Решение № 380 от 30.09.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 380 гр. Русе, 30.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен Петров при участието на секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от Милен Петров Гражданско дело №

20254500100271 по описа за 2025 година

Ищцата С. Д. К., чрез редовно упълномощен процесуален представител твърди, че на 20.04.2021 г. около 08.15 ч. пътувала с такси до местоработата си- УМБАЛ “Канев” АД -гр.

Русе. При слизане от таксито, което спряло на пътното платно до входа за двора на болницата, кракът й се закачил в стърчащ ръб на улична шахта, залитнала, загубила равновесие и паднала. Изпитала силна режеща болка в областта на левия глезен, не можела да стъпи на левия си крак, видимо подут и деформиран, както и да се изправи и седнала на бордюра на тротоара. След оказана й помощ за придвижване до Спешно приемно отделение, била приета в клиниката по “Ортопедия и травматология”, където се установило, че при падането е получила четирималеорална фрактура на лява тибия, на лява фибула и луксация на талус. Била оперирана по спешност, при което фрактурата на задния малеол била репозирана и фиксирана с подпорна плака и компресивни винтове, репозирано и фиксирано било счупването на фабулата с 1/3 тибуларна плака и компресивни винтове. Били й поставени метални импланти и гипсова имобилизация, назначени й били болкоуспокояващи медикаменти. След шест дни била изписана от болничното заведение. Вследствие инцидента останала дълго време на легло, изпитвала силни болки, била обездвижена в продължение на почти два месеца, имала нужда от чужда помощ. Изпитвала редица неудобства, описани подробно. Месеци след инцидента продължила да чувства силни болки в левия крак, което налагало да продължава лечението си с периодични посещения при лекар. Понастоящем усещането за болка продължавало, функционалността на левия й крак не е възстановена напълно, което й създава неудобства, изпитва паника при движение пеша по мокри настилки, слизане/изкачване на стълби, накуцва. За лечение и за оперативните процедури заплатила сумата 2442.00 лв., съгласно фактура №0010045800/26.04.2021 г.

1

Твърди, че районът, където е настъпил инцидентът, е общинска собственост и съгласно §6 ПЗР ЗДвП и чл.30, ал.4 и ал.5 ЗП задължението за поддържането му е на Община Русе, която чрез служителите си е следвало да поддържа настилката в състояние, годно за безопасно придвижване и ползване. Счита, че служители на Община Русе са проявили бездействие, като не са извършили необходимите действия за привеждане настилката в района на УМБАЛ “Канев” АД в годно и безопасно състояние, в резултат на което е възникнал инцидентът и е настъпило увреждането й. Моли съдът да осъди ответника да й заплати сумата 30000.00 лв./съгласно допуснато в о.с.з. на 11.03.2025 г. по гр.д.

№2235/2024 г. на РРС увеличение на иска/- обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от увреждане на здравето й, ведно със законната лихва от деня на увреждането - 20.04.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата 2442.00 лв.обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска. Претендира разноски.

В законоустановения срок ответникът Община Русе, депозира отговор, с който оспорва изцяло предявените искове. Оспорва изцяло изложените в исковата молба твърдения относно наличието на улична шахта със стърчащ ръб в района на произшествието, както и твърденията за неизпълнение на задължения от Община Русе чрез нейни служители или трети лица относно поддръжката на инфраструктурата покрай УМБАЛ “Канев” АД, които да са в причинна връзка с настъпилите увреждания на здравето на ищцата. Счита, че инцидентът на 20.04.2021г. се дължи на невнимание от страна на ищцата. Оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпилото произшествие, при което ищцата е претърпяла телесни увреждания и твърдението, че инцидентът е настъпил на посоченото в исковата молба място. Счита претендираните неимуществени и имуществени вреди за недоказани по размер. В условия на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата и за прекомерност на претендираните обезщетения спрямо действително претърпените вреди. Моли исковете да бъдат отхвърлени,претендира разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото от страна на ответника са представени 7 броя снимки. На тези снимки/особено на снимка-л.36 от гр.д.№2235/2024 г. на РРС / и без нужда от специални знания, може да се установи, че е налице улична шахта със стърчащ ръб, който може да доведе до спъване.

Представени са писма от Дирекция „ИСИК“-община Русе/л.25 от настоящето дело/ и от ОП“КД“-община Русе/л.29 от гр.д.№2235/2024 г. на РРС/, от които се установява, че за периода 2021 г.-05.12.2024 г. на ул.“Независимост“ не са извършвани ремонтни дейност.

Към доказателствения материал е приобщена и заверено копие от фактура №0010045800/26.04.2021 г., с косов бон към нея/л.51/ на стойност от 2442.00 лв. - заплатени от ищцата разходи за лечение

2

За установяване на обстоятелствата, при които е настъпило произшествието по делото са ангажирани гласни доказателства-показанията на св.Д.С./съпруг на ищцата/. Той установява, че на 20.04.2021 г., малко след като тръгнала за работата си в УМБАЛ “Канев” АД -гр. Русе, съпругата му се обадила по телефона, разстроена и плачеща и му казала, че си е счупила глезена, спъвайки се в стърчащ ръб на шахта на слизане от такси. Свидетелят отишъл в болницата, където след извършената операция и излизане от упойка, ищцата му обяснила, че след като е слязла от таксито, се е спънала в ръб на шахта, който е стърчал над асфалта. Обяснила му и че това се е случило на пътното платно преди задния двор на болницата, в районна на магазин ,,Щастливо бебе‘‘. След това свид.С. отишъл да види шахтата и констатирал, че ръба й стърчал над асфалта и капака бил легнал на земята.

На свид.С. са предявени писмени доказателства/снимки, представени от ответника, находящи се на л.34-л.36 от гр.д.№2235/2024 г. на РРС/. Свидетелят посочва, че шахтата, в която се е спънала ищцата в деня на процесния инцидент, се намира на снимка на л.34 от ГД № 2235/2024г. на РРС. Същата шахта е и на снимка от л.35 и л.36.

Свидетелят уточнява и че, когато видял шахтата в деня на инцидента, тя се намирала в същото състояние, което е на снимката от л.36, като счита и че капака й бил леко надигнат. В последствие ищцата също му казала, че точно това е шахтата, в която се е спънала.

Свидетелят С. изнася данни и за състоянието на ищцата след изписването й от болницата. Сочи, че заедно със съпругата си живеят в къща, която е на два етажа, като на вторият етаж се намират спалните и санитарните възли. С.а била около 40 дни с гипс и абсолютно й било невъзможно да слиза на първият етаж от къщата, където е кухнята. През този период се наложило свид. да приготвя храна и да я качва да вторият етаж. Ищцата нямало как да се грижи за детето им, да ползва санитарните възли и да излиза от къщата.

Като й свалили гипса, ищцата се придвижвала само с две патерици и изпитвала големи затруднения при ползване на тоалетна. Категорично отказвала да излиза дори в двора на къщата или на първия етаж, без да бъде придружена. Поне около 4 месеца С. К. се придвижвала с две патерици, а след това около 2 месеца с една патерица. След това ползвала услугите на рехабилитатор. Той я обучавал как да се качва и да слиза по стълбите, първо с двете патерици, после с една и накрая без. Към момента, когато валяло дъжд, ищцата настоявала С. да я държи за ръка, защото изпитвала стрес. Когато към 5-6 месец, след инцидента, отново тръгнала на работа, изпитвала проблеми с придвижването и към настоящия момент при изкачване и слизане на стълби, изпитвала болки. Липсата на възможност да сгъва добре повредения й глезен, довела до болки в кръста й. Ищцата не можела да сгъва добре крака си, заради металните пластини в него. При продължително ходене и стоене, усещала болки и в тазобедрените стави.

По делото е разпитан и свид.Ц. А./колежка на ищцата/. Същата установява, че през 2021 г., ищцата й се обадила и казала, че слизайки от такси се е спънала в шахта на тротоара и е паднала. Помоли свидетеля да я взема и да придружи, но тя изпратила шефа на охраната, който да й помогне. Когато я видяла, тя била в подножието на стълбите на болницата и не можела да се качва по тях. Кракът й бил силно отечен, поради което 3 докарали количка от спешното отделение, за да може да я транспортират. Кракът на ищцата бил изключително подут, поради което срязали обувката й. Тя била много разстроена, треперела, била в шок. Следоперативният период бил доста труден, тъй като счупването било неспецифично - имало е натрошени кости на няколко места, което е наложило и поставянето на няколко импланта, които продължат да са в крака й. След операцията, за период от няколко месеца, С. К. се придвижвала с патерици. Според свидетелят, към настоящия момент С. К. не може да качва стъпала и не може да разгъне напълно глезена си.

При промяна на атмосферните условия, както и когато седи на работното си място- на бюро, кракът й отичал.

Показанията и на двамата свидетели се кредитират изцяло от съда. Фактът, че С. е съпруг на ищцата не следва да мотивира съдът да игнорира неговите показания. Свидетелят, въпреки, че е заинтересован от изхода на спора има пряко наблюдение върху физическото и психическо състояние на ищцата след безспорно претърпения инцидент и в най- голяма степен може да разкрие как се е чувствала С.а след претърпените травми.

От заключението на приетата съдебномедицинска експертиза се установява, че в резултат на инцидента от 20.04.2021 г., ищцата е претърпяла следните увреждания: трималеоларна фрактура-луксация на талокруралната става /счупване нa външен, вътрешен и заден глезен с изкълчване на ставата на скочната кост/ на левия крак, които по своята медико-биологична характеристика обуславят трайно затрудняване в движението на левия долен крайник за срок повече от един месец. Същите добре отговарят като механизъм на получаване на начина, описан в исковата молба. Обичайния срок за възстановяване при фрактура-луксация на глезена е около 6-7 месеца. Вещото лице посочва и че към настоящият момент/09.06.2025 г./ функционалността на левия крак на ищцата не е възстановена и не се очаква пълно възстановяване. Налице са дългосрочни усложнения- хронична болка, ограничен обем на движение, рентгенови данни за начални артрозни изменения и скенеграфскана находка за „маргинални“ /по ръбовете на ставата/ остеофити /костнохрущялни израстъци, т. нар. „шипове"/ и псевдоартроза /незарастнала фрактура, т. нар.

„фалшива става"/ на горната скочна става в резултат на фрактура с нарушаване на целостта на ставен хрущял и промяна във височината на ставата", които влошават качеството на живот.Уточнено е и че ищцата е престояла 6 дни в болнично заведение и че са й поставени метални импланти.

В о.с.з на 18.06.2025 г., експертът уточнява и че заболяването „артроза“ обхваща ставния хрущял, който покрива съответните костни повърхности и води до неговата консумация, при което при всяко едно движение в областна на тази става се получава триене без възможност за омекотяване и се получава комуникация между двете кости поради консумацията на този ставен хрущял. Заболяването е прогресивно, обичайно и необратимо и по-вероятния вариант за неговата динамика е да прогресира в негативна посока. Може да се получи като постравматично усложнение, както и промяната в конфигурацията на ставата след налагеното на металната остеосинтеза и значително ограничение, обем на движение в тази става, Вещото лице уточнява и че по- негативната последица от травмата е така 4 наречената лъжлива става, което състояние категорично необратимо и ще създава изключителен дискомфорт, ще предизвиква болков синдром и води риск от чести възпалителни реакции, временна неработособност и естествено болки и страдания.

Представените по делото медицински документи не следва да бъдат самостоятелно обсъждани, тъй като съдържащата се в тях информация за факти от предмета на доказване по делото е съобразена изцяло от вещото лице при изготвяне на изслушаната и приета по делото съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице е обсъдило изключително подробно събраните по делото доказателства и медицинската документация, поради което и съдът изцяло кредитира приетата медицинска експертиза.