Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 169 от 11.10.2023, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 264/2023
Вид
Решение № 169
Подписан
11.10.2023
В сила
25.07.2024
Състав
Милен Петров Славов, Мария Кръстева Маринова, Петя Иванова Петрова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Варна, 11.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. П.а

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20233000500264 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от П. И. К., Й. Н. К., И. Н. К. и Д. Н. К., всички чрез процесуалния им представител адв.С.А., против решение №479/18.04.2023г., постановено по гр.д.№1936/21г. по описа на ВОС, гр.о., с което са отхвърлени предявените от П. И. К., Й. Н. К., И. Н. К. и Д. Н. К. против М. Д. Д. и Я. Д. Я. искове за прогласяване нищожността на договор, сключен на 23.07.1996г. с нотариален акт №29, том XXV, дело 6642/1996г. ВН, чрез който Й. Й. К., починал на *г., е заявил, че прехвърля на Хр. В. Ст., починала на *г., 1/2 ид.ч. от жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, *, към улицата, състояща се от приземен и жилищен етаж, представляваща: входно антре, салон, две стаи, избено антре, салон, две изби, външен тоалет, както и 137/630 кв.м. ид.ч. от дворното място, върху което е построена сградата, цялото с площ от 630 кв.м., по КККР на гр.Варна, общ.Варна, обл.Варна, одобрени със Заповед №РД1892/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляващи съответно сграда с идентификатор ***, с предназначение жилищна сграда, със застроена площ от 61 кв.м., и поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 625 кв.м., с предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване(до 10 м), при съседни имоти с идентификатори - *, *, *, *, *, * срещу задължение за издръжка и гледане, основан на твърдения, че приобретателката е знаела за предстоящата смърт на прехвърлителя и тя наистина е настъпила скоро след 1 сключване на договора, до 1/24 ид.ч. от жилищната сграда, предмет на сделката и 137/7560 ид.ч. от поземления имот, предмет на сделката, за всеки от ищците, на осн. чл.26, ал.2, предл. четвърто от ЗЗД и за връщане на същите идеални части, на осн. чл.34 от ЗЗД, както и са осъдени П. И. К., Й. Н. К., И.

Н. К. и Д. Н. К. да заплатят на М. Д. Д. сумата от 450лв., представляваща сторените разноски по списък, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, както и на адв. Т. В.

Г. от ВАК сумата 1 317, 80лв., представляваща възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ на ответника Я. Д. Я., на осн. чл.38 от ЗАдв.В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени.Претендират се разноски.

Въззиваемият Я. Д. Я. в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния му представител адв.Т.Г. поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.Претендира разноски.

Въззиваемата М. Д. Д. в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния й представител адв.Д.П. поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.Претендира разноски.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба и уточняващите такава към нея от 09.09.2021г., 10.09.2021г. и 11.10.2021г. ищците П. И. К., Й. Н. К., И. Н. К. и Д. Н. К. излагат, че са наследници по закон на Н. Й. К., поч. на *г., съответно преживяла съпруга и низходящи.Техният наследодател е бил наследник, низходящ, на Й. Й. К., поч. на *г.Наследници на последния са били и другият му низходящ В. Й. К./поч. на *г., наследен от трети за производството лица/, както и преживялата съпруга от втори брак Хр. В. Ст., последната починала на *г., и наследена от ответниците, нейни низходящи, М. Д. Д. и Я. Д. Я..

С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, обективиран в н.а.№29/23.07.1996г. на ВН, Й. Й. К., действащ чрез пълномощника си И. М. М., съгласно пълномощно №14822/29.04.1996г., е прехвърлил на съпругата си Хр. В. Ст. собствения си недвижим имот, придобит преди сключване на брака, представляващ ½ ид.ч. от жилищна сграда, находяща се в гр.Варна, *, към улицата, състояща се от приземен и жилищен етаж, представляваща: входно антре, салон, две стаи, избено антре, салон, две изби, външен тоалет, както и 137/630 кв.м. ид.ч. от дворното място, върху което е построена сградата, цялото с площ от 630 кв.м./по скица 320 кв.м./, представляващо имот № VIII-221, 222, кв.22 по плана на 25 п.р. на гр.Варна, при съответни граници, а по КККР на гр.Варна, одобрени 2008г., представляващи съответно двуетажна сграда с идентификатор

*** с площ от 61 кв.м. и ПИ с идентификатор *** с

2 площ от 625 кв.м.

Така сключеният договор е нищожен на осн. чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД, поради липса на основание, защото към датата на сключването му Й. Й. К. е бил в изключително тежко здравословно състояние и приобретателката по договора е знаела за предстоящата близка, скорошна и неизбежна смърт на праводателя.На 02.06.1996г. Й. К. е постъпил по спешност в клиниката по ортопедия на МБАЛ „*“АД, изписан на 03.06.1996г., с поставена окончателн а диагноза: „Фрактура претрохантерика фем.син.иветерата, с придружаващи заболявания ХБ III степен, сърдечно-съдова форма, състояние след мозъчен инсулт“.Посочените характеристики на клиничната картина въз основа на анамнезата, статуса и параклиничните изследвания са били следните:

Постъпил в клиниката с клинични рентгенологични данни за счупване на лявата тазобедрена става, получено в дома преди 20 дни след падане и травма в същата област.От 5-6 години с ХБ с високи стойности и инсулт преди 2 години.С левостранна пареза.От статуса - увредено общо състояние, астенично положение, психично неадекватен и объркан, умерена болезненост и контрактура в лявата тазобедрена става.След консулт с интернист и обсъждане е решено, че болният не е подходящ за оперативно лечение и е решено да бъде изписан, оставен за псевдоартроза, с дадени указания на близките при възможност за започване на раздвижване и опити за изправяне с патерици.Процесният договор е сключен на 23.07.1997г. - само месец след изписването на Й.К. в тежко и видимо увредено цялостно здравословно състояние на близка, предстояща смърт, която и действително е настъпила в резултат от следващ инсулт след няколко месеца на *г.Приобретателката ясно е осъзнавала към момента на подписване на договора обстоятелството, че предстои скорошната, неизбежна смърт на Й.К., поради което и издръжка и гледане няма да бъдат престирани, т.е., че договорът няма да обслужва типичната цел - кауза на подобен вид договори.

Предвид нищожността на договора, ищците, като наследници на Н. Й. К., се легитимират, всеки, като собственик на по 1/24 ид.ч. от гореописаната жилищна сграда и на по 137/7560 ид.ч. от поземления имот.Предвид изложеното, претендират договорът, обективиран в н.а.№29/23.07.1996г. на ВН, да бъде прогласен за нищожен поради липса на основание до размера на посочените наследствени части на ищците от сградата и дворното място, предмет на сделката.

Излагат и, че Хр. В. Ст. е сключила с М. Д. Д. договор за дарение, обективиран в н.а.№121/01.04.1997г. на ВН, с предмет и недвижимия имот, предмет на нищожния договор, обективиран в н.а.№29/23.07.1996г.За този имот договорът за дарение не е имал вещно-транслативен ефект, предвид което твърдят, че връщане на престацията по договора, обективиран в н.а.

№29/23.07.1996г., дължат ответниците М. Д. Д. и Я. Д. Я. в качеството им на наследници на приобретателката Хр. В. Ст..Предвид изложеното, претендират ответниците да бъдат осъдени на осн. чл.34 от ЗЗД да им върнат на всеки по 1/24 ид.ч. от жилищната сграда, предмет на сделката, и по 137/7560 ид.ч. от 3 поземления имот, предмет на сделката.

Ответницата М. Д. Д. в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени.Твърди, че процесният договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане не е нищожен поради липса на основание, т.к. към момента на сключването му не е имало знание у преобретателя за скорошно настъпване смъртта на прехвърлителя.Извън горното и времевият период от сключване на договора до смъртта на Й. К. не е кратък, а дълъг приблизително 7 месеца.Към момента на сключване на договора здравословното състояние на Й. К. не е предполагало негова близка смърт, нито този изход би могъл да се прогнозира.Заболяването, от което е страдал, не е предполагало, че не може да се излекува, и, че няма да живее дълго, съответно, че е трябвало да се очаква предстояща много бързо смърт.Независимо от напредналата възраст на прехвърлителя и неговото недобро общо състояние, при липса на видими признаци за неизбежен скорошен фатален край, съзнаването от приобретателя на необходимостта от постоянни грижи занапред е основание на договора.С оглед възрастта и здравословното състояние на прехвърлителя, той е имал нужда от денонощни грижи и помощ, така и от съчувствие, морална подкрепа и средства за лечение, които и гледане и издръжка са били осъществявани от приобретателката в период от 7 месеца.Поддържа, че искът с пр.осн. чл.34 от ЗЗД е неоснователен, т.к. приобретателят Хр. Ст. се е разпоредила с имота преди да почине с договор за дарение, обективиран в н.а.

№121/01.04.1997г.Прави евентуално възражение за придобиване на недвижимия имот чрез придобивна давност.

Ответникът Я. Д. Я. в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени.Твърди, че процесният договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане не е нищожен, защото към датата на сключването му Й. К. не е бил болен от неизлечима болест, която да предполага неговата скорошна смърт и което обстоятелство да е било известно на Хр. Ст., съответно същата да е съзнавала, че няма да изпълнява задължения по така сключения договор.Прехвърлителят е бил приет в болнично заведение поради счупване на долен крайник.Установените други заболявания са били констатирани като стари такива.Именно предвид недоброто си здравословно състояние и прехвърлителят е имал нужда от грижи, издръжка, подкрепа и помощ, които и необходими грижи са основанието на сделката.Смъртта е настъпила след един некратък период от време, в който за него са полагани ежедневни грижи, осигурявани са средства за медикаменти, оказвана е дължимата морална подкрепа.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявени са в условията на обективно кумулативно и активно, и пасивно 4 субективно съединяване искове с пр.осн. чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД и чл.34 от ЗЗД.

С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, обективиран в н.а.№29/23.07.1996г. на ВН, Й. Й. К., действащ чрез пълномощника си адв. И. М. М., съгласно пълномощно №14822/29.04.1996г., е прехвърлил на съпругата си Хр. В. Ст. собствения си недвижим имот, придобит преди сключване на брака, представляващ ½ ид.ч. от жилищна сграда, находяща се в гр.Варна, *, към улицата, състояща се от приземен и жилищен етаж, представляваща: входно антре, салон, две стаи, избено антре, салон, две изби, външен тоалет, както и 137/630 кв.м. ид.ч. от дворното място, върху което е построена сградата, цялото с площ от 630 кв.м./по скица 320 кв.м./, представляващо имот № VIII-221, 222, кв.22 по плана на 25 п.р. на гр.Варна, при съответни граници.По КККР на гр.Варна, одобрени 2008г., имотът, предмет на договора представлява съответно двуетажна сграда с идентификатор *** с площ от 61 кв.м. и ПИ с идентификатор *** с площ от 625 кв.м.

Между страните не е спорно, а и от представените по делото удостоверения за наследници се установява, че ищците П. И. К., Й. Н. К., И.

Н. К. и Д. Н. К. са наследници по закон на Н. Й. К., поч. на *г., съответно преживяла съпруга и низходящи.Техният наследодател е бил наследник, низходящ, на Й. Й. К., поч. на *г.Наследници на последния са били и другият му низходящ В. Й. К./поч. на *г., наследен от трети за производството лица/, както и преживялата съпруга от втори брак Хр. В. Ст., последната починала на *г., и наследена от ответниците, нейни низходящи, М. Д. Д. и Я. Д. Я..При посочените наследствени правоотношения и при нищожност на договора, ищците биха се легитимирали като собственици, всеки на по 1/24 ид.ч., от сградата, предмет на договора, и на по 137/7560 ид.ч. от поземления имот, съответно е налице правен интерес от предявените облигационни искове за посочените квоти против наследниците на преобретателката.