Определение № 411 от 19.04.2023, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 411 гр. Велико Търново, 19.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димо Колев

Членове:

Еманоел Вардаров

Любка Милкова като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно частно гражданско дело № 20234100500272 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.402 ал.2 изр.2 вр. чл.278 ал.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „ДАНИПЛАСТ – Даниела Георгиева“ ЕООД, с ЕИК 200212005, чрез пълномощника й адв.Й. Й. – ВТАК, против Определение №260004/07.03.2023г., постановено по Гр. д.№1299/2020г. по описа на РС – Велико Търново, с което на основание чл.402 ал.2 ГПК Е ОТМЕНЕНО допуснато с Определение №260010/01.07.2020г. по гр.д.№1299/2020г. по описа на ВТРС обезпечение на предявените от В. Д. И., с ЕГН **********, с адрес с.Шемшево, общ.В.Търново, чрез пълномощника й адв.Червенков – ВТАК, против „ДАНИПЛАСТ – ДАНИЕЛА ГЕОРГИЕВА“ ЕООД със седалище гр.В.Търново, кв.Чолаковци, ул.“Дълга лъка“ №12, искове по чл.200 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 80 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на трудова злополука от 07.06.2017г., вследствие на която ищцата претърпяла травматична ампутация на три от пръстите на дясната ръка, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 221,92лв., представляваща разходи за проведено лечение, рехабилитация и закупени медикаменти, чрез налагане на обезпечителна мярка „ЗАПОР“ до размер на сумата от общо 80 221,92лв. върху банкови сметки на ответника „ДАНИПЛАСТ – ДАНИЕЛА ГЕОРГИЕВА“ ЕООД, ЕИК 200212005, в следната банка на територията на страната: “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, САМО В ЧАСТТА за разликата над 50 000лв. до пълния обезпечен размер от 80 221,92лв.

Посочено е, че с обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с молба по чл.402 ал.1 ГПК от „ДАНИПЛАСТ – Даниела Георгиева“ ЕООД за отмяна на допуснатото по делото обезпечение, която е уважена частично. Развити са оплаквания, че обжалваното определение е процесуално недопустимо, т.к. „ДАНИПЛАСТ – Даниела Георгиева“ ЕООД не е сезирал съда с молба по чл.402 ГПК за отмяна на обезпечението и произнасяйки се по такава, съдът е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес. Изложени са твърдения, че с молба с вх.№10698/29.12.2022г. ищцата, чрез пълномощника си адв.Червенков – ВТАК, е поискала цялостна отмяна на допуснатото обезпечение на предявените искове, предмет на делото, и връщане на паричната гаранция, като частният жалбоподател – ответник по делото „ДАНИПЛАСТ – Даниела Георгиева“ ЕООД със своя молба с вх.№238/09.01.2023г. само е дал отговор на молбата на ищцата по чл.402 ГПК. Твърди се, че в процесният случай ответникът е започнал да погасява своето задължение, плащайки сумата от 20 000лв. още преди задължението да е станало ликвидно и изискуемо – преди изобщо да бъде предявен иск в съда, а след постановяване на въззивното 1 решение ответникът е платил изцяло задължението, определено с този акт, в т.ч. и разноските, което обуславяло липса на предпоставката на чл.391 ал.1 ГПК. Моли съда, да постанови определение, с което да отмени изцяло обжалваното Определение №260010/01.07.2020г. по гр.д.№1299/2020г. по описа на ВТРС и върне делото на същия съд за извършване на следващите се процесуални действия, изразени в произнасяне по молба с вх.№10698/29.12.2022г. на ищцата В. И.. В случай, че обжалваното първоинстанционно определение бъде прието за допустимо, моли същото да бъде отменено като неправилно в отхвърлителната му част, вместо което постановено друго, с което бъде отменено изцяло допуснатото с Определение №260010/01.07.2020г. по гр.д.№1299/2020г. на ВТРС обезпечение на предявените от В. И. искове против „ДАНИПЛАСТ – Даниела Георгиева“ ЕООД чрез налагане на запор до размер от сумата от 80 221,92лв., налична по разкрити в „УниКредит Булбанк“ АД банкови сметки в търговското дружество.

В срока по чл.276 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на жалбата от другата страна – ищеца В. Д. И..

Въззивният съд, след като разгледа частната жалба, съобразно инвокираните в нея оплаквания и данните по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по Гр.д.№1299/2020г. по описа на ВТРС е образувано по предявени от В. Д. И., чрез пълномощника й адв.Червенков – ВТАК, против „ДАНИПЛАСТ – ДАНИЕЛА ГЕОРГИЕВА“ ЕООД със седалище гр.В.Търново първоначално обективно кумулативно съединени иск по чл.200 ал.1 КТ за обезщетение за неимуществени вреди с цена от 80 000лв. и иск по чл.200 ал.1 КТ за обезщетение за имуществени вреди с цена от 221,92лв., ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата по всеки иск, считано от датата на увреждането 07.06.2017г. до окончателното изплащане. С Определение №260010/01.07.2020г. на ВТРС по реда на чл.389 ал.1 вр. чл.391 ал.1 т.2 ГПК е допуснато обезпечение на предявените обективно кумулативно съединени искове по чл.200 КТ в пълният им предявен размер чрез налагане на обезпечителна мярка „Запор“ до размер на сумата от общо 80 221,92лв., върху банкови сметки на ответника „ДАНИПЛАСТ – ДАНИЕЛА ГЕОРГИЕВА“ ЕООД, открити в „УниКредит Булбанк“ АД. С постановеното по Гр.д.№1299/2020г. по описа на ВТРС първоинстанционно решение №260040/19.05.2021г. е уважен частично искът по чл.200 ал.1 КТ за обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 10 000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 07.06.2017г. до окончателното изплащане, и е отхвърлен в частта за разликата над 10 000лв. до 30 000лв., поради плащане в тази част, а в частта за разликата над 30 000лв. до пълния претендиран размер от 80 000лв., като неоснователен и недоказан в тази част, респ. е уважен частично искът по чл.200 ал.1 КТ за имуществени вреди за сумата от 110,96лв., ведно със законната лихва от датата на ИМ /26.05.2020г./ до окончателното изплащане, респ. е отхвърлен за разликата над 110,96лв. до пълният претендиран размер от 221,92лв.

По въззивна жалба от ответника срещу първоинстанционното решение в осъдителната му част за главницата от 10 000лв., ведно със законната лихва, и по въззивна жалба от ищцата срещу решението на ВТРС в отхвърлителната му част по иска по чл.200 ал.1 КТ за неимуществени вреди за разликата над 30 000лв. до 80 000лв. и в отхвърлителната му част по иска по чл.200 ал.1 КТ за обезщетение за имуществени вреди за разликата над 110,96лв. до пълния претендиран размер от 221,92лв., ведно със законната лихва върху главниците по всеки иск, е образувано В.гр.д.№600/2021г. по описа на ВТОС, по което е постановено Решение №459/23.11.2022г. на ВТОС, с което е потвърдено по реда на чл.271 ал.1 ГПК решение №260040/19.5.2021г. по гр.д.№1299/2020г. на ВТРС в обжалваните му части.

Против въззивното решение, постановено по В.гр.д.№600/2021г. по описа на ВТОС, в частта, с която е отхвърлен иска по чл.200 ал.1 ГПК за неимуществени вреди за разликата над 30 000лв. до пълния претендиран размер от 80 000лв., в срок е постъпила касационна жалба с вх.№1686/15.02.2023г. от касатора В. Д. И., чрез пълномощника й адв.Р. Т. – МАК.

С молба с вх.№10698/29.12.2022г. по В.гр.д.№600/2021г. по описа на ВТОС, подадена чрез ВТОС до ВТРС, ищцата В. Д. И., чрез пълномощника й адв.Червенков – ВТАК, е посочила, че след постановяване решението от ВТОС, ответното дружество й е заплатило присъдените с решението суми, и е поискала обезсилване на издадената обезпечителна заповед от 03.07.2020г. по гр.д.№1299/2020г. на ВТРС и след влизане в сила на 2 определението по отмяна на обезпечителната мярка, връщане на внесената от ищцата на 02.07.2020г. парична гаранция в размер на 8 000лв.

С молба с вх.№238/09.01.2023г. по В.гр.д.№600/2021г. по описа на ВТОС, подадена до ВТОС, „ДАНИПЛАСТ – Даниела Георгиева“ ЕООД, чрез пълномощника си адв.Й. Ц. Й.

– ВТАК, след посочване, че ответникът действително е погасил изцяло след прихващане на разноските присъдените в полза на ищцата суми, е поискал произнасяне по молбата на ищцата за отмяна на обезпечението и уважаването й изцяло, вкл. и за връщане на внесената от нея парична гаранция, както и съдебно произнасяне в унисон с еднопосочните и съвпадащи си изявления на страните по делото.

На основание чл.402 ал.1 изр.2 ГПК, препис от молба с вх.№238/09.01.2023г. от „ДАНИПЛАСТ – Даниела Георгиева“ ЕООД е връчен на ищцата по делото, която не е подала писмени възражения в тридневен срок от получаване на преписа.

С молба с вх.№1996/23.02.2023г. по В.гр.д.№600/2021г. по описа на ВТОС, адресирана до ВТОС, ответникът „ДАНИПЛАСТ – Даниела Георгиева“ ЕООД, чрез пълномощника си адв.Д. Д. – ВТАК, е поискал съдът да се произнесе по негова молба с вх.

№238/09.01.2023г. за отмяна на обезпечението на предявените искове по делото.

С резолюция с характер на разпореждане от ЗЗ от 24.02.2023г. ВТОС е разпоредил делото да се изпрати на ВТРС по компетентност за произнасяне по молбата на ответника за отмяна на обезпечението.

С обжалваното Определение №260004/07.03.2023г., постановено по Гр.д.

№1299/2020г. по описа на ВТРС, след като е разгледал постъпила молба от „Данипласт – Даниела Георгиева“ ЕООД, с която се иска отмяна на допуснатото обезпечение на предявени искове, която молба с разпореждане от 24.02.2023г. по В.гр.д.№600/2021г. по описа на ВТОС е изпратена на ВТРС по компетентност, първоинстанционният съд на основание чл.402 ал.2 ГПК е отменил допуснатото с Определение №260010/01.07.2020г. по гр.д.№1299/2020г. по описа на ВТРС обезпечение на предявените искове чрез налагане на обезпечителна мярка „ЗАПОР“ до размер на сумата от общо 80 221,92лв. върху банкови сметки на ответника „ДАНИПЛАСТ – ДАНИЕЛА ГЕОРГИЕВА“ ЕООД, ЕИК 200212005, в следната банка на територията на страната:“УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, САМО В ЧАСТТА за разликата над 50 000лв. до пълния обезпечен размер от 80 221, 92лв.

С молба до ВТРС с вх.№260508/16.03.2023г. ищцата по делото В. Д. И., чрез пълномощника й адв.Р. Т. – МАК, е заявила, че не поддържа молбата по делото от 29.12.2022г., подадена от адв.Червенков – ВТАК, за постановяване на определение за обезсилване на издадената обезпечителна заповед по делото и моли запорът да не бъде вдигнат.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е подадена от активно процесуално легитимирана страна, в рамките на преклузивният за това срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.

На основание чл.402 ал.1 ТПК, отмяна на обезпечението се постановява по молба на заинтересованата страна.Препис от молбата се връчва на лицето, по чието искане е наложено обезпечението. На основание чл.402 ал.2 ГПК, съдът в закрито заседание отменя обезпечението, след като се увери, че вече не съществува причината, поради която е било допуснато, или че са налице условията по чл.398 ал.2 ГПК.

Оплакванията в частната жалба за недопустимост на обжалваният първоинстанционен акт, постановен по реда на чл.402 ал.2 ГПК, поради нарушение принципа на диспозитивното начало в процеса, регламентиран в чл.6 ал.1 ГПК, са неоснователни. Правилно първоинстанционният съд с обжалвания съдебен акт е приел, че е сезиран с молба от ответника „Данипласт – Даниела Георгиева“ ЕООД, чрез пълномощника му адв.Й. Й. – ВТАК, с правно основание чл.402 ал.1 ГПК за отмяна изцяло на допуснатото по реда на чл.389 ал.1 ГПК обезпечение на предявените искове, поради което и произнасяйки се по молба с вх.№238/09.01.2023г. с правно основание чл.402 ал.1 ГПК от ответника, в качеството му на заинтересовано лице, е постановил допустим съдебен акт, с 3 който не е нарушен принципа на диспозитивното начало в процеса. Подадената от ответника в процеса „Данипласт – Даниела Георгиева“ ЕООД молба с вх.№238/09.01.2023г. действително е по повод предходно подадена от ищцата молба по чл.402 ал.1 ГПК с вх.

№10698/29.12.2022г., но с оглед изрично изразената в молба с вх.№238/09.01.2023г. самостоятелна воля на ответника за пълна отмяна на допуснатото обезпечение на предявените искове, същата съставлява предявена от ответника молба за отмяна на обезпечението по смисъла на чл.402 ал.1 ГПК, по която допустимо се е произнесъл първостепенният съд с атакуваният съдебен акт, постановен по реда на чл.402 ал.2 ГПК.