Решение № 16927 от 19.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16927 гр. София, 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20231110128232 по описа за 2023 година

Предявен е за разглеждане установителен иск с правно основание по чл.422 ГПК вр. чл. 535 ТЗ. В условията на евентуалност е предявен осъдителен иск с правно основание чл.534, ал.1 ТЗ.

Производството е образувано по постъпила искова молба от [***********] против А. Г. П. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 276/2010 г. по описа на СРС, 43-ти състав.

В условията на евентуалност е предявен осъдителен иск за сумата от 25 000 лева, дължима по силата на прескрибиран менителничен ефект – запис на заповед, издаден на 21.10.2009 г., с която сума ответникът, в качеството му на издател на записа на заповед, неоснователно се е обогатил поради несвоевременно упражняване на правата на поемателя по ценната книга.

В исковата молба ищецът твърди, че на 21.10.2009 г., в гр.София, ответникът, в качеството му на издател и платец, е издал запис на заповед в полза на [***********], за сумата от 25 000 лева, платими на предявяване. Твърди, че ценната книга била предявена за плащане на длъжника на 27.10.2009 г., но въпреки това дължимата сума не била заплатена. С оглед предходното, ищецът твърди, че подал заявление по чл.417 ГПК, с което сезирал съда с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на процесната запис на заповед. Поддържа, че в СРС било образувано ч.гр.д.№ 276/2010 г., по което била издадена заповед и изпълнителен лист, въз основа на които било образувано изп.д.№ 20107830400151 по описа на 1

[***********]. През 2016 г. изпълнителното производство било прекратено на основание чл.433, ал.1 ,т.8 ГПК, а през 2017 г. било образувано изп.д.№ 20178480401428 по описа на [***********]. Тъй като в срока по чл.414 ГПК длъжникът – настоящ ответник подал възражение, ищецът обуславя правния си интерес от предявения иск. С оглед предходното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника в размер на 25 000 лева, представляваща сума по издаден на 21.10.2009 г. запис на заповед, ведно със законната лихва, считано от 04.01.2010 г. до окончателното изплащане. В условията на евентуалност, в случай, че предявения установителен иск бъде отхвърлен, ищецът моли съда да постанови решение, с което ответникът бъде осъден да му заплати сумата от 25 000 лева, с която неоснователно се е обогатил във вреда на ищцовото дружество.

В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът изразява становище за неоснователност на предявения установителен иск. Излага доводи за нищожност на процесния запис на заповед, поради липса на място на издаване.

Поддържа се становище, че същият не е предявен, поради което заповедното производство било преждевременно образувано. Сочи се, че записът на заповед е поправен в частта относно датата на предявяване, тъй като първоначално в него като дата на предявяване е била посочена 20.10.2009 г., а след това е поправена от приносителя на 27.10.2009 г. Прави се възражение за погасяване по давност на задължението, тъй като през периода от 08.02.2010 г. до 21.09.2017 г. ищецът не е предприел никакви действия, с които да я прекъсне. По отношение на предявения в условията на евентуалност иск се изразява становище за недопустимост, тъй като вземането е прехвърлено на трето за делото лице – „[***********], поради което ищцовото дружество не е титуляр на вземането. В условията на евентуалност, в случай, че предявения осъдителен иск бъде приет за допустим, се изразява становище, че е погасен по давност, запознала да тече е от 08.02.2010 г., когато заявителят се е снабдил с изпълнителен лист, изтекла 3 години по-късно – на 08.02.2013 г. По изложените в отговора доводи и съображения ответникът моли за отхвърляне на предявените искове, съответно прекратяване на производството като недопустимо по предявения в условията на евентуалност иск, като на пълномощника бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1 ЗА.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 276/2010 г. по описа на СРС е, че по заявление на „Злати 6” ООД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, с която е разпоредено длъжникът – настоящ ответник А. Г. П. да заплати на заявителя сумата от 25 000 лева – 2 главница по запис на заповед от 21.10.2009 г., ведно със законната лихва, считано от 04.01.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 500,00 лева – държавна такса и 700,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане от 09.05.2023 г. съдът е констатирал, че в срока по чл.414 ГПК длъжникът е подал възражение, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.

В заповедното производство е приложен оригинал на запис на заповед, издаден на 21.10.2009 г. в гр.София от А. Г. П. /настоящ ответник/, платим на предявяване, по силата на който последният се е задължил безусловно и неотменимо да плати на ищеца, в качеството му на поемател по ценната книга, сумата от 25 000 лева. Посочено е, че записът на заповед е предявен за плащане на 27.10.2009 г. В ценната се книга се съдържа подпис на издател, който не е оспорен по надлежния ред.

По делото е приложен заверен препис от изпълнително дело № 20107830400151 по описа на [***********], с район на действие Софийски градски съд, от което се установява, че същото е било образувано на 17.03.2010 г. по молба на настоящия ищец, в качеството му на взискател, въз основа на издадения по гр.д.№ 276/2010 г. по описа на СРС изпълнителен лист.

След образуване на изпълнителното производство ЧСИ е извършил справки относно имущественото състояние на длъжника, като на 06.04.2010 г. е наложил запор върху притежаван от длъжника лек автомобил.

На 07.06.2010 г. и на 26.07.2010 г. ЧСИ е насрочил опис на движими вещи и МПС, собственост на длъжника, които няма данни да са се състояли.

По изпълнителното дело е приложена разписка за внесена на 09.08.2010 г. сума в размер на 50,00 лева от длъжника, без данни за основание и разпределение на същата.

С постановление от 06.12.2016 г. изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, а оригинала на изпълнителния лист върнат на взискателя.

По делото е приложен заверен препис от изп.д.№ 20178480401428 по описа на [***********], с район на действие СГС, от което се установява, че същото е било образувано на 21.09.2017 г. по молба на настоящия ищец, в качеството му на взискател, въз основа на издадения по гр.д.№ 276/2010 г. по описа на СРС изпълнителен лист.

По изпълнителното делото няма данни за връчване на поканата за доброволно изпълнение на длъжника, като след образуването му ЧСИ е извършил справки относно проучване на имущественото състояние на длъжника.

На 19.11.2018 г. са изпратени запорни съобщения до конкретни банки за налагане на запор върху сметки на длъжника до размера на процесната сума.

3

По изпълнителното дело е приложен договор за цесия от 14.06.2017 г., по силата на който [***********] е прехвърлил на „[***********] вземането си към А. Г. П., въз основа на издадения по гр.д.№ 276/2010 г. по описа на СРС изпълнителен лист. Видно от приложената нотариална покана е, че длъжникът – настоящ ответник е уведомен за предходното на 20.11.2018 г. С протокол от 19.11.2018 г. ЧСИ е конституирал като взискател по изпълнителното дело горепосоченото дружество „[***********].

С молба до ЧСИ от 10.03.2020 г. взискателят е поискал налагане на запор върху банкови сметки и трудови възнаграждения на длъжника, което е сторено със запорно съобщение от същата дата, изпратено до [***********]

На 07.02.2022 г. взискателят е подал нова молба до ЧСИ за предприемане на изпълнителни действия. Със запорно съобщение от 11.02.2022 г. ЧСИ е наложил запор върху откритите банкови сметка на длъжника в [***********] С молба до ЧСИ от 25.10.2022 г. взискателят е поискал проучване на имущественото състояние на длъжника, съответно налагане на запор и/или възбрана върху притежаваното от него движимо и недвижимо имущество. Със запорно съобщение от 31.10.2022 г. ЧСИ е наложил запор върху банки сметка на длъжника в[***********]. След тази дата други изпълнителни действия не са извършвани.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед.

За да удостовери валидна абстрактна менителнична сделка, пораждаща задължение за плащане на посочената от издателя парична сума, записът на заповед трябва да притежава формата и реквизитите, посочени в чл.535 ТЗ.

Настоящият съд приема, че представената по делото ценна книга е в необходимата форма и съдържа посочените в чл.535 ТЗ реквизити. Същата съдържа наименованието „запис на заповед”, както в заглавието на документа, така и в текста.

Налице е безусловно обещание за заплащане на определена парична сума 25 000 лева.

Като място на издаване е определен гр.София, падеж – на предявяване, положен е подпис от издателя.

Неоснователно е възражението на ответника, че в ценната книга липсва място на издаване. Видно от записа на заповед е, че като място на издаване е посочено[***********] Нещо повече, законът /чл.536, ал.4 ТЗ/ изрично предвижда, че запис на заповед, в който не е посочено мястото на издаването, се смята издаден в мястото, до името на издателя. Съдебната практика и правната теория се придържат и към разбирането, че под „място на издаването“ следва да се разбира само населеното място, където е издаден записа на заповед, както и че в обхвата на тези реквизити не 4 попадат индивидуализиращите данни от територията на съответното населено място улица, номер на сграда, етаж, апартамент /в този смисъл е решение № 21/4.07.2014 г. по т. д. № 1348/2013 г., I т.о. на ВКС/.

В конкретния случай в ценната книга не е посочено място на плащане, но това не обуславя порочност на ценната книга, тъй като с разпоредбата на чл.526, ал.3 ТЗ законодателят е предвидил, че ако не е уговорено друго, мястото на издаването се смята за място на плащането и за местожителство на издателя.

Настоящият съд не споделя и изложените в писмения отговор от ответника доводи, че за опорочаване на процесния запис на заповед, тъй като датата на предявяване предхожда датата на издаване. Действително, дори с просто око и без да са необходими специални знания е видимо, че в датата на падежа на менителничния ефект, е налице удебеляване на химикалната паста. Въпреки предходното, съдът не споделя твърденията на ищеца, че коректната дата е 20.10.2009 г., тъй като липсват доказателства в тази насока. Не се установяват твърденията на ответника по делото, че поправката е извършена от приносителя на ценната книга. В тази насока ответникът не е предприел действия по оспорване по реда на чл.193 ГПК, като тежестта за доказване неистинността на документа е негова. С оглед предходното, ответникът следва да понесе неблагоприятните процесуални последици от това неустановяване, тъй като съдът е длъжен да приеме недоказаните по делото обстоятелства, за несъществуващи.

Предвид гореизложеното, съдът дължи произнасяне по обективираното в писмения отговор възражение за изтекла погасителна давност.