Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4357 от 13.05.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 3876/2022
Вид
Определение № 4357
Подписан
13.05.2022
В сила
13.05.2022
Състав
Любомир Луканов, Яна Емилова Владимирова, Клаудия Рангелова Митова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4357 гр. София, 13.05.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Яна Ем. Владимирова като разгледа докладваното от Яна Ем. Владимирова Въззивно гражданско дело № 20221100503876 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 437, ал. 1 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от В. М. Б., чрез процесуалния представител адв. Г. П., срещу постановление за определяне на разноски от 10.03.2022 г. по изп.д.№ 135/2022 на ЧСИ Р.А., рег.№ 848 в регистъра на КЧСИ, с което е намалено заплатеното от жалбоподателката адвокатско възнаграждение за образуване, процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело в размер на 350 лв. до сумата от 200 лв.

Изложени са съображения, че постановлението е неправилно. На първо място не било връчено възражението на длъжника „К.И.И. БГ“ ЕАД, тъй като не ставало ясно какви са съдържанието и мотивите на възражението. Било посочено, че възнаграждението на адв. А.Ч. е прекомерно, но по делото нямало такова лице, което навеждало на извода, че мотивите на ЧСИ касаят друго производство, същите са неясни и противоречиви. Изложени са съображения, че съгласно чл. 10, т. 1 и 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на възнаграждението за изпълнителното дело на жалбоподателката било 400 лв. В молбата за образуване на изпълнително дело било поискано да бъде наложен запор на банковите сметки на длъжника след изтичане на срока за доброволно изпълнение, поради което не е било необходимо подаването на нарочна молба за посочване на изпълнително действие в рамките на конкретен изпълнителен способ, след като това било направено още с молбата за образуване на делото. Сочи се, че кантората на процесуалния представител на жалбоподателката и тази на ЧСИ се намират в различни населени места, поради което са налице обстоятелства, обосноваващи допълнителни разходи във връзка с работата на процесуалния представител.

Дори да се приемело, че минималният размер на адвокатското възнаграждение в случая е 200 лв., отново не било налице драстично разминаване със заплатеното на процесуалния представител, тъй като същото било съобразено с наредбата, както и с извършените от пълномощника правни и фактически действия. Прави се искане да бъде отменено 1 обжалваното постановление и да бъдат присъдени разноските в пълния размер от 350 лв., а евентуално, ако съдът прецени, че адвокатското възнаграждение е прекомерно, същото да бъде намалено до размера от 300 лв.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е подадено писмено възражение от „К.И.И. БГ“ ЕАД, длъжник по изпълнението. Оспорва се подадената жалба. Сочи се, че постановлението на ЧСИ по разноските е правилно като съобразено с нормативната уредба – чл. 78, ал. 5 ГПК, както и минималния размер, съгласно Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Сочи се и че предвид размера на задължението – сумата от 53 лв. главница, необосонвано е заплащането на адвокатски хонорар над минималния размер по Наредба №1/2004 г. Прави се искане да бъде потвърдено постановлението на ЧСИ за разноските и да бъдат присъдени разноски за гражданското производство в размер от 300 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП, във вр. с чл. 25, ал. 1 НЗПП, както и 50 лв. възнаграждение на основание чл. 13, т. 2 от НЗПП. Прави се възражение за прекомерност по отношение на разноските на насрещната страна.

В мотивите по чл. 436, ал. 3 ГПК, ЧСИ Р.А. излага съображения за допустимост, но неоснователност на жалбата.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните, приема следното:

Жалбата е редовна – депозирана е в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, внесена е дължимата държавна такса. Същата обаче е недопустима.

Действията на съдебния изпълнител могат да се обжалват само относно тяхната процесуална законосъобразност и то само тези действия, за които това изрично е установено в закона на посочените в него основания и от определения от законодателя кръг от лица.

В случая жалбоподателката е взискател по изпълнителното дело. На основание чл. 435, ал. 1 ГПК, взискателят може да обжалва следните действия на частния съдебен изпълнител: отказа на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело или да извърши исканото изпълнително действие; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 ГПК; спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение.

Право да обжалва разноските по изпълнението е предвидено единствено в полза на длъжника – чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК. В тази връзка в т. 2 от тълкувателно решение № 3/2017 г. по тълк.д.№ 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението.

Право на взискателя да обжалва разноските по изпълнението не е предвидено в закона. Недопустимо е разширителното тълкуване на чл. 435 ГПК по отношение на подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител и на кръга от лица, които са легитимирани да ги обжалват. Поначало законодателят е възприел подход, съгласно който взискателят, длъжникът и третите лица могат да обжалват различни групи от действия на частния съдебен изпълнител, като по отношение на разноските такова право е дадено 2 само на длъжника по изпълнението. В теоретичен план тази позиция се застъпва и в Граждански процесуален кодекс. Приложен коментар. Второ преработено и допълнено издание. Авторски колектив. ИК „Труд и право“.

София, 2017. с. 1142. Правото на взискателя за обжалва акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението, може да бъде уредено единствено по законодателен ред със съответни изменения на закона.

На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП, във вр. с чл. 25а, ал. 3 от НЗПП, жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на длъжника сумата от 50 лв. – разноски за производството по частната жалба.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 2215 от 23.03.2022 г., подадена от В. М. Б., ЕГН **********, чрез процесуалния представител адв. Г. П., срещу постановление за определяне на разноски от 10.03.2022 г. по изп.д.№ 135/2022 на ЧСИ Р.А., рег.№ 848.

ОСЪЖДА В. М. Б., ЕГН **********, да заплати на „К.И.И. БГ“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от 50 лв. – разноски по делото.

Определението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3