Определение № 386 от 10.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 386 гр. София, 10.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Бонка Йонкова Касационно търговско дело № 20258002901870 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Р. М. - чрез адв. М. Т., против решение № 107 от 23.04.2025 г., постановено по в. т. д. № 490/2024 г. на Апелативен съд - Варна. С посоченото решение е потвърдено решение № 33 от 17.06.2024 г. по т. д. № 16/2023 г. на Окръжен съд - Шумен в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. Р. М. срещу „НЕС - нови енергийни системи“ ООД евентуален иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за сумата 135 850.93 лв., платена от В. Р. М. като аванс по отправена от „НЕС - нови енергийни системи“ ООД индикативна оферта изх. № 150ФВ/22.07.2022 г. за изграждане на фотоволтаична инсталация 194 700 Wp в УПИ ІХ-832, 626 в кв.

50, с. Цар Самуил, общ. Тутракан, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане.

В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно поради наличие на основания по чл.281, т.3 ГПК и за уважаване на исковата претенция с присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Поддържат се оплаквания, че : Изводът на въззивния съд за обвързаност на страните от договор за доставка на оборудване, сключен чрез отправяне на индикативна оферта от ответника и приемане на офертата от ищцата чрез конклудентни действия, изразяващи с в плащане на аванс, е 1 формиран в противоречие с материалния закон - чл.14 ЗЗД, тъй като офертата не съдържа конкретизация на предлаганата за извършване работа и на дължимото възнаграждение; Въззивният съд е достигнал до извод за сключен между страните договор въз основа на заглавието и съдържанието на офертата, като е игнорирал разпоредбата на чл.20 ЗЗД и не е тълкувал забележките в текста й, разкриващи целта на отправеното предложение - чрез плащане на аванс да се запазят цените за част от елементите за изграждане на фотоволтаична централа с оглед бъдещото възлагане на изпълнението й на дружеството - ответник; В противоречие със съвременната константна практика, според която искът по чл.55, ал.1 ЗЗД е един и с него ищецът претендира връщане на нещо, което е дал на ответника с твърдения, че последният се е обогатил за сметка на обедняването му, въззивният съд е разгледал само посочената от ищцата кондикция на иска по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД и не се е произнесъл по другите две кондикции, уредени в чл.55, ал.1, предл.2 и предл.3 ЗЗД; Въззивният съд не е изложил мотиви защо не кредитира волеизявлението на ищцата за прекратяване/разваляне на всякакви търговски и договорни отношения с ответника, а приема съществуването на договорно правоотношение между страните, и в противоречие с материалния закон е отрекъл основателността на иска, въпреки че по делото е доказано даването на сумата, но не е доказано основание за нейното задържане от ответника; Въззивното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по оплакването във въззивната жалба за погрешно разпределена доказателствена тежест в процеса и вместо да обезпечи правилното приложение на закона като даде указания относно подлежащите на доказване факти, неправилно е оставил исковата молба без движение с указания до ищцата да наведе твърдения и да конкретизира налице ли е сключен с ответника договор;

Вследствие неправилното оставяне на исковата молба без движение въззивният съд е възложил в тежест на ищцата чрез навеждане на фактически твърдения, които не подлежат на доказване от нея, да определи вярната правна квалификация на иска, вместо да изпълни задължението си да квалифицира спорните правоотношения в решението си съобразно очертаните с въззивната жалба предели; В нарушение на разпоредбата на чл.272 ГПК въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, без да изложи собствени мотиви и да обсъди в цялост събраните по делото доказателства, 2 както и доводите на страните, а в нарушение на чл.164, ал.1, т.3 ГПК е кредитирал недопустими свидетелски показания относно постигането на съгласие между страните за сключване на договор; Решението е необосновано, тъй като не са изяснени релевантни за основателността на иска факти, липсват мотиви от кои доказателства е направен изводът за наличие на сключен договор, не е изследвано дали договорът е развален/прекратен и не е съобразено, че указанията в Постановление № 1/28.05.1979 г. по гр. д. № 1/79 г. на Пленума на ВС намират приложение само при двустранни договори.

В представено с жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с повтаряне на част от оплакванията за неправилност на въззивното решение и с твърдения, че с решението си въззивният съд се е произнесъл по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси от значение за изхода на делото, част от които са разрешени в противоречие с посочена практика на ВКС (въпроси от № 1 до № 8), а друга част са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (въпроси от № 9 до № 11) : „1. Когато ищецът в исковата си молба по иск за връщане на получено без основание твърди липсата на основание към момента на даването, следва ли съдът да разгледа иска единствено в кондикцията на чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД предвид диспозитивното начало в гражданския процес, като съдът квалифицира иска като предявен с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, или независимо от посоченото от ищеца като основание, следва да разгледа иска за неоснователно обогатяване на трите кондикции посочени в чл. 55, ал. 1 ЗЗД;

Искът за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД съставлява ли един иск или се касае за три отделни иска на различните кондикции, всеки от които с различна доказателствена тежест за страните; 2. Какво следва да е съдържанието на обстоятелствената част в исковата молба, с която се предявява иск за връщане на полученото без основание; 3. Разполага ли съдът с възможността да даде различна правна квалификация от посочената от ищеца кондикция на иска за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, въпреки наведените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения и нейния петитум за липсата на основание при получаването на благото или противоречията им, или съдът е изцяло обвързан с принципа на диспозитивното начало и следва да разгледа иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД единствено в кондикцията, посочена му от ищеца с оглед наведените в 3 исковата молба фактически твърдения; 4. Длъжен ли е въззивният съд да даде вярната правна квалификация на предявения иск за неоснователно обогатяване при констатирано противоречие в обстоятелствената част на исковата молба и нейния петитум или следва да даде указания на ищеца за отстраняване на нередовностите; 5. Следва ли исковата молба за предявяване на иск за неоснователно обогатяване да съдържа фактически твърдения по същество на спора с оглед квалифицирането на предявения иск на някоя от посочените в чл. 55, ал. 1 ЗЗД кондикции; 6. Независимо от правната квалификация, дадена от съда - по чл. 55, ал. 1 ЗЗД или по чл. 59 ЗЗД, за успешно провеждане и доказването и с оглед доказателствената тежест по иск за неоснователно обогатяване, достатъчно ли е ищецът да докаже наличието на обедняване у него за сметка на обогатяването на ответника, както и връзката между тях, дори при липса на каквото и да било правоотношение между страните и имат ли значение други сочени в исковата молба обстоятелства, неводещи до промяна в наличието на неправомерно имуществено разместване; 7. Следва ли въззивният съд да обсъди в мотивите на своето решение доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, които са от значение за изхода на спора; 8. Следва ли въззивният съд при констатирано договорно правоотношение между страните да изследва неговото прекратяване с оглед твърденията на страните по предявен иск за неоснователно обогатяване; 9. Следва ли съдът да разгледа предявен иск за неоснователно обогатяване като един иск, независимо от твърденията на ищеца и посоченото в исковата молба за липсата, неосъществяването или отпадането на облигационна обвързаност между страните, като основание за завеждане на иска; 10. Как следва да процедира съдът, ако е сезиран с иск за неоснователно обогатяване с твърдения за начална липса на основание, ако установи договорно правоотношение между страните в хода на процеса - следва ли да разгледа иска на втората и третата кондикция по чл. 55, ал. 1 ЗЗД или следва да го отхвърли с оглед диспозитивното начало в гражданския процес; Как следва да разпредели доказателствената тежест в този случай и следва ли да е въведено оплакване пред въззивния съд, че в първоинстанционното решение неправилно е приложена доказателствената тежест; 11. Какво следва да е задължителното съдържание на оферта за строителство, за да се характеризира като предложение за сключване на договор за изработка“.

4

В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „НЕС - нови енергийни системи“ ООД със седалище в гр. Шумен, в който е изразено становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване поради отсъствие на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на доводите по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, приема следното :

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.

Производството по в. т. д. № 490/2024 г. е образувано пред Апелативен съд - Варна по повод въззивна жалба на В. Р. М. против решение по т. д. № 16/2023 г. на Окръжен съд - Шумен, с което са отхвърлени предявените срещу „НЕС - нови енергийни системи“ ООД искове - главен и евентуален, квалифицирани с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД вр. чл.88, ал.1 ЗЗД и чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, за заплащане на сумата 135 850.93 лв., представляваща платен от ищцата аванс по отправена от ответното дружество индикативна оферта изх. № 150ФВ/22.07.2022 г. за изграждане на

Фотоволтаична инсталация 194 700 Wp в УПИ ІХ-832, 626 в кв. 50, с. Цар Самуил, общ. Тутракан.

В разпоредително заседание по чл.267 ГПК въззивният съд е констатирал, че исковата молба е нередовна, тъй като съдържа противоречиви фактически твърдения и несъответстващ на обстоятелствената част петитум, поради което е указал на ищцата да отстрани нередовностите. За да приложи разпоредбата на чл.129, ал.2 ГПК, въззивният съд е съобразил следното : В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата е била в договорни отношения с ответника във връзка с изработването на проект за ФвЕЦ, дължимата престация по който не е изпълнена; Междувременно - на 22.07.2022 г., ответникът представил примерна (индикативна) оферта за фактическо изграждане на ФвЕЦ на стойност 192 943 евро без ДДС, съгласно т.5 от която предвидената цена на необходимите модули, инвертори и др. съоръжения можела да бъде резервирана, ако бъде платена до размер на 30 % в срок до 29.07.2022 г.; На 27.07.2022 г. ищцата заплатила 30 % от цената по 5 офертата в размер на 135 850.93 лв., но тъй като технически проект за обекта не бил изготвен, ответникът не представил окончателна оферта за строителството; С изявление от 19.01.2023 г. ищцата прекратила всякакви търговски и договорни отношения между страните и поискала от ответника да й върне авансово внесената сума за резервиране на цената по индикативната оферта, дадена във връзка с преддоговорните отношения. В допълнителната искова молба ищцата отново е поддържала твърдения, преповторени впоследствие в първото открито заседание по делото и във въззивната жалба, че между страните изобщо не е имало валидно облигационно отношение, работа по изграждане на ФвЕЦ не е възлагана на ответника и липсва договор за това, като наред с това е твърдяла, че е развалила облигационните отношения за изграждането на ФвЕЦ. При така заявените фактически твърдения в исковата молба е формулиран петитум за осъждане на ответника да върне на ищцата сумата 135 850.93 лв. като получена на отпаднало основание - прекратяване на всякакви търговски и договорни отношения между страните, евентуално - като дадена при начална липса на основание, предвид липсата на сключен между страните договор. В мотивите към определението въззивният съд е препратил към указанията в ППВС № 1/79 г., разграничаващи различните хипотези на чл.55, ал.1 ЗЗД, и е разяснил подробно какви твърдения предполага всеки от фактическите състави на чл.55, ал.1 ЗЗД и как се съотнасят те със съдържанието на исковата молба.