Решение № 9786 от 07.11.2025, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 9786

Пловдив, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXIV Касационен състав, в съдебно заседание на девети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

МАРИАНА ШОТЕВА

Членове:

ЙОРДАН РУСЕВ

ДАНИ КАНАЗИРЕВА

При секретар ТАНЯ КОСТАДИНОВА и с участието на прокурора МАРИН НИКОЛОВ ПЕЛТЕКОВ като разгледа докладваното от съдия ДАНИ КАНАЗИРЕВА административно дело № 20257180701747 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по подадени две касационни жалби срещу Решение № 5865/27.06.2025 година, постановено по адм. дело № 2347/2024 година по описа на Административен съд – [област].

Първата касационна жалба е подадена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – [населено място], чрез процесуален представител юрисконсулт Ч., с която се обжалва съдебното решение в частта, с която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – [населено място] е осъдена да плати на С. С. К., лишен от свобода в Затвора – [населено място], обезщетение в размер на 10 848 (десет хиляди осемстотин четиридесет и осем) лева за неимуществени вреди, изразяващи се в липса на минимална жилищна площ за общо 1356 дни от престоя на ответника в Затвора – [населено място] за периода от 08.01.2016 г. до 03.05.2017 г. включително, и от 21.07.2017 г. до 11.12.2019 г. включително, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на иска.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 5865 от 27.06.2025 г. в осъдителната му част като неправилно и незаконосъобразно, респективно да постанови ново решение, с което да отхвърли претенциите на ищеца или да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по тази касационна жалба – С. С. К., не изразява становище.

Втората касационна жалба е подадена от С. С. К. чрез адв. В. С., като моли съда да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Моли съда да уважи изцяло предявения иск, като счита, че е доказан от събраните писмени и гласни доказателства.

Постъпил е писмен отговор от юрисконсулт Ч., с който се прави искане да се остави касационната жалба на ответната страна без уважение като неоснователна и да се потвърди решението в отхвърлената му част, както и да се уважи касационната жалба на ГД „ИН“ – [област].

Представител на Окръжна прокуратура – [област] застъпва становище за неоснователност на така подадените касационни жалби.

Административен съд – [област], ХХIV състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност наведените с жалбите касационни основания и в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбите са подадени от надлежни страни по чл. 210 от АПК, в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което са допустими.

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с искова молба от С. С. К., с която се претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, които са настъпили по време на изтърпяване на наложено му наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – [населено място]. Всички вреди и лихви се претендират вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Затвора – [област], подробно описани в исковата молба, както и че неимуществените вреди са определени от ищеца като такива, съставляващи болки и страдания, изразяващи се в здравословни проблеми, чувство на обида, възмущение, стрес, притеснения, психологичен дискомфорт и др.

Нарушенията по чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), допуснати от администрацията на Затвора – [област], в резултат на които се твърди да са настъпили неимуществените вреди, са приети, че се изразяват в следното: липса на достатъчна жилищна площ (под 3 кв. м.) и невъзможност за нормално задоволяване на ежедневните нужди; липса на санитарен възел на определените и задължителни места; лоша хигиена и наличие на дървеници, хлебарки, гризачи и други вредители; липса на адекватно лечение и на медицинско и стоматологично обслужване; липса на баня и тоалетна в коридора, като общата баня се намира навън в двора; липса на пералня и място за сушене на дрехите; наличие на мухъл и плесен.

За да постанови своето решение, съдът е описал събраните по делото доказателства, цитирал е относимите правни норми и е приел, че ищецът С. С. К. е претърпял в пълнота твърдените от него неимуществени вреди за периода от 08.01.2016 г. до 03.05.2017 г., когато е пребивавал в сектор „Арести“ към ОС „Изпълнение на наказанията“ – [област], и за времето от 21.07.2017 г. до 11.12.2019 г. в Затвора – [област] (общо 1356 дни), изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния, дължащи се на бездействие на администрацията по отношение на дължимата обезвреда за паразити, вредители и гризачи, като тяхното разпространение е довело до неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, което се е отразило негативно на здравословното и емоционалното състояние на ищеца К. и е довело до причиняването му на негативни чувства – малоценност, обида, възмущение и др.

За да достигне до този извод, първоинстанционният съд е приел за установено от представените становища и справки по делото, че ищецът С. С. К. е изтърпявал наложено наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – [населено място] и в Затвора – [област]. Същият е пребивавал в Затвора – [населено място] за времето от 04.05.2017 г. до 20.07.2017 г., за който период няма искова претенция.

За първия исков период от 08.01.2016 г. до 03.05.2017 г. е пребивавал в сектор „Арести“ към ОС „Изпълнение на наказанията“ – [област], а от 21.07.2017 г. до 11.12.2019 г. – в Затвора – [област], когато е освободен поради изтърпяване на наложеното му наказание.

От приобщените по делото доказателства съдът е установил както следва: от 08.01.2016 г. до 15.01.2016 г. ищецът е бил в приемно отделение, като не са посочени данни за броя настанени в него лица, поради изтекъл срок на съхранение и невъзможност да се установи разпределението на лишените от свобода по помещения и брой лица; от 15.01.2016 г. до 26.02.2016 г. – в стая № 71, която е с площ 27.20 кв. м., два отваряеми прозореца (0.55 × 1.17 м и 1.00 × 1.17 м), санитарен възел 4.81 кв. м. с един отваряем прозорец (0.30 × 1.17 м); не са посочени данни за броя настанени лица; от 26.02.2016 г. до 07.06.2016 г. – в стая № 80, която е с площ 27.69 кв. м., един отваряем прозорец (0.97 × 1.17 м), санитарно помещение 5.17 кв. м. с един отваряем прозорец (0.95 × 1.17 м); не са посочени данни за броя настанени лица; за времето от 07.06.2016 г. до 05.10.2016 г. е бил настанен в помещение № 54 на пост 5, което е с площ 25.51 кв. м., без санитарен възел, с два отваряеми прозореца (0.95 × 1.15 м и 0.47 × 1.15 м), като санитарното помещение е с площ 2.42 кв. м. и един отваряем прозорец (0.32 × 1.15 м); не са посочени данни за броя настанени лица; от 05.10.2016 г. до 27.10.2016 г. е бил настанен в помещение № 57, пост 5, което е с площ 27.11 кв. м., без санитарен възел, с два отваряеми прозореца (0.97 × 1.17 м и 0.47 × 1.17 м), като санитарното помещение е с площ 2.53 кв. м. и един отваряем прозорец (0.35 × 1.17 м); не са посочени данни за броя настанени лица; от 27.10.2016 г. до 01.11.2016 г. е бил настанен в помещение № 61, пост 5, което е с площ 27.00 кв. м., без санитарен възел, с два отваряеми прозореца (0.95 × 1.17 м и 0.44 × 1.17 м), като санитарното помещение е с площ 2.50 кв. м. и един отваряем прозорец (0.34 × 1.17 м); не са посочени данни за броя настанени лица; от 27.03.2017 г. до 09.05.2017 г. е бил настанен в помещение № 33 на пост 3 в Затвора – [населено място], което е с площ 29.60 кв. м., без санитарен възел, с два отваряеми прозореца (1.20 × 1.20 м), като санитарното помещение е с площ 3.96 кв. м. и един отваряем прозорец (1.20 × 1.20 м); не са посочени данни за броя настанени лица; на 04.05.2017 г. е преведен в Затвора – [населено място]. След завръщането му в Затвора – [населено място], за времето от 25.07.2017 г. до 15.08.2017 г., отново е бил в посоченото помещение № 33; не са посочени данни за броя настанени лица; от 15.08.2017 г. до 08.01.2018 г. е бил настанен в помещение № 4, пост 6, като не са дадени данни за размера на помещението и прилежащия му санитарен възел; от 09.01.2018 г. до 10.01.2018 г. е бил настанен в помещение № 22, което е с площ 26.50 кв. м., без санитарен възел, с два отваряеми прозореца (1.20 × 1.20 м), санитарно помещение с площ 4.05 кв. м. с един отваряем прозорец (0.60 × 0.72 м); не са посочени данни за броя настанени лица; от 10.01.2018 г. до 11.12.2019 г. К. е пребивавал в помещение № 72, което е с площ 25.73 кв. м., без санитарен възел, с два отваряеми прозореца (1.00 × 1.17 м и 0.45 × 1.17 м), санитарен възел с площ 3.91 кв. м. и един отваряем прозорец (0.30 × 0.50 м). За целия посочен период, поради изтекъл срок на съхранение, не са представени данни за броя настанени лица в помещенията.

Първоинстанционният съд е кредитирал като обективни, логични, взаимнодопълващи се и непротиворечиви показанията на свидетелите Х. С. Х. и М. Г. М., като от събраните с тях факти съдът е установил, че за времето на пребиваване на ищеца в Затвора – [населено място] през периода 2016 г. всички спални помещения са били пренаселени и не е била осигурена минималната изискуема жилищна площ.

Правилно съдът е посочил, че в спорното съдебно производство двете страни – ищец и ответник – са равнопоставени и имат еднакви възможности за извършване на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила онази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. При това положение въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването.

Първоинстанционният съд е указал на страните подлежащите на установяване факти и последиците от недоказването. При липса на конкретно представени доказателства от ответника за броя лица в спалните помещения, съобразно презумпцията на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС, това твърдяно от ищеца обстоятелство следва да се приеме за съществувало през посочения времеви период.

От представените и приети по делото доказателства за период от общо 1356 дни не са приложени от ответника доказателства, опровергаващи изложеното от ищеца за нарушение на разпоредбата на чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС, която поставя изискването администрацията да осигури минимум 4 кв. м. жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал. 2 от същата разпоредба е посочено, че за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. В този контекст е и смисълът на чл. 3 от ЕКПЧ.

В този смисъл първоинстанционният съд правилно е приел, че съгласно чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС съдът следва да приеме, че С. С. К. е претърпял в пълнота твърдените от него неимуществени вреди в периода от 08.01.2016 г. до 03.05.2017 г., когато е пребивавал в сектор „Арести“ към ОС „Изпълнение на наказанията“ – [област], и за времето от 21.07.2017 г. до 11.12.2019 г. в Затвора – [област] (общо 1356 дни) при престоя му в посочените места за лишаване от свобода, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.

Разпечатката съдържа 33 от 102 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9efd6195-7110-458c-8c19-336228834a60