Решение № 270 от 05.08.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. С.З., 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Търговско дело № 20255500900109 по описа за 2025 година

Производството е с правно основание на предявения иск: чл. 232, ал. 2, предл. 1-во от ЗЗД.

Образувано по искова молба от „В.А.“ ООД – гр.С.З. против „Е.“ - с.М. и Д. В. И. - с.М. с цена на предявения иск за главница 38 698,29 лева и лихва в размер на 3 955,93 лева.

Ищецът сочи в исковата молба, че на 21.07.2023г. с ответното дружество е сключил договор за наем на земеделски земи за стопанската 2023 г. - 2024 г. в землището на с. М., съгласно който ищецът като наемодател предоставил на ответника под наем за временно и възмездно ползване собствената си земеделска земя намираща се в с.М. с обща площ от 859,962 дка, подробно индивидуализирана в самия договор за наем. Посочва, че наемната цена е определена на 38698,29 лв., платима в срок до 30.06.2024г.

Заявява, че по договора изрично като солидарен длъжник на страната на наемателя е втория ответник Д. В. И..

Твърди, че договорения падеж е изтекъл, наемателя-ответник ползва земята, но плащане няма, въпреки многократните покани и опити да се споразумеят за начина на плащане и издължаването.

Отбелязва, че предвид обстоятелството, че в чл.27, ал.1 от договора за наем, са посочени електронни адреси за кореспонденция, то на ответника са 1 изпратени три поредни покани-уведомления съответно на 05.07.2024 г. на 17.09.2024 г. и на 04.03.2025 г. за доброволно плащане на дължимия наем, но безрезултатно.

Посочва, че на 17.06.2024 г. е изпратена на ответника Проформа фактура за дължимия наем.

Твърди, че до настоящия момент няма получено плащане. Заявява, че освен главницата по договора за наем, ответникът дължи и лихва за забавено плащане върху неплатената главница от 38698,29 лв., в размер на 3955.93 лева за периода от 01.07.2025 г. до 28.03.2025 г.

Ищецът моли, да се осъдят ”Е.“ с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: с.М. и Д. В. И. с ЕГН **********, като солидарен длъжник на страната на дружеството наемател, да му заплатят солидарно сума в размер на 38698,29 лева, представляваща незаплатена и дължима цена за дължим и незаплатен наем на земеделски земи, намиращи се в землището на с. М., за стопанската година 2023 г. - 2024 г., съгласно договор за наем на земеделски земи за стопанската 2023 г. - 2024 г. от 21.07.2023 г., ведно с лихвата за забавено плащане върху неплатената главница от 38698,29 лв., за периода от 01.07.2025 г. до 28.03.2025 г. в размер на 3955.93 лева, както и законната лихва върху главницата, считана от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й плащане.

Посочва банкова сметка, по която ответниците могат да заплатят задължението.

Претендира присъждане на направените разноски по това производство.

В срока по чл.367 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника СД „Е.“ - гр. Ч., с който оспорва изцяло исковата молба, като счита същата за неоснователна. Излага следните мотиви:

Оспорва представеният по делото договор като заявява, че подписът положен под същият не е изпълнен от лицето Д. И., като моли да се задължи ищеца да представи приложения договор в оригинал.

Твърди, че ответното дружество не е приемало условията на сключения договор за наем, респ. не е ползвало и описаните в същия недвижими имоти.

С оглед на това, че ползването не е осъществявано от ответното дружество счита, че последното и не дължи описаната в исковата претенция 2 наемна цена, респ. не дължи и лихва за описаният период.

Моли, да се отхвърлят предявените от „В.А.“ ООД искове като неоснователни. Моли, да му бъдат присъдени направените в производството разноски.

По делото е постъпила допълнителна искова молба от ищеца, с която пояснява и допълва исковата молба:

Заявява, че с ответника са имали дългогодишни търговски взаимоотношения, като още от 2016 г. са им дали под наем притежаваната от „В.А.“ ООД земеделска земя в землището на с.М., за периода от 2016 г. до 30.09.2025 г. За целта договаряли и подписвали договори за наем за всяка година от 2016 г. до 2024 г., които представя като доказателство по делото.

Сочи, че по сключените договори за наем от 2016г. до 2023 г. са получавали плащане от ответното дружество, с изключение за стопанската 2023 - 2024 г., където нямат получено такова и затова имат претенция чрез настоящото съдебно дело. Предвид обстоятелството, че дълги години с ответника са работили коректно, през последните години договорите за наем са изпращали по пощата за подписи и са ги получавали отново по пощата подписани от страна на наемателя и солидарния длъжник. Но, като съпостави процесния договор с тези от миналите години, подписът на Д. В. И. е един и същ.

Твърди, че земеделската земя, предмет на процесния договор за наем е обработвана от ответното дружество, което се установява и от Писмо РД 1202-493-1/20.05.2025 г. издадено от Общинска служба по земеделие гр.Ч., ИРМ офис Б., в което изрично е констатирано, че ответното дружество са подали заявление по чл.70 от ЗСПЗЗ за земеделските земи, предмет на договора за наем, като са ги декларирали като наети въз основа на процесния договор.

Пояснява, че в срок до 31-ви юли на всяка календарна година всеки собственик или ползвател на земеделска земя трябва да уведоми Общинската служба „Земеделие“ за стопанисваните от него земи. Сочи, че това се случва с подаване на Декларация по чл. 69 и чл. 70 от ППЗСПЗЗ. В документа се посочва формата на стопанисване на земите (собствена, под наем, под аренда) и начинът им на трайно ползване (нива, ливада, пасище, трайно насаждение и др.). Задължение имат и земеделските стопани, които обработват наети имоти.

Подадена в срок декларация важи за следващата стопанска година. Посочва, че с подаването на Декларации по чл. 69 и чл. 70 от ППЗСПЗЗ собствениците 3 или ползвателите на земеделските земи имат право да избират дали стопанисваните от тях земи да участват в споразумения по чл. 37в, ап.1 от ЗСПЗЗ или да не участват, обработвайки ги в т.нар. „реални граници“. Или чрез подаването на заявление по чл.70 от ЗСПЗЗ за земеделските земи, които са дали под наем, ответното дружество признават и декларират пред ОСЗ, че правното основание, за да ги ползват е процесния по делото договор за наем.

Допълнителен отговор на допълнителната искова молба от ответниците не е постъпил.

Как се разпределя доказателствена тежест:

Ищецът следва да докаже: 1/. наличие на валидно наемно правоотношение между страните в рамките на исковия период с уговорена наемна цена в посочения от ищеца размер; 2/ че е изпълнено задължението за предаване имотите на ответника;

В тежест на ответника е установяването на положителния факт на изпълнение на задължението за заплащане на дължимата наемна цена, както и своите правоизключващи възражения.

Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Производството е по реда на глава тридесет и втора от ГПК, по предявени от „В.А.“ ООД против СД „Е.“ и Д. В. И. осъдителни искове за заплащане на дължима наемна цена по договор за наем на земеделски земи за стопанската 2023/2024 г., както и обезщетение за забава.

Ищецът твърди, че между него като наемодател и първия ответник като наемател на 21.07.2023 г. е сключен договор за наем на земеделски земи за стопанската 2023/2024 г., по силата на който е предоставил за временно и възмездно ползване собствени земеделски земи в землището на с. М., с обща площ 859,962 дка, срещу наемна цена в размер на 38 698,29 лв., с падеж 30.06.2024 г. Твърди още, че вторият ответник е подписал договора като солидарен длъжник. Посочва, че имотите са били ползвани от наемателя през процесната стопанска година, но уговорената наемна цена не е заплатена, въпреки отправени покани.

Първият ответник оспорва иска с възражения, че не е приемал условията на договора, че не е ползвал описаните в него имоти и че подписът, положен от името на Д. И., не е неин. Вторият ответник не е подал отговор.

4

По делото са изискани от Общинска служба по земеделие гр.Ч., ИРМ офис Б. подадените от СД „Е.“ заявление и декларация по чл. 69 и чл. 70 от ППЗСПЗЗ за стопанската 2023 - 2024 г., отнасящи се до земеделските земи находящи се в землището на с.М..

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното от правна страна:

От представения договор за наем на земеделски земи от 21.07.2023 г. се установява, че между ищеца и първия ответник е постигнато съгласие ищецът да предостави за временно възмездно ползване подробно описани земеделски имоти в землището на с. Медово, а наемателят да заплати уговорената наемна цена. Съгласно договора наемната цена е в размер 38 698,29 лв., платима до 30.06.2024 г. Съдът приема, че договорът съдържа всички съществени елементи на наемното правоотношение – страни, предмет, срок и цена, поради което е годно основание за възникване на задължение за заплащане на наемната цена. Съгласно чл. 232 от ЗЗД наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта.

По възражението на ответника, че договорът не е породил действие и имотите не са били ползвани, съдът намира следното:

От приложените по делото договори за наем за предходни стопански години се установяват трайни и последователни договорни отношения между ищеца и първия ответник относно същия масив земеделски земи в землището на с. Медово. Тези предходни договори подкрепят твърдението на ищеца, че процесният договор не е изолиран документ, а част от дългогодишно облигационно отношение между страните.

От изисканите от Общинска служба „Земеделие“ документи – заявление и декларация по чл. 69 и чл. 70 ППЗСПЗЗ за стопанската 2023/2024 г., както и от писмо изх. № РД 12-02-493-1/20.05.2025 г., се установява, че първият ответник е заявил именно процесните земеделски земи като ползвани на основание процесния договор за наем. Подаването на такива декларации пред ОСЗ представлява извънсъдебно признание, оборващо възражението на ответника, че същият не е приемал договора и не е ползвал имотите.

Напротив, то обективира позоваване на същия договор като правно основание за стопанисване на земите.

Този извод се подкрепя и от относимата съдебна практика, според която 5 за предаване и ползване на земеделските земи значение имат не само договорните клаузи, но и последващите действия на наемателя по деклариране на имотите пред ОСЗ и регистрирането им за съответната стопанска година – в този смисъл Определение № 448 от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 112/2011 г., II т. о., ТК, и Определение № 220 от 30.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 757/2011 г., II т. о., ТК.

Съдът намира за неоснователно и възражението, че подписът на Д. И. не е неин. От една страна, вторият ответник не е подал отговор на исковата молба, не е изложил конкретни фактически твърдения и не е ангажирал доказателства в подкрепа на подобно оспорване. В случая следва да се отбележи, че съдът е открил производство по оспорване подписа, положен като „наемател“ в договор за наем на Договор за наем на земеделска земя № 9052/21.07.2023г., сключен между В.А. ООД и Е. СД и назначил СПЕ, която обаче не бе изпълнена по вина на ответника. От друга страна, при съпоставка на представените по делото договори за предходни години съдът констатира видимо сходство в подписите и изписването на имената.

Доколкото ищецът е доказал съществуването на договора и предоставянето на ползването, в тежест на ответниците е било да установят изпълнение на задължението за плащане. Такова доказване не е проведено. Не са представени платежни документи, разписки, банкови извлечения или други доказателства, от които да се установява, че наемната цена е платена.

Следователно задължението е останало неизпълнено.

По отношение на претенцията срещу Д. В. И. съдът приема, че същата е основателна, доколкото по делото е установено, че тя е поела договорно задължение като солидарен длъжник на страната на наемателя. При това положение ищецът има право да търси цялото вземане от двамата ответници солидарно. Предвид изложеното съдът намира, че предявените искове са основателни и доказани и следва да бъдат уважени изцяло.