Определение № 1255 от 24.04.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1255 гр. София, 24.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Росица Божилова Частно касационно търговско дело № 20258003900691 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази следното :

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на В. Ц. П. против определение № 817/09.12.2024 г. по ч.т.д.№ 894/2024 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено определение № 138/30.09.2024г. по т.д.№ 33/2023г. на Окръжен съд - Монтана. С потвърденото определение е прекратено производството по предявен от касатора против СЛРД „Огоста“ иск, с правно основание чл. 25, ал. 4 вр. с ал.6 от ЗЮЛНЦ, за отмяна на взетите от Общото събрание на Сдружението от 24.11.2022г. решения , поради предявяване на иска след изтичане на преклузивния едномесечен срок от узнаването им. Касаторът оспорва правилността на въззивното определение, като се позовава на съществени процесуални нарушения на въззивния съд – непроизнасяне по всички негови доводи и възражения и несъобразяване на всички доказателства по делото, немотивиране съображенията за некредитиране показанията на част от разпитаните С.и, респ. неотчетена заинтересованост на друга част от разпитаните С.и, с чиито показания е мотивиран решаващия извод за просрочие на исковата молба.

Страната счита, че , с оглед установените по делото факти, правните изводи на съда за последиците от същите са необосновани – в разрив с правилата на формалната логика, а и в противоречие със закона. Акцентира на : 1/ Превратно възприети показания на св. П. - за обстоятелства, каквито същият не е споделил и конкретно „ че е подал молба за членство в риболовна дружинка„ на 31.03.2023 г., по повод което е пребивавал на тази дата в офиса на Сдружението – ответник; 2/ кредитиране - като доказателство за получено на 31.03.2023 г. от ищеца копие от протокола от ОС на 24.11.2022г. показанията на С.я К. въпреки че за този факт същите не се подкрепят от никое друго доказателство по делото; 3/ необоснованост на извода на съда, че 1 показанията на св. С. са в противоречие с показанията на св. К. но показанията на св К. кореспондират с показанията на св. П.; 4/ необсъдени показания на св. Ц.; 5/ липса на коментар относно първоначално въведените от ответника три възможни дати на узнаване от ищеца, без събрани доказателства за първите две – непосредствено след провеждане на събранието и на 19.01.2023 г.; 6/ неотчетената уклончивост и пестеливост на показанията на св. Дамянов, предвид които съдът не е следвало да ги зачете; 7/ ирелевантност на обстоятелството, че ищецът – на 31.03.2023г. – е подал молба за членство в друг Рибарски клуб и съпровождаща я декларация за разрешаванен достъп до личните му данни , доколкото няма пречка едно лице да членува в повече от един рибарски клуба, доколкото такива се сформират и съобразно вида риболов и обективно са формирани към Сдружението, видно от партидата му в ТР ; 8/ отказ на съда да съобрази факта, че в един и същи ден – 31.03.2023 г. , в който се твърди, че ищецът е получил копие от протокола на ОС, на друго лице – св. П. – е отказано предоставянето му „ поради наличието на правила „ , каквито би следвало да се спазят и за ищеца ; 9/ ирелевантност на датата, поставена върху представения от ищеца с исковата молба протокол от ОС на 24.11.2022г.; 10/ неотчетено от съда противоречие между показанията на св. К. от една страна и тези на св. И. и св. П. от друга.

Ответната страна – СЛРД „Огоста„ – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради неформулиран правен въпрос.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :

Ищецът е предявил иска по чл. 25, ал. 4 вр. с ал. 6 ГПК на 24.11.2023 г., в последния ден от максимално допустимия едногодишен преклузивен срок от провеждане на ОС, чиито решения атакува, като твърди / молба вх. № 4427/4442 от 04.12.2023 г. /, че е узнал за същото две седмици по-рано, спрямо предявяването на иска / т.е. около 10 ноември 2023 г. /, в разговори с членове на Сдружението – С.С. и С.С. посетили го в дома му в гр. Монтана и оплакали се, че срещу тях от новоизбрания Управителен съвет е стартирана процедура за „заличаването“ и „ изключването „ им , като членове на Сдружението. При тази среща двамата споделили с ищеца и факта, че на ОС от 24.11.2022 г. бил „заличен“ и Риболовен клуб „Огоста„, съответно членовете му, какъвто е и ищецът. Посетилите го лица го попитали няма ли да защити правата на 400 члена на Риболовния клуб, бидейки дългогодишен бивш Председател на Клуба. Ищецът твърди, че след този разговор се свързал с други членове на Сдружението, от които получил и нужните материали по дневния ред. Не споделя конкретни обстоятелства за снабдяването си – дата и лице - с копие от протокола от ОС. Представеното с исковата молба копие е с вписан в горната му част изх. № 26 и дата – 6 април 2023 г..

2

Ответникът е оспорил предявяването на иска в едномесечния срок от узнаване за проведеното събрание, за което паралелно твърди да се е случило неколкократно: а/ непосредствено след провеждане на събранието; б/ на 19.01.2023г. / след съдебно заседание по т.д.№ 59/2022 г. на Окръжен съд – Монтана, на което ищецът присъствал и след което, в офиса на Сдружението, Председателят С. С. му е прочел протокола от ОС на 24.11.2022 г. / и в/ на 31.03.2023г. – при лично явяване в офиса на Сдруението , с искане да му бъде заверена членската карна и след отказ за това, му е прочетен отново протокола от ОС на 24.11.2023 г., като му е предоставено и копие от същия. Именно предвид узнаване за заличаването на РК „Огоста „ с решение от това ОС, на който клуб ищецът бил член, същият подал молба за приемане в Риболовна дружина „КСР – Огоста „ - гр.Монтана, ведно с декларация – разрешение на Сдружението да оперира с личните му данни. Тези молба и декларация, от дата 31.03.2023г., са представени по делото и не са оспорени за автентичност от ищеца.

За установяване твърдяното от ищеца узнаване са разпитани С.ите Ц. и С.. Св. Ц. / „ изключен „ от Сдружението и обжалващ решението за изключването си / твърди, че в края на м. ноември 2023г. самият ищец го посетил и го известил за „заличаването“ на РК „Огоста„, показвайки му и протокола от ОС на 24.11.2022г.. Св. С. / също с предложение на УС за „ изключването му „ като член на Сдружението / в показанията си не сочи конкретна дата, на която сам е узнал за заличаването на РК „Огоста „, респ. за ОС от 24.11.2022г., но твърди, че посетил ищеца, уведомявайки го за провеждането му . Сочи момент на узнаването „ранната есен на 2022 г. 2023 г.“.

Показанията на разпитаните като С.и Ц. и Л. не съдържат, относими към факта на узнаване от ищеца за взетите решения от ОС на 24.11.2022г., сведения.

Св. К. - бивш член на Контролния съвет и настоящ член на УС на Сдружението – твърди ,че на 31.03.2023 г. / в последния възможен ден за заверка на членските карти, без налагане на санкция / имал среща на УС в офиса на Сдружението. Излизайки в коридора забелязал ищеца и го попитал за повода. Последният споделил, че идва да завери членската си карта. Тогава С.ят лично го уведомил за „изключването „ на РК

„Огоста„ на

ОС на Сдружението „от миналата година„, както и че поради това членската му карта „ не важи„ , като му предоставил и свое копие от протокола за събранието. Ищецът / сочен от С.ите с бащиното си име Ц. / попитал как може да стане член на Сдружението. Тогава К. влязъл при касиерката на Сдружението, взел формуляр и от молба за членство и декларация, предоставил ги на ищеца, който ги попълнил и подал.

След разпита на горепосочените С.и ищецът е поискал разпит на св. П., представяйки изходяща от същия молба от 31.03.2023 г. до Председателя и членовете на УС на Сдружението, с искане за снабдяване с копие от Протокола от ОС на 24.11.2022г. и първа страница от полученото такова идентично с първата страница на представеното от ищеца, с ръкописно изписани над печатния текст на същата страница – „изх. № 26 от 3

06.04.2023г.“. Разпита на С.я се претендира за установяване на “новоузнато от ищеца обстоятелство“, че към 31.03.2023г. такъв протокол не е бил изготвен / не е съществувал /, поради което е било отказано връчването му на С.я П. на 31.03.2023г., респ. е получил такова едва на 06.04.2023г..

Разпитан, св. П. / също в съдебни спорове със Сдружението ответник / твърди, че на 31.03.2023г. подал молбата за копие от протокола от 24.11.2022г., ведно с друг документ - протокол за проведено ловно-рибарско мероприятие.

При подаването им, в офиса на служителката Ц.И. / разпитана като С. на ответника /, влязъл ищеца Ц. и поискал да му се завери риболовния билет.

Служителката го уведомила, че има нови правила и го помолила да изчака отвън и той излязъл. С.ят потвърждава, че К. също бил там, в офиса на служителката И. и разгледал подадените от С.я документи. С.ят твърди, че му било отказано копие от протокола , тъй като „ не е готов в момента„ , като го получил на 06.04.2023г. . Когато излязъл в коридора Ц. още бил там. С.ят П. споделя, че на заседание на УС / без конкретна дата и твърдяна връзка с процесното ОС от 24.11.2022г. / Д. К. си признал, че е скъсал обява за предстоящо събрание - обстоятелство, което св. К. в показанията си отрича.

Св. Дамянов твърди, че на 19.01.2023г. / свързвайки датата с организирано празнуване на Ивановден /, в собствения му кабинет били ищецът Ц. и С. С. , като последният четял на Ц. протокол от ОС, дал му и копие. С.ят не дава подробности за темата на водения между двамата разговор, освен че бил във връзка с първото дело срещу Сдружението и касаел протокол от Общо събрание, на което ищецът бил изключен. Като причина за общите си и непълни показания С.ят сочи, че не е имал за цел да проследи разговора в пълнота, тъй като не обича да се бърка в чужди работи.

Св. И., работеща като „касиер-счетоводител“ в Сдружението от 01.08.2022г., потвърждава, че св. П. е идвал през пролетта на 2023 г. за препис от протокол от ОС на 24.11.2022 г. , в последния ден от срока за заверка на членските книжки и за плащане на членския внос без санкция – 31.03.2023г..

Твърди, че по принцип срокът за отговор на всички молби е 14-дневен, като към 31.03.2023 г. протоколът от ОС е бил изготвен, но не е могла да даде копие без предварително разрешение по молбата от Председателя на Сдружението. Само поради тази причина С.ката твърди, че П. не е получил копие от протокола на 31.03.2023г.. От заявеното, при допуснатата между П. и И. очна ставка, не е констатирано противоречие в дадените отново и вече дадените показания на някой от двамата. Напротив, св. П. посочва че разбрал отказа на И. като основан на неизготвен изобщо протокол от ОС, докато св. И. се позовава на обстоятелството, че функцията й по начало не предполага знание за съществуването на протокола и по конкретната молба на П. е била оторизирана единствено да я входира и подаде, за разрешение от управителните органи. Св. И. твърди, че ищецът посетил офиса началните месеци на 2023г., за да плати членския си внос за същата година. Показал членската си карта, но С.ката била информирана от ръководството на Сдружението, че членски карти на Риболовен клуб „Огоста„ не могат да бъдат презаверявани. Св. К. присъствал в съседна стая и С.ката го повикала да 4 съдействие. След проведен разговор в коридора, К. и ищецът влезли при И., поискали молба – заявление по образец за членство в новосформирания „Клуб по спортен риборов – Огоста„ към Сдружението и декларация за разрешаване достъп до личните му данни, които формуляри Ц. получил, попълнил и подал.

За да потвърди първоинстанционното определение за прекратяване на делото, поради подаване на исковата молба след изтичане на преклузивния едномесечен срок от узнаване за взетите решения, въззивният съд е формирал решаващ извод за безспорно доказано по делото узнаване от ищеца на датата 31.03.2023г. Съдът е приел, че показанията на св. С. / разпитан по начало за установяване момента на узнаване решенията на ОС от 24.11.2022 г., така както се твърди от ищеца – две седмици по-рано спрямо подаване на исковата молба или около 10 ноември 2023г. / противоречат на показанията на св.К. възпроизвеждайки съдържанието на последните. В какво се състои противоречието, след като всеки от С.ите сочи различни обстоятелства, към различен момент и обективно не съществува пречка да са се реализирали и поотделно, съдът не е посочил. Насетне е посочил, че показанията на св. К. се подкрепят от тези на св. П., досежно факта, че на 31.03.2023 г., когато самият П. е посетил офиса на Сдружението, там бил и ищецът, за да завери членската си карта. Не са възпроизведени показания на П. със съдържание, отнасящо се до извършените от ищеца действия и свързаното с тях поведение на К. и касиер-счетоводителя И.. Показанията на последната са възприети в потвърждение на факта, че към 31.03.2023г. протокола от ОС на 24.11.2022г. е бил изготвен. Този факт съдът е потвърдил и чрез справка по партидата на Сдружението в ТРРЮЛНЦ, при която е установил, че със заявление вх. № 20230227161116 / т.е. от 27.02.2023 г./за вписване промени в Устава, приети на ОС от 24.11.2022 г./ , е подаден и препис от спорния протокол. Предвид взаимната им подкрепеност ,вкл. от представените по делото, изходящи от ищеца молба – заявление за членство в „КСР – Огоста„ , декларация за разрешен достъп до лични данни и представения протокол с изходящ номер от 06.04.2023 г.,приложен от самия ищец към исковата молба, съдът е кредитирал за достоверни показанията на К. П. и И.. Изрично съдът е коментирал, че отношенията на някои от С.ите / К. И. / с ответника, не задължават съда да игнорира напълно показанията им, а единствено те да бъдат преценени с резервата по чл. 172 ГПК, в съответствие с всички доказателства по делото, като се съобразява възможната им заинтересованост.