Акт № 3901 от 27.08.2015, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

Решение № 113

Номер

113

Година

19.05.2012 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

04.20

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Пламен Александров Александров

Секретар:

Петя Михайлова

Васка Динкова Халачева

Кирил Митков Димов

Прокурор: като разгледа докладваното от

Кирил Митков Димов

Въззивно гражданско дело номер

20125100500077 по описа за

2012 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 155 от 19.12.2012 г., постановено от К.р.с. по Г.д. № 1552 по описа за 2010 г. на същия съд е признато недоказано оспорване истинността на съдържанието на протокол № 2016/24.01.2000 г. на ПК – Г.К. за въвод във владение на имоти в землището на Г.К., съставен от А.Т. и на Протокол за трасиране на имоти от 01.01.2009 г., съставен от инж. С.С. – спец. геодезист като представител на “С.-и.” ЕООД – Г.С.. Със същото решение е отхвърлен предявеният от М. И. Ш. от Г.К. против “Н.е.к.” Е. – Г.С., иск по чл.108 от ЗС за предаване владението на поземлен имот с идентификатор ***, представляващ земеделска земя – нива с площ 4 701 кв.м., местност “К.б.”, Г.К. по кадастралната карта на Г.К., при съсъди: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, на основание собственост по договор за продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт за продажба № 171/15.03.2007 г., том І, рег. № 2564, дело № 159/2007 г. на Нотариус Д.Г., с рег. № 251 по регистъра на Нотариалната камара , с район на действие РС – К.. Отхвърлен е и предявения от М. И. Ш. от Г.К. против “Н.е.к.” Е. – Г.С. частичен иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД за сумата от 3000 лв. обезщетение за неоснователно обогатяване, представляваща част цялото вземане за обезщетение за неоснователно обогатяване в размер на 6000 лв. за ползуването на имот с идентификатор ***, представляващ земеделска земя – нива с площ 4 701 кв.м., местност “К.б.”, Г.К. по кадастралната карта на Г.К.. В тежест на ищеца са възложени направените по делото разноски в размер на 1 040 лв.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът М. И. Ш., който го обжалва като незаконосъобразно и необосновано. В жалбата се сочи, че по делото било безспорно установено, че спорния имот имал квадратура 4701 кв.м., а имота на ответника по делото – 8238 кв.м., като ответника не притежавал нотариален акт или друг документ, легитимиращ го като собственик на 4701 кв.м. и не установявал право на собственост върху поземления имот. Неправилно съдът приел, че ищецът не бил собственик на процесния имот, както и, че решението на ПК – К. било нищожно и не произвело валидно действие. Неправилно било позоваването на разпоредбата на чл.17, ал.2 от ГПК, която касаела незаконосъобразност на административните актове и валидността им, като не било съобразено, че прогласяването на нищожността на решенията на поземлените комисии ставало по съответен ред, важим за административните актове. По реда и чрез индивидуалния съдебен контрол съдът можел да се произнесе само по законосъобразността на административния акт, а прогласяване нищожността на този акт ставало по реда на чл.145, чл.146 и чл.149 от ЗАП. Районният съд не изпълнил задължението си при установена незаконосъобразност да прецени степента на основанието за незаканосъобразност и ако то е достатъчно съществено да прогласи нищожност, а при несъщественост да прогласи унищожаемост. Неправилно районният съд се позовал на разпоредбата на чл.60, ал.4 от ППЗСПЗЗ и дал неправилно правно тълкуване на същата. Посочената разпоредба нито друга норма определяли в какъв състав поземлената комисия следвало да постанови решението си. Моли съда да отмени обжалваното решение на К.р.с. и да уважи предявените искове, както му присъди направените по делото разноски. В съдебно заседание, представляван от процесуалния си представител поддържа жалбата по изложените в същата съображения.

Въззиваемата страна “Н.е.к.” Е. – Г.С., представлявана от ю.к. Г., оспорва въззивната жалба в представен отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК. В отговора се сочи, че решението на поземлената комисия било нищожно, тъй като било постановено от незаконен състав, в който смисъл била и съдебната практика. Предмет на косвения съдебен контрол била нищожността, а не законосъобразността на административния акт, като възстановяването на собствеността настъпвала не директно, по силата на закона, а след съответен административен акт или заместващо го съдебно решение, без който бившият собственик или неговите наследници не можели да се легитимират като собственици. В това административно производство не участвал ответника по иска, поради което не бил обвързан от силата на пресъдено нещо на реституционното решение, поради което нямал и право на жалба против това решение и можел да се защити само в гражданския процес. Ответникът не разполагал и с възможността да иска отмяна на решението, но можел да направи възражение, като гражданският съд бил длъжен да разгледа това възражение и ако го намери за основателно, без са го отменява да отхвърли предявения иск за собственост. Твърди се също, че по делото се събрали доказателства, установяващи владение върху процесния имот повече от 10 години, считано от 21.11.1997 г., като с отговора на исковата молба била направено възражение, че имота е придобит по давност. Съгласно чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ изтеклата придобивна давност по ЗСПЗЗ не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила, т.е. от 21.11.1997 г. От този момент започнала да тече придобивната давност и десет годишния давностен срок бил изтекъл на 28.12.2007 г., а исковата молба била депозирана през 2010 г., като ответникът доказал правното основание за владението му върху процесния имот. Сочи се също, че към заявлението за възстановяване на процесния имот Д.В. – праводател на ищеца, представил доказателства за собственост върху нива от 2 декара в местността “К. п.”, а именно нотариален акт за покупко-продажба № 90, том І, регистър 921, дело 190 от 06.07.1950 г. Първоначално поземлената комисия отказала да възстанови собствеността върху нива в местността “К.б.”, но с решение на РС – К. било признато, че Д.В. е собственик на нива от 2 декара в местността “К.Б.”. Поземлената комисия се произнесла с второ решение № 2012/04.01.2000 г. и възстановила правото на собственост на Д.В. не върху имот от 2 дка, съгласно съдебното решение, а върху имот от 4.7 дка, което на самостоятелно основание определяло нищожност на административния акт и налагало неговата отмяна по реда на косвения съдебен контрол, в който смисъл било искането им. Дори и да се приеме, че праводятелят на ищеца притежавал законово 2 дка имот, в производството по делото не се установило на какво основание му били възстановени допълнително 2.7 дка, които не можело да бъдат прехвърлени на ищеца. С оглед на това правото на собственост на ищеца следвало да се ограничи до 2 дка, като за останалата част от 2.7 дка искът следвало да се отхвърли. Моли съда да остави в сила първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно и присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание въззиваемата страна, представлявана от процесуалния си представител, оспорва въззивната жалба по изложените в отговора съображения.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства в двете инстанции, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира:

Жалбата е частично основателна.

Решението на К.р.с. е валидно и допустимо, но същото е неправилно в частта относно предявения ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС и като такова следва да бъде отменено, а предявеният иск уважен. В останалата му част и по отношение на предявеният иск с правно основание чл.59 от ЗЗД решението е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Първоинстанционното производство е било образувано по предявен ревандикационен иск от М. И. Ш. против “Национална електрическа компания Е. – Г.С. за предаване владението върху поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на Г.К., представляващ нива с площ 4.7 дка, находяща се в землището на Г.К., в местността “К.Б.”. Установено по делото е, че праводателят на ищеца Д.В.В. е заявил за възстановяване нива с площ 2 дка, находяща се в местността “К.Б.”, в землището на с.Прилепци, общ.К., като първоначално ПК – К. е отказала да възстанови земеделската земя. В последствие с решение от 12.02.1998 г., постановено по Г.д. № 531/1997 г. по описа на РС – К., този отказ е бил отменен, като е признато правото на собственост на Драган Василев Вълчев върху нива от 2 дка, в местността “К.Б.”, в землището на Г.К.. Въз основа на съдебното решение е постановено решение № 1574 от 17.06.1998 г. на ПК – К. с което на Д.В.В. е възстановена земеделска земя – нива от 2 дка, находяща се в землището на Г.К.”, в местността “К.Б.”. Във връзка с направените измервания на земята в доказаните реално съществуващи (възстановими) стари граници с решение № 2012 от 04.01.2000 г. Поземлена комисия – К. е възстановила правото на собственост на Д.В.В.в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 4.700 дка, находяща се в местността “К.Б.”, като е посочено, че решението се издава в изпълнение на чл.18д, ал.4 от ППЗСПЗЗ и допълва и изменя решение№ 1574 от 17.06.1998 г. Това решение на ПК – К. е подписано от председателя на поземлената комисия и петима членове. Д.В.В. бил въведен във владение на имотите, описани в решение № 2012 от 04.01.2000 г. по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ с протокол № 2016 от 24.01.2000 г. за въвод във владение на имоти в землището на Г.К.. С нотариална покана, връчена на 21.10.2005 г., Д.В.В. поканил “Н. Е. да сключат договор за наем на процесния имот.

Пред въззивната инстанция е представено и прието като ново писмено доказателство решение № 6663 от 05.01.2012 г. на Общинска служба по земеделие – Г.К., с което се възстановява правото на собственост на Д.В.В. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 4.700 дка, находяща се в местността “К.Б.”, представляващ имот № 000020 по картата на землището, като в решението е посочено, че същото се издава в изпълнение на чл.14, ал.7 от ЗСППЗ и потвърждава решение № 2012от 04.01.2000 г.

От представеният акт за частна държавна собственост № 14 от 17.05.1999 г. се установява, че земя с площ 8400 кв.м., както и сграда със застроена площ 185 кв.м. на два етажа, построена през 1964 г., при граници север – земя на ССФ, изток – язовир “К.”, юг – земя от ССФ, запад – земя от ССФ е включена в капитала на ответника “Н.” Е..

На 15.03.2007 г. с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 171, том 1, рег. № 2564, дело № 159/2007 г. по описа на Нотариус Д.Г. с район на действие РС – К., Д.В.В. продал на ищеца М. И. Ш. поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на Г.К., представляващ нива с площ 4.700 дка, находяща се в землището на Г.К. местността “К.б.”. Съставен бил и протокол за трасиране на имоти с дата 01.09.2009 г. от “С.-и.” ЕООД – Г.С., с който бил трасиран имот с идентификатор *** по одобрената кадастрална карта на Г.К.. С нотариална покана, връчена на 29.03.2010 г. ищецът М. И. Ш. поканил ответното дружество да освободи процесния недвижим имот, както и да му заплаща месечен наем. В отговор на нотариалната покана ответникът “Н.” Е. посочил, че е собственик на посочения в поканата имот с акт за държавна собственост и ползува имота от момента на придобиване на собствеността до настоящия момент в едни и същи граници. Посочено е също, че документите им не са оспорени и няма причина да считат претенциите на ищеца за основателни.

От показанията на свидетелите Д. Д. и Б.А.се установява, че Д.В.В. е обработвал процесната нива като е косял тревата и е подържал овощни дървета, които в последствие изсякъл. Установяване се също, че процесната нива била оградена с ограда от ответното дружество, което изградило път в поземления имот.

Свидетелят В.М. посочва в показанията си, че процесният имот бил обграден с ограда от бетонни колове и оградна мрежа, като през 2004 г. – 2005 г. бил извършен ремонт на вилата, бил изграден и бетониран път. Свидетелят И.С. заявява, че бил пазач на вилата на Н. от месец 10.2002 г. и до момента, като през това време земята не е била обработвана от външни лица.