Решение № 1322 от 12.09.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1322 гр. Плевен, 12.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Зорница Д. Димитрова Банкова при участието на секретаря Станислава Т. Станева като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско дело № 20254430100830 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното :

Постъпила е ИМ от И. В. В. против „***“ЕООД.Твърди се, че на 31.12.2023г. между „***" ЕООД, ЕИК *********** - Заемодател, от една страна, и И. В. В., с ЕГН ********** - Заемател, от друга, е подписан Договор за потребителски кредит № ******* (по-долу за краткост Договора). Страните са постигнали споразумение Заемодателят да предостави паричен заем в размер на 1 200.00 лв. (хиляда и двеста лева). Определен е размер на годишен лихвен процент съгласно чл. 2, ал. 6 , а именно 47 %. Срокът за издължаване на кредита е 8 (осем) месеца, с крайна дата 02.09.2024г. В чл.2, ал. 4 е посочен годишният процент на разходите, който е в размер на 58.35 %.При сключването на договора, в чл. 6, във връзка с чл. 18 от договора е предвидено условието за обезпечаване на договора за паричен заем с предоставяне на банкова гаранция или поръчител, които да отговарят на предвидените условия в чл. 6 от договора. При непредоставяне на предвидените гаранции в двудневен срок от подписване на договора, в чл. 18 е предвидено начисляването на неустойка в размер на 1 024.26 лева. Още с подписването на договора и изготвянето на Погасителен план към него е начислена неустойка за непредставяне на обезпечение, като същата е включена в крайната сума за връщане.В 1 изпълнение на задълженията, поети със сключения договор за паричен заем, ищецът е заплатил всички суми, дължими по Договора за паричен заем, ведно с възнаградителната лихва и начислената неустойка за непредоставено обезпечение.

По отношение основателността на иска от правна страна , е изложено следното:

Видно от приложените писмени доказателства, страните са сключили валидно облигационно отношение по договор за паричен заем. Заемателят, И.

В., е физическо лице, което при сключването на договора за паричен заем е действал извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Ето защо, процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПКлегална дефиниция, а заемателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Следователно, същите следва да бъдат съобразени изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

На първо място, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за заем следва да се съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В процесния договор е посочен годишен процент на разходите, но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран изрично е уговорен само годишен лихвен процент от 47 % и годишен процент на разходите от 58.35 %. В ГПР се включват освен дължимата възнаградителна лихва, така и всички допълнителни разходи. В случая обаче, тези суми не са включени в ГПР.В случай че са включени в ГПР, то той би надхвърлял многократно предвидения размер съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който не следва да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерски съвет на РБ.

В случая получаването на кредита при предлаганите условия предполага предоставянето на обезпечение. Дължимото в тази връзка възнаграждение (такса за предоставяне на гаранция/поръчителство), е разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР. Липсата на изрично отбелязване в договора за кредит, че този разход се включва в ГПР, както и изобщо кои разходи са взети 2 предвид при определянето му, е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. Също така, ГПР има единствено цифрово изражение, което е незаконосъобразно, без да се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към закона начин. Несъобразяването на договора с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК представлява самостоятелно основание по чл. 22 от ЗПК за неговата недействителност.

Прочитът на клаузите на в чл. 6, във връзка с чл. 18 от договора, налага разбирането, че по своето същество неустойката представлява скрито възнаграждение за кредитора. Изискванията, които посочените клаузи въвеждат за потребителя, са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер, както и обстоятелството, че тази неустойка е включена в погасителния план към датата на подписване на договора.

Неустойката по своя характер притежава санкционна функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението (вкл. е предвидена като размер от погасителните вноски), което се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция, което противоречи на принципа на добросъвестността. Начислената неустойка е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, целяща единствено постигане на неоснователно обогатяване (в този смисъл т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС). С оглед обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение по погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което на самостоятелно основание заобикаля закона с оглед чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. пар. 1 ДР ЗПК, както е посочено в изложението по-горе.

Нещо повече, така предвидената неустойка в размер на 1 024.26 лева, задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, което съгласно чл. 143, ал.

2, т. 5 от ЗЗП води до извод за неравноправност на клаузата.

Противоречието на процесния договор на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК дава основание за признаване на целия договор за недействителен съгласно чл. 22 3

ЗПК. Нормите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 и 2 и чл. 22 ЗПК са императивни и възможност за отклонение от тях не е предвидено. Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. Ето защо, в случая заемателят дължи връщане по договора само на получената сума от 1 200 лева, които вече са заплатени на заемодателя. Всичко над чистата стойност на получената сума (главницата) от 1 200 лева е платено при изначална липса на основание с оглед недействителността на договора, поради което подлежи на връщане.

В настоящия случай по безспорен начин се установява характера на правоотношенията между страните. Ищецът е изпълнил поетите задължения съгласно договора, като е заплатил на заемодателя всички дължими по договора суми, ведно с възнаградителната лихва и начислената неустойка за непредставено обезпечение. С оглед изложените доводи в настоящата искова молба, за ищеца съществува правен интерес от предявяване на настоящия иск.

С оглед гореизложените обстоятелства, моли съда да постанови решение, с което, да признае сключения между "***" ЕООД и И. В. В.

Договор за потребителски кредит № ******* от 31.12.2023 г. за недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 от ЗПК.

В случай че Договор за потребителски кредит № ******* от 31.12.2023г. бъде прогласен за недействителен, моли, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, да се осъди "***" ЕООД да заплати на И. В. В. следните суми, които са недължимо платени по Договор за потребителски кредит № ******* от 31.12.2023 г.:

263.74 лева - договорна/ възнаградителна лихва по чл. 2, ал. 6 от Договор за потребителски кредит № ******* от 31.12.2023 г., за периода от 31.01.2024 г. до 02.09.2024 г.;

1 024.26 лева - неустойка за непредставено обезпечение на основание чл. 6, във вр. с чл. 18 от Договор за потребителски кредит № ******* от 31.12.2023г., за периода от 31.01.2024 г. до 02.09.2024 г.;

Законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

4

Претендират се разноски, посочена е банкова сметка:по чл. 127, ал. 4 от ГПК: *****************, BIC: ***. Претендират се разноски.

С пределение от 10.09.2025г. е допуснато изменение на осн.чл.214 от ГПК на осъдителния иск относно претендираните сумви, като занапред възнаградителната лихва е 172,51лв. и за неустойка 676,26лв.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове.Изложени са подробни съображения за недопустимост на иск, както и за неоснователност. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

По иска с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 26 от ЗЗД.

Между страните не е спорно, че са сключили договор за потребителски кредит № 992976/31.12.2023 г. по силата на който ищеца има качеството на заемател, със следните параметри: размер на отпуснат заем: 1200лв., дължима на разсрочено плащане - 8 месечни вноски, ГПР 58,35%, с фиксиран лихвен процент - 47,00%.Видно от чл.6, ал. 1 от договора е,че е уговорена и неустойка - поръчителство на едно или две лица или безусловна банкова гаранция. Съгласно чл. 18,ал.1 от договора ако кредитополучателят не предостави договореното в чл. 6 обезпечение в двудневен срок от сключване на договора или то не отговаря на условията по договора, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 1024,26 лв.

Между страните не е спорно, че потребителят е получил заемната сума и че начислена неустойка за предоставяне на обезпечение.

Ответникът не отрича, че такава уговорка съществува, но оспорва предявеният иск с доводите, че клаузата е действителна и стойността на неустойката не е част от общите разходите по договора.

При преценка съдържанието на договора за кредит, съдът намира за основателни съображенията на ищеца за недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, като не се споделя изложеното от ответника в обратния смисъл. Длъжникът по правоотношението - настоящ ищец, има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 вр. т. 12 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва със законоустановената потребителска закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са 5 спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Регламента на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В разглежданата хипотеза съдът намира, че ГПР по Договор за потребителски кредит и общата дължима по кредита сума не са коректно посочени, тъй като начислената неустойка за непредоставено обезпечение неправилно не е взета предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, неустойки и др. свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. Начислената неустойка е скрито възнаграждение за кредитора, което му е предварително известно, тъй като то се начислява при непредоставено обезпечение в двудневен срок. Този извод следва от индициите, че неустойката е изначално начислена наред с всяка месечна вноска, а предоставянето на обезпечение според уговорките в договора не е изпълнимо в толкова кратък срок. Житейски нелогично е, че потребителят може в двудневен срок да представи безусловна банкова гаранция или поръчител, отговарящи на многобройните изисквания на кредитора.