Решение № 716 от 13.04.2017, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. С., 13.04.2017 г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в публично съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

РУМЯНА СПАСОВА при секретаря Д.Т. като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2841 по описа на СГС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал.

2 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Р. /Б./“ ЕАД твърди, че на 17.03.2008 г. между банката и ответника „В.П.“ ЕООД бил сключен договор за банков кредит, по който банката се задължила да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 440 000 евро. В периода от 14.04.2008 г. до 24.06.2008 г. с 13 тегления ответникът усвоил пълния размер на предоставения кредит, с което банката изпълнила поетите с договора задължения.

Твърди, че с договора бил уговорено как ще се погасява главницата и размера на дължимите лихви и такси. Посочва, че кредитът бил обезпечен с договор за поръчителство от 16.03.2009 г., сключен между банката и Р.Ж.Б., както и договор за поръчителство от 06.06.2011 г., сключен между „Р.

/Б./“ ЕАД и „Л.П.“ ЕООД. Погасяването на кредита, размерът на лихвата и други задължения на кредитополучателя и поръчителите били предоговаряни с Анекси от № 1 до № 8 към договор за кредит. Твърди, че с последния Анекс № 8 кредитополучателят се задължил със сумата от продажбата на предоставено обезпечение, подробно описано в чл. 3 от Анекс № 2, но в размер не по-малко от 97 000 евро, да погаси всички задължения по договор за банков кредит от 29.04.2011 г. и анексите към него, сключени между банката и кредитополучателя Р.Ж.Б., а с остатъка да погаси частично главница по договор за банков кредит от 17.03.2008 г. На 08.02.2012 г. със сума в размер на 89 431,04 евро от продажбата на обезпечението по кредита била погасена предсрочно главницата по кредита, за което кредитополучателят дал изрични инструкции на банката. След погасяване на част от кредита от продажбата на обезпечението, кредитополучателят и поръчителите преустановили обслужването на кредита, като единствено била заплатена частично просрочена лихва на 23.03.2012 г. за сумата 104,56 евро. Твърди, че в предходно производство претендирал от ответниците по процесния договор за кредит суми в общ размер на 36 705,43 евро. Посочва, че поради липсва на плащания, обявил предсрочна изискуемост на кредита, за което уведомил ответниците на 20.10.2012 г. На 22.11.2012 г. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за просрочена главница в размер на 248 772,96 евро, 1000 евро просрочена преструктурирана лихва, 2326,72 евро – наказателна лихва за периода от 20.10.2012 г. до 21.11.2012 г., 5568,38 евро – просрочена редовна лихва за периода от 10.07.2012 г. до 19.10.2012 г. и 1033,06 евро застрахователна премия. Срещу издадената заповед ответниците подали възражения по чл. 414 ГПК. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответниците дължат при условията на солидарност горепосочените суми. Претендира разноски.

Ответниците „В. П.“

ЕООД, „Л.П.“ ЕООД и Р.Ж.Б. оспорват исковете. Твърдят, че банката не е осчетоводила правилно сумата от 89 431,04 евро – извършено погасяване от 08.02.2012 г.

Оспорват истинността на молбата от 08.02.2012 г., изходяща от Р.Б. като представител на „В.П.“ ЕООД, с което се твърди, че е посочен различен ред за погасяване от чл. 76 ЗЗД. Посочват, че всички дължими суми по договора за кредит с падеж до 20.10.2012 г. са били погасени, поради което не е трябвало да се обявява кредита за предсрочно изискуем. Твърдят, че е налице погасяване, извършено на основание чл. 65, ал. 2 ЗЗД, във връзка с сключен договор за цесия от 31.08.2011 г. между банката и „В.П.“ ЕООД, по който ответникът е прехвърлил вземането си към „Л.П.“ ЕООД, произтичащо от договор за покупко-продажба на П.ни подови настилки от 29.08.2011г. В договора е уговорено, че с плащанията извършени от „Л.П.“ ЕООД ще се погасяват задълженията на „В.П.“ ЕООД по договора за кредит от 17.03.2008 г., като купувачът в договора за продажба е уведомен за цесията с писмо от 31.08.2011 г. на „Р. /Б./“ ЕАД. Посочват, че е извършено предаване на стоки на обща стойност 221 799,52 евро, което е извършено в рамките на доброволно изпълнение и представлява случай на „даване вместо изпълнение“, което следва да бъде зачетено. Считат, че банката се е съгласила да получи самите стоки, вместо тяхната парична равностойност и това действие е станало по договора за цесия и с него е постигнат уговореният в договора резултат – погасяването на вземането на банката по договора за кредит.

Твърдят, че със стойността на получените от „Р. /Б./“ ЕАД вещи е погасено първо цялото предявено по изпълнителното дело вземане в общ размер от 79 410,56 лева, отнасящо се до лихви и комисионни по договора за кредит. С остатъка от стойността на получените вещи в размер на 354 391,61 лева или 181 197,55 евро е погасено частично останалото вземане на банката по процесния договор за кредит, поради което до размера на сумата от 181 197,55 евро претенцията е неоснователна. Правят възражение за прихващане със сумата 20 139,79 евро, която банката е позволила да бъде изтеглена от сметки на „В.П.“ ЕООД от лице без представителна власт, с което е нанесла вреди и тези тегления са нищожни поради липса на съгласие. Твърдят, че от момента на отпускане на кредита до датата на обявяването му за предсрочно изискуем банката е начислявала лихва в повече от дължимата в размер на 39 062,52 евро, която сума е получена без основание и подлежи на връщане и с която правят възражение за прихващане. Предвид изложеното искат да се отхвърлят исковете като неоснователни, евентуално да се вземат предвид възраженията за прихващане. Претендира разноски.

С допълнителна искова молба ищецът оспорва възраженията на ответниците. Счита, че правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД не е императивно и по отношение на сумата 89 431,04 евро се е съобразил с молбата на ответника от 08.02.2012 г.

Твърди, че по договора за цесия от 31.08.2012 г., с който „В.П.“ ЕООД прехвърля на банката вземания към „Л.П.“ ЕООД не е извършвано нито едно „ефективно плащане“ от страна на длъжника „Л.П.“ ЕООД, респективно не са извършвани погашения на кредита. От друга страна не представлява и няма как да представлява договор за даване вместо изпълнение предаването на заложените вещи в рамките на образуваното изпълнително дело № 20128400855, по което е извършен опис и наложен запор. Допълнително счита, че договорът за цесия не следва да се обсъжда, тъй като е сключен след договора за кредит, но преди сключването на анекс № 7 и анекс № 8, с подписването на които страните установяват/признават размер на задължението към по-късна дата. Оспорва възраженията за прихващане.

Твърди, че тегленията, с които се претендира да бъде извършено прихващане са извършени до 03.02.2010 г. преди датата на оттегляне на второто пълномощно в полза на лицето З.Й. и са извършени с надлежна представителна власт, като освен това са осчетоводени от ответника „В.П.“ ЕООД.

Счита за неоснователно и възражението за прихващане със сумата 39 069,52 евро, тъй като лихвата е в размер, точно съответстващ на уговорките между страните.

С допълнителен отговор на допълнителната искова молба ответниците поддържат възраженията си заявени с първоначалния отговор. Посочват, че банката в качеството си на цесионер е придобила собствеността върху стоките на обща стойност 327 897,48 лева без ДДС и е следвало да намали задълженията на „В.П.“ ЕООД по договора за кредит от 17.03.2008 г. с тази сума. Твърдят, че „В. П.“ ЕООД не е осчетоводило изтеглените от З.Й. суми като приход в касата на дружеството или като разходвани по някакъв друг начин в полза на дружеството.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са искове с правно основание чл. 422 ГПК за наличие на вземания на ищеца срещу ответниците „В.

П.“ ЕООД, „Л.П.“ ЕООД и Р.Ж.Б., присъдени със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена на 15.01.2013 г. по ч.гр.д. № 55482/2012 г. по описа на СРС, 36 състав, въз основа на извлечение от банкова сметка ***, сключен на 17.03.2008 г. и договори за поръчителство.

С влязло в сила определение от 08.05.2014 г. по настоящото исково производство и определение от 20.03.2015 г., с което е допусната поправка на явна фактическа грешка в изписване валутата на претенцията, производството по делото е прекратено в частта, с което се иска установяване на вземане на „Р. /Б./“ ЕООД срещу „В. П.“, „Л.П.“ ЕООД и Р.Ж.Б. за сумата в размер на 1000 евро за периода от 25.01.2011 г. до 09.07.2012 г., поради недопустимост на исковете в тази част.

Останалите искове по чл. 422 ГПК за установяване вземания на банката за главница, лихви и застрахователна премия следва да се разгледат по същество.

От приетите по делото доказателства, а това не се оспорва и от страните, съдът приема за установено, че на 17.03.2008 г. между ищеца „Р. /Б./“ ЕАД, като кредитор и ответника „В.П.“ ЕООД, като кредитополучател е сключен валиден договор за банков кредит в евро, по който банката предоставя на ответника срочен кредит в размер до 440 000 евро, при условията посочени в договора. С чл. 3 от договора страните са постигнали съгласие относно размера на дължимата възнаградителна лихва, на таксите и комисионите при ползване на кредита, както и на дължимата неустойка в случай на забава. От приетото в настоящото производство заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като обективно и компентно изготвено, се доказа, че кредитът е усвоен изцяло от кредитополучателя, посредством 13 бр. тегления, извършени в периода от 14.04.2008 г. до 24.06.2008 г.

Не се спори, че ответниците

„Л.П.“ ЕООД и Р.Ж.Б. имат качеството поръчители по същия договор, за което първият е подписал договор за поръчителство с банката на 06.06.2011 г., а вторият – на 16.03.2009 г., като са поели задължение да отговарят за изпълнението на всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит така, както са уговорени, в това число за заплащане на главница, лихви, наказателни лихви, комисиони и разноски.

Страните не спорят, а същото се доказа и от приетите доказателства по делото, че сключеният между страните договор за банков кредит от 17.03.2008 г. е изменян чрез подписване на осем анекса.

С последния Анекс № 8 от 29.12.2011 г., подписан от ищеца и от всички ответници, страните се споразумяват, че вземанията на банката към кредитополучателя са в размер на 338 204 евро редовна главница, 13 484,20 евро преструктурирана и просрочена лихва, дължима и неплатена на 12.12.2011 г., съгласно чл. 6 от Анекс № 7, 3 442,20 евро преструктурирана и просрочена лихва, дължима и неплатена на 10.11.2011 г., съгласно чл. 5 от Анекс № 7, 5 525,30 евро преструктурирана и просрочена лихва, дължима и неплатена на 12.12.2011 г.

С чл. 2 от анекса е уговорено, че считано от неговото подписване, за ползвания кредит, кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва в размер на тримесечния юрибор, увеличен с 5.9 пункта надбавка, но не по-малко от 7.9 % съвкупна годишна лихва, като същата се начислява на база 360 дни годишно, за реалния брой дни на ползване на сумата по кредита.

С чл. 6 страните се съгласяват, че просрочените и преструктурирани лихви, описани в споразумението и в общ размер на 22 451,70 евро ще бъдат погасени от кредитополучателя в срок до 10.02.2012 г.

Уговорено е в чл. 7, задължение за кредитополучателя със сумата от продажбата на предоставено обезпечение, подробно описано в чл. 3 от Анекс № 2 към договора, но в размер не по-малко от 97 000 евро, да погаси всички задължения към банката по договора за банков кредит от 29.04.2011 г. и анексите към него, сключени между банката, кредитополучателя и Р.Ж.Б., а с остатъка от сумата да погаси частично главницата по кредита по договора и анексите към него.

Изрично с чл. 8 от подписания анекс поръчителите Р.Ж.Б. и „Л. П.“ ЕООД са приели промените, договорени между кредитополучателя и банката.