Решение № 1043 от 21.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1043 гр. София, 21.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНГЕЛИНА К. БОЕВА при участието на секретаря В. Е. като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело № 20221110142249 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, чрез юрк. В.К., срещу „ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 357,59 лева, представляваща непогасен остатък от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по застраховка „Каско“ по щета № 0500868271/06.12.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.

В исковата молба се твърди, че на 06.12.2021 г. в района на гр. Исперих водачът, управляващ лек автомобил с рег. № ******** и притежаващ задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в ответното дружество, не се убедил, че пътят зад него е свободен, поради което реализирал ПТП с намиращия се зад него товарен автомобил с рег. № ********, собственост на „Агротайм“ ЕООД и застрахован по имуществена застраховка „Каско” при ищцовото дружество с полица № 00500100399762 от 04.02.2021 г. Вследствие настъпилото ПТП на лекия автомобил, за който имало сключена застраховка „Каско“, били причинени щети, заведени при ищеца под № 0500868271/06.12.2021 г. Ремонтът на увредения автомобил бил възложен на сервиз на „Барни Ауто“ ЕООД, за което била издадена фактура. С доклад по щетата било одобрено застрахователно обезщетение в размер на 1611,11 лева, което било изплатено на сервиза, извършил ремонта, с платежно нареждане от 11.02.2022 г. Ищецът предявил регресна претенция към застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15 лева или всичко общо в размер на 1626,11 лева, но 1 ответникът признал и възстановил сумата в размер на 1268,52 лева. Разликата от 357,59 лева не била погасена от ответното дружество. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на „ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк.

Стелияна Х.. Процесуалният представител оспорва предявения иск само по размер. Твърди, че с изплащането на сумата 1268,52 лева по регресната претенция на ищеца били обезщетени напълно причинените от процесното ПТП вреди. Предявеният иск бил завишен по размер и не отговарял на действителните стойности за единица труд към датата на настъпване на застрахователното събитие. Цената на частта „предна броня“ надвишавала среднопазарните. Освен това били завишени количеството и стойността на вложения фреон.

Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, редовно призован, се представлява от юрк. Л. Х.. Процесуалният представител поддържа исковата молба. Депозирана е молба от юрк. Н-Ц., в която моли съда да се произнесе с решение, с което да осъди ответника да заплати процесната сума. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание ответникът „ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, редовно призован, се представлява от юрк. С. Х.. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата молба. В хода на устните състезания моли съда да отхвърли изцяло предявения иск, като кредитира заключението на автотехническата експертиза и приеме, че причинените при процесното ПТП вреди били обезщетени от ответника извънсъдебно в пълен размер.

Предявеният иск бил изцяло неоснователен, тъй като от събраните по делото доказателства не се установявала причинно-следствената връзка между произшествието и твърдените увреждания по предната решетка и водния радиатор. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Не се спори между страните, че по време на настъпване на застрахователното събитие е съществувал валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен с ответното дружество по отношение на лек автомобил с рег. № ********; че към датата на процесното ПТП е имало валидна имуществена застраховка „Каско“ по отношение на увредения от процесното ПТП лек автомобил рег. № ********; че са налице предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на лицето, причинило застрахователното събитие, а именно – деянието (механизъм на ПТП), причинените с него вреди, причинно – следствената връзка между процесното ПТП и причинените вреди; че ищецът заплатил на сервиза, извършил ремонта на увредения автомобил, застрахователно 2 обезщетение в размер на 1611,11 лева, към което били начислени 15 лева ликвидационни разходи, както и че по регресната претенция на ищцовото дружество ответникът погасил сумата в размер на 1268,52 лева. Тези обстоятелства не се оспорват от страните, поради което са отделени от съда като ненуждаещи се от доказване.

Видно от застрахователна полица № 00500100399762, сключена на 04.02.2021 г., увреденият товарен автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“, с рег. № ********, бил произведен през 2020 г. А от приложено по делото копие от свидетелството за регистрация – Част І, се установява, че датата на първа регистрация на същото превозно средство била 20.03.2020 г.

В приетия като доказателство по делото двустранен констативен протокол за ПТП от 06.12.2021 г. като видими щети по процесния автомобил били посочени: предна решетка и огънат радиатор. В декларацията за механизма на ПТП, попълнена от водача на застрахования автомобил и приложена към искането за завеждане на щетата, били посочени увреждания по предна броня и радиатор климатик. Представителят на собственика на автомобила заявил, че желае да му бъде издадено възлагателно писмо за сервиз, в който да бъде извършен ремонтът. В деня на завеждане на щетата експерти на застрахователя извършили оглед на процесния товарен автомобил, за който бил съставен опис. От последния се установява, че били констатирани увреждания по решетка на радиатор и по кондензатор (радиатор) климатик. И двата увредени детайла били отбелязани за подмяна.

В съответствие с искането на собственика на товарния автомобил, от страна на застрахователя било издадено възлагателно писмо за извършване на ремонта по процесната щета. Съгласно т. 3 от писмото не се допускал повече от един допълнителен оглед в сервизни условия. Огледите се заявявали предварително на посочената в т. 4 електронна поща на застрахователя в рамките на 3 работни дни, считано от датата на приемане на автомобила. В т. 5 от възлагателното писмо било предвидено, че „ЗД Евроинс“ АД не заплащало разходи за резервни части, труд и материали, които не били във връзка със застрахователното събитие или не отговаряли на условията на сключения договор със сервиза.

Видно от искане за допълнителен оглед и оценка на щети на МПС с рег. № ************ от 15.12.2021 г., от сервиза на „Барни Ауто“ ЕООД бил поискан и съответно бил извършен такъв оглед, за което бил съставен опис. В последния като увредени детайли били посочени предна броня – за подмяна и кондензатор (радиатор) климатик – също за подмяна.

По делото е представено второ искане за допълнителен оглед от 16.12.2021 г., без входящ номер и без посочване от кого изхожда – от собственика или от сервиза. В приложения към искането опис на щетите като увредени детайли били отбелязани предна броня – за подмяна и воден радиатор – за подмяна.

От писмо на „Еспас Ауто“ ООД от 19.01.2024 г. се установява, че гаранционният срок на процесния товарен автомобил бил общо 5 години, считано от 28.02.2020 г., или до 3 изминаването на 100000 км. (което обстоятелство настъпи първо). Уточнено е още, че за да важат гаранционните условия, в срока на предоставената гаранция автомобилът следвало да се обслужва съгласно предписанията на производителя в сервизи, разполагащи с необходимия технически и информационен капацитет, каквито били оторизираните сервизи на марката. Според представителя на „Еспас Ауто“ ООД сервизи, извън официалната сервизна мрежа на „Рено“ не разполагали с необходимата информационна обезпеченост за правилното сервизиране и обслужване.

Видно от писмо на „Барни Ауто“ ЕООД от 13.11.2023 г., сервизът на посоченото дружество извършил ремонта на процесния товарен автомобил въз основа на възлагателно писмо, издадено от „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, с който застраховател „Барни Ауто“ ЕООД имал сключен договор за доверен сервиз.

Допусната е по искане на страните съдебна автотехническа експертиза. Заключението на вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след запознаване с материалите по делото. От заключението се установява, че към датата на застрахователното събитие процесният товарен автомобил бил в експлоатация 1 година, 8 месеца и 16 дни, считано от датата на първоначалната му регистрация. Вещото лице изчислило, че стойността, необходима за възстановяване на уврежданията по товарния автомобил, съгласно двата описа на щетите, приложени към исковата молба, изчислена на база пазарни цени на оригинални резервни части и средни пазарни цени на труда към датата на ПТП, възлизала на 1470,77 лева. А тази, изчислена на база средни пазарни цени, била в размер на 1264,12 лева. Вещото лице констатирало, че в изпратената му от ищеца по електронен път калкулация към приложената по делото фактура било отбелязано, че при ремонта бил подменен радиатор воден, но същият липсвал в описа на ищеца. От друга страна, позиция № 1 – решетка радиатор била описана от застрахователя като увреден детайл, но не била калкулирана при извършването на ремонта. От заключението се установява, че средната пазарна цена на фреона, необходим за запълване на климатичната система на процесния товарен автомобил, възлизала на 285 лева с ДДС. В дадени пред съда устни разяснения вещото лице потвърди, че увреденият автомобил бил гаранционен към датата на настъпване на произшествието, поради което при ремонта му следвало да се вложат оригинални части. В конкретния случай обаче ремонтът не бил извършен в официалния сервиз на марката в страната, а по делото липсвали доказателства, от които да се установява какви части били вложени при отстраняване на щетите по автомобила.

Вещото лице потвърждава констатираното в заключението разминаване между описаните от застрахователя увредени детайли и калкулираните от сервиза такива, като уточнява, че решетката се намирала пред радиатора на климатика, а зад него бил водният радиатор.

Кондензаторът на климатика бил описан като увреден детайл в описа на ищеца, но водният радиатор – не. В тази връзка вещото лице оценило щетите съгласно данните на застрахователя. Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение относно неговата правилност, поради което го възприема изцяло.

По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия 4 спор.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

По иска с правно основание чл. 411 КЗ:

Нормата на чл. 411 КЗ предвижда суброгационното право на застрахователя, изплатил на застрахования застрахователно обезщетение, да иска от третото лице, причинило виновно вреди на застрахованото имущество, респ. от неговия застраховател, това, което е платил на застрахования. Платилият застраховател може да встъпи в правата на застрахования до размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Следователно, обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. За да бъде основателен предявеният регресен иск, следва да бъде установено по безспорен начин осъществяването на следните елементи от фактическия състав на суброгационното право: валидно застрахователно правоотношение към датата на застрахователното събитие (ПТП) по имуществена застраховка „Каско“ на процесния автомобил; настъпване на застрахователно събитие, причинено от трето лице – водач на МПС, който има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника; възникване на гражданска отговорност за третото лице (деянието, причинените с него вреди, причинно – следствената връзка между ПТП и причинените вреди); плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования по имуществената застраховка. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.