Решение № 17 от 13.04.2023, Окръжен съд - Кърджали

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. КърджА., 13.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖА. в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова И. при участието на секретаря Светла В. Радева като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова И. Търговско дело № 20215100900096 по описа за 2021 година

В исковата си молба ищците Ш. А. А. и Ю. М. А. твърдят, че на 29.05.2021 г. около 16:50 часа, в гр.С. на бул. „К.О.“, водачът на лек автомобил „Мерцедес Ц 180“ с peг. № ** **** ** Р. Л. П., движейки се по бул. „К.О.“ с посока на движение от ул. „О.п.“ към бул. „А.Л.“ в района на около 50 метра след дом № ***, нарушил правилата за движение по пътищата, като управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, като към тези твърдения за нарушения на правилата за движение по пътищата се твърди и това, че водачът на лекия автомобил не контролирал постоянно управлявания от него автомобил, управлявал го с несъобразена скорост и/или с превишена скорост, в резултат на което ударил пешеходката Д. Ю. А., реА.зирал ПТП и причинил смъртта на дъщеря им.

За произшествието бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадА. лица № 227/29.05.2021 г. Образувано било досъдебно производство № 11152/2021 г. по описа на С „РПТ“ отдел „Разследване“ при СДВР, което към настоящия момент не било приключило.

Ищците сочат, че починалата при злополуката Д. Ю. А. е тяхна дъщеря и изключително тежко понасят нейната загуба. Сочи се в исковата молба, че ищците и дъщеря им били сплотено и задружно семейство, силно привързани един към друг. В атмосфера на любов и взаимна подкрепа били изградили силна емоционална и духовна връзка помежду си, като се обичА. и подкрепяли. Загубата на родната им дъщеря дълбоко травмирала ищците. В процесното ПТП Ш. и Ю. А. загубили важна част от семейството си - тяхната дъщеря, поради което към настоящия момент усещА. празнота, която никой не можел да запълни. Ритъмът на живот на ищците бил подчинен на скръбта 1 от голямата загуба. Ищцата Ш. А. постоянно плачела и с умиление си спомняла за всички хубави мигове, преживени с дъщеря й, починала по такъв нелеп начин. Ищецът Ю. А., след загубата на дъщеря си, избягвал да излиза и да се среща с хора извън семейството. Не говорил и не се усмихвал. Станал мълчА.в, вглъбен и често се разстройвал. Двамата родители били изцяло променени - станА. мрачни, необщителни, некомуникативни и скърбящи постоянно. Трудно приемА. загубата на дъщеря си. Смъртта й повлияла на общото им емоционално и здравословно състояние. Ищците твърдят, видно от справката, извършена на страницата на Информационен център към Гаранционния фонд и от представения констативен протокол за ПТП с пострадА. лица, че към момента на събитието, виновният водач Р. Л. П., управлявал лек автомобил марка и модел „Мерцедес Ц 180“, с peг. № ** **** **, имал вА.дна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена със ЗД „Д.з.” АД, с полица № BG/08/120002604466, вА.дна от 12.09.2020 г. до 11.09.2021 г.

Ищците сочат, че с молба с вх. № 310В026388/13.08.2021 г. отправили претенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач - ответника ЗД „Д.з.“ АД, с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение.

Твърдят, че към настоящия момент, въпреки изтеклия законоустановен срок, застрахователят не определил и не изплатил застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция, което пораждало правния им интерес на основание чл. 432, ал. 1 КЗ от предявяването на настоящата претенция по исков ред.

В съдебно заседание пълномощникът на ищците прави пояснение и допълнение по отношение претърпените от ищците неимуществени вреди, в резултат на пътния инцидент и загубата на дъщерята им. Твърди, че ищецът Ю. А. е преживял сериозна психотравма, изразяваща се в потиснатост, нарушен сън и тревожност, като след преглед при психиатър му била поставена диагноза „тревожно депресивна симптоматика“. Сочи, че в резултат на загубата на пострадалата Д. Ю. А. – тяхна дъщеря, ищцата Ш. А. също изпаднала в депресия, като се влошило нейното здравословно състояние, а именно - онкологичното заболяване, което имала, както и установен диабет. Твърди, че многократно Ш. към настоящия момент е губила съзнание, като последната такава загуба на съзнание била на 22.06.2022г. и същата била намерена в безпомощно състояние, колабирала в тоалетната.

Иска се да бъде осъден ответника ЗД „Д.з.“ АД да заплати на ищците обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, причинени в резултат от смъртта на Д. Ю. А. – дъщеря на ищците, починала на 29.05.2021г. в резултат на получени тежки телесни увреждания при процесното ПТП, както следва:

За Ю. М. А.: обезщетение в размер на 150 000 лева, ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на уведомяване на застрахователя - 13.08.2021 г., до датата на окончателното изплащане.

2

За Ш. А. А.: обезщетение в размер на 150 000 лева, ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на уведомяване на застрахователя - 13.08.2021 г., до датата на окончателното изплащане.

Претендират за направените по делото съдебни и деловодни разноски.

В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК, от ответника ЗД „Д.з.” АД е подаден писмен отговор на исковата молба. Направено е възражение за съпричиняване на вредата от страна на пострадалата, твърдейки, че същата в качеството си на участник в движението като пешеходец е нарушила чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП, като е предприела неправилно пресичане по пътното платно на неопределено за това място и без да се огледа и съобрази с пътната обстановка и останА.те участници в движението. С отговора се оспорват и причините, обстоятелствата и механизма на настъпване на процесното ПТП, както и че за настъпването му отговорност носи застрахования в ЗД „Д.з.” АД по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ водач. Излага се, че за да е нА.це деликтна отговорност, следва да е нА.це виновно извършено противоправно деяние от страна на водача в пряка причинно-следствена връзка, с което ищеца да търпи претендираните вреди, което не било доказано по безспорен начин.

В срока и по реда на чл.372, ал.1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в която с оглед отговора на ответното застрахователно дружество е направено искане за обявяване на безспорно обстоятелството за нА.чие на вА.дно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ЗД „Д.з.” АД на лек автомобил „Мерцедес Ц180“ с рег.№ ** **** **- застрахователна полица № BG/08/120002604466, вА.дна от 12.09.2020 г. до 11.09.2021 г., както и направените уточнения, с които са допълнени обстоятелствата по исковата молба.

В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на допълнителната искова молба, с който се поддържа изложеното в отговора на исковата молба.

В съдебно заседание ищците се представляват от пълномощник, който поддържа предявените искове по основание и размер, а ответното дружество чрез своя пълномощник ги оспорва и моли да се отхвърлят като неоснователни и недоказани. Пълномощниците на страните претендират присъждане на направените по делото разноски по представен от всеки списък по чл. 80 ГПК. Правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

В съдебно заседание третото лице – помагач на ответника ЗД „Д.з.” АД Р. Л. П. се явява лично. Счита иска за неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен.

Окръжен съд - КърджА., след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени за разглеждане са обективно и субективно съединени искове, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди 3 вследствие настъпилата на 29.05.2021 г., в гр.С. от ПТП смърт на Д. Ю. А. – дъщеря на ищците Ю. М. А. и Ш. А. А., с цена на всеки иск в размер на по 150 000 лв., ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от уведомяване на застрахователя 13.08.2021 г. до окончателното им изплащане.

От ответника е направено възражение за съпричиняване във висока степен на вредоносния резултат от страна на увреденото от ПТП лице.

От изисканите по делото и приобщени материА. по ДП № 11152/2021 г. по описа на СРТП-ОР-СДВР се установява, че досъдебното производство е образувано на 29.05.2021 г. за престъпление по чл. 343, ал. 1 буква "в", вр. чл .

342, ал. 1, пр.3 от НК за това, че около 16:50 часа на 29.05.2021 г. в гр.С., на бул. „К.О“ на около 50 метра от № ***, при управление на МПС лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „180“ с рег. № ** **** ** са нарушени правилата за движение по пътищата и настъпило ПТП, при което по непредпазливост е причинена смъртта на пешеходката Д. Ю. А.. По ДП не е имало привлечен обвиняем, не са налагани МПП.

При липса на приключило с влязла в сила присъда наказателно производство, в исковия процес подлежат на установяване на общо основание на всички елементи на деликта: деяние и неговата протиовправност, виновното му извършване от деликвента трето лице помагач на ответника, причинна връзка и настъпилите вреди от неимуществен характер.

Съгласно съдебната практика, съдържаща се в решение № 15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506 /2013 г. на ВКС, констативният протокол за ПТП с пострадА. лица № 227/29.05.2021 г. е официален свидетелстващ документ, ползващ се с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП.

Когато протоколът за ПТП не е достатъчен за установяване механизма на ПТП, както е в случая, ищецът, претендиращ за обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест на установяването му посредством ангажирането и на други доказателства.

За установяване механизма на произшествието, по искане на ищците по делото е назначена САТЕ, а след това и допълнителна САТЕ. От приетите заключения се установява, че лек автомобил „Мерцедес С180“ с рег. № ** **** **, управляван от Р. Л. П. се е движил по бул. „К.О.“ с посока от „О.п.“ към бул. „А.Л.“ в гр.С.. Движението по улиците от кръстовището било двупосочно, извършвало се по едно самостоятелно платно в светлата част на денонощието, при слънчево и топло време с нормална видимост.

Пешеходката Д. Ю. А. навлязла и предприела пресичане на пътното платно на бул. „К.О.“ непосредствено преди кръстовището с ул. „Без име“, с посока от зелената площ към ул. „Без име“ (отляво надясно на л.а.), бягайки от глутница кучета, на място необозначено за целта. Когато навлязла на пътното платно на бул. „К.О.“ и станала „опасност“ за движението, л.а. „Мерцедес C180“ с рег.№ ** **** ** се е намирал на разстояние 20.89 м и между тях имало видимост. Осреднената скорост на движение на л.а. била 34 км/ч .

Дължината на „опасната зона“ била 19.63 м. Когато пешеходката навлязла по 4 булеварда на 5,20 м от левия му край (считано по посока на огледа), водачът на л.а. „Мерцедес C180“ с рег.№ ** **** ** предприел маневра „завой наляво“, но не успял да я заобиколи и я ударил в десния крак със средната част на предната броня. Ударът бил под масовия й център и от него пешеходката била съборена върху предния капак, в резултат на което тя извършила сложно ротационно транслационно движение и паднала напред и отдясно на автомобила. След удара л.а. „Мерцедес C180“ с рег.№ ** **** ** излязъл вдясно извън пътното платно и спрял върху зелената площ след кръстовището с ул. „Без име“. След удара пешеходката паднала на 2 метра от БЛ на асфалта на пътното платно на ул. „Без име“. В заключението е прието, че ако в момента на появяване на пешеходката, ако водачът на л.а. аварийно задейства спирачната уредба, то е можел да спре. В момента на появяването на пешеходката с маневра „завой надясно“, водачът на л.а. „Мерцедес C180“ с рег. № ** **** ** е имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТТ.

При изслушване на вещото лице по назначената САТЕ инж. В. Д. в съдебно заседание уточнява, че л.а. „Мерцедес C180“ с рег. № ** **** ** е бил на 23.33 м и при своевременно възприемане и адекватна реакция, от страна на водача е имало възможност да предотврати настъпването на процесното ПТТ.