Решение № 387 от 14.07.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 387 гр. Велико Търново, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д.А ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА Т. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Д.А ЧАЛЪКОВА Административно наказателно дело № 20224110201241 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Депозирана е жалба от "***" ООД против НП № 04-2200075/15.09.2022 г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" – гр. *** към ГД „ИТ“, с което за нарушение на чл. 107р, ал.2 от КТ и на основание чл. 414, ал. 1 от КТ, е наложено административно наказние "Имуществена санкция" в размер на 5000 лева. Жалбата е процесуално допустима подадена е от активно легитимирано лице, в законоустановения срок и пред компетентния да я разгледа съд, поради което подлежи на разглеждане. В жалбата се навеждат оплаквания за допуснати съществени нарушения на материалните и процесуалните правила, обуславящи незаконосъобразността на оспореното НП. Чрез пълномощниците си подробно развиват аргуменит в тази посака, включително и в писмено становище.

В съдебно заседание жалбоподателя се представлява по пълномощие от адв. В. от САК, който поддържа жалбата и претендира изцяло отмяна на оспореното НП, като неправилно и незаконосъобразно, както и сторените по делото разноски.

Процесуалният представител на въззиваемата страна - оспорва жалбата, а в хода на делото по същество изразява становище за доказаност и съставомерност на извършеното нарушение. Навежда твърдения за липса на допуснати процесуални нарушение и моли за потвърждаване на НП.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Св. Й. П., в качеството си на главен инспектор в Д“ИТ“ ***, на 27.05.2022 г. във връзка с изпълнение на годишен план, посетил обект - сладкарница „***“, находяща се гр.

***, ул. „***. В този ден в обекта на проверката присъствал и колегата му св. П. Т.. На място установили лица, които осъществяват трудова дейност. Провели разговор със св. Я.Я., която се представила за салонен упарвител. Св. П. я информирал за това, че ще се извършва проврека в този обект. Свидетелката създала необходимата организация. Установените на 1 място лица попълнили декларации по чл. 402 от КТ. При поълването на въпросната декларация св. Я. е била информирана за естеството на трудовите й задължения. Споделила, че получавала разпореждане за организацията на дейността в обекта от представляващия „***“ ООД, като отчитала оборотите и привеждала събраните парични средства по негова банкова сметка, което се потвърждава и от показнията на св. Я., дадени в хода на съдебното следствие. Тези констатции се потвърдили и от представените по - късно писмени доказтелства (длъжностната й характеристика). Контроните органи поискали касов бон, за да установят действително кое юридическо лице осъществявало стопанската дейност.

Констатирали, че обектът на контрол – сладкарница „***“ в гр. *** се стопанисва от „***“ ООД. Заварените там работници заявили, че имат трудови договори (правоотношения) с „***“ ООД. Проверяващите връчили по чл. 45 от АПК призовка, в която бил указан срок за представяне на документи, относими към проверката. За изясняване взаимоотношенията между двете дружества, контролните орагни поискали допълнителни писмени доказателста.

На 01.06.2022 г. в Инспекцията по труда се явило лицето П.И. която представила пълномощно и за двете дружества. Представила и изисканата документация (но не в цялост).

След анализ и преценка на всичики събарни в хода на административнонаказателното производство доказателства, актосъставителят П. достигнал до изовд, че „***“ ООД е приело от „***“ ООД в качеството му на предприятие осигуряващо временна работа повече от 30 на сто от общия брой на работещите при него работници и служители. Нарушението установил на 29.06.2022 г. при преглед на всички относими документи и образувал административно наказателно производство със съставянето на АУАН, в присъствието на пълномощник на „***“ ООД, свидетелите Д. А. и Х. П.. По време на проверката установил, че дружеството жалбоподател няма нито един служител (писмени доказателства приети по делото - справка за трудови договори, идентификационни карти, договор за услуги и други).

Устаневено било също, че в предходен период на жалбоподателя „***“ ООД и на „***“ ООД е било давано предписание за преустановяване тази практика. В този смисъл, към 27.05.2022 г. актосътавителя П. установил, че „***“ ООД е приел от „***“ ООД повече от 30 на сто от работещите служители - като за м. Юни били 14.

Предвид това достигнал до извод, че в „***“ ООД нямало нито един назначен служител по трудов договор, което е било достатъчно, дори и да има само едно предоставено лице от „***“ ООД, за да бъде осъществен състава на нарушението по чл.

107р, ал. 2 от КТ. В хода на проверката били събрани и други писмени доказателства - за измерване на факторите на работната среда, от които се установява, че същите са били организирани от „***“ ООД. Това също сочи, че предприятието ползвател осигурява социално битови условия на труд на работещите в обекта лица, които са предоставени от „***“ ООД.

Предвид горното, на 29.06.2022 г. съставил АУАН в присъствието на упълномощен представител на жалбоподателя (П.Д.И.). Актът и бил предявен и връчен лично, като на място не е отразила в графа „възражения“, че има такива. Подписала го лично. При проверката на място – в обекта на контрол – садкарница „***“, присъствал св. Т., а в проверката по документи и при съставяне на АУАН участвали св. А. и св. П., които подписали същия. В този смисъл възраженията на жалбоподателя, че АУАН не бил подписан от св. Т. са неоснователни, доколкото жалбоподателя е бил представляван на място от упълномощен от него представител. Същият е присъствал при съставянето на АУАН, лично му е бил предявен и върчен, поради което дори и да липсва подпис на св. Т., който е присъствал на проверката в обекта, то по никакъв начин не е нарушено правото на защита на проверяваното лице, доколкото същото е разбрало възоснова на какви фактически констатции и доказателства, е ангжажирана администлативнонаказателната му отговорност.

Нещо повече същото е реализирало защитата си в пълен обем, черз оспорването на НП пред съответния съд.

Въз основа на материалите по преписката АНО издал оспореното НП, предмет на настоящата въззивна проверка. Със същото на дружеството жалбоподател е наложено административно наказание за нарушението, описано в АУАН – „Имуществена санкция“ в 2 размер на 5000 лева, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415е, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ за нарушение по чл. 107р, ал. 2 от КТ.

Съдът напълно кредитира показанията на актосъставителя и свидетелите по акта, тъй като същите са последователни, непротиворечиви, както и кореспондиращи с писмените такива по делото и приетата за установена фактическа обстановка. Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните и изготвени по установения ред доказателства и доказателствени средства, а именно – от показанията на свидетелите, АУАН, трудови договори, договори за предоставяне на работна сила, декларации и от останалите приети по делото писмени доказателства.

Съдът, както с оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и предвид императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на оспореното НП относно неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Оспореното НП и АУАН са издадени от компетентни органи, предвид приетата по делото заповед и в законоустановения срок.

Предвид приетото от фактическа страна, дружеството жалбоподател безспорно е осъществило състава на претендираното нарушение, по смисъла на чл. 107р, ал. 2 от КТ.

Неоснователни са всички възражения, че въззивникът няма качеството "предприятие ползвател". Легалната дефиниция за предприятие - ползвател се съдържа в параграф 1, т. 18 от ДР на КТ, съобразно който "предприятие ползвател" е всяко физическо или юридическо лице, което извършва търговска дейност и под чието ръководство и контрол се изпълнява възложена от него работа от работник или служител, изпратен от предприятие, което осигурява временна работа. Съгласно параграф 1, т. 17 от ДР на КТ - "предприятие, което осигурява временна работа" е всяко физическо или юридическо лице, което извършва търговска дейност и сключва трудов договор с работник или служител, за да го изпрати да изпълнява временна работа в предприятие ползвател под негово ръководство и контрол след регистрация в Агенцията по заетостта. Разпоредбите на чл. 107, ал. 1 и ал. 4 от КТ регламентират съдържанието на трудовия договор, сключен между предприятието, осигуряващо временна работа, и работника или служителя. Този договор следва да се сключи до завършване на определена работа или за заместване на работник или служител, който отсъства от работа и в него следва да се посочи, че работникът или служителят ще бъде изпратен за изпълнение на временна работа в предприятие ползвател под негово ръководство и контрол. По делото са представени трудови договори между заварените на място работници с „***“ ООД, а от друга страна е представен догово (споразумение към договор за предоставяне на услуги № 019/31.08.2017 г., между двете дружества), които установяват уреждането на отношенията между предприятието, което осигурява временна работа и предприятието ползвател. Със същите са се споразумели „***“ ООД да предоставя човешки ресусри, по отношение на процеса на предлагане, продажба на храни, напитки, посрещане и изпращане на клиентите и посетителите, анимация и осигурямване на ред и организация при пребиваването на клиентите в обекта на възложителя – „***“ ООД (сладкарница „***“, находяща се в гр. ***). Договорът е сключен за срок от 12 месеца, като се подновява автоматично. Представените трудоави договори с работниците (заварени в обекта) - нямат предвиденото съдържание - същите са сключени на основаниечл. 67, ал. 1, т.

1 от КТ - за неопределено време и в тях не се съдържа указание, че работникът ще бъде изпратен за изпълнение на временна работа в предприятие - ползвател. Съдът намира обаче, че от нарушения на трудовото законодателство от страна на „***“ ООД, изразило се в несъответствие на сключените трудови договори с изискванията на чл. 107р от КТ, не следва да произтичат благоприятни последици за въззивника. Вместо това обосновано и законосъобразно са били изследвани възникналите между предприятията взаимоотношения, относно тяхното действително съдържание и трудовите правоотношения между предприятието, предоставяща временна работа и работниците (трудовите им правоотношения), при които те реално са били изпратени да престират труд в друго предприятие (предприятието ползвател – „***“ ООД. След анализ на събраните по 3 административно-наказтелната преписка докзазателствен материал административнонакзващия орган е обосновал правилен и законосъобразен извод.

В разпоредбата на чл.107у, ал. 1 и ал. 2 от КТ е предвидено съдържанието на договора между предприятието - ползвател и предприятието, което осигурява временна работа. Императивните изисквания на чл. 107у, ал. 2 от КТ сочат, че в тр. договор следва да са посочени наименованията на длъжностите и характерът на работата, за изпълнение на която ще се изпращат работници или служители; продължителността на времето, за което ще се изпращат работници или служители; задълженията на работниците или служителите към предприятието, което осигурява временна работа; редът за ползване на отпуските; задълженията на работниците или служителите към предприятието ползвател; редът за обмен на информация между предприятието, което осигурява временна работа, и предприятието ползвател за структурата и организацията на работната заплата, видовете допълнителни трудови възнаграждения и размерите им в предприятието, както и за сключения колективен трудов договор в предприятието ползвател, ако има такъв; редът и сроковете, в които предприятието ползвател ще уведомява предприятието, което осигурява временна работа, за отчетеното работно време и определения размер на полагаемото се основно и допълнителни трудови възнаграждения, включително за положения извънреден и нощен труд от работника или служителя; видът на първоначалното обучение, което ще бъде необходимо за изпълнение на временната работа; отговорността при неизпълнение. Клаузите на договора и приложенията към него сочат, че предметът му не е извършване на услуги, а напротив – предоставяне на работна сила (работници), като в тази връзка са и клаузите на сключените трудови договори – работното им място е в обект, стопанисван от жалбоподателя в гр. *** (сладкарница „***“). Съдът намира, че коментираните клаузи, макар и инкорпорирани в договори между двете предприятия,от една страна, а от друга и с работниците, имат характер на постигнато съгласие за предоставяне на работници от предприятието, осигуряващо временна работа, на предприятието – ползвател.