Решение № 1475 от 16.12.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1475 гр. Варна, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Х.а - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Х.а - Желева Административно наказателно дело № 20243110203651 по описа за 2024 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от В. Т.

К. ЕГН ***, с адрес гр.Д., ул.“Стилиян Чилингиров“ №4, депозирана чрез процесуален представител -адв.М.Ц. от ВАК против Наказателно постановление №СК855/14.08.204г. на Зам.кмета на Община Варна, с което на основание чл.23а, ал.1 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие /ЗУЧК/ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева, за нарушение на чл.15, ал.1 от ЗУЧК.

С жалбата се навеждат доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и необосновано, и се моли за неговата отмяна. Сочи се, че в производството по установяване на административно нарушение и налагане на административно наказание, са допуснати редица съществени нарушения на ЗАНН, всяко от които представлява самостоятелна предпоставка за отмяна на обжалвания акт.

Излагат се аргументи и за приложението на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание въззивникът не се явява лично, но се представлява от процесуален представител-адв. Ц., която поддържа жалбата на посочените в нея основания. В пренията си по съществото на делото развива и други основания за отмяната на НП. Претендира за присъждане на разноски на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.

1

Наказващият орган, редовно призован по делото, ангажира писмено становище, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, в което развива аргументи за законосъобразност на НП. В съдебно заседание изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата и ангажира становище за неоснователност на същата.Моли НП да бъде потвърдено.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 02.07.2024 год. , около 13:00ч., служители на Община Варна, сред които и св.

Н. К. съвместно с полицейски органи от Пето РУ-Варна , сред които св. И. П. извършили проверка в КК „Златни пясъци“, гр. Варна, относно спазването на забраната за извършването на строителна дейност в националните курорти по Черноморското крайбрежие в периода от 15 май до 1 октомври. Един от проверяваните обекти бил новостроящ се хотел „Грифид Ноа“, който не бил въведен в експлоатация. В хода на проверката било констатирано, че на строителния обект има работници, като двама от тях полагали облицовъчни материали (камък) по цокъла на фасадата на сградата и по стълбите, а други двама извършвали монтаж на парапет. Със съдействието на органите на полицията била установена самоличността на работниците, като един от тях бил възз.К..

При тези констатации, от проверяващите било преценено, че К. извършва строително-монтажни работи при влязла в сила забрана за извършването на строителна дейност.

Поради това на място бил повикан св. Д.Д., който съставил срещу възз. АУАН №26/02.07.2024г., с който спрямо вззивника било установен и вменен състав на извършено нарушение на ЗУЧК, квалифицирано от актосъставителя като такова по чл.15 от ЗУЧК от правна страна. От фактическа страна в АУАН било описано, че възз. извършва строително-монтажни работи ,, изразяващи се в полагане на облицовъчни материали (камък) по цокъла на фасадата на сградата. АУАН бил предявен на въззивника и му бил връчен срещу подпис. Последният го подписал с възражение, че не е вдигал шум.

В законоустаноения 7-дневен срок били депозирани писмени възражения. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка, наказващият орган издал процесното наказателно постановление като възприел фактическите и правните констатациите съдържащи се в АУАН и преценил, че строително-монтажните работи се извършват при влязла в сила забрана за извършването на строителна дейност 2 в националните курорт по Черноморското крайбрежие в периода от 15 май до 1 октомври. Поради това на основание чл.23а от ЗУЧК наложил на въззивника административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева, за нарушение на чл.15, ал.1 от ЗУЧК.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства /приложени по преписката и изискани служебно от съда /, както и от събраните гласни доказателства –показанията на свидетелите Д., К. и П..

За да приеме за безспорно установена така изложената фактическа обстановка, съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Д., К. и П. като непредубедени, логични и взаимно допълващите се, както и останалите писмени материали по делото, които разгледани в соята съвкупност не навеждат на различни правни изводи.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 30.08.2024г. / от надлежна страна, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При цялостна проверка на НП, от правна страна съдът констатира следното:

АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- зам.кмет на Община Варна, оправомощен съгласно Заповед №2194/21.06.2024г. на Кмета на Община Варна. Съгласно чл.25, ал.1, т.1 от ЗУЧК актовете за установяване на нарушенията по този закон, освен ако в закон е предвидено друго, се съставят от длъжностни лица от съответните общински администрации, определени от кмета на общината. АУАН също е издаден от компетентен орган- св.Д. , оправомощен със Заповед №16/04.01.2024г. на Кмета на Община Варна.

Отделно от това, съдът намира, че вмененото с НП нарушението не е доказано по безспорен и категоричен начин.

Отговорността на въззивника е ангажирана на основание чл.23 от ЗУЧК, който 3 предвижда, че за нарушаване на разпоредбите на чл. 10, 11, 12, 15,17 и на § 3 физическите лица се наказват с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., а на едноличните търговци и на юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лв., ако не подлежат на по-тежко наказание. Съгласно административното обвинение К. е нарушил разпоредбите на чл.15, ал.1 от ЗУЧК.

Чл.15, ал.1 от Закона предвижда забрана за извършването на строителни и монтажни работи в националните курорти по Черноморското крайбрежие от 15 май до 1 октомври. Според ал.2 на чл.15 извън случаите по ал. 1 периодът и териториите по Черноморското крайбрежие, в които се забранява извършването на строителни и монтажни работи, се определят от общинския съвет по предложение на кмета на общината. Решенията на общинския съвет се приемат ежегодно не по-късно от 1 март на съответната година и се обявяват на интернет страницата на общината. Ал.3 на същия текст предвижда в случай че общинският съвет не приеме решение в срока по ал. 1, извършването на строителни и монтажни работи в курортните територии на населените места, курортите, курортните комплекси, ваканционните селища (вилни и туристически селища) и къмпингите по Черноморското крайбрежие се забранява от 15 май до 1 октомври.

Съгласно Заповед №1486 от 26.04.2024г. на Кмета на община Варна, публикувана на сайта на Община Варна , общодостъпна до всички на електронен адрес http://www.varna.bg, в к.к.Зл.пясъци, гр.Варна е забранено извършването на СМР в периода 15.05.2024г. до 01.10.2024г. Заповедта е.

Следователно и съобразно ЗУЧК, и съобразно цитираната заповед е било забранено извършване на СМР в к.к.Златни пясъци към 02.07.2024г..

Съгласно разпоредбата на чл.57 ал.1, т.5 от ЗАНН, НП следва да съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението, дата и място, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. В АУАН и издаденото въз основа на него НП е записано, че : че К. извършва строително-монтажни работи изразяващи се в полагане на облицовъчни материали /камък/ по цокъла на фасадата на хотела Нарушението е квалифицирано като такова по чл.15 от ЗУТ. При така посоченото от фактическа страна е неясно обвинението , което е повдигнато на възз. Чл.15 от ЗУЧК има 4 алинеи и е неясно , в какво е обвинен възз. В административното обвинение липсва посочване, че тези ремонтни дейности се извършват в забранителния период. Очевидно е и че възз. не е разбрал, в какво нарушение е обвинен, видно от възраженията му , че не вдига шум.

Забраната за строителни и монтажни дейности по чл.15 от ЗУЧК е предвидена само за тези обекти, които имат характеристиката на “строеж” по смисъла на ЗУТ.

Нормата на чл.15, ал.3 от ЗУЧК си служи с понятието „строителни и монтажни 4 работи“. Съгласно чл.46, ал.1 от Закона за нормативните актове / ЗНА/, разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на РБ. В тълкувания акт, т.е. в ЗУЧК не е дадена легална дефиниция на понятието „строителни и монтажни работи“, за да се посочи ясно какво точно се включва в него. Този закон е специален по отношение на Закона за устройство на територията и последният се прилага само за неуредените в глави трета, четвърта и пета от него въпроси – §2 от ДР на ЗУЧК.Затова, изхождайки от горното правило на ЗНА, смисъла на понятието “строителни и монтажни работи” следва да се търси в общия закон, ЗУТ, който определя какво представляват строителните и монтажните работи. Легалното определение на понятието „строителни и монтажни работи”, съдържащо се в § 5, т.40 от ДР на ЗУТ, казва, че това са работите, чрез които строежите се изграждат, ремонтират, реконструират, преустройват, поддържат или възстановяват.. Т.Е. според тази дефиниция “строителните и монтажните работи” се отнасят само към тези обекти, които имат характеристиката на “строеж”, но не и към преместваемите обекти. "Строежи" по смисъла на т.38 от ДР на ЗУТ са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Затова и забраната по чл.15, ал.3 от ЗУЧК следва да се разбира според точния й смисъл, а именно, че е само по отношение на строежите, тъй като не визира изрично и поставянето на временни преместваеми обекти.В тази връзка настоящата инстанция намира, че в хода на административнонаказателното производство за нарушение по чл.15, ал.1 и ал.3 от ЗУЧК, следва да се съберат достатъчно доказателства за вида на изграждания обект и че той има характеристиките на строеж. С оглед на изложеното, за да се извърши посочената правна преценка е необходимо да са установени безспорно в хода на производството обективните факти досежно техническите параметри, свързани с конкретния обект. В настоящия случай обаче липсват подобни доказателства, които да установяват необходимият набор от характеризиращи изграждания обект признаци, в т.ч. конкретни размери, начин на изпълнение, материали, технически данни, от които да е възможно да се установи безспорно дали се касае за строеж или за преместваем обект. От друга страна, в хода на съдебното производство не бе установено безспорно какви конкретни действия е извършвал въззивника в процесния обект. Такава информация е декларативно посочена в АУАН и НП , но не се съдържа, в материали по делото. От показанията на разпитаните по 5 делото свидетели също не е ясно какви точно дейности е извършвал въззивника в обекта. Разпитани по делото свидетели К. и П. сочат единствено констатациите си относно наличието на група лица, част от които полага ли облицовъчен камък, а друга част заваряли парапети. Нещо повече актосъставителят Д. посочва единствено, че на обекта са се осъществявали заваръчни дейности по парапета . Липсата на възможност за индивидуализация на действията, които е извършвал въззивника в обекта, поставя в невъзможност съда, категорично за заключи дали осъществяваното от него се субсумира от състава на нарушение по чл. 15 ал.1 от ЗУЧК. Това е така, доколкото административно-наказателната отговорност е лична е се ангажира за извършвани от конкретния субект действия или бездействия, които са в причинна връзка с установения резултат съответно в областта на административнонаказателното производство е недопустимо ангажирането на колективна отговорност. Посоченият въпрос не е изяснен въпреки извършените възможни и необходими процесуалноследствени действия ,като изводите на АНО допълнително се разколебават от обективираното в АУАН възражение на жалбоподателя, че дейността му в обекта не е била свързана с вдигане на шум. Така събраните доказателства не позволява да се направи категоричен извод, че от К. са извършвани строителни и монтажни работи по см. На § 5, т.40 от ДР на ЗУТ.. В хода на с.з. от страна на АНО не са ангажирани каквито и да било доказателства, за да бъде установено с категоричност дали и какви СМР е извършвал К., поради което обвинението спрямо него се явява недоказано.Доколкото в хода на административнонаказателното производство тежестта на доказване лежи върху АНО и фактите описани в НП следва да бъдат установени по безспорен начин, недоказването на тези факти, сочи за необоснованост на издаденото НП.