Определение № 29487 от 14.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29487 гр. София, 14.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛЕНА П. МИДОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА П. МИДОВА Гражданско дело № 20251110152672 по описа за 2025 година

Подадена е искова молба с вх. № 382091/21.11.2025 г. от „Топлофикация – София“ ЕАД, с ЕИК: 831609046 против Д. П. Х., с ЕГН: ********** и С. П.

М., с ЕГН: **********.

По делото е постъпила молба с вх. № 255062/13.08.2026 г. от юрк.

Калина Петкова, с която страната отправя искане за прекратяване на съдебното производство поради оттегляне на исковата молба, като твърди, че сумите, предмет на исковата молба, са били заплатени от ответниците в хода на производството.

Съгласно чл. 232 ГПК ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото, какъвто е настоящия случай доколкото молбата е отправена преди насрочване на откритото съдебно заседание. Към молбата е приложено пълномощно на юрк. Петкова, оправомощаваща я за извършване на процесуалните действия по чл. 232 ГПК. Ето защо, с оглед наличието на надлежно заявено искане за десезиране на съда, отправено от процесуален представител, чиито правомощия включват възможността за оттегляне на иск съобразно пълномощно по делото и на основание посочената разпоредба производството по делото следва да бъде прекратено.

С молбата е отправено искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение с твърдения, че изплащането на сумите, предмет на настоящото производство, е извършено след образуване на съдебното производство, за чието завеждане ответната страна е дала повод.

1

Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото, с изключение на случаите, при които с поведението си е дал повод за завеждането му. Разпоредбата следва да се тълкува във връзка с общия принцип на отговорността за разноските, установен в чл. 78 ГПК, съобразно който същите се възлагат на страната, чието поведение е обусловило необходимостта от съдебна защита.

В случая от представените по делото доказателства се установява, че към момента на предявяване на исковата молба процесните вземания са съществували и не са били погасени, поради което ищецът е имал основание да потърси съдебна защита. Погасяването на задълженията е настъпило в хода на производството, след предявяването на иска и преди насрочването на делото за разглеждане в открито съдебно заседание. Именно поради настъпилото плащане ищецът е оттеглил предявения иск на основание чл. 232 ГПК.

При тези обстоятелства оттеглянето на иска не е резултат от отпадане на необходимостта от съдебна защита по причина, за която ищецът отговаря, а е обусловено от настъпило след предявяването на иска погасяване на задължението чрез плащане от страна на ответника. Следователно последният е дал повод за завеждането на делото, доколкото към този момент не е изпълнил дължимото, а последващото изпълнение е довело до отпадане на предмета на спора и до оттегляне на иска. При прекратяване на производството поради оттегляне или отказ от иска съдът следва да изследва причината за прекратяването и поведението на страните, за да установи коя страна е дала повод за завеждането на делото. Когато ответникът е дал повод за предявяване на иска, а впоследствие е изпълнил задължението си и именно това изпълнение е обусловило оттеглянето на иска, разноските следва да бъдат възложени на ответника, въпреки прекратяването на производството. Поради това на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 78, ал. 4 ГПК, доколкото същите са надлежно заявени.

По отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение съдът намира, че такова се дължи на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, тъй като ищецът е бил представляван от юрисконсулт. Съгласно посочената разпоредба размерът на възнаграждението се определя от съда съобразно правилата на чл. 37 ЗПП и 2

Наредбата за заплащането на правната помощ. При определяне на конкретния размер следва да бъде съобразен видът и количеството на действително извършената от юрисконсулта процесуална дейност, както и фактическата и правна сложност на делото. В конкретния случай производството е приключило на ранен етап – преди насрочването на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, поради извършеното от ответника плащане и последвалото оттегляне на иска. По делото не са проведени открити съдебни заседания, не е извършвана доказателствена дейност, не са събирани гласни или писмени доказателства извън необходимото за произнасяне по прекратяването и не са поставени въпроси, отличаващи се с повишена фактическа или правна сложност. С оглед на това обемът на реално извършената процесуална дейност от юрисконсулта е ограничен.

При тези данни съдът намира, че справедлив размер, който следва да присъди е такъв от 50 евро. При определяне на този размер съдът съобразява и обстоятелството, че делото е приключило преди първото открито съдебно заседание, без да се е развила същинската фаза на исковото производство.

Така определеният размер съответства на извършената процесуална дейност и на ниската фактическа и правна сложност на конкретния спор.

Мотивиран от горното и на основание чл. 232 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 20251110152672 по описа за 2025 година на СРС, 63 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ГПК Д. П. Х. с ЕГН: ********** и С. П.

М. с ЕГН: ********** да заплатят на "Топлофикация София" ЕАД всеки от ответниците сумата от по 25 евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му.

Препис от определението да се изпрати на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3