Решение № 196 от 26.10.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Велико Търново, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА КОСЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно гражданско дело № 20234000500243 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 116/13.03.2023г. по гр. д. №191/2022 год. ОС- Велико Търново е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на И. Г.

Ш., ЕГН **********, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно повдигнато му обвинение по ДП № 31/2010г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура- Велико Търново, в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 08.10.2020г. до окончателното му изплащане, като е отхвърлил иска в останалата част, до пълният претендиран размер от 200 000 лева.

Присъдени са и разноски.

Срещу решението са подадени въззивна жалба и насрещна въззивна жалба.

Прокуратура на РБ обжалва решението на ВТОС в частта, в която е уважен искът за сумата в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва от 08.10.2020г. до изплащане на сумата и за съответните разноски, определени съобразно уважената част от иска, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Излагат се възражения, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е силно завишено, несъобразено с доказаните реално претърпени вреди, обществения критерий за справедливост, социално- икономическите условия и стандарта на живот в страната към периода на увреждането /съгласно НСИ, среден годишен доход 1 на лице по време исковия период- 4240 лв. за 2012г. и 6951 за 2020г./. Не било съобразено, че за осъжданите лица увреждането от незаконно обвинение е с по-нисък интензитет спрямо лица, които не са имали досег с правозащитната система, налице е и друг, много по- съществен увреждащ фактор, оказвал своето въздействие в процесния период- ефективното изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“. Напълно необосновано съдът приел, че голяма част от вредите са последица само от незаконното обвинение. Това довело до включване в обема на репарацията на вреди, които не са пряк резултат от деликта /нарушение на чл. 4 ЗОДОВ/. Съдебната практика определяла обезщетение около 1000 лв. за всяка година от наказателното производство.

Претендирано е решението да се отмени в обжалваната част и да се намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди, съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и съдебната практика по аналогични случаи.

С насрещната въззивна от адв. Ф.- пълномощник на Ив. Ш., се обжалва решението в частта, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата над присъдените 30 000 лева до пълния му предявен размер. Изложени са съображения, че с оглед тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на воденото наказателно производство и изключителните негативни последици,

И. Ш. претърпял значителни по обем и вид неимуществени вреди, размерът на които многократно надхвърлял обичайния такъв. Присъденото обезщетение било занижено и не репарирало реално претърпените неимуществени вреди. Ш. бил обвинен и предаден на съд за извършване на тежко умишлено престъпление от общ характер, за което наказанието е „лишаване от свобода“. Проведени били множество съдебни заседания, срока на развитие на наказателното производство бил продължителен. Накърнено било доброто му име, влошили се отношенията в семейството на ищеца, настъпила фактическа раздяла с жената, с която е живеел, това довело и до отчуждаване от сина му. З а него оставало „залепено" за цял живот клеймо, че е бил разследван и съден.

Претендирано е да се отмени решението в обжалваната част и претенцията за обезщетение да се уважи изцяло.

Апелативен съд- Велико Търново, като взе предвид данните по делото и обсъди възраженията във въззивните жалби, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Пред ОС- Велико Търново е предявен иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за неимуществени вреди в размер на сумата 200 000лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.10.2020г. , на основание обвинение в извършване на престъпление по чл. 253, ал. 4, вр. с ал. 3,т. 2 , вр. с ал. 1 пр.1 от НК, за което И. Ш. е признат за невинен и оправдан с присъда № 76/29.07.2019г. по нохд № 421/2015г. на ВТОС , потвърдена от ВТАС и ВКС, влязла в сила на 08.10.2020г.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

2

С постановление от 19.07.2010г. на Окръжна прокуратура - Велико Търново е образувано досъдебно производство против Ив. Ш. и други лица под № 31/2010г. по описа на ОСлО при ВТОП, за извършени самостоятелно и в различно съучастие помежду си престъпления по чл. 159, ал. 2 вр. ал. 1, вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, по чл. 159а, ал. 1 от НК, по чл. 158в от НК и по чл. 253, ал. 4 вр. с ал. 3, т. 1 и т. 2, вр. с ал. 2 от НК.

Ищецът е б и л привлечен като обвиняем по ДП на 14.11.20 12г.- към този момент същият е изтърпявал в затвора- гр. Ловеч остатъка от наказанието си „лишаване от свобода“ в размер на 7 години, наложено му с присъда от съд в Белгия- присъда на 54-та колегия на Първоинстанционния съд в гр.Брюксел, по дело №000882, влязла в сила на 13.10.2011г. след произнасяне на 14-та колегия на Брюкселския Апелативен съд по дело №2011 ВС 165, за извършени от него престъпления. На 27.02.2015г. е условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от 1 година и 29 дни с определена пробационна мярка- задължителни периодични срещи с пробационен служител.

С Постановление от 19.02.2015г. наблюдаващият прокурор по ДП 310/ 2010г. е наложил на ищеца ограничителна мярка „забрана за напускане пределите на Република България“.

От приложените към ДП 31/2010г. на ОСО при ВТОП доказателства се установява, че ищецът е условно предсрочно освободен от Затвора- Ловеч на 27.02.2015г. и с постановление от 06.03.2015г. м у е наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2000 лв., като с определение на ВТОС размерът на гаранцията е намален на 1000 лв.

С молба вх. 2731/17.03.2015г. до Окръжен съд- Велико Търново Ив. Ш. е поискал от съда да упражни правомощията си по чл. 369, ал. 1 от НПК във връзка с ДП 31/2010г. на ОСО при ВТОП. С определение на ВТОС по ЧНД 111/2015г. тази молба е уважена.

На 16.10.2015г. ВТОП е внесла в Окръжен съд- Велико Търново обвинителен акт срещу ищеца и Владимир Г. Ш. съгласно повдигнатите им по ДП 31/2010г. обвинения. Въз основа на обвинителния акт е образувано НОХД № 421/2015г. по описа на ВТОС , приключило с оправдателна присъда, потвърдена от горестоящите две инстанции.

За да определи размер 30 000 лева на процесното обезщетение първоинстанционният съд е посочил, че отчита тежестта на повдигнатото незаконно обвинение, както и всички негативни последици в пряка връзка с него, продължителността на наказателното производство - десет години, възрастта на ищеца и неговият обществен статут. Посочил е, че периодът на водене на наказателното производство- почти десет години, е извън границите на разумния. Ив. Ш. е използвал всички процесуални възможности, с които е разполагал, за да се ускори разследването срещу него - поискал е от съда да упражни правомощията си по чл. 369, ал. 1 от НПК, не е злоупотребявал с процесуалните си права и е съдействал на органите на 3 досъдебното производство, за да бъде проведено в рамките на установените от закона разумни срокове. Към момента, в който е започнало наказателно то производство по ДП 31/2010г. на ОСлО при ВТОП, за престъпление, което се наказва с наказание „лишаване от свобода“, ищецът е бил осъден с влязла в сила присъда за друго престъпление и е изтърпявал наложено му наказание също „лишаване от свобода“ . Това се отразило зле върху психиката му.

Наказателното производство е продължило както през време, в което ищецът е бил в пенитенциарно заведение, така и след изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“. Макар да му е била определена мярка за неотклонение „парична гаранция“ след освобождаване от затвора, това не смекчило негативните последици от повдигнатото обвинение и от воденото срещу Ш. наказателно производство. Настъпил разрив в семейството мураздяла със жената с която живеел и отчуждение със сина им. Макар вече да е бил осъждан, ищецът преживял негативни емоции с много висок интензитет, поради това, че считал повдигнатото му обвинение за несправедливо и опасността отново да бъде лишен от свобода за дълъг период от време. По делото не са установени твърденията на ищеца за негативни последици за неговото здраве, които да са в причинна връзка с повдигнатото му обвинение, или, че именно поради това повдигнато обвинение не е можел да си намери работа.

Въззивната инстанция споделя изводите на ОС- Велико Търново, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Прокуратурата на Република България по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, тъй като ищецът е бил обвинен в извършване на престъпление, за което е оправдан, като вследствие на наказателното преследване е понесъл страдания, изразяващи се в негативни емоции и стрес от воденото наказателно производство.

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че И.

Ш. е бил притеснен, тревожен, неспокоен поради наказателното дело срещу него. Св. Р. Ш. е твърдял, че след като излязъл от затвора баща му бил притеснен за делото в България и не му обръщал необходимото внимание, като заради това дело и родителите му се разделили, тъй като отново можел да влезе в затвора. След това свидетелят е говорил основно за изтърпяването на наказанието по присъдата от Белгия, факта, че съучениците му знаели, че баща му е затворник. Твърдял е, че знае за водените дела срещу баща му в чужбина „за сводничество“, но това не се отразило на семейството му. Св. Е.

А. също е посочил, че ищецът бил неспокоен и се притеснявал за делотопостоянно мислел, че ще влезе в затвора. След това свидетелят също е говорил за предишното осъждане на Ив. Ш.- че персонала в заведението, чийто управител бил ищеца, разбрал за това и напуснал, като изрично е заявил: „Те не разбраха, че ще има ново дело срещу него.“ Свидителят е заявил още, че прочел в интернет статия за ищеца- че е бил осъждан и е лежал в затвора, но не познава хора, които да знаят за делото в България, а когато хората минавали питали това ли е „заведението на сводника “. Свидетелят многократно е подчертал, че не е чувал да коментират за делото на ищеца в 4

България.

При така установеното по делото въззивният съд не споделя изводите на ОС- Велико Търново досежно определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди, по следните съображения:

Макар правилно да е приел, че следва да вземе предвид цялата продължителност на воденото срещу ищеца наказателно производство /досъдебна и съдебна фаза/, което не е приключило в разумен срок, първоинстанционният съд не е отчел в достатъчна степен обстоятелството, че Ив. Ш. вече е бил осъден на „лишаване от свобода“ за друго престъпление /от съда в Белгия/, като е изтърпявал реално наложеното му наказание през част от периода, през който е протичало наказателното производство приключило с оправдателна присъда. Първоинстанционният съд не е отчел в достатъчна степен, включително при преценка възрастта на ищеца, че през 5 години от този период, през който е търпял процесните неимуществени вреди, Ш. е бил ограничен от изтърпяването на другото реално наказание. Не е отчетено в достатъчна степен и обстоятелството, че по отношение Ш. не е била постановена осъдителна присъда на нито една от трите съдебни инстанции и това наказателно преследване не се е отразило на здравето и професионалната му реализация. Значение за определяне на обезщетението има и общата икономическа среда и стандартът на живот в страната към периода на увреждането на ищеца / среден годишен доход НСИ- 6951 лева за 2020г./, тъй като размерът на обезщетението следва да се определи според стандарта на живот и обществено- икономическите условия в страната към датата на деликта, за да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия. Важно е и обстоятелството, че на Ш. е била наложена лека мярка за неотклонение- "парична гаранция" в размер на 1000 лева, която не е ограничавала правото на придвижване и работа на обвиняемия- започнал е работа като управител на заведение, а забраната за напускане на пределите на РБ, взета с постановление от 19.02.2015г., е отменена на 16.11.2016г.