Решение № 1287 от 23.10.2026, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1287 гр. Пазарджик, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър ЧардаК при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Димитър ЧардаК Гражданско дело № 20265220100072 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е отрицателен установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК.

Ищецът Н. И. Н. с ЕГН ********** от с. * твърди, че по силата на два договора за продажба, оформени с нотариален акт за продажба №194, том ІІІ, рег. №5280, дело №414 от 17.12.2001 г. по регистъра на Веселина Гагова – нотариус с рег. №071 в НК и нотариален акт за продажба №119, том ІІ, рег.

№2732, дело №209 от 03.05.2004 г. по регистъра на Веселина Гагова – нотариус с рег. №071 в НК, е собственик на следните поземлени имоти:

Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Паталеница, общ.

Пазарджик с площ от 913 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, находящ се в м. „Спасова черква“, номер по предходен план 034007, при съседни имоти: ***, ***, ***, ***, *** и ***, както и Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Паталеница, общ. Пазарджик с площ от 3711 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, находящ се в м. „Спасова черква“, номер по предходен план 034003, при съседни имоти: ***, ***,

***, ***, ***, ***, *** и

***.

1

Ищецът твърди, че между тези два имота са разположени процесните поземлени имоти, а именно: Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Паталеница, общ. Пазарджик с площ от 654 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, находящ се в м. „Спасова черква“, номер по предходен план 034005, при съседни имоти: ***, ***, ***, ***, *** и

***, както и Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Паталеница, общ. Пазарджик с площ от 813 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, находящ се в м.

„Спасова черква“, номер по предходен план 034006, при съседни имоти:

***, ***, ***, *** и ***.

Ищецът твърди още, че от момента на закупуване на поземлен имот с идентификатор *** с площ от 3711 кв.м. е завладял и процесните два имота с идентификатори *** и ***, като фактически е присъединил голяма част от тях към имота с идентификатор ***, оградил е мястото с метална мрежа върху бетонна основа и е поставил в това място пчелни кошери, а останалата част от процесните имоти е присъединил фактически към закупения от него поземлен имот с идентификатор *** и върху това място е засадил акациеви дървета, които са медоносни и служат за храна на пчелите. Твърди ищеца, че до момента упражнява фактическата власт върху имотите по този начин, без никой да оспорва владението му.

Поддържа, че е придобил процесните имоти по давност, която е изтекла през месец май, 2015 г. Твърди, че след придобиването на собствеността е възложил да се направи геодезическо заснемане на трите оградени от него поземлени имота с идентификатори ***, *** и ***.

Ищецът твърди, че ответниците са признати за собственици на придобитите от него по давност два поземлени имота с идентификатор *** и ***, за което е съставен нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност №62, том ІІ, рег. № 259, дело №2731 от 20.12.2023 г. по регистъра на Нели Ивчева-П. – нотариус с рег. № 697 в НК. Оспорва признатото от нотариуса право на собственост и владението на ответниците.

Иска от съда да установи, че ответниците не са собственици на имотите.

Претендира съдебни разноски.

Ответниците Л. К. М. с ЕГН **********, Д. П. М. с ЕГН ********** и двамата от с. * и М. П. Т. с ЕГН ********** от гр. * оспорват иска, като твърдят, че до 2010 г. имотите са владени от тяхната баба М, починала през 2011 г., която отглеждала в тях тютюн. След нейната смърт за имотите се 2 грижил П - съпруг на първия и баща на втория и третия ответник, починал през 2019 г., който ги косял и почиствал от дива растителност, а след неговата смърт това започнал да прави ответника Д. М.. Твърдят, че ищецът започнал да огражда имотите едва през лятото на 2023 г., а през 2024 г. предложил да му ги продадат или да ги заменят срещу друг негов имот, но те отказали.

Поддържат, че имотите винаги са владени от тях и от наследодателите им, поради което са ги придобили по давност. Искат от съда да отхвърли иска да им присъди съдебни разноски.

Съдът въз основа на доказателствата по делото и на закона прие от фактическа и правна страна следното:

В производството по предявен отрицателен установителен иск ищецът следва да докаже фактите, от които произтича неговия правен интерес. Той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор – в случая заявеното право на собственост, като докаже фактите, от които то произтича – в случая началния момент и обстоятелствата, при които е установено владението върху поземлените имоти и конкретните действия, посредством които е упражнявал същото, както и неговата продължителност.

Ответниците от своя страна следва да докажат правопораждащите факти на отреченото от ищеца право, като за тях важи изискването за изчерпателност на основанията, т.е. трябва да посочат и да установят всички правопораждащи факти, защото при евентуално уважаване на иска ответниците не могат да претендират същото право на друго, незаявено основание. С оглед легитимиращия ефект на констативния нотариален акт, който обръща тежестта не доказване, ищецът следва да установи обстоятелствата, които изключват съществуването на признатото от нотариуса право на собственост в полза на ответниците.

По делото не е спорно и се установява от представените два нотариални акта, а именно: нотариален акт за продажба №194, том ІІІ, рег.

№5280, дело №414 от 17.12.2001 г. по регистъра на Веселина Гагова – нотариус с рег. №071 в НК и нотариален акт за продажба №119, том ІІ, рег.

№2732, дело №209 от 03.05.2004 г. по регистъра на Веселина Гагова – нотариус с рег. №071 в НК, че ищецът е собственик на Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Паталеница, общ. Пазарджик с площ от 913 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, находящ се в м. „Спасова черква“, номер по предходен план 034007, при съседни имоти: ***, ***, ***,

***, *** и ***, както и на Поземлен имот с

3 идентификатор *** по КККР на с. Паталеница, общ. Пазарджик с площ от 3711 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, находящ се в м. „Спасова черква“, номер по предходен план 034003, при съседни имоти: ***, ***, ***,

***, ***, ***, *** и ***.

С представения нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност №62, том ІІ, рег. № 259, дело №2731 от 20.12.2023 г. по регистъра на Нели Ивчева-П. – нотариус с рег. № 697 в НК, ответниците се легитимират като собственици въз основа на давностно владение на Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Паталеница, общ. Пазарджик с площ от 654 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, находящ се в м. „Спасова черква“, номер по предходен план 034005, при съседни имоти: ***, ***, ***,

***, *** и ***, както и на Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Паталеница, общ. Пазарджик с площ от 813 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, находящ се в м. „Спасова черква“, номер по предходен план 034006, при съседни имоти: ***, ***, ***,

*** и ***.

От представените скици е видно, че поземлените имоти, описани в констативния нотариален акт, са разположени между закупените от ищеца два поземлени имота.

От основното и допълнително заключение на приетата СТЕ се установява, че процесните имоти с идентификатор *** и идентификатор *** се намират извън очертанията на населеното място и представляват земеделска земя. До 1962 г. те са били в регулацията на селото, но след това са изключени от плана, изгубили са своето жилищно предназначение и са станали земеделска земя. Същите са записани в КВС като общинска собственост на Община – Пазарджик. Ищецът е изградил жилищна сграда в закупения от него поземлен имот с идентификатор *** и е оградил същия с ажурна метална мрежа върху бетонна основа с височина 30 см. При поставянето на оградата ищецът е присъединил към имота си реални части от съседните имоти с идентификатор *** – с площ на присъединената част 302 кв.м. и идентификатор *** – с площ на присъединената част 319 кв. м. Към настоящия момент използва ограденото пространство като едно дворно място, прилежащо към жилищната сграда.

Вещото лице е установило чрез справки в кадастралната карта, ортофото 4 картата на района и интернет платформата Гугъл мапс, че оградата в сегашния й вид е съществувала към м. август, 2010 г. На приложените към това заключение снимки ясно се виждат частите от двата имота, които ищецът е присъединил към своето дворно място, както и самите кошери.

От показанията на всички разпитани свидетели: П Д Д, С Г Т, А Г Н, К В П и Л К П, се установява, че в оградената реална част от двата процесни имота ищецът е поставил пчелни кошери. В частта извън оградата растат акациеви дървета, за които никой не полага грижи, а мястото е обрасло и неподдържано. Установява се още, че тази част е владяна от ответниците и от техните наследодатели от 1983-84 г. до 2019 г., когато е починал П М.– съпруг на отв. Л. М. и баща на ответниците М. Т. и Д. М..

Показанията на свидетелите следва да се кредитират с доверие, тъй като почиват на лични впечатления, не си противоречат, взаимно се допълват и се подкрепят от заключението на СТЕ.

Въз основа на тези доказателства съдът приема за установено, че ищецът владее оградената част от имотите с идентификатор *** и идентификатор ***, като това владение е установено през лятото на 2010 година. Частта от тези имоти, която остава извън оградата, не се владее от никоя от страните от 2019 г. Същата е обрасла и неподдържана, а засаждането на акациеви дървета, които не изискват по-нататъшни грижи и не дават плодове, представлява еднократен акт и изключва поСния характер на владението. Тази част е владяна от ответниците и от техните наследодатели в периода 1983 г. – 2019 г.

За да може владението като материално господство върху вещта да породи правните последици на придобивната давност, то трябва да е спокойно /да не е установено и поддържано с насилие/, явно /да не е установено и поддържано по скрит начин/ и несъмнено /да се установи, че действително се упражнява фактическа власт с намерение за своене/. Освен това владението трябва да е поСно /фактическата власт върху вещта да няма случаен характер, а да е израз на воля, трайно да се държи вещта по начин препятстващ евентуалното владение на други лица/ и непрекъснато /да не е било прекъсвано за период по-дълъг от 6 месеца, съгласно чл.81 ЗС/. Намерението за своене се преценява с оглед на обстоятелствата, при които е установена фактическата власт върху вещта. Доказването му е улеснено от презумпцията на чл.69 ЗС, според която владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Оборването на презумпцията става, чрез установяването на валидно облигационно отношение /наем, заем за 5 послужване, залог и др./ или на съсобственост, които придават на лицето с фактическата власт качеството на държател по смисъла на чл.68, ал.2 ЗС и изключват качеството му на владелец. В този случай държателят носи тежестта да докаже наличието на обстоятелства, демонстриращи преобръщането на държането във владение.

Освен наличието на всички тези предпоставки, необходимо е още придобиването на вещта по давност да не е забранено от закона – чл.86 ЗС, чл.10, ал.13, чл.24, ал.7 ЗСПЗЗ или пък течението на давността да е нормативно ограничено – чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, §1 ЗД на ЗС /ДВ, бр.46 от 2006г./.

От заключението на СТЕ се установява, че процесните имоти с идентификатор *** и идентификатор *** са нанесени в картата на възстановената собственост и са подлежали на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ във възстановими граници с план за земеразделяне, но за тях не са подадени заявления за възстановяване. Отразени са като имоти на ОбщинаПазарджик. От горното може да се направи извод, че същите представляват имоти по чл.19, ал.1, изр.2 ЗСПЗЗ.