Решение № 20 от 23.06.2021, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Ямбол , 23.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Калина Г. Пейчева

Галина Ив. Вълчанова

Люцканова при участието на секретаря П.Г.У. като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело № 20212300500122 по описа за 2021 година

Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на Н.Х.Я.., чрез пълномощника адв.И.К. от ЯАК против Решение №260153/25.03.2021 г., постановено по гр.д.

№677/2021 г. по описа на ЯРС.

С посоченото решение ЯРС е постановил мерки за закрила в полза на М.В.С.., ЕГН ********** лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Я.Н.Я., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр.******, ап.47 по отношение на Н.Х.Я.. с ЕГН ********** от гр.*******, както следва: Задължава на осн. чл.5, ал.1 т.1 от ЗЗДН Н.Х.Я.., ЕГН ********** да се въздържа от извършване на домашно насилие, спрямо М.В.С.. и Я.Н.Я..; Забранява на Н.Х.Я.. с посочени данни на осн.чл.18, ал.1, вр. с чл.5, ал.1, т.З от ЗЗОДН да приближава пострадалите лица и жилището им, в което живеят в гр.*****, местоработата на М.В.С.. в гр.Ямбол, „Централен кооперативен пазар" и местата за социални контакти и отдих на М.В.С.. и Я.Н.Я. на разстояние помалко от 200 метра, за срок от ЕДНА ГОДИНА.; Налага на Н.Х.Я.. на осн. чл.5, ал.4 от ЗЗДН ГЛОБА в размер на ДВЕСТА ЛЕВА.; Да се издаде Заповед за защита в полза на М.В.С.. - лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Я.Н.Я. срещу Н.Х.Я...;

Осъжда Н.Х.Я.. да заплати държавна такса в размер на 25 лв., както и да заплати н а М.В.С.. разноски по делото в размер на 400 лв.

В жалбата си въззивника изразява недоволство от първоинстанционното решение като твърди, че същото е незаконосъобразно и необосновано по подробно изложени в жалбата съображения, предвид на които се иска отмяна на атакуваното решение със съответните законни последици. Заявява и претенция за присъждане на сторените по делото разноски.

1

По делото от въззиваемата страна М.В.С.., чрез пълномощника адв.М.Х. от ЯАК , е постъпил писмен отговор, в който е заявила становище за неоснователност на въззивната жалба, съответно - за правилност и законосъобразност на атакуваното решение, като иска потвърждаването му. Заявява и претенция за присъждане на разноски.

В о.с.з. въззивника Н.Х.Я.., редовно и своевременно призован, се явява лично, като чрез процесуалния представител - адв.И.К. от ЯАК, поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

В о.с.з. въззиваемата М.В.С.. се явява лично, като чрез процесуалния си представител адв.М.Х. от ЯАК, оспорва жалбата, като неоснователна, моли за оставянето й без уважение, съответно - за потвърждаване на атакуваното решение.

След преценка на доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа страна:

Страните по делото не спорят, че са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с решение, постановено по гр.д.№743/2020 г. на ЯРС, с което е утвърдено постигнатото по реда на чл.51 от СК споразумение, като упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца А. Я. и Ю.Я. са предоставени на майката М.В. Я.а, а на бащата е определен режим на лични контакти с децата. От представеното удостоверение за раждане на детето Ю.Я. се установява, че същия е роден на 22.01.2010 г., т.е. в момента е малолетен.

Към молбата са приложени декларации за извършено домашно насилие по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Във връзка с твърденията за постоянното звънене по телефона и отправянето на заплахи от ответника са представени разпечатки от телефона на детето за изпратени SMS от ответника.

За установяване на твърденията в молбата по делото е допусната и изслушана като свидетел П.И.Б., която заявява, че е приятелка с М., а децата им са братовчеди, като е присъствала на инцидента с ответника, станал на 02.02.2021 г. Посочва, че след разходка с М. и с децата, когато били до колата видяла ответника да тръгва срещу тях, като агресивно тръгнал към М.. При това свидетелката вкарала децата в колата, а двете с М. останали навън. Ответникът попитал „Кой е позволил Ю. да спи у вас?". След това го видяла пред своя дом с неговата кола, а М. й препратила заплашителен SMS, изпратен й от ответника със съдържание „Добре, че е започнала да мисли, за да не й помогне той." Свидетелката посочва, че М. и детето изпитвали страх от ответника и че това не е единичен случай на такова поведение от негова страна. Разговаряла е с Ю., който й споделял, че баща му постоянно му звъни, не го оставя да си пише домашните, да си играе. Съдът кредитира показанията на свидетелката, т.к. същите кореспондират и с представените писмени доказателства.

По делото е изготвен социален доклад, в който е посочено, че при извършеното проучване и разговор с детето Ю., то споделило, че баща му ежедневно му се обажда, като винаги когато разговарят тонът му е обвинителен. Ю. не се страхувал от баща си, а по-скоро се притеснявал за майка си, защото заплахите от баща му били отправяни към нея. Според социалната служба, предвид динамичните отношения между родителите, детето е поставено пред дилема да избира между двамата, което натоварва неговата психика и го поставя в риск, поради което ОЗД при ДСП гр.Ямбол е предприел мярка за закрила по реда и условията на чл.4, ал.1, т.1 и чл.23 от ЗЗД.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба намира правното си основание в чл.17, ал.1 от Закона за защита от 2 домашно насилие, допустима е, тъй като е подадена в предвидения в нормата преклузивен 7дневен срок и отговаря на изискванията на закона. Въззивника е легитимиран и има правен интерес от обжалването.

При служебната си проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество. При преценка по същество решението се прецени за правилно, а въззивната жалба - за неоснователна. Изложените от ЯРС в атакуваното решение мотиви се споделят и на осн. чл.272 ГПК настоящия съд препраща към тях.

Пред първоинстанционния съд е предявено искане с правно основание чл.4, ал.1 ЗЗДН.

Молителката С. е направила искане за защита от домашно насилие, упражнено спрямо нея и малолетното дете Ю. от бившия й съпруг и баща на детето. Така предявеното искане е допустимо (чл.3, т.1, ЗЗДН), а преценено по същество – основателно, както правилно е постановил и първоинстанционния съд.

В чл.4, ал.1 ЗЗДН е уредено, че в случай на домашно насилие пострадалото лице има право да се обърне към съда за защита. В чл.2 ЗЗДН законодателят е дал легална дефиниция на понятието “домашно насилие” и това е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. В чл.3 от ЗЗДН е определен кръга на лицата, които могат да търсят защита по закона. В чл.5, ал.1 от ЗЗДН са изчерпателно изброени мерките, чрез които се осъществява защитата срещу домашно насилие, а в ал.4 законодателят е предвидил, че съдът във всички случаи с решението си по чл.15, ал.1 от закона налага на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лв.

В конкретния случай по делото е установено безспорно, че ответника Н.Я. е бивш съпруг на молителката М.С. и баща на детето Ю.Я., а от събраните по делото доказателства се установява, че последните са били обект на домашно насилие, по см. на цитирания чл.2 ЗЗДН, упражнено спрямо тях от въззивника Я.. Упражненото насилие е психическо такова, чрез вербално агресивно поведение по повод оставането на детето да пренощува в дома на негова братовчедка, продължило с телефонни обаждания и изпращане на заплашителни SMS. От данните по делото се установява, че това не е първият случай на такова поведение на ответника, поради което молителите не без основание изпитват страх от него, а това се потвърждава и от изложеното в социалния доклад на ДСП-Ямбол. В предвид на посочено молбата за защита е допустима, а преценена по същество следва да бъде уважена, като бъде издадена заповед за защита, както правилно е преценил и ЯРС.

Оплакването на въззивника Я. за необоснованост на атакуваното решение, изразяваща се в несъответствие на изводите на първостепенния съд със събраните по делото доказателства, се прецени за неоснователно. При разглеждане на спора първоинстанционният съд е събрал всички посочени от страните и относими към спора доказателства и след анализ на същите е достигнал до правилния извод за основателност на молбата за защита, който извод се споделя и от настоящата инстанция. За неоснователен се прецени и доводът за неправилен анализ и преценка на гласните доказателства от първоинстанционния съд. Въззивният съд не констатира и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото и постановяване на съдебния акт.

3

С оглед на конкретните обстоятелства правилно е определена и мярката за защита – тази по чл.5, ал.1, т.1 и 3 от ЗЗДН. Както вече се посочи по-горе, във всички случаи при уважаване на молба за защита и издаване на решение по чл.15, ал.1 от ЗЗДН, съдът налага на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лв. Нормата на чл.5, ал.4 от ЗЗДН е императивна, т.е. налагането на глоба не зависи от преценката на съда. В преценка на последния е единствено да определи размера на глобата. В конкретния случай, ЯРС след като е установил, че въззивника Я. е извършил домашно насилие по отношение на молителите, правилно е приложил нормата на чл.5, ал.4 от ЗЗДН, налагайки глоба в минималния размер от 200 лв. При преценка на конкретните обстоятелства съдът е определил и размера на глобата, вземайки предвид, че последната освен санкционно следва да има и превантивно (възпиращо) значение.

При всичко изложено до тук, въззивната жалба се преценя за неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а решението на ЯРС, като правилно и законосъобразно – да се потвърди.

При този изход на делото въззиваемата М.С. има право да й се присъдят направените пред въззивната инстанция разноски, искане в каквато насока е надлежно направено с отговора на въззивната жалба. Въззивния съд присъжда на С. разноски в размер на 400 лв. предвид наличието на доказателства за сторени такива пред настоящата инстанция за адвокатска защита в посочения размер.

Водим от изложеното, ЯОС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №260153/25.03.2021 г., постановено по гр.д.№677/2021 г. по описа на ЯРС.

ОСЪЖДА Н.Х.Я.. с ЕГН ********** да заплати на М.В.С.. с ЕГН ********** разноски за настоящата инстанция в размер на 400 лв.

Решението, на осн. чл.17, ал.6 от ЗЗДН, е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4