Решение № 10531 от 29.09.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10531 гр. София, 29.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20211110139188 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „......... ЕАД, уточнена с молба от 04.11.2021 г. /л.61 от делото/ с предявени искове с правно основание чл. 422 ал.1 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД срещу И. Т. Д., ЕГН **********, и Д. Д. Д., ЕГН **********, за признаване за установено, че ответниците са ползвали доставена от ищеца топлинна енергия в топлоснабден имот с адрес гр..............., както и че не са имали основание за това. В исковата молба е изложено, че по този начин ответниците се обогатили без основание за сметка на ищеца, като му дължат солидарно, на основание чл. 32 СК, сумата от 671,11 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. ведно със законна лихва от 16.11.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 68,97 лв. за периода от 31.07.2018 г. до 04.11.2020 г., сумата от 15,73 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2019 г. ведно със законна лихва от 16.11.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 2,75 лв. за периода от 31.07.2018 г. до 04.11.2020 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. дело № 56762/2020 г. по описа на СРС, 29 състав.

В срока по чл.131 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, с който оспорват исковете по основание и размер. Не оспорват, че между страните няма сключен договор за доставка на топлинна енергия. Оспорват за исковия период ищцовото дружество да е доставило в имота топлинна енергия на посочената стойност.

Молят за отхвърляне на исковете.

1

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът "Т......... ЕАД е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 56762/2020 г. по описа на СРС, 29 състав, срещу Д. Д. и И. Д., по което на 03.02.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжниците са подали възражение, в което е посочено, че не дължат изпълнение на вземанията по издадената заповед.

При наличие на валидно възражение, породило своите правни последици, в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят, съгласно дадени указания, е предявил установителни искове с предмет всички вземания, за които в негова полза е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело.

За основателност на исковете с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно да е доставил топлинна енергия до стопанския обект на ответниците (твърдяната доставена топлинна енергия да е за стопански нужди правилото на § 1, т. 43 ДРЗЕ); ответниците реално да са потребили доставената топлинна енергия; да липсва валидно правно основание - тоест годен правопораждащ юридически факт, от който между страните да е възникнало валидно правоотношение, чийто централен елемент е разместването на имуществени блага, а именно - доставянето и потреблението на топлинна енергия; липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

В тежест на ответниците е при доказване на горните факти, да установят положителния факт на плащане или наведените правоизключващи възражения.

Между страните не се спори и от представения нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 74/24.03.2017 г., том I, рег. №1765, дело № 60 от 2017 г. по описа на нотариус ............. при НК и район на действие СРС се установява, че ответникът Д. Д. Д. е придобил правото на собственост по отношение на процесния недвижим имот с адрес ............. Не се спори и се установява, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 186/27.09.2019 г., том II, рег. № 7204, дело № 305 от 2019 г. по описа на нотариус ............. при НК и район на действие СРС (л.18-21) Д. Д. Д. и И. Т. Д. са продали на трето за делото лице – ..........., собствения си недвижим имот, придобит по време на брака им и представляващ магазин № 7, находящ се в гр.

София, район Оборище, в партера на сградата на бул. ........, заедно с 4,355 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, цялото с площ от 809 кв.м. Предвид това съдът приема за установено, че в периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. И. Т. Д. и Д. Д. Д. се явяват собственици на процесния имот.

2

Въз основа на общите данни в кредитираното от съда и неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебно техническа експертиза (л. 97-100) се установява, че сградата, в която се намира имотът, е присъединена към абонатна станция, и следователно процесният имот е топлоснабден.

От наименованието, местоположението и цялостната индивидуализация на имота следва изводът, че в имота се ползва топлинна енергия за стопански нужди по смисъла на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (отм. с ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), а считано от 17.07.2012 г. – за небитови нужди по смисъла на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). Касае се за обект, представляващ „магазин“, находящ се в партера на жилищен блок, т.е. за обект с търговско предназначение.

Предвид това, през исковия период ответниците са имали качеството на небитови клиенти на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), поради което и за да е действителен сключеният от тях договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие, трябва да се установи, че е спазена предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ писмена форма за действителност.

В настоящото производство между главните страни не е бил сключван договор за продажба на топлинна енергия за процесния период в предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ писмена форма за действителност, поради което помежду им не е възникнало валидно облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за небитови (стопански) нужди. При липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, същото разполага с правата по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, в който законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването.

Имуществените облаги имат материално естество и те са оценими в пари.

Изразяват се в увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване на неговите пасиви или в спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване, в случай че разходите са били необходими и ответникът по иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане.

Спестените разходи от потребена топлинна енергия за небитови нужди са вид имуществена облага за собственика на самостоятелен обект в сграда-етажна собственост. Обедняването на топлопреносното предприятие и обогатяването на собственика на имота настъпват посредством обстоятелството на отдаване на топлинна енергия от отоплителната инсталация в сградата, като последната е собственост на самите етажни собственици. Следва да се отбележи, че до момента на изричен отказ от 3 нормативно установено мнозинство от етажните собственици за топлопреносното дружество съществува нормативно задължение да извършва захранване с енергия на цялата сграда, т.е. касае се за факт, който е извън неговия юридическия контрол. С оглед на тази специфика, съгласно чл. 153 ЗЕ всички разходи за доставена в сградата топлинна енергия се разпределят между собствениците и вещните ползватели на самостоятелни обекти (понятието клиенти следва да се тълкува корективно като задължени лица, в противен случай би се обезсмислило императивното изискване на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, касаещо небитовите клиенти). Ето защо, именно собственикът/ползвателят е този, който се обогатява от спестени разходи за потребена топлинна енергия както по отношение на отдадената енергия от инсталираните в имота му отоплителни тела, така и по отношение на отдадената енергия от сградната инсталация, припадаща се за този имот. Фактическото ползване на имота в този случай, с оглед разпоредбата на чл. 153 ЗЕ (и за разлика от класическите хипотези на т.нар. непрестационна кондикция по чл. 59 ЗЗД), е без значение. Приложението на чл. 153 ЗЕ може да бъде изключено единствено от действието на валиден договор по чл. 149, ал.

1, т. 3 ЗЕ. След като такъв договор не е сключен, за топлопреносното дружество не съществува нормативна възможност да изследва обстоятелството кое лице фактически ползва имота. От друга страна, за собственика на имота, който е заплатил разходи за топлинна енергия за имот, ползван от трето лице, съществува нормативна възможност да предяви регресен иск към този ползвател за заплатеното. Противен извод би наложил в тежест на топлопреносното дружество извършването на проверки извън рамките на присъщите му обществено значими функции или поемането на разходите за ползване на топлинна енергия в самостоятелни обекти за небитови нужди поради законова невъзможност за извършването на такива проверки. Наред с това, при същия извод, фактическото неползване на имот, който има небитови/стопански, би довело до необосновано обременяване на топлопреносното дружество с разходите за топлинна енергия от сградната инсталация, припадащи се за самостоятелния обект.

В настоящия случай ответниците са си спестили разходи за доставената и ползвана топлинна енергия за процесния имот, на който са собственици. По делото не се доказа доставената топлинна енергия да е за задоволяване нуждите на семейството, респ. разходите за нейното заплащане следва да се дължат разделно при равни квоти от съпрузите като съсобственици на имота.

Количеството на доставена от ищеца топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация и топлинна енергия за загряване на топла вода се установява от доказателствата по делото и от приетата СТЕ, чието заключение е, че ФДР е извършвало дялово разпределение за процесния имот в съответствие с действащата нормативна уредба. Според посоченото от вещото лице по СТЕ, в периода 2018 г. 2019 г. в процесния имот не е налице лицензиран водомер за топла вода, а ответниците не са осигурили достъп на служители на ФДР за посещение в имота, за което са 4 съставени протоколи за неосигурен достъп. Поради липса на отчет, разходът за топла вода е изчислен на база двама потребители при норма 140 литра на потребител за денонощие. Въз основа на заключението по СТЕ се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.0 4.2019 г. възлиза на 689,86 лв., която сума надвишава исковата претенция, поради което предявените искове по чл. 59 ЗЗД за главница за топлинна енергия подлежат на уважаване в пълния им размер. Стойността на тази топлинна енергия е дължима, независимо, че в имота, собственост на ответниците, не се ползва топлинна енергия за отопление, по аргумент от разпоредбата на чл. 153, ал. 6 от Закона за енергетиката, съгласно който клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

За основателност на исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.

86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава, както и размера на мораторната лихва.