграждение под минимума предвиден по Наредба за възнаграждения за адвокатска работа. Моли обжалваното определение да бъде отменено и да му присъдено адвокатско възнаграждение за осъществена процесуална защита при условията на чл.38 от ЗА в пълния претендиран размер с ДДС, както и да му присъди адвокатско възнаграждение за осъществена процесуална защита при условията на чл.38 ЗА по насрещния иск в размер на 480лв. с ДДС.

Ответникът „ Кеш кредит мобайл“ ЕАД излага мотиви за неоснователност на жалбата по съображения изложени в отговора. Посочва, че проведеното исково производство не се характеризира с фактическа и правна сложност . Исковете произтичат от едно и също правоотношение и не се налага доказване на всеки иск поотделно. Проведено е само едно съдебно заседание , а по спорните въпроси е налице многобройна практика. Моли съда да остави частната жалба без уважение.

Ответникът „Кредит гаранция“ ЕООД оспорва частната жалба и моли въззивния съд да я остави без уважение. Излага мотиви за отсъствие на фактическа а правна сложност на делото, за отсъствие на активна процесуална дейност по защита като се посочва, че адв.Д. не е депозирал писмени становища, правил доказателствени искания, липсва участие в 1 съдебни заседания. Подал е само молба за разглеждане на делото в негово отсъствие, поради което тази ограничена процесуална активност не обосновава претендирането на първия размер адвокатско възнаграждение по Наредба №1 за минималните размери адвокатски възнаграждения.

Ответникът „ Кеш кредит“ ЕАД не е депозирал отговор на частната жалба.

Съдът, като прецени доводите на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от страна, имаща правен интерес и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

СРС е бил сезиран с обективно и субективно съединени установителни искове по чл.26 ал.1 от ЗЗД вр. ЗПК за установяване недействителност на договор за потребителски кредит и за прогласяване недействителност на договор за възлагане на поръчителство. В хода на производството единият от ответниците, а именно „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД е предявил насрещен осъдителен иск за сумата 705,02лв.

С решението си по делото районният съд изцяло е уважил исковете на ищцата, представлявана от процесуалния си представител адв. А. Д. , САК, и е отхвърлил насрещния иск. На последния , на основание чл.38 ал.2 от ГПК е присъдил адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищцата по всеки от предявените искове, в размер на 480лв. с ДДС., т.е осъдил е ответниците „ Кеш кредит мобайл“ ЕАД и „ Кеш кредит“ ЕАД да заплатят на адв.Д. сумата 480 лв. с ДДС адвокатски хонорар за осъществена безплатна помощ, осъдил е ответника „Кредит гаранция“ ЕООД да заплати на адв.Д. сумата 480 лв. с ДДС адвокатски хонорар за осъществена безплатна помощ. По делото е проведено едно съдебно заседание, на което ищцата или неин процесуален представител не се е явил.

Комуникацията на ищцата, чрез нейния процесуален представител, със съда е осъществена изцяло по електронен път. Изслушано е вещо лице по икономическа експертиза, назначена служебно от съда.

В срока за обжалване на решението, адв. Д. е подал молба по чл.248 от ГПК. Поискал е от съда да измени решението в частта за разноските, като вместо по 480лв. с ДДС му присъди по-висок размер хонорар съобразно размера предвиден в Наредба №1 /2004г. Поискал е от съда да допълни решението си , като му присъди хонорар и за предявения насрещен иск в размер на 480лв. с ДДС.

Ответниците „ Кеш кредит мобайл“ ЕАД и „Кредит гаранция“ ЕООД са възразили срещу направеното искане.

С обжалваното определение, СРС е отхвърлил искането за изменение и допълване на решението в частта за разноските. Посочил е, че е изложил пространни мотиви по въпроса за разноските в своето решение, което е съобразено с практиката на СЕС касаеща адвокатските възнаграждения.

Въззивният съд споделя извода на районния съд , че при уважен изцяло иск, на основание 2 чл.78 ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски, а в случай на осъществена безплатна правна помощ, право на възнаграждение , на основание чл.38 от ЗА, има неговия процесуален представител. Видно от данните по делото, адв. Д. е процесуален представител на ищцата М. И. Д. при договорено възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв., в който случай същото се присъжда на процесуалния представител. В хода на производството по делото пред районният съд ответниците не са оспорили обстоятелството, че ищцата е материално затруднено лице.

При определяне на дължимото адвокатско възнаграждение съдът следва да се ръководи от фактическата и правна сложност на делото, която произтича от вида на претенцията, обема на събраните доказателства, извършените от страните процесуални действия, подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика /така Определение № 2771 от 3.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 2140/2024 г., I т. о., ТК и цитираната в него друга съдебна практика/. С оглед материалния интерес, който не е висок, правната и фактическа сложност на делото /при отчитане, че се касае за типово дело, по което има постановена значителна практика както на българските съдилища, така и на СЕС/ и действително осъществените процесуални действия от процесуалния представител, които се изразяват в подаване на искания, молби и бележки в писмен вид, без явяване в съдебно заседание , въззивният съд намира, че определеното от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение на адв. Д. от 480лв. по двата предявени от него иска напълно покрива стойността на извършения от него труд. НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа няма задължителен за съда характер, а навежда критериите за определяне на адвокатското възнаграждение за всеки конкретен случай, които районният съд изцяло е съобразил. Насрещният иск е предявен във връзка с първоначалния иск, касае същото правоотношение и няма основание за определяне на отделно адвокатско възнаграждение при отхвърлянето му.

Водим от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх.№ 255823/24.07.2025год., подадена от адв.

А. Д., САК, процесуален представител на М. И. Д., ЕГН **********, срещу Определение № 30301/16.07.2025год. на Софийски районен съд, постановено по гр.д. №50149/2024год., 151 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4