Решение № 518 от 18.09.2026, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 518 гр. Разград, 18.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело № 20263330100884 по описа за 2026 година

За да се произнесе, съдът взе предвид следното: чл.26, ал.1 пр.3 ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК, както и по чл.143 ал.1 от ЗЗП.

Предявени са искове с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД във вр. с чл.143 ал.1 и чл.146 ал.1 ЗЗП във вр. с чл.21 ал.1 ЗПК и чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

Депозирана е искова молба от Е. Р. Р., с която са предявени обективно съединени искове срещу „Кеш пойнт България“ ЕООД: за установяване недействителността на договор за паричен заем №«1284519 на основание чл. 22 ЗПК, поради противоречие с императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит и нарушаване принципите на добросъвестност и защита на потребителя, поради което ищцата не дължи сумата в размер на 687,27 евро / 1 344,18 лева, представляваща начислени лихви, неустойки и други разходи по договор за паричен заем №1284519 от 14.04.2025г.; в условията на евентуалност – за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка, включена в договора.

Сочи, че договорът е сключен между страните по делото на 14.04.2025г, с параметри: главница 800 лв., срок за погасяване 11 месеца, последната погасителна вноска - на 16.03.2026г., уговорена неустойка в размер на 1094,91 лева, която се начислява разсрочено и се кумулира към погасителните вноски, при което ищцата е задължена да възстанови общо 2 167 лева; че ищцата е извършила плащания по договора в размер на 787,50 лева/402,64 евро.

Претендира за заплащане на направените по делото разноски.

В депозирания в срока по чл.131 от ГПК отговор ответникът счита, че искът е неоснователен, и в частност оспорва всички доводи, касаещи недействителността на процесния договор. Счита, че клаузата за неустойка по договора е действителна, че е даден достатъчно голям срок за предоставяне на обезпечение – 13 дни; че ищецът е сключил множество договори, които съдържат подобна клауза за неустойка. Признава, че неустойката не е 1 включена като разход при изчисляване на ГПР от ищеца и счита, че предвид това признание не е необходимо назначаване на исканата от ищцата експертиза.

Претендира разноски по делото.

Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:

Между ищеца и „Кеш пойнт България“ ЕООД е сключен Договор за обезпечен потребителски кредит №1284519/14.04.2025 г. Същият е за сумата от главница 800 лв., срок за погасяване 11 месеца, последна погасителна вноска - на 16.03.2026г., вноските са 4 бр. по 33,33 лв. и 7 бр. по 134,11 лв., фиксиран лихвен процент /ГЛП/ - 50%; годишен процент на разходите /ГПР/

- 62,66%, дължима сума по кредита – 1072,09 лв. В параметрите на договора е записано, че същият е обезпечен с поръчителство,

В чл.6 от договора е уговорено задължение за представяне на обезпечение – сключване на договор за поръчителство с лице, което следва да отговаря на редица / размер на осигурителния доход, няколкократно надвишаващ минималната работна заплата, липса на договори за кредит и договори за поръчителство на други лица, / изисквания в 13-дневен срок от подписването на договора.

Между страните не се спори, че договор за поръчителство, с който да е поето задължение поръчителят да отговаря спрямо кредитора за изпълнение на задължението по процесния договор, не е сключен.

Като санкция за неизпълнение на това задължение е уговорена неустойка в размер на 1094,91 лв. /чл.7, ал.5 от договора/. Със споразумение за консулидиране на плащания №1284519 от 14.04.2025г. /датата на сключване на първоначалния договор/ страните по настоящото производство са договорили консолидиране на плащанията по Договор за обезпечен потребителски кредит №1284519/14.04.2025 г с обща сума на плащанията в размер на 1072,09 лв. и неустойка в размер на 1094,91 лв. за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Към това споразумение е приложен погасителен план със същия срок и падежи като договора за кредит и с погасителни вноски в размер на 197 лв., респ. общо дължима сума от 2 167 лв. за ползване на сумата 800 лв. за срок от 11 месеца.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи: Предявеният отрицателен установителен иск, че ищцата не дължи на ответника сумата в размер на 687,27 евро / 1 344,18 лева, представляваща начислени лихви, неустойки и други разходи по договор за паричен заем №1284519 от 14.04.2025г. е основателен и доказан.

Няма спор по делото, че с подписването на процесния договор между страните е възникнало правоотношение. В изпълнение на същото ответникът е предоставил на ищеца сумата 800 лв.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, и като такова дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е 2 действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.

Процесният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици / в т.ч. и за пораждане на задълженията, записано в него/ се прилагат изискванията на специалния Закон за потребителския кредит, както и Законът за защита на потребителите.

По твърдението за недействителност на договора за кредит поради наличие на клауза, която противоречи на закона, заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК и е неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП, съдът с оглед установените размери на ГПР и даденото разрешение в решение по дело С714/22 на СЕС, че с уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение по договора, се заобикаля императивна правна норма, а именно чл. 10а от ЗПК и чл. 19 от ЗПК, което води до оскъпяване на кредита.

Клаузата за неустойка в чл.6 освен нищожна като противоречаща на добрите нрави е и неравноправна по смисъла на чл.143 т.19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендира чрез нея добавя към размера на отпуснатия кредит възнаграждение за кредитора, невключено в ГПР. По този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост, които в случая целят да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.

Клаузата на чл.6 е неравноправна - глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. Разгледана в този аспект, клаузата на чл.6 от процесния договор за паричен заем според които се дължи неустойка при неосигуряване на договореното обезпечение, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната със ЗПК директива. Подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т. 3 от ТР № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По посочения начин се заобикаля чл.33 ал.1 от ЗПК.

С процесната клауза в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение. По съществото си тази неустойка е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора.

Съгласно чл.21 ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.

С предвиждането на такова обезпечение се заобикаля и разпоредбата на чл.19 3 ал.4 ЗПК. Събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК като с уговорката по чл.6 от процесния договор се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. В параметрите на заема е указан ГПР от 62,66 %. Добавянето на неустойката като разход, невключен към така формираният показател ГПР /видно от поясненията към чл.3, т.4 от договора/, неминуемо и без необходимост от специални знания, води до заключението, че същият ще надхвърли значително нармативно определената рамка. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19 ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Поради невключване на уговорката за неустойка в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 т.1 от ЗЗП. С преюдициално заключение по дело С453/10 е прието , че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП.

Воден от горното, съдът намира, че така предявеният иск по чл.26 ЗЗД следва да бъде уважен. Констатираните обстоятелства водят до недействителност на Договора за обезпечен потребителски кредит №1342775/15.07.2025 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК кредиторът има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на уговорените неустойки. Ето защо всички суми, които ответникът е осчетоводил като задължение на ищеца над сумата 800 лв. не се дължат.

По отношение на наведените от ответника доводи, съдът счита, че на практика срок за изпълнение на задължението за предоставяне на поръчителство не е даден, т.к. споразумението за консолидиране на плащанията е сключено в деня на сключване на договора за кредит, че задължението за заплащане на неустойка от потребител в размер, надвишаващ размера на заемната сума не може да се приеме за действително, а твърдението, че ищецът е сключил множество договори, които съдържат подобна клауза за неустойка На осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 344,76 евро платена д.т. и 760 лв.

/388,58 евро платени като адвокатско възнаграждение /с преводно нареждане на л.10 от делото/. Така определения размер на адвокатското възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото, в т.ч. на видът и 4 обемът на проверяваните документи и книжа, на необходимото време за срещи с клиента, на видът и обемът на приложимата правна уредба, на броя на исковете /два обективно съединени/ и на защитавания правен интерес.