Определение № 141 от 25.03.2025, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 141 гр. Смолян, 25.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно частно гражданско дело № 20255400500129 по описа за 2025 година Производството е по чл.274-чл.279 във вр. с чл.413,ал.2 ГПК С разпореждане №129/28.01.2025г по ч.гр.д. №8/2025г Девински районен съд е отхвърлил заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК:

203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София против М. А. К., с ЕГН **********, с настоящ адрес с. Б., за сумите: 2 592.17 лева - главница по договор за потребителски кредит № 100449792/12.08.2022г.; 622.09 левавъзнаградителна лихва, дължима за периода 12.01.2024г. до 21.06.2024г.;

198.52 лева - обезщетение за забава, начислено за периода 13.01.2024г. до датата на подаване на заявлението в съда – 29.12.2025г., като за периода 13.03.2020г. - 14.07.2020г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл.6 ЗМДВИПОРНС, ведно със законна лихва върху главницата 2 592.17 лева от датата на депозиране на заявлението в съда – 30.12.2024г. до окончателно изплащане, както и разноски по делото 68.26 лева - държавна такса и 50.00 лева – юриск. възнаграждение.Изрично със същото разпореждане ,районния съд е указал на основание чл.415, ал.1, т.3 ГПК на заявителя „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК:

203670940,че може да предяви осъдителен иск против М. А. К., с ЕГН **********, за сумите: 2 592.17 лева - главница по договор за потребителски кредит № 100449792/12.08.2022г.; 622.09 лева - възнаградителна лихва,дължима за периода 12.01.2024г. до 21.06.2024г.; 198.52 лева обезщетение за забава, начислено за периода от 13.01.2024г. до датата на подаване на заявлението в съда – 29.12.2025г., като за периода 13.03.2020г. 14.07.2020г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл.6 ЗМДВИПОРНС, ведно със законна лихва върху главницата 2 592.17 лева от датата на депозиране на заявлението в съда – 30.12.2024г. до окончателно изплащане, в едномесечен срок, считано от 1 влизане в сила на разпореждането, с което съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, като довнесе дължимата държавна такса.

Срещу разпореждането е подадена частна жалба с вх.

№410/07.02.2025г от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАДгр.София, чрез юриск..Н. Ат., с искане да бъде отменено разпореждането и делото – върнато на районен съд –Девин, за издаване на исканата заповед за изпълнение.

Препис от частната жалба не се връчва на длъжника съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК.

Смолянският окръжен съд намира ,че частната жалба е процесуално допустима .Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален представител ,в законния срок , с внесена държавна такса и при наличие на правен интерес от търсената защита.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна и следва обжалваното разпореждане да бъде потвърдено ,по следните съображения:

В заявлението, с което иска издаване на заповед по чл.410 ГПК спрямо длъжницата М. А. К. , заявителят „АСВ“ ЕАД по т.12 твърди, че на 21.06.2024 г. е подписано Приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.06.2024 г., сключен между „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на което вземането на „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД, произтичащо от договор за кредит, е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П- ККМ-Г/100449792 от дата 28.06.2024 г., е изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството и на пълномощник на цедента.

На 12.08.2022 г. между „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД /кредитодател/ и М. А. К. /кредитополучател/ е сключен договор за потребителски кредит с № 100449792, съгласно който кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит, който кредитополучателят се задължава при условията и сроковете на договора да усвои и върне, като заплати на кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита . Твърди , че договарянето между страните се е осъществило чрез средствата за комуникация от разстояние /електронна поща, уеб-сайт и телефон/, като договорът се сключва във формата на електронен документ или на хартиен или друг траен носител и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЕДЕП и ЗПК. Сключването на договора за кредит е инициирано от страна на кредитополучателя, който попълва заявка за кандидатстване, намираща се на уебстраницата на кредитора, където предоставя пълни и верни лични данни. В края на заявката за кандидатстване кредитополучателят посочва, че е съгласен с приложимите Общи условия, като приемането на Общите условия е необходимо условие за изпращане на заявката.Твърди , че, с подписването на договора, кредитополучателят се е съгласил, че има право да усвоява и погасява многократно изцяло или частично възстановени суми до размера на предоставения кредитен лимит, 2 като преди всяко ново искане за усвояване се извършва оценка на кредитоспособността на кредитополучателя. Последният се съгласява, че всяко последващо искане за отпускане и усвояване на сума ще се осъществява посредством кратки текстови съобщения (SMS, USSD) и посредством телефонни разговори с Кеш Кредит и чрез електронни канали. С подписването на договора за кредит страните са декларирали, че същият е сключен на основание отправено искане за заем от страна на заемателя, чийто параметри и условия са описани в предоставения от заемодателя на заемателя Стандартен европейски формуляр, с който заемателят се е запознал подробно и с който се е съгласил изрично и безусловно.

Твърди , че между „Кредит Гаранция" ЕООД и М. А. К. е сключен договор за възлагане на поръчителство, във връзка с възникналото облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя.Поради неизпълнение на задължението по договора за потребителски кредит от страна на кредитополучателя, същото е било изпълнено от солидарно отговорния длъжник - „Кредит Гаранция“ ЕООД. Заемополучателят не е възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител, поради което за „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД възниква правен интерес от предявяване на претенциите по съдебен ред.

С оглед на така изложените твърдения в т.12 от заявлението става ясно ,че не е изпълнено заложеното в чл.410, ал.2 ГПК условие, според което заявлението трябва да отговаря и на изискванията на чл.127, ал.1 ГПК и на изискването на чл.127,ал.1т.4 ГПК

– да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава иска. Видно е, че заявлението не съдържа изложение на всички важни обстоятелства, на които се основава претенцията.Поради това законосъобразно и обосновано с разпореждане № 49/08.01.2025 г. Девинският районен съд е оставил без движение заявлението и точно и ясно е указал на заявителя да посочи: дата на първа погасителна вноска, броя и крайната дата на погасителните вноски; дали неизпълнението е пълно или частично, т.е., има ли внесени от длъжника в полза на кредитодателя погасителни вноски; дали има внесени суми от длъжника за възнаграждение по Договор за поръчителство, съгласно приложен погасителен план с начало от 12.09.2022г и край -12.02.2025г.

В срока за изпълнение на тези указания дружествотозаявител и настоящ частен жалбоподател, вместо да посочи изисканите от районен съд Девин обстоятелства, на които се основава искането е подал молба с вх.

№108/13.01.2025 г., в която цитира няколко съдебни акта на окръжни съдилища, в които е изложено разбирането на съответния съдебен състав какво следва да съдържа конкретното изложение на обстоятелствата по смисъла на т.4 на ал.1 на чл.127 ГПК. Счита ,че в заявлението са конкретизирани всички релевантни данни за основание и размер на отпуснатия кредит и размер на всяко от вземанията, като от него не следвало да се изисква посочване на допълнителни данни,като такива биха били необходими в едно исково производство по чл.422 ГПК

С обжалваното разпореждане районен съд -Девин е приел , че не са 3 отстранени нередовностите в заявлението, както и че има обоснована вероятност искането да се основава на неравноправни клаузи в договор с потребител, тъй като не е ясно какво точно в конкретния случай включва ГПР, в това число – дали включва възнаграждението, което М. К. се е задължила да плати на „Кредит Гарант“ ЕООД по договор за „поръчителство“ между тях.

Смолянският окръжен съд намира ,че извода на районен съд –Девин в обжалваното разпореждане е правилен , с оглед конкретните отношения в случая, произтичащи от договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия-Премиум“, наличието на т.нар. Договор за възлагане на поръчителство от 12.08.2022г г. между М. А. К. и друго лице -„Кредит Гаранция“ ЕООД, на което той се е задължил да плаща възнаграждение по погасителен план, не е налице надлежно изложение на обстоятелствата, на които се основава искането – въобще не е ясно какъв е действителният размер на вземането към момента на заявлението, защото той се определя и от това дали длъжникът е правил частично погасяване на кредита , какъв е размера на ГПР, нито какво той включва.В този смисъл е решение на СЕС по дело С-170/2021 г. от 30.06.2022 г. /"Пр. Кр. Б. " ЕООД срещу T. И. T.,в което е посочено, че член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че в хипотезата, в която, по силата на тази разпоредба, разглеждана в светлината на принципите на равностойност и ефективност, националният съд, който е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, е длъжен служебно да извърши прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора. От разясненията, дадени в т.

47 от решението, се вижда, че, що се отнася до принципа на равностойност, е обърнато внимание, че чл. 19, ал. 6 ЗПК предвижда служебно прихващане в случаите, когато дадена клауза е нищожна по силата на член 19, ал. 5 ЗПК, що се отнася до плащанията, извършени по силата на клауза, надвишаваща определения в член 19, ал. 4 ЗПК праг на годишния процент на разходите по кредита. В този смисъл е решение № 6047 от 18.04.2023 г. на СРС по гр. д. № 47837/2022 г. според която от тълкуването на Съда на ЕС следва, че дори в едностранни производства по чл. 410 ГПК може да се стигне до хипотеза, при която да е необходимо да се извърши служебно прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора.

Въобще по делото не става ясно от приложените документи, какъв е размера на ГПР, не се изяснява и дали включва задължителните с оглед разпоредбата на чл.19, ал.1 във вр. с § 1, т.1 ЗПК елементи, и по-специално дали включва и възнаграждението за тъй нареченото поръчителство.

Съгласно Решение на СЕС от 13.03.2025 г. по дело С-337/23, образувано по отправено от Софийския районен съд преюдициално запитване, освен друго, СЕС постановява, че Член 3, букви ж) и и) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, 4 попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на разходите“; както и че Член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че, когато е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение в рамките на производство, в което длъжникът потребител не участва, националният съд не може служебно да не приложи клауза от договора за потребителски кредит, сключен между този потребител и съответния доставчик, ако не е убеден, че тази клауза трябва да се квалифицира като „неравноправна“ по смисъла на член 3, параграф 3 от тази директива. Наличието на съмнение, че тази клауза може да е била приета от потребителя в резултат на нелоялна търговска практика по смисъла на член 5 от Директива 2005/29, обаче може да представлява един от факторите, които могат да се вземат предвид при преценката дали въпросната клауза е евентуално неравноправна.