Решение № 138 от 11.08.2026, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Дулово, 11.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай К. Кънчев при участието на секретаря Христина М. Стоева като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Гражданско дело № 20243410100529 по описа за 2024 година

Производството е образувано по първоначална искова молба, подадена от Д. Р. О. с ЕГН **********, предявена лично и в качеството му на законен наследник на Р.О.Х, починал на 28.04.2022 г., чрез процесуалния му представител адв. Г. Х. от АК – Силистра. Ищцовата страна е отстранила първоначалните нередовности на първоначалната си искова молба чрез депозиране на уточнена искова молба с вх. № *** г., насочена първоначално единствено срещу съседа – първоначалния ответник В. П. Н. с ЕГН **********, с която моли съда да признае за установено по отношение на него, че ищецът е изключителен собственик на основание изтекла в полза на наследодателя му и на самия него непрекъсната давност върху реална част от 64 кв.м., разположена в югоизточната част на УПИ *** по плана на ***, с цена на иска от 209.28 лв. (107.00 €) и претенция за разноски.

В законоустановения срок ответникът В. П. Н., чрез своя процесуален представител адв. П. Н. от ВАК, е депозирал писмен отговор под вх. № *** г., с който е оспорил иска изцяло като неоснователен, излагайки аргументи за липса на придаваеми части и заварена стабилност на старата регулация от 1957 г.

След проверка на допустимостта на иска с Определение № 95 от 24.02.2025 г., съдът е насрочил първо заседание по делото.

В проведеното на 10.03.2025 г. съдебно заседание адв. Н. е представил Удостоверение за граждански брак от 25.11.1978 г. и е направил искане за конституиране на съпругата на ответника Н. като съсобственик в режим на СИО, поради което съдът не е дал ход на делото с цел представяне на преписи от книжата.

В изпълнение на тези указания, с писмена молба с вх. № 1349 от 17.03.2025 г. са приложени документите, въз основа на които съдът е 1 постановил Определение № 235 от 30.04.2025 г., с което официално е конституирал като втори ответник в производството съпругата М. И. Н. с ЕГН **********. Тъй като новоконституираната ответница Н. не е депозирала отговор в дадения законов срок, съдът е обявил финалния проекто-доклад с Определение № 488 от 30.09.2025 г. и е насрочил делото.

В открито съдебно заседание, проведено на 13.10.2025г., адвокат П. Н. е направил изявление за прекратяване на делото поради липса на правен интерес, тъй като ответниците никога не са пречили на владението на ищеца, но съдът е отложил делото с оглед дадената възможност за извънсъдебно споразумение.

В съдебното заседание, проведено на 04.03.2026 г., адв. Х. е заявил, че преговорите с ответниците за постигане на извънсъдебно споразумение са се провалили, а адв.Н. е заявил, че ответната страна няма претенции към процесните 64 кв.м. и те винаги са се владели от ищеца, при което адв. Х. е предложил ответниците да признаят иска, като в този случай ищецът няма да претендира разноски.

В последното съдебно заседание от 18.05.2026 г. съдът е изслушал обясненията на ищеца по реда на чл. 176 от ГПК и е разпитал свидетелите Е.Н. и А.К, които изцяло са потвърдили факта на тридесетгодишното явно владение, при което процесуалният представител на ответниците изрично е заявил пълно и безусловно признание на иска по същество. Съдът е обявил делото за решаване.

На 19.05.2026 г., процесуалният представител на ищеца адв. Г. Х. е депозирал писмена молба под вх. № 1434, с която изрично е поискал постановяване на решение при признание на иска и е заявил, че претендира присъждане на направените по делото разноски в общ размер на 582.26.

След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и изявленията на страните в техния взаимен контекст и съпоставка с действащите материалноправни норми, съдът намира предявения установителен иск за изцяло основателен.

Предвид направеното от двамата ответници, съпрузи и необходими другари, изрично признание в съдебно заседание, че спорните 64 кв.м. се владеят непрекъснато, явно, спокойно и необезпокоявано от ищеца и неговия наследодател повече от 30 години, фактическият състав на оригинерното придобиване по чл. 79, ал. 1 от ЗС е напълно доказан.

Съдът констатира, че това признание на фактите не противоречи на закона или на добрите нрави, а предмет на делото е вещно право, с което страните могат свободно да се разпореждат.

Ето защо претенцията за собственост върху тези 64 кв.м. следва да бъде уважена изцяло по реда на чл. 237 от ГПК.

Относно разноските в производството:

По отношение на депозирания от адв. Г. Х. писмен списък по чл. 80 от ГПК за сумата от 582.26 €, съдът намира, че искането на ищеца за присъждане на разноски следва да бъде отхвърлено.

Разноски в полза на ищцовата страна не се присъждат, като евентуално бъдещо обжалване на решението в тази му част се явява изначално неоснователно въз основа на следните кумулативни съображения:

Приложение на императивната защитна норма на чл. 78, ал. 2 от ГПК:

2

Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК изрично повелява, че ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат изцяло върху ищеца.

В настоящото производство от дадените по чл. 176 от ГПК от ищеца обяснения във връзка с предмета на делото и съдебните протоколи се установява по безспорен начин, че ответниците по никакъв начин не са възпрепятствали владението на ищеца върхи спорните 64 кв.м. Оградата по имотната граница е трайно изградена от самия баща на ищеца преди 50 години, никога не е била местена, пренебрегвана или накърнявана от ответниците. Ответниците Н.и изрично декларираха, че нямат никакви претенции към тези 64 кв.м., те не фигурират в техния нотариален акт и те никога не са ги владеели.

Правният интерес от делото е генериран единствено поради първоначалния изцяло оспорващ отговор на ответника от 2024 г., но предвид последвалото пълно и безусловно признание в заседанията след окомплектоването на страните, тежестта на разноските по закон остава за сметка на ищеца. Ищецът е имал пълната възможност да уреди границите и актовете си по административен ред чрез заявление за изменение на ПУП до Община Дулово, без да натоварва ответниците с водене на съдебен процес.

Ето защо претендираните от ищеца разноски в размер на 582.26 € остават изцяло за негова сметка.

Ответниците В. П. Н. и М. И. Н. са доказали направени разноски за адвокатска защита в размер на 900.00 лв., което преизчислено по фиксирания курс на БНБ възлиза на точно 460.16 € съгласно Договор № ***. Тъй като обаче те първоначално са подали изцяло правооспорващ писмен отговор през 2024 г., с който принудиха ищеца да поддържа производството и да събира доказателства до май 2026 г., съдът намира, че ответниците също са допринесли за усложняването на процеса.

Ето защо разноски не се присъждат и в тяхна полза, като разходите за адвокатски хонорари остават за сметка на страната, която ги е направила.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 237 от ГПК, Районен съд – Дулово

РЕШИ:

Признава за установено по отношение на ответниците В. П. Н. с ЕГН ********** и М. И. Н. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***, че ищецът Д. Р. О. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, ***, обл. Силистра предявен лично и в качеството му на законен наследник на Р.О.Х (починал на 28.04.2022 г.), е изключителен собственик на основание наследствено правоприемство и изтекла в негова полза непрекъсната тридесетгодишна придобивна давност, на следния недвижим имот:

Реална част от 64 кв.м. (шестдесет и четири квадратни метра), разположена в югоизточната крайна част (откъм улицата) на застроено дворно място, находящо се в ***, ***, съставляващо по регулационния план, одобрен със Заповед № **** г., Урегулиран поземлен имот (УПИ) () в квартал 12 (дванадесети), целият с площ по план от 1090 кв.м., при граници на спорната реална част: улица, УПИ и останалата част от собствения на ищеца УПИ .

3

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявената от Д. Р. О. по представения списък по чл.

80 от ГПК претенция за присъждане на разноски в размер на 582.26 € на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК.

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявената от В. П. Н. и М. И. Н., претенция за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 460.16 €/равностойни на 900 лева).

Деловодни разноски по делото на страните не се присъждат. Направените от ищеца Д. Р. О. разноски в размер на 582.26 € и направените от ответниците 460.16 € разноски в размер на 460.16 € остават изцяло за тяхна сметка, така както са направени от тях.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Силистра в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________ 4