Определение № 405 от 11.05.2022, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 405 гр. Бургас, 10.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Събчо Ат. Събев

Членове:

Петя Г. Георгиева С.ова

Димитър П. С.ов като разгледа докладваното от Димитър П. С.ов Въззивно частно наказателно дело № 20222100600347 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.7 и ал.8 от НПК.

Образувано е по жалба на С. С. Щ. с ЕГН **********, подадена чрез защитника му – адв. С. П. от БАК, против Определение №485 от 18.03.2021 г., постановено по ЧНД № 523/2022 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено постановление на Районна прокуратура - Бургас от 17.01.2022 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП вх.№44/20 г. по описа на ОД на МВР – гр. Бургас, водено срещу С. С.

Щ. за престъпление по чл.234б, ал.1 от НК, както и разпореждането на прокурора, с което е разпоредил веществените доказателства по делото да бъдат отнети в полза на държавата.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на съдебния акт. Иска се неговата отмян, като съдът да разпореди да бъдат върнати иззетите с разпореждането на прокурора веществени доказателства, метални отпадъци 2480 кг., собственост на жалбоподателя.

Бургаският окръжен съд, като обсъди направените с жалбата оплаквания и събраните по делото доказателства, и като съобрази закона, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице, имащо правен интерес от обжалване на подлежащ на инстанционна проверка съдебен акт, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Съображенията за това са следните:

Досъдебно производство № 251 ЗМ-44/2018 г. по описа на ОД на МВР – Бургас, пр. вх. № 156/2020 г. по описа на Районна прокуратура - Бургас, е образувано на 20.01.2020 г. за това, че на 20.11.2019 г., в гр. Бургас, в кв. „К.“, в двора на имот, находящ се на улица „Б.“ №** са изкупени отпадъци от черни и цветни метали без лиценз, който се изисква по нормативен акт, а именно по чл.67, ал.1 от Закон за управление на отпадъците, престъпление по чл.234б, ал.1 от НК.

В хода на воденото разследване са извършени множество действия по разследването – разпитани са свидетели, приобщени са писмени доказателства, назначена е комплексна съдебно техническа и оценъчна експертиза. По делото няма привлечено лице в качеството на обвиняем.

1

С постановление от 17.01.2022 г. на прокурор при Районна прокуратура – Бургас, на основание чл.243, ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПК , е било прекратено наказателното производство по ДП № 251 ЗМ-44/2018 г. по описа на ОД на МВР – Бургас. В мотивите на своя акт прокурорът е приел, че установените фактически положения сочат на несъставомерност на действията на С. С. Щ. за извършване на престъпление по чл.234б, ал.1 от НК.

По отношение на приобщените в хода на досъдебното производство веществени доказателства е прието, че същите са предмет на административно нарушение по чл.133, ал.3, т.3 от ЗУО, поради което следвало да бъдат отнети в полза на държавата.

Постановлението на прокурора е било обжалвано от С. С. Щ. пред първоинстанционния съд в частта, с която е разпоредено приобщените веществени доказателства, описани в протокол за оглед, да бъдат отнети в полза на държавата.

Районният съд в пределите на правомощията си по чл.243, ал.5 от НПК е постановил определение, с което е потвърдил атакувания прокурорски акт. В мотивите си съдът е приел, че веществените доказателства следва да бъдат отнети в полза на държавата, тъй като същите са предмет на административно нарушение. Позовал се е и на разпоредбата на чл.112, ал.2 от НПК. Посочил е, че по делото е било безспорно установено, че за горепосочените веществени доказателства не е било издавано разрешение на жалбоподателя по реда на чл.67, ал.4 от ЗУО, както и не е подавано заявление за издаване на такова разрешение, което правило евентуални дейности с черни и цветни метали незаконосъобразни. По изложените съображения обжалваното постановление е потвърдено, както и разпореждането за отнемане на веществените доказателства в полза на държавата.

Съдът, след като се запозна с материалите приложени по делото и постановлението на РП Бургас от 17.01.2022 г. установи следното:

На 20.11.2019 г. свидетелите Н. Д., Д. М., Е. С., Й. И. и З. Ч. извършили проверка за нерегламентирана търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали на адрес, неходящ се в гр. Бургас, кв. „П.“, ул. „Б.“ №**, собственост на свидетелката З.Ф.. В имота се намирал и св. С. Щ.. При проверката били установени отпадъци от черни и цветни метали и кантар. В двора се намирал и автомобил марка „Форд“ с рег. №****, в който също били поставени метални отпадъци. Св. Щ. заявил за отпадъците в автомобила, че ги е закупил от свидетелите М.А.и К. С.. За останалите твърдял, че ги е закупил от различни хора в региона. Било установено, че свидетелят Щ. няма регистрирана фирма за изършване на търговска дейност, нито има разрешение за извършване на дейност с отпадъци от черни и цветни метали. С протокол за доброволно предаване, лицето предало на полицейските служители отпадъците. За отпадъците св. Щ. заявил, че ги е закупил от различни хора и ги ползва за лични цели. Всички предадени отпадъци били претеглени на сертифициран кантар в оторизирана складова база за изкупуване на черни и цветни метали, находяща се в гр.

Бургас, кв. „К.“, на ул. „Т.“. Общото тегло на отпадъците била 2480 кг. На 25.01.2021 г. бил извършен оглед на иззетите веществени доказателства.

По делото са разпитани множество свидетели, от които се установява, че св. Щ. е изкупувал отпадъци

В хода на разследването е назначена и изготвена комплексна техническа и оценъчна експертиза, според която отпадъците са скрап от желязо – повредени автомобилни части, варели, перални машини, хладилни витрини и др. Общото тегло на железните отпадъци е 2480 кг. Стойността на веществените доказателства е 545, 60 лв.

В писмо на Регионална инспекция по околната среда и водите – Бургас е посочено, че при извършена служебна справка в поддържания от Агенция по вписванията към Министерство на правосъдието, Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ е установено, че лицето С. Щ. не е регистриран като едноличен търговец, както и същото не участва и не е регистрирало търговски дружества.

Преценявайки обосноваността на атакуваното първоинстанционно определение, 2 както и изводите на наблюдаващия досъдебното производство прокурор, обективирани в прекратителното постановление, настоящата въззивна инстанция намира, че фактическата обстановка по делото е изяснена в цялост. В прокурорския акт са изложени коректно фактическите обстоятелства по случая, установени на база на събрания в хода на разследването доказателствен материал, положени са необходимите усилия за изясняване на обективната истина, като събраните доказателства са били подложени на анализ, проверка и оценка със средствата и способите на НПК.

Въззивният съд счита, че са извършени възможните процесуално-следствени действия, които да доведат до правилното решаване на делото. На първо място, разпитани са всички възможни свидетели, които са възприели факти и обстоятелства, от значение за правилното решаване на делото и показанията на които могат да бъдат ползвани от вещите лица по назначената експертиза. Не се констатират по делото неизяснени факти и обстоятелства, за да се налага допълнителното им изследване. Поради това въззивната инстанция счита, че по делото са извършени всички възможни процесуално-следствени действия и фактическата обстановка е изяснена в максимално възможна степен.

При тези установени фактически положения, изведени коректно от доказателствата по делото, изводът на прокурора от Районна прокуратура - Бургас, възприет и от първата съдебна инстанция, че в разглеждания случай не е налице съставомерно поведение по чл.234б, ал.1 от НК, е законосъобразен.

Жалбата касае частта от постановлението, с която е разпоредено приобщените по ДП веществени доказателства да бъдат отнети в полза на държавата.

С оглед на изложеното в постановлението за прекратяване на наказателно производство и изложеното от съда по-горе, съдът счита, че постановлението в частта относно разпореждането с веществените доказателства е назоконосъобразно по следните съображения:

Правилно първоинстанционният съд, както и прокуратурата е приела, че съгласно чл.67, ал.4 от ЗУО разрешение за извършване на дейности по третиране на отпадъци се издава от директора на РИОСВ на лица, регистрирани като търговци по смисъла на българското или по националното си законодателство, на държавни и общински предприятия, сдружения на общини, кооперации и бюджетни предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството, които отговарят на изискванията на този закон. В чл.35, ал.1 от ЗУО е предвидено, че За извършване на дейностите по третиране на отпадъци, включително за дейности по рециклиране на кораби по смисъла на Регламент (ЕС) № 1257/2013, се изисква разрешение, издадено по реда на глава пета, раздел I, или комплексно разрешително, издадено по реда на глава седма, раздел II от Закона за опазване на околната среда. В тази връзка в чл.133, ал.3, т.3 от ЗУО е предвидена административнонаказателна отговорност, като именно поради това препис от постановлението е изпратен на РИОСВ – Бургас, с оглед преценката за реализиране на административно – наказателна отговорност на С. Щ..

Следва да се посочи, че дали деянието съставлява административно нарушение или не, е преценка на административнонаказнащият орган и в тази част констатациите на прокурара не са обвързващи. В тази връзка в чл.20 и 21 от ЗАНН са предвидени различни хипотези, в които вещите, предмет на административното нарушение подлежат на отнемане в полза на държавата, но само в случай, че административно- наказващият орган прецени, че е налице административно нарушение.

В тази връзка прокурорът не разполага на този етап от производството с правомощието да разпорежда отнемане на вещите в полза на държавата. Съгласно чл.243, ал.2 от НПК с постановлението за прекратяване на наказателното производство прокурорът се произнася и по въпроса за веществените доказателства. В ал.3 е предвидено, че когато прекратява наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 поради това, че деянието съставлява административно нарушение, прокурорът изпраща материалите заедно 3 с веществените доказателства по компетентност на съответния административнонаказващ орган.

Всички обстоятелства, посочени по-горе в настоящото изложение, налагат извод, че постановлението на прокурора при БРП в частта, с която е разпоредено приобщените по досъдебното производство веществени доказателства, описани в протокол за оглед на веществени доказателства, да бъдат отнети в полза на държавата, е незаконосъобразно и неправилно, а атакуваното потвърдително определение на първоинстанционния съд в тази му част следва да бъде отменено.

Предвид изложеното и на основание чл.243, ал.6, т.2 от НПК , Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №485 о т 18.03.2022 г. постановено по ЧНД № 523/2022 г. от Районен съд – Бургас в частта, с която е потвърдено разпореждането с веществените доказателства, обективирано в постановлението за прекратяване на наказателното производство.

ИЗМЕНЯ постановление на Районна прокуратура - Бургас от 17.01.2022 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП вх.№44/20 г. по описа на ОД на МВР – гр. Бургас, относно разпореждането с веществените доказателства, и постановява приобщените в хода на досъдебното производство веществени доказателства да бъдат изпратени на РИОСВ – гр. Бургас.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 4 8 5 о т 18.03.2022 г. постановено по ЧНД № 523/2022 г. от Районен съд – Бургас в останалата част.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4