Решение № 63 от 10.04.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Пловдив, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно гражданско дело № 20255000500060 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е въззивно ,образувано е по въззивна жалба вх.№ 11646/10.09.2024г. от П. против решение № 249 / 23.08.2024г. ,постановено по гр.д.224/2024 г. по описа на ОС-Стара Загора ,както и по въззивна жалба вх.№ 12426 / 26.09.2024г. от М. Б. Е. против същото решение.

Жалбоподателят ищеца Б. обжалва решението на съда в частта ,в която е отхвърлен предявения от него против П. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди ,причинени му от незаконно обвинение по водено срещу него наказателно производство по ДП № 327 зм 123/2017 г. на ОД на МВР - РУ Р. над сумата от 20 000 лв. до пълния предявен размер от 40 000 лв. като по съображенията ,изложени в жалбата заявява искане решението в тази му обжалвана част да бъде отменено и да бъде постановено друго ,с което искът му бъде уважен изцяло.

Жалбоподателят ответник обжалва решението в частта ,в която е осъден да заплати на М. Б. Е. сумата от 1000 лв. , представляваща обезщетение за 1 причинени му от незаконно задържане за 72 часа, постановено във връзка с водено срещу него наказателно производство по ДП № 327зм 123/2017 г. на ОД на МВР - РУ Р. неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.04.2021 г. до окончателното й изплащане , както и сумата от 20 000 лв. , представляваща обезщетение за причинени му от незаконно обвинение, по водено срещу него наказателно производство по ДП № 327зм 123/2017 г. на ОД на МВР - РУ Р. неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.04.2021 г. до окончателното й изплащане. По съображенията ,изложени в жалбата ,заявява искане решението в тази му обжалвана от него част да бъде отменено и да бъде постановено друго , с което присъденото обезщетение бъде намалено.

Постъпил е отговор от М. Б. Е. ,с който оспорва жалбата на ответника и заявява искане решението ,в неговата осъдителна част, да бъде потвърдено.

Предмет на въззивно обжалване е и частна жалба от адв.М. Р.

,пълномощник на ищеца М. Б. Е. против определение № 1206/03.12.2024г.

,постановено по същото дело , с което е оставено без уважение искането за изменение на решението в частта на разноските като желае същото да бъде отменено и решението да бъде изменено с присъждане на направените разноски от Е. за заплатено адвокатско възнаграждение в пълен размер.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивните жалби са допустими ,постъпили са в срок,изхождат от легитимирани страни,имащи интерес от обжалване и са против подлежащ на въззивно обжалване акт ,а обжалваното решение е валидно ,същото е и допустимо като постановено по очертания от ищеца с обстоятелствената част и петитум допустим предмет на иска.

Предмет на въззивно разглеждане е предявен от М. Б. Е. против П на иск, с които се претендира присъждането на сумите от 40000 лв. ,представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно воденото против него наказателно производство, приключило с оправдателна присъда ,както и сумата от 1000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от незаконно задържане за 72 часа.

Ищецът е твърдял на 06.05.2017 г. да е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 116, ал.1 т.3 вр. чл.115 от НК за това, че умишлено е умъртвил своята майка М. МЙ. като на същата дата бил задържан за срок от 72 часа, а в съда било внесено искане за вземане спрямо него на 2 мярка за неотклонение „задържане под стража“ ,по което било образувано ЧНХД .№ 243/2017 г. на Окръжен съд - Стара Загора, ,в производството по което искането за вземане на такава мярка било отхвърлено и същият бил освободен. Тъй като междувременно покойната му майка била погребана, а поради задържането си ищецът бил лишен от възможността да присъства на погребението й и да отдаде присъщата за подобни случаи почит същият се чувствал ужасно подтиснат и депресиран поради несправедливото обвинение, трагедията му била огромна.

По нататък ищецът е поддържал на 22.08.2017 г. отново да бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.122 от НК - причиняване на смъртта на своята майка по непредпазливост, като по това обвинение бил предаден на съд като съдебното производството било прекратено и делото било върнато на прокурора, а на 07.02.2018 г. било извършено ново предявяване на материалите по ДП на обвиняемия и той отново бил предаден на съд ,за което било образувано НОХД № 43/2018 г. на Районен съд - Р. .По същото с присъда от 28.05.2018 г. ищецът бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.122, ал.1 от НК и осъден с “лишаване от свобода” за срок от 3 години, чието изтърпяване било отложено за изпитателен срок от 5 години, с приспадане на срока на задържането му от 72 часа, която присъда била отменена, а делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Образувано било НОХД .№ 373/2018 г. по описа на Районен съд -Р., в производството по което с присъда от 21.02.2019 г. ищецът бил признат за невиновен и оправдан ,която присъда била потвърдена с окончателно решение № 108/17.07.2019 г. по ВНОХД.№ 1081/2018 г. на Окръжен съд - Стара Загора.

Ищецът е твърдял воденото против него наказателно производство ,и то с обвинение за убийство на собствената му майка ,да му е причинило множество негативни емоции и психични травми- изпитвал стрес, страх ,срам , унижение ,бил сочен с пръст като майкоубиец ,загубил съня си ,не се хранел ,затворил се в себе си ,освен това останал и без работа ,тъй като заради обвинението в убийство на собствената му майка никой не желаел да го наеме на работа ,в резултат от което живеел в мизерия и нищета.Влошило се здравословното му състояние,но най-тежко изживял невъзможността да присъства на погребението на своята майка и да я изпрати подобаващо в сетния й път.

При така изложените твърдения ищецът е претендирал за уважаване на предявения иск и присъждането на обезщетения за причинените му неимуществени вреди съответно от 40 000 лв. от незаконно воденото наказателно производство ,и от 1000 лв., -вреди от незаконното му задържане за 72 часа , което освен периода на задържането , го е препятствал да отиде на погребението на майка си.

Ответникът ,от своя страна оспорва иска.На първо място е поддържал ,че искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на 72 3 часовото задържане под стража ,предявен като самостоятелен е недопустим ,тъй като ищецът впоследствие бил оправдан ,при което положение вредите от незаконното задържане се поглъщат от тези от незаконното наказателно производство.Оспорена е претенцията за законна лихва като е заявено възражение да изтекла погасителна давност за част от периода ,надхвърлящ три години преди завеждане на иска.Настоявал е претендираните от ищеца вреди да са недоказани като е оспорил и иска по размер.Заявил е искане претенцията на ищеца да бъде отхвърлела изцяло.

С решението,предмет на обжалване ,съдът е приел от фактическа страна да е безспорно ,а и да се установява от материалите по ДП № 327зм 123/2017 г. на ОД на МВР - РУ Р. на 06.05.20017 г. М. Б. Е. да е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.116, ал.1 т.3, пр. 1-во от НК вр. с чл.115 от НК за умишлено умъртвяване на своята майка като с постановление от същата дата на прокурор при Окръжна прокуратура - Стара Загора ищецът да е бил задържан за срок от 72 часа, считано от 15:30 ч., с оглед осигуряването му за производство пред Окръжен съд - Стара Загора във връзка с искане по реда на чл.64, ал.1 от НК.В тази връзка с определение от 09.05.2017 г., влязло в сила на 13.05.2017 г., постановено по ч.н.д.№ 243/2017 г. на Окръжен съд - Стара Загора, е оставено без уважение искането за вземане на мярка за неотклонение по отношение на Е..

На 22.08.2017 г. на М. Б. Е. е повдигнато ново обвинение за извършено престъпление по чл.122, ал.1 от НК за причиняване по непредпазливост на смъртта на своята майка като му е била взета мярка за неотклонение „подписка“ .С обвинителен акт от 29.09.2017 г. Е. е бил предаден на съд за извършено престъпление по чл.122, ал.1 от НК за причиняване по непредпазливост на смъртта на своята майка като производството по образуваното дело е било прекратено, а делото върнато на прокурора.Този съдебен акт е бил протестиран като с определение на ОС- Стара Загора. протестираното прекратително определение, постановено от Районен съд - Р., е било потвърдено.

С последващ обвинителен акт от 14.02.2018 г. Е. отново е предаден на съд за извършено престъпление по чл.122, ал.1 от НК за причиняване по непредпазливост на смъртта на своята майка,по който обвинителен акт е било образувано НОХД .№ 43/2018 г. по описа на Районен съд - Р., по което били проведени три открити съдебни заседания - разпоредително заседание на 10.04.2018 г., и две открити заседания на 24.04.2018 г. и 28.05.2018 г., във всяко от които ищецът участвал като с присъда № 9/28.05.2018 г. същия е признат за виновен в извършването на престъплението, за което е бил обвинен.Тази присъда с решение от 09.10.2018 г. е била отменена и делото върнато на съда за ново разглеждане от друг състав като при новото разглеждане делото е било прекратено и върнато на прокурора за отстраняване на съществено процесуално нарушение.

С обвинителен акт от 10.12.2018 г. Е. за трети път бил предаден на съд за 4 извършено престъпление по чл.122, ал.1 от НК за причиняване по непредпазливост на смъртта на своята майка,в която връзка с присъда № 1/21.02.2019 г. Е. е признат за невиновен в извършването на престъплението, за което е бил обвинен и е оправдан по повдигнатото му обвинение като този съдебният акт с решение № 108/15.07.2019 г. ,което е окончателно и не подлежи на обжалване ,е била потвърден.

Така описаната фактология касателно развилото се наказателно производство по отношение на ищеца, приключило с оправдателна присъда ,не е била спорна между страните ,не е оспорена и с въззивните жалби.

От правна страна ,съдът ,на първо място е приел ,че предмет на разглеждане били два самостоятелни иска ; че в случая искът за обезщетение за неимуществени вреди от незаконно воденото производство не обхващал и претенцията, касаеща задържането на ищеца под стража,която хипотеза била приложима, когато незаконното задържане се претендирало като последица от взета в рамките на наказателното производство мярка за неотклонение „задържане под стража“, като само в този случай незаконността на задържането произтичала косвено от незаконността на самото обвинение.А в конкретния случай задържането на Е. представлявала различна мярка на процесуална принуда, тъй като била взета с оглед осигуряване явяването му пред съда в производството по вземане на мярка за неотклонение и се явявала незаконна като лишена от основание, доколкото спрямо ищеца впоследствие не е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ или „домашен арест“.

По тези съображения съдът е разгледал иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от 72 часово задържане под стража като самостоятелен иск ,намиращ правното си основание в чл.2 ал.1 т.1 от ЗОДОВ ,а по същество го е намерил за основателен ,приемайки ищецът да е претъпял неимуществени вреди ,изразяващи се в ограничаване и препятстване правото му на лична свобода ,както и на личен и семеен живот ,лишавайки го от възможността да присъства на погребението на майка си.За тези вреди е определил дължим размер на обезщетението в размер на 1 000 лв. ,в който и пълен предявен размер е уважил същия.

По отношение на претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно воденото против ищеца наказателно производство,намираща своето основание в разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ,съдът ,на база установените по делото релевантни обстоятелства, е приел наказателното производство срещу Е. от момента на привличането му като обвиняем до оправдаването му да е продължило две години, два месеца и девет дни, т.е. в рамките на разумния срок, предвид трикратното разглеждане на делото в съдебна фаза; първоначално повдигнатото на ищеца обвинение да е било за извършването на тежко умишлено престъпление, наказуемо с наказание лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна, но впоследствие да му е повдигнато 5 обвинение за извършване на престъпление, наказуемо с лишаване от свобода до пет години, за което е и бил предаден на съд; спрямо него да е била взета най-леката мярка за процесуална принуда „подписка“; с негово участие на досъдебното производство да са осъществени процесуално-следствени действия на четири пъти, а в съдебната фаза е участвал седем пъти в проведените открити съдебни заседания, като негово или на защитника му процесуално поведение не е ставало причина за отлагане на делото, предвид което и като е съобразил негативния начин ,по който незаконното обвинение е повлияло на емоционалното и душевно състояние на Е. и на живота му като цяло ,съдът е приел, че обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи в размер на 20 000 лв., в който размер този иск е уважен ,а за разликата до претендираните 40 000 лв. същият е отхвърлен.