Решение № 510 от 11.04.2024, Административен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 510

Габрово, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Габрово - II състав, в съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА

При секретар РАДИНА ЦЕРОВСКА като разгледа докладваното от съдия ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА административно дело № 20247090700019 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба с вх. № СДА-01-147 от 16.01.2024 г., подадена от М. В. Б. от [населено място], [ЕГН], с искане за отмяна на Удостоверение рег. № 5746 за вписването му в Регистър на треньорските кадри към Министерство на младежта и спорта /ММС/ като инструктор, утвърдено със Заповед № РД-09-208 от 29.11.2023 г. /л. 103/ на зам. министъра на ММС, както и с искане преписката да бъде върната за ново разглеждане на зам.-министъра на ММС като се вземат предвид направените в жалбата оспорвания и изложените мотиви. В о.с.з. от 23.02.2024 г. жалбоподателят пояснява, че оспорва и самата заповед за вписването му в регистъра на треньорските кадри, като намира, че е следвало да бъде вписан в него не като инструктор, а като главен треньор.

С процесната Заповед на основание чл. 16 от Наредба № 1 от 2019 г. за треньорските кадри се разпорежда вписването в регистъра на треньорските кадри на посочените в нея лица, сред които и жалбоподателя, за когото е предвидено същият да бъде вписан като инструктор по Таекуон-до А. Т. Е. на основание чл. 11 от същата Наредба, по подадено от същия заявление от 11.12.2020 г. Въз основа на тази заповед е издадено Удостоверение рег. № 5764 от същата дата, с което на М. В. Б. се признава длъжността «инструктор» по този вид спорт.

В писмо – отговор от 05.02.2024 г. /л.114/ на отправено от съда служебно запитване на зам. министъра на ММС се сочи, че в Министерството няма практика заповедите по чл. 16, ал. 10 от Наредбата да се връчват на адресатите, т.к. те касаят много лица. Съобщават се само удостоверенията за вписване и заповедите, с които се отказва такова вписване. Конкретно процесната заповед не е съобщавана на жалбоподателя, той е получил само удостоверението си на 07.12.2023 г., видно от известието за доставка /л.115/. Жалбата му е депозирана в съда на 21.12.2023 г. – в рамките на законния срок. Самата заповед е приложена по делото след изискването й от съда.

Съгласно чл. 16 от Наредбата, вписването и актуализирането на данните в регистъра на ММС се извършват от длъжностни лица от същото Министерство, определени със заповед на министъра на младежта и спорта. Заявленията за вписване на треньорски кадри се разглеждат от комисия от служители на Министерството на младежта и спорта, определена със заповед на министъра на младежта и спорта. Вписването в регистъра или отказът за вписване се извършва по мотивирано предложение на комисията. Според ал. 10 в тримесечен срок от подаване на заявлението министърът на младежта и спорта или оправомощено от него длъжностно лице от Министерството на младежта и спорта издава заповед за вписване и удостоверение за вписване, в което се посочва регистрационният номер на лицето, или заповед, с която мотивирано се отказва вписването. Съгласно чл. 17, ал. 3 от същата Наредба, страни в производството по вписване стават физическите лица, дали съгласие по чл. 16, ал. 4, т. 2. Жалбоподателят е дал такова съгласие и същото е приложено на л. 116 от делото. Самото производство е започнало и по подадено лично от самия него заявление от 28.11.2022 г. /л. 62/. Съгласно чл. 17, ал. 4 от подзаконовия нормативен акт, удостоверенията за вписване и заповедите, с които се отказва вписване, се съобщават само на физическите лица, дали съгласие по чл. 16, ал. 4, т. 2, и подлежат на оспорване от тях по съдебен ред съобразно родовата подсъдност по чл. 132, ал. 2, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс – т.е. съобразно този текст на оспорване по реда на АПК подлежат самите удостоверения и заповедите, с които се отказва вписване. В случая съдът приема, че се оспорва горепосоченото удостоверение за вписване, издадено от заместник-министъра на ММС въз основа на цитираната заповед на същия административен орган, както и самата заповед, с която е определена длъжността, с която Ботев се вписва в съответния регистър и въз основа на която е направено вписването в него.

Според нормата на чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК на Върховния административен съд са подсъдни оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, издадени при упражняване на конституционните си правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление; в случаите, предвидени в закон, както и когато тези органи са делегирали правомощията си на съответните длъжностни лица, издадените от тях административни актове се оспорват пред съответния административен съд. В случая въпросното удостоверение и заповедта са издадени от зам. министър при условията на делегиране на правомощия, което е реализирано въз основа на Заповед № РД-09-516 от 28.07.2023 г. на министъра на ММС. С тази заповед министърът предоставя изцяло /делегира/ на заместник-министъра на ММС да отговаря за ръководството, контрола и цялостната дейност на Дирекция „Спорт за всички и спорт за учащи“, като в т. 1.1.5 е посочено конкретното правомощие да издава заповеди за вписване и удостоверения за вписване, както и откази за вписване в регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗФВС, каквито се явяват процесното удостоверение и заповед. В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че е налице последната хипотеза от нормата на чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК, според която когато министърът е делегирал правомощията си на съответни длъжностни лица /както е в случая/, актовете, издадени в условията на тази делегация, се разглеждат от съответния административен съд при спазване на правилата за местна компетентност.

За Б. е налице правен интерес от обжалване на удостоверението и заповедта на ответника, т.к. с тях му е признато качеството „инструктор“, която е най-ниската треньорска длъжност, съгл. чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1 от 2019 г.. Съгласно чл. 3, ал. 6 от този подзаконов нормативен акт, лицата, които са вписани в регистъра за определена длъжност, могат да изпълняват и длъжности с по-ниска степен, но обратното не е предвидено и признавайки на жалбоподателя най-ниската длъжност, за него се ограничават възможностите за упражняване на тази дейност само до посочените в чл. 6 от Наредбата.

С оглед изложеното по-горе А. съд Габрово намира, че делото подлежи на разглеждане от него като родова и местна подсъдност, а жалбата, като подадена в законния срок, от лице с правен интерес и против подлежащи на съдебно обжалване на реда по АПК актове, е редовна и допустима. Съдът следва да се произнесе по нейната основателност.

В проведеното по делото о.с.з. жалбоподателят се явява лично и поддържа депозираната жалба.

Ответната страна не се явява, но представя писмено становище по съществото на спора, изготвено и подписано от упълномощен юрисконсулт М. М., в качеството на процесуален представител на зам. министъра на ММС, с което оспорва жалбата.

На основание чл. 168, ал. 1 от АПК съдът обсъди наведените в жалбата основания, както и останалите непосочени в нея основания по чл. 146 от същия Кодекс за отмяна, респективно – прогласяване на нищожност, на процесните административни актове.

Като съобрази събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

С. З. от 28.11.2022 г. Ботев е поискал вписване в регистъра на треньорските кадри на основание чл. 97, ал. 5 от ЗФВС и чл. 16, ал. 3 от Наредбата, предвидена да регулира условията и редът за това вписване.

Преди това, на 11.12.2020 г., до ММС е подадено и заявление по чл. 97, ал. 5 от ЗФВС и чл. 16, ал. 3 от Наредба № 1/2019 г. от Б. Ф. по Таекуон-до ITF за вписване на лицата, посочени в приложен към същото списък, в Регистъра за треньорските кадри, сред които лица е и М. Б.. Специално за жалбоподателя Федерацията е заявила наличие на професионален треньорски опит от 2006 г. до 2022 г. и състезателен такъв от 1997 г. до 2004 г.. В персонално подаденото заявление Ботев е посочил, че притежава сертификат от М. Ф. – инструктор 4 дан, за което, според представените международни стандарти на същата е необходимо обучение от минимум 300 часа, включващо спортно-педагогически и медико-биологични дисциплини.

Жалбоподателят притежава диплом за висше образование степен „бакалавър“ с придобита специалност – „Учител по физическо възпитание“ от 20.10.1998 г.; диплом за висше образование с ОКС „магистър“ по специалност „Публична администрация“ от 27.09.2007 г., сертификат за инструктор 4 дан от 19.05.2018 г.; треньорски лиценз Б. И. от 2021 година. На 10.03.2019 г. същият е получил Сертификат за съдия от Международната федерация по Таекуон-до, от който също е видна присъдената му степен 4 дан от предходната година. Притежава и удостоверение за класически, спортен и китайски масаж.

Съдът намира за установено по делото, че жалбоподателят е осъществявал функциите на треньор по Таекуон-до, видно от представените граждански договори със Сдружение „Спортен клуб Тервел 2006“, Севлиево от 2015 г. до 2023 година; Декларация по §.4, ал. 2 от Наредба № 1/2019 г. на жалбоподателя относно това, че за периода 2006 г. – 2020 г. е заемал длъжността помощник-треньор, треньор и старши-треньор по същия спорт; свидетелските показания на Р. К.; Удостоверение № РД-04-05.1 от 05.03.2024 г. на зам.-кмета на Община Севлиево /л.137/ за постиженията на спортисти от спортен клуб „Тервел 2006“ и връчен плакет „треньор на годината“ на жалбоподателя като треньор с най-голям принос за 2016 година; Удостоверение от 05.03.2024 г. на Българска федерация по Таекуон-до /л.138/ за това, че Ботев е участвал и като треньор на националния отбор по този спорт в периода от 2011 г. до 2017 г., вкл.; приложени публикации от пресата относно треньорската дейност на жалбоподателя. Също така по делото /л. 134 и сл./ е предоставена информация и извлечение от Регистър на спортно-педагогическите кадри по чл. 6, ал. 2 от ЗФВС /отм./, от които е видно, че М. Б. е бил вписан в същия регистър като „старши-треньор“ при спортен клуб „Тервел 2006“.

При извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорената заповед и удостоверението, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, на основанията посочени в чл. 146 от АПК, съдът намира, че същите са издадени от компетентен орган съгласно чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗФВС и чл. 16, ал. 10 от Наредба № 1/2019 г. за треньорските кадри, съгласно който в тримесечен срок от подаване на заявлението министърът на младежта и спорта или оправомощено от него длъжностно лице от ММС издава заповед за вписване и удостоверение за вписване, в което се посочва регистрационният номер на лицето, или заповед, с която мотивирано се отказва вписването. По делото е представена заповед № РД-09-516 от 28.07.2023 г., с която министърът на младежта и спорта в съответствие с чл. 16, ал. 10 от Наредба № 1/2019 г. е делегирал на заместник-министъра на младежта и спорта да издава заповедите за вписване и удостоверения за вписване, както и отказите за вписване в Регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗФВС.

При издаване на оспорения акт съдът счита, че са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които обосновават отмяната му. Оспорените административни актове са издадени в писмена форма, съобразно чл. 59 от АПК, но не съдържат фактически и правни основания. В случая нито от заповедта, нито от удостоверението, нито от който и да било от документите по административната преписка не става ясно по каква причина на Ботев е призната най-ниската треньорска длъжност – „инструктор“. В протоколите на комисията е посочено само какви документи са разгледани, но в нито един от тези протоколи не е пояснена причината за това решение. По делото са представени протоколи от заседания на тази комисия от 2022 г. и 2023 г., съгласно изискванията на Наредбата. В т. 21 от Протокол № 22 на Комисията, заседавала на 17.11.2023 г., към който изрично препраща и процесната заповед, е посочено, че същата е извършила проверка в деловодството на ММС и от нея се установява, че Ботев отговаря на изискването на чл. 11 от Наредба № 1/2019 г. за треньорските кадри по отношение на заявения вид спорт и същият следва да бъде вписан като инструктор по него в регистъра. Не са отразени мотиви, от които да е видно по какви причини той не може да бъде вписан като помощник-треньор, треньор, старши или главен такъв. В резултат колективният орган е взел решение за вписването му като инструктор.