Решение № 376 от 28.11.2023, Районен съд - Лом
- Съд
- Районен съд - Лом
- Дело
- Гражданско дело 826/2022
- Вид
- Решение № 376
- Подписан
- 28.11.2023
- В сила
- 27.12.2023
- Състав
- Албена Георгиева Александрова Миронова
Цитирани разпоредби
- чл. 105 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 194 · Граждански процесуален кодекс
- чл.194, ал. 2, предл. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 264 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2, предл. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 27 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 29 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 31, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 32, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 33 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 40 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 42, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 25, ал. 8 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
- чл. 41, ал. 1 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 376 гр. гр. Лом, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Албена Г. Александрова
Миронова при участието на секретаря Румяна Д. Александрова Найденова като разгледа докладваното от Албена Г. Александрова Миронова Гражданско дело № 20221620100826 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са в условията на обективно и субективно съединяване, главен иск по чл. 40 ЗЗД, в условията на евентуалност искове по чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро ЗЗД, чл. 29, вр. 27 ЗЗД и иск по чл. 55 ЗЗД
Предявени са искове от Г. Д. П., ЕГН **********, от гр. София, чрез пълномощника си, адв. Е. Л., АК Пазарджик, срещу В. И. В., ЕГН ********, от гр. Монтана, за обявяване недействителност на правна сделка и обезщетение.
В исковата молба се твърди, че ответникът е собственик на 1/3 ид.ч. от 10 земеделски имота в землището на ******** на завещателката по завещание на ищеца – М. Г.
Б..
Сделката била обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на поземлен недвижим имот № 146, т. ІІ, рег. № 1724, д. № 175/25.02.2019 год. на нотариус С.С., рег. № *** в РНК, р-н на действие ЛРС, вписан с акт рег. № 1059/2019 год., № 176, т. 3, д. № 257/2019 год. на Сл.вп. Лом.
С този нотариален акт, ответникът, като пълномощник на продавача М. Г. Б., продал на себе си посочената по-горе 1/3 ид.ч. от десетте имота за сумата от 3147,57 лв., изплатени напълно в брой на пълномощника.
Твърди се, че представеното при изповядване на сделката пълномощно било с нотариална заверка на подписа рег. № 1918/06.02.2019 год. и на съдържанието рег. № 1019, т. І, акт 58 на нот. В. Т., рег. № 596 в РНК, р-н на действие МРС.
Твърди се, че купувачът по сделката – ответникът, който бил и едно от трите упълномощени лица, е нарушил разпоредбата на чл. 40 ЗЗД, защото:
1. Преговарял сам със себе си и закупил 10 бр. имоти за сумата от 3147,57 лв.
1
2. Съгл. т. 2 от нот.акт, платил цената на себе си.
3. Съгл. пълномощното, имотът е платен на упълномощителя при получаване на пълномощното.
4. Представените при сделката 10 бр. скици били издадени на 08.02.2019 год., както и 2 бр. реституционни решения, а удостоверението за наследници – на 07.02.2019 год.
От това ищецът извежда, че към момента на упълномощаването пълномощникът и упълномощителката не биха могли да знаят за какво преговарят.
Твърди се, че в разговорите си с ищеца упълномощителката М. Б. винаги казвала, че не е получила от ответника обещаната й рента за земята и настоявала да го търси за да й я плати. Това му било казано от съседки и приятелки на завещателката на нейното погребение. Ищецът търсил ответника за рентата, но той винаги казвал, че е станала грешка, ще плати рентата, но отлагал във времето. Никога не споменавал, че не дължи рента, защото е купил имотите.
Според ищеца това означавало, че при упълномощаването завещателката му М. Б. е била заблудена, че дава земите под аренда и не е имала намерение да ги продава.
Следователно и цената по сделката не й е била предадена. Дори да са били дадени някакви пари, тя е била заблудена, че това е рентно плащане.
За сделката ищецът научил след смъртта на завещателката, като потърсил адвокат за да проучи възможностите за получаване на дължимата се на наследодателката рента.
Отделно се твърди, че пазарната стойност на имотите е била значително по-висока от цената по сделката според нот. акт. Т.е. в случая е налице и нееквивалентност на престациите и противоречие с добрите нрави, и липса на съгласие, и измама, а евентуално сделката е унищожаема по чл. 33 ЗЗД.
За това се иска съда да постанови решение, с което в условията на евентуалност:
1. На осн. чл. 40 ЗЗД признае за установено, че сключеният договор за покупкопродажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на поземлен недвижим имот № 146, т. ІІ, рег. № 1724, д. № 175/25.02.2019 год. на нотариус С.С., рег. № *** в РНК, р-н на действие ЛРС, вписан с акт рег. № 1059/2019 год., № 176, т. 3, д. № 257/2019 год. на Сл.вп. Лом е сключен при договаряне сам със себе си във вреда на представляваната наследодателка на ищеца М. Г. Б., като този договор не е породил действие спрямо нея и се обезсилва от съда;
2. На осн. чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД признае за установено по отношение на ответника, че сключеният договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на поземлен недвижим имот № 146, т. ІІ, рег. № 1724, д. № 175/25.02.2019 год. на нотариус С.С., рег. № *** в РНК, р-н на действие ЛРС, вписан с акт рег. № 1059/2019 год., № 176, т. 3, д. № 257/2019 год. на Сл.вп. Лом е нищожен поради липса на съгласие за продажба от страна на наследодателката на ищеца М. Г.
Б.;
3. На осн. чл. 27 ЗЗД признае за установено по отношение на ответника, че сключеният договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на поземлен недвижим имот № 146, т. ІІ, рег. № 1724, д. № 175/25.02.2019 год. на нотариус С.С., рег. № *** в РНК, р-н на действие ЛРС, вписан с акт рег. № 1059/2019 год., № 176, т. 3, д. № 257/2019 год. на Сл.вп. Лом е недействителен поради унищожаемост, на основание сключването и при измама спрямо М. Г. Б.;
4. В случай, че договора за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на поземлен недвижим имот № 146, т. ІІ, рег. № 1724, д. № 175/25.02.2019 год. на нотариус С.С., рег. № *** в РНК, р-н на действие ЛРС, вписан с акт рег. № 1059/2019 год., № 176, т. 3, д. № 257/2019 год. на Сл.вп. Лом бъде обезсилен на някое от горните основания, да се присъди обезщетение за имуществени вреди, касаещи неполучена аренда от продадените земи за периода 01.01.101901.05.2022 год. в размер на 3147,50 лв.
2
Ответникът В. И. В. е подал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
В отговора си, чрез пълномощника, адв. П. П., АК Враца, ответникът въвежда две групи възражения: нейната допустимост и по основателност на предявените искове. Счита, че следва да бъдат отхвърлени и претендира разноски, като изложените възражения са следните:
І. Относно предявеният иск по чл. 40 ЗЗД:
1. По допустимостта:
Счита, че ищецът няма правен интерес от предявяването на този иск, тъй като за него липсва правен интерес.
Той не се явява наследник по завещание.
Твърди се, че след изготвянето на завещанието, завещателката е извършила множество разпоредителни сделки с имуществото си, видно от направена справка в имотния регистър. За това, при откриване на наследството, тези имоти не са били в наследствената маса и не са преминали нито към универсалните, нито към частните правоприемници, които не биха могли да получат нещо, което завещателят не е притежавал.
Касае се за хипотезата на чл. 41, ал. 1 ЗС (вероятно се има предвид ЗН) на мълчалива отмяна на завещанието, което следователно не е произвело правно действие.
2. По основателността:
В случай че съдът приеме исковете за допустими, то същите са неоснователни. Видно от процесното пълномощно, на пълномощниците е делегирана широка по обем представителна власт, продавачът е получил предварително цената и не е възразил сделката да е неизгодна.
Нещо повече, с нотариален акт за дарение на поземлени недвижими имоти, вписан в сл.вп. Лом, вх.рег. № 10905/2013 год., акт № 122, т. 19, ответникът вече е бил съсобственик на друга 1/3 ид.ч. от процесните имоти с М. Б., която му била предложила да изкупи не само нейните идеални части, но и наследството на К.Н.Г. и Н.К.М..
3. Въвежда възражение за местна подсъдност, с оглед постоянния адрес на ответника – в гр. Монтана, като иска на осн. чл. 105 ГПК делото да бъде изпратено на РС Монтана.
ІІ. Относно предявеният евентуален иск по чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД:
1. По основателността:
Счита, че съдебна защита по такъв иск може да търси само лицето, сключило договора за продажба лично и което твърди, че сключването е направено при съзнавана липса на съгласие. В хипотеза на сключване на договора чрез пълномощник, правна защита чрез този иск е невъзможна, тъй като ищецът не е действал лично, а чрез представител, който от негово име е формирал воля, но не е имал представителна власт за това.
Горното обуславя неоснователност на така предявения иск.
ІІІ. Относно предявеният евентуален иск по чл. 27 ЗЗД:
1. По допустимостта:
Счита, че искът е процесуално недопустим, тъй като ищецът няма качеството на наследник по завещание.
Отделно от това, правото му да предяви такъв иск е погасено по давност.
2. По основателността:
За да е налице измама, следва да е сключена сделка, страната по която да е в заблуждение, предизвикано умишлено от другата страна или от трето лице и сделката да е сключена поради заблуждението.
Невярната представа не се отнася до съдържанието на пълномощното, а това, че последиците по него няма да настъпят. Доколкото се твърди от ищеца, че упълномощителят 3 не е бил запознат със съдържанието на пълномощното, не е знаел за какво е получил парични средства по упълномощителната сделка, в случая не е налице измама, тъй като не са налице елементите на същата.
С оглед горното, счита и този иск за неоснователен.
ІV. Относно предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди:
Доколкото ответникът е бил съсобственик на процесните имоти с наследодателката на ищеца, като с оспорения нот. акт е придобил и нейната 1/3 ид.ч. от тях, то тя никога не е била страна по договор за аренда, за да търси рентно плащане.
С оглед горното, и този иск счита за неоснователен.
Въвежда възражение за недействителност на завещанието от 18.10.2018 год., тъй като същото е отменено и е загубило действието си.
Разпечатката съдържа 60 от 185 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9f001017-9d3c-4626-bb27-d9f8778569e7