Решение № 284 от 01.12.2025, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Въззивно гражданско дело 491/2022
- Вид
- Решение № 284
- Подписан
- 01.12.2025
- В сила
- 01.12.2025
- Състав
- Надя Георгиева Пеловска-Дилкова, Мирослав Данаилов Досов, Катя Николова Гердова
Цитирани разпоредби
- чл.227 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7,ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7,ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- Член 10, параграф 2, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- член 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл.240 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.3, ал.2 · Закон за кредитните институции
- чл.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.10, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.1-9 и т.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11,ал.1, т.10 и т.12 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11,ал.1, т.10 и т.12 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.1-9 и т.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.1-9 и т.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.1-9 и т.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.1-9 и т.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.1-9 и т.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.3 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.23,ал.6 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
РЕШЕНИЕ
№ 284 гр. Враца, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:
Мирослав Д. Досов
Катя Н. Гердова при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова като разгледа докладваното от Мирослав Д. Досов Въззивно гражданско дело № 20221400500491 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 549/26.09.2022 г. по гр.дело № 4042/2021 г. по описа на Районен съд - Враца състав на съда е приел за установено, че ответникът Л. И. А. от гр.Враца, с ЕГН ********** дължи на ищеца "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж" рег.
№ ***, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България" - гр.София, с ЕИК ***, сумата от 2882.92 лева главница за погасяване на кредит по Договор за потребителски кредит № PLUS-***, сключен на 04.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 25.06.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, за която по ч. гр. дело № 2457/2021 г. на РС-Враца по чл.410 и сл. ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 372/28.06.2021 г.
Със същото решение съдът е отхвърлил предявените искове за сумата над 2882.92 лева главница за погасяване на кредит по Договор за потребителски кредит с № PLUS-*** до пълния предявен размер от 3806.92 лева, за сумата от 282.66 лв. възнаградителна лихва за периода от 20.02.2020 г. до 20.09.2021 г., както и за сумата от 429.99 лева мораторна лихва върху главницата от 20.03.2020 г. до 16.06.2021 г.
Постъпила е въззивна жалба с вх. № 14882/12.10.2022 г., с която ищецът БНП 1
Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж рег. № ***, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България ЕАД с ЕИК ***, оспорва постановеното решение в отхвърлителната му част.
Жалбоподателят оспорва извода на РС - Враца за недействителност на договора за кредит, по смисъла на чл.22 ЗПК, поради несъответствие с императивните изисквания, заложени в чл.10, ал.2 от ЗПК и чл.11,ал.1, т.10 и т.12 ЗПК. Относно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК навежда доводи, че както ЗПК, така и Директива 2008/48/ЕО не поставят като изискване към съдържанието на договора за посочване на компонентите на ГПР. Поддържа, че договорът за кредит отговаря на изискванията по чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, а разпоредбата на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК не е приложима, тъй като се отнася до хипотеза на предсрочно погасяване на главницата, каквато в случая не е налице.
Относно чл.10, ал.1 ЗПК намира извода на съда, че договорът е изготвен на шрифт по - малък от 12, за произволен и необоснован.
Претендира отмяна на решение № 549/26.09.2022 г. в обжалваната част и уважаване изцяло на предявения иск. Претендира разноски.
Заявява доказателствено искане за допускане на компютърно - техническа експертиза със следните задача: На какъв по вид и размер шрифт е изготвен Договор за кредит с № PLUS-*** ?
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от адв.Е. М. от АК Враца особен представител на ответника Л. И. А., в който подробно се мотивира становище за неоснователност на въззивната жалба.
Адв.М. моли въззивната жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението на РС - Враца потвърдено в обжалваната част, като правилно и законосъобразно.
По процесуалната легитимация на страните:
На съда е служебно известно, а това се установява и при извършена по реда на чл.23,ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ служебна справка по партидата на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България, с ЕИК ***, че "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.
Париж" рег. № *** вече не осъществява дейност в Република България, а "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А." клон България, ЕИК *** е със статут на заличен търговец в ТРРЮЛНЦ, с правоприемник "Юробанк България" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, с представители П. Н. Д. - изпълнителен директор, Д. Б. Ш., Я. В. Я. и А. А. М. - членове на управителния съвет.
Налице е хипотезата на чл.227 ГПК, поради което като страна в процеса с определението по чл.267 ГПК е конституиран правоприемникът "Юробанк България" АД, ЕИК ***.
По направеното доказателствено искане във въззивната жалба съдът е намерил 2 същото за основателно в хипотезата на чл.266,ал.3 вр. с чл.7,ал.1 и ал.3 ГПК, предвид че в първата инстанция не са предприемани действия за събиране на доказателства за установяване размера на шрифта и не е изслушвана съдебно- техническа експертиза, и е допуснал такава със задача:
След запознаване с материалите по делото вещото лице да даде отговор на въпроса На какъв по вид и размер шрифт е изготвен Договор за потребителски кредит № PLUS-***г?
В проведеното на 02.07.2025г. открито съдебно заседание въззивникът „Юробанк България“ АД - редовно уведомен, не се представлява. От упълномощеният му адв. Г. В. е постъпила молба с вх. № 4917/01.07.2025 г. за даване ход на делото в нейно отсъствие. Заявява, че поддържа подадена жалба. Няма въпроси към вещото лице по назначената експертиза и настоява жалбата да бъде уважена, като се присъдят деловодни разноски съгласно списък, инкорпориран в молбата.
Въззиваемият Л. А. - редовно уведомен от предходно съдебно заседание, не се явява и не се представлява.С писмена молба от предходно съдебно заседание процесуалният ме представител поддържа подадения отговор.
Изслушано е вещото лице С. И. Г., който поддържа изготвената експертиза.
Същата е приета без възражения.
При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното съдебно решение е валиднo.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Окръжен съд - Враца намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
3 съд
Видно от приложеното ч. гр. дело №2457/2021г. по описа на РС Враца, в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 372/28.06.2021г., с която е разпоредено Л. И. А., ЕГН **********, да заплати на кредитора: „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, рег. № ***, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България, ЕИК ***, сумите от: 3806,92 лв. - главница, дължима по договор за кредит № PLUS-*** от 04.01.2019 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ и длъжника ; 282,66 лв. - възнаградителна лихва за периода от 20.02.2020 г. до 20.09.2021 г., 429,99 лв. - мораторна лихва за периода от 20.03.2020 г. до 16.06.2021 г., законна лихва върху главницата, считано от 25.06.2021 г. до окончателното погасяване на задължението, както и разноските по делото - 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение и 90,39 лв. за държавна такса.
С разпореждане по същото ч. гр. дело съдът е указал на заявителя, настоящ ищец, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В указания му срок ищецът е предявил иск.
Районен съд - Враца е сезиран с искове с правно основание чл.240 и чл.79 от ЗЗД вр. с чл.422 ГПК и чл.86 ЗЗД.
За уважаването им ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на правопораждащите факти, от които черпи изгодните за себе си последици, а именно: сключването на валиден договор за кредит между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А. и Л. И. А. чрез реално предоставяне на опредЕ. парична сума на ответника, в качеството му на кредитополучател и поемане на задължение от кредитополучателя за връщане на заетата сума, при договорените лихви в претендираните размери.
Установено е, че “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и Л. И. А. са сключили договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребилски кредит, издаване и ползване на кредитна карта, по силата на който “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД му е отпуснало кредит в размер на 5000 лв. Уговорена е застрахователната премия в размер на 924.00лв. и такса ангажимент 175.00лв.
Предвидено е кредита да се погасява с 33 бр. погасителни вноски в размер на 218.48 лв. всяка, като крайният срок на издължаване на кредита съгласно погасителния план е 20.07.2021 г. Общата стойност на плащанията е уговорена на 7209.84лв. Годишният процент на разходите е в размер на 22.29%, а лихвеният процент 17.41%.
По делото няма спор, а и след справка в публичния регистър на БНБ по чл.За ЗКИ се установява, че посоченият в договора кредитор е регистриран като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Така констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК.
4
При извършено оспорване на предявените искове в тежест на ответника е да докаже недължимост на претендираните суми изцяло или отчасти като установи изпълнение на задълженията си по договора или докаже наличието на правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти.
При установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира, че ищецът претендира вземане по договор, имащ правните характеристики на договор за потребителски кредит, предвид качеството на ответника на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК и § 13, т.1 ДР на ЗЗП. По отношение на този договор важат всички императивни изисквания по Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда задължителни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК. Разпоредбата на чл.22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по - слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване /в този смисъл са задължителните указания, дадени с т.1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д.
№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
При извършената служебна проверка относно действителността на сключения между страните договор районният съд е достигнал до следните изводи:
При сключване на договора е спазена изискуемата се от чл.10, ал.1 ЗПК писмена форма на хартиен носител. Анализирано, съдържанието на договора отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.1-9 и т.11 ЗПК - съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер на ГЛП, информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
Неправилен е изводът на първата инстанция, че не е спазено изискването относно минимално допустимия размер на шрифта при изготвянето на договора, а именно - не по-малък от 12. Същото се установява от допуснатата и приета по настоящото дело съдебно- техническа експертиза.
Разпечатката съдържа 53 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9efae4ab-6e03-4094-8f65-73c06cae59ec