Решение № 918 от 19.03.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 918 гр. Варна, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20223110113160 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Производството е за ДЕЛБА ВЪВ ФАЗА ПО ИЗВЪРШВАНЕТО.

С Решение № 2448/04.07.2023г. постановено от ВРС Х LII - ри състав по гр.д. № 13 160/2022 г. съдът е допуснал да бъде извършена съдебна делба на следния НЕДВИЖИМ ИМОТ:

ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор * (*), съгласно кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Б., общ. Б., обл. В., одобрена със Заповед */*г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата: няма данни за изменение, с адрес на сградата: гр. Б., обл. В., ул. „К.“ № * (*), построена в поземлен имот с идентификатор * (*), със застроена площ от 47 кв.м (четиридесет и седем квадратни метра), състояща се от входно преддверие. баня-тоалет, дневна стая с трапезария и кухненски кът, спалня, съгласно Техническа експертиза на В. А.инженер-геодезист, с пълна проектантска правоспособност, с регистрационен номер №*, брой етажи на сградата: * (*), брой самостоятелни обекти: няма данни, с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план, между СЪСОБСТВЕНИЦИТЕ: В. Р. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: *, С. И. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: * и Р. И. Т., ЕГН ********** , с постоянен адрес: *, при квоти:

За ищцата В. Р. Г., ЕГН ********** - 4/6 ид.ч.,

1

За ищеца С. И. С., ЕГН ********** - 1/6 ид.ч. и

За ответницата Р. И. Т., ЕГН ********** - 1/6 ид.ч., на осн. чл.34 ЗС.

Решението не е било обжалвано и е влязло в законна сила на 04.08.2023 г.

В проведеното по делото първо открито съдебно заседание във втора фаза на делбата на 27.10.2023 г. , съдът е приел , на основание чл. 349, ал. 1 от ГПК, заявената възлагателна претенция от съделителката В. Р. Г., ЕГН **********, против ответницата Р. И. Т., ЕГН ********** , за възлагане на допуснатия до делба недвижим имот, а именно: жилищна сграда с идентификатор * (*), съгласно кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Б., общ. Б., обл. В., одобрена със Заповед */*г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата: няма данни за изменение, с адрес на сградата: гр. Б., обл. В., ул. „К." № * (*), построена в поземлен имот с идентификатор * (*), със застроена площ от 47 кв.м (четиридесет и седем квадратни метра), състояща се от входно преддверие, баня-тоалет, дневна стая с трапезария и кухненски кът, спалня, съгласно Техническа експертиза на В. А.инженер-геодезист, с пълна проектантска правоспособност, с регистрационен номер №*, брой етажи на сградата: * (*), брой самостоятелни обекти: няма данни, с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план.

В същото открито съдебно заседание на 27.10.2023 г., съдът е приел за съвместно разглеждане, на основание чл. 346 от ГПК, предявената от Р. И. Т., ЕГН **********, претенция по сметки с искане за присъждане на обезщетение в размер на по 50 лв. месечно за периода от 15.12.2019 г. до 20.12.2022 г. (36 месеца х 50 лв. - 1800 лв.) и за периода от 20.12.2022 г. до откритото съдебно заседание, в което е заявена претенцията по сметки - 27.10.2023 г. (10 месеца х 50 лв. - 500 лв.) в общ размер на 2300 лв. (две хиляди и триста лева) ведно със законната лихва, за едноличното ползване на собствената на ответницата 1/6 ид. част от имота, претендирано от ответницата спрямо съделителя С. И.

С., ЕГН **********, на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС.

В проведеното по делото последно открито съдебно заседание от 23.02.2024г. ищцата, представлявана от адв.Г. Я. от *АК, моли съда да постанови Решение, с което да бъде извършена делбата като се възложи в изключителен дял и собственост на съделителката В. Р. Г. допуснатия до делба имот. Според процесуалния представител на ищците адв.Я. - възлагателната претенция е заявена своевременно от В.Г. и съделителката отговоря на изискванията на закона - имотът е жилищен, съделителката е преживяла съпруга , която е живяла с наследодателя към момента на смъртта в този имот. Имотът бил придобит единствено и само по наследяване и не бил налице смесен фактически състав , а и имотът бил основно жилище , поради което и обобщава адв.Я. - единствено за съделителката В.Г. били налице предпоставките за възлагане на имота и само от нея е била предявена възлагателна претенция.

По отношение на претенцията на ответницата за заплащане на обезщетение за ползване на имота, адв.Я. моли съда да отхвърли същата като неоснователна и недоказана , т.к. по делото не са събрани доказателства, които да навеждат на извод, че съделителят Р. Т.

2 е правила опити и искала и съответно да е била възпрепятствана от останалите съделители да ползва собствената си идеална част от имота, поради което и ищците желаят отхвърляне на предявения против тях иск.

На последно място, адв.Я. моли съда с решението си, да осъди останалите съделители съобразно техните квоти от съсобствеността да получат от съделителката В. Г. полагащата йм се по една шеста идеална част в пари .

В същото съдебно заседание ответницата представлявана от служебен защитник адв.Е. М. моли съда да се произнесе с Решение по извършване на делбата .

СЪДЪТ, след запознаване със становищата и исканията на страните, на база събраните по делото доказателства, приложимия закон , приема за установено и изяснено във втора фаза на делбата следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА :

В делбеното производство, във втора фаза на делбата съдът следва да разреши въпросите свързани с прекратяване на съсобствеността и да се произнесе по предявените и приети за съвместно разглеждане процесуално правни и или и материално правни претенции .

По отношение прекратяването на съсобствеността върху недвижимия имот:

За установяване на реалната поделяемост на допуснатия до делба имот и пазарната стойност на същия по делото във втора фаза на делбата е изготвена необходимата съдебно -техническа експертиза , възложена на в.л. М. А. .

От неоспореното от страните заключение по СТЕ , приобщено на л. 158 - 163 по делото безспорно е установено и доказано , че процесният имот е реално неподеляем, поради което и с оглед обстоятелството, че предмет на съдебната делба е само един имот, делбата не може да бъде извършена по реда на чл. 347 и чл. 353 от ГПК. В съответствие със заключението по допуснатата СТЕ, възприето от съда като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от съделителите, съдът приема за установено, че пазарната стойност на недвижимия имот – апартамент е 30 500 лв., по дялове -за В. Г. /4/6 / - 20 333 лв., а за С. С. и Р. Т. / и за двамата при дял от по 1/6 / - от по 5 083 лв.

Съгласно същото заключение наемът на имота за периода от 15.12.2019 г. до 27.10.2023 г. е по 45 лв. месечно .

В хода на производството е отправена и приета възлагателна претенция по чл. 349, ал. 1 от ГПК само от страна на съделителката В. Г. против съделителката Р. Т. . Съгласно разпоредбата на чл. 349, ал. 1 от ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари. С горепосочената разпоредба са уредени две хипотези за възлагане в дял на неподеляемо жилище, придобито в режим на съпружеска имуществена общност когато съсобствеността възниква поради смърт на единия съпруг или при развод на страните / в 3 този смисъл са и разясненията в ТР № 1/2004 г. на ВКС, приложими на общо основание, т. к. разпоредбата на чл. 349, ал. 1 ГПК е идентична с тази на чл. 288, ал. 2 от ГПК (отм.); /.

Предпоставките, при които законът дава възможност да бъде извършено възлагането от съда в полза на някой от съделителите, са свързани от една страна с обекта на съсобствеността, възникнала в резултат на прекратяване на СИО, а от друга страна са установени изисквания, на които следва да отговаря самият съделител, а именно делбеният недвижим имот следва да има характера на жилищен и от него да не могат да се обособят самостоятелни обекти на правото на собственост за всеки един от съделителите; съделителят, заявил възлагателна претенция следва да отговаря на отрицателното условие да не притежава друг собствен жилищен имот, както и да покрива условието да е преживял съпруг или бивш съпруг. От материалноправна страна горните изисквания следва да са установени в тяхната кумулативна наличност.

В процесния случай не е спорно, като се установява и от доказателствата по делото, че имотът –предмет на възлагателната претенция е жилищен и неподеляем.

Установено и доказано е на база всички събрани доказателства по делото, вкл. и гласните доказателства , ангажирани във втора фаза само от ищците чрез показанията на свидетелката С. Д. ( л. 155 -ти от делото) ,че именно този жилищен имот е ползван като семейно жилище от ищцата В. Г. и нейния съпруг И. Г. до момента на смъртта на съпруга , а след това имотът е ползван от преживялата съпруга В. Г. и сина й С. С.. Изяснено и установено по делото на база показанията на св.Д., които показания съдът кредитира като преки и обективи , т.к. свидетелката не е в родствени отношения със страните, а е тяхна съседка, че отношенията между съделителката В. Г. и Р. Т. са лоши, т.к. Р.Т. „ посягала на майка си , неприлични думи е казвала „, .

Според св.Д. съделителката В.Г. е болна жена , няма друг имот , за разлика от дъщеря й Р. , която имала в съседство нейна къща, но Р. била някъде по П.. Същата свидетелката е заявила пред съда, че когато Р. веднъж се върнала в Б. пак предизвикала скандал , който бил чут от съседите .Никой не пречел на Р. да ходи в къщата в Б. , в която сега живеели В. и С. със семейство му, никой не й създавал проблеми или гонил, просто обобщава свидетелката, Р. не искала да гледа майка си , а и минало доста време откакто свидетелката не била виждала Р..

С оглед изложеното по -горе съдът намира, че съделителката В. Г. е доказала предпоставките визирани в нормата на чл. 349, ал.1 ГПК за да бъде възложен в неин дял допуснатия до делба неподеляем имот .

На следващо място, по отношение на съделителят с възлагателна претенция законът поставя отрицателното условие същият да не притежава друг жилищен имот. Посоченото твърдение не е оборено и / или оспорено от насрещната страна, при което съдът възприема, че процесният недвижим имот е единствено жилище за В. Г..

Ответницата по делото, не сочи доказателства, относно притежавано от ищцата друго жилище, което по своето предназначение да служи за задоволяване на жилищни нужди, отговаряйки на легалното определение по пар. 5, т. 30 от ДР на ЗУТ и на изискванията на 4 чл. 40 ЗУТ - да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него ( така Решение № 229 по гр. д. № 14/09 г. на ВКС ).При така установеното от фактическа страна съдът приема, че възлагателната претенция на ищцата с правно основание чл. 349, ал. 1 ГПК, се явява основателна и следва да бъде уважена.

За уравняване дела на другите съделители, на основание чл. 349, ал. 5 от ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати сумата от по 5038.00 лв., на съделителя С. С. (с квота 1/6 ) и на съделителката Р. Т. (с квота 1/6 ), съобразно приетата и неоспорена експертиза, ведно със законната лихва, в 6-месечен срок от влизане в сила на решението.

На второ място съдът дължи произнасяне по същество по приетата за съвместно разглеждане претенция по сметки заявена от ответницата Р. Т. против ищците В. Г. и С. С.

.

Претенцията по сметки предявена от Р. Т. е приета в първото открито съдебно заседание във втора фаза на делбата, на 27.10.2023 г. Съдът, с нарочно определение е приел за съвместно разглеждане, на основание чл. 346 от ГПК, предявената от Р. И. Т., ЕГН **********, претенция по сметки с искане за присъждане на обезщетение в размер на по 50 лв. месечно за периода от 15.12.2019 г. до 20.12.2022 г. (36 месеца х 50 лв. - 1800 лв.) и за периода от 20.12.2022 г. до откритото съдебно заседание, в което е заявена претенцията по сметки - 27.10.2023 г. (10 месеца х 50 лв. - 500 лв.) в общ размер на 2300 лв. (две хиляди и триста лева) ведно със законната лихва, за едноличното ползване на собствената на ответницата 1/6 ид. част от имота, претендирано от ответницата спрямо съделителя С. И.