Решение № 1159 от 27.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1159 гр. София, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Димитър К. Демирев

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20241100507054 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 8211/07.05.2024 г. по гр. д. № 65995/2023 г. на СРС, 63 състав, са уважени исковете предявени от „Топлофикация София“ ЕАД за осъждане Н. В. П. да заплати: 1/сумата от 52.54 лева – главница, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия за имот – офис № 12 с адрес: гр. София, бул.

*******, за периода от 01.02.2018 г. до 30.09.2018 г., както и стойността по изравнителна сметка № 0014861378/м.11.2018 г. за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2018 г., която сума представлява ¾ от общото вземане в размер от 70.05 лева, ведно със законната лихва от 15.04.2021 г. /датата на исковата молба/ до изплащане на вземането и 2/ сумата от 12,88 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2018 г. до 30.09.2018 г., която сума представлява ¾ от общото вземане от 17.18 лева, ведно със законна лихва от 15.04.2021 г. до изплащане на вземането– с които суми по двете главници ответницата Н. В. П. се е обогатила, доколкото е спестила разходи за топлинна енергия съответно услуга дялово разпределение, а ищцовото „Топлофикация София“ ЕАД за сметка на това е обедняло, доколкото е осигурило съответните доставка и услуга, като са отхвърлени исковете: за сумата от 43.37 лева – главница, представляваща разликата до пълния размер на претендираната стойност на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия за посочения имот и изцяло за сумата от 17,94 лева – обезщетение за забава върху стойността на доставената топлинна енергия за периода от 31.03.2018 г. до 18.02.2020 г. поради неоснователност на претенциите в отхвърлената част. Н. В. П. е осъдена 1 да заплати и разноски в размер на 542.03лв.

С постановеното решение е осъден и Д. В. П. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумите: 1/сумата от 17.51 лева – главница, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия за имот – офис № 12 с адрес: гр. София, бул.

*******, за периода от 01.02.2018 г. до 30.09.2018 г., както и стойността по изравнителна сметка № 0014861378/м.11.2018 г. за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2018 г., която сума представлява ¼ от общото вземане в размер от 70.05 лева, ведно със законната лихва от 15.04.2021 г. /датата на исковата молба/ до изплащане на вземането и 2/ сумата от 4,30 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2018 г. до 30.09.2018 г., която сума представлява ¼ от общото вземане от 17.18 лева, ведно със законна лихва от 15.04.2021 г. до изплащане на вземането– с които суми по двете главници ответникът Д. В.

П. се е обогатил, доколкото е спестил разходи за топлинна енергия съответно услуга дялово разпределение, а ищцовото „Топлофикация София“ ЕАД за сметка на това е обедняло, доколкото е осигурило съответните доставка и услуга, като са отхвърлени исковете: за сумата от 14.47 лева – главница, представляваща разликата до пълния размер на претендираната стойност на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия за посочения имот и изцяло за сумата от 5,99 лева – обезщетение за забава върху стойността на доставената топлинна енергия за периода от 31.03.2018 г. до 18.02.2020 г. поради неоснователност на претенциите в отхвърлената част. Д. В. П. е осъден да заплати и разноски в размер на 180.59лв.

Решението е постановено при участието на подпомагащата стана „Бруната“ ООД.

Недоволни от решението, в частите, в които се уважат исковите претенции, са останали ответниците, които в срока по чл.259, ал.1 ГПК са подали въззивна жалба, вх. № 174078/29.05.2024 г., подадена от адв. В. Р.-Й., особен представител на Н. П. и Д. П., с която обжалва решението в частта. Наведените доводи са за необоснованост, доколкото се твърди, че СРС не е изложил аргументи във връзка с възраженията в отговора на исковата молба, не били обсъдени изцяло приетите по делото доказателства, приетите експертизи били изготвени въз основа на документи, които не били приети като доказателства по делото, а изходящи от ищеца, с което не можело да се приеме за безспорно, че счетоводството било водено редовно. По делото липсвали покани за дължимите суми преди делото, нито били представяни фактури, справки и изравнителни сметки. От представените документи било видно, че нямало сключен договор между етажната собственост и фирмата за дялово разпределение, което не било обсъдено от първата инстанция. Приетите доказателства не били относими към процесния период, за който ищецът претендирал, че имало незаплатени суми.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство, с който изразява становище за нейната неоснователност по съображения, подробно изложени в отговора.

Третото лице помагач на страната на въззиваемия – „Бруната“ ООД, не е изразило становище по жалбата.

2

Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по см. на чл.266 ГПК.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По отношение правилността на решението настоящият състав намира следното:

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предмет на делото (с оглед решение № 5560/07.11.2023г. по в.гр.д. № 9734/2022г. по описа на СГС) е притезанието на ищеца за заплащане на суми от възникналото облигационно правоотношение за неоснователно обогатяване от доставена на топлинна енергия и извършена услуга за дялово разпределение. Ищецът основава претенциите си на липсата на сключен писмен договор между страните за продажба на топлинна енергия за стопански нужди и наличието на неоснователно обогатяване от страна на ответниците чрез спестяване на разходите за заплащане на топлинна енергия за процесния период и за извършена от страна на третото лице – помагач услуга дялово разпределение. Когато между страните няма друга обвързаност и по причина на обедняването на една от страните другата се е обогатила, обогатилият се дължи да върне на обеднелия онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. В тежест на ищеца по иска по чл.59, ал.1 ЗЗД е да докаже, както своето обедняване, така и обогатяването на ответника, а също и общия факт, от който произтича обедняването и обогатяването, конкретно следва да се установи, че до имот, собственост на ответниците (в съответните квоти) е доставено количество топлинна енергия, съответно е била извършвана услугата дялово разпределение, за които услуги ответниците са се обогатили неоснователно.

Съвкупно от събраните писмени доказателства, коректно анализирани от първата инстанция, а именно нот.акт. за покупко-продажба на недвижим имот № 84/03.12.2012 г., се установява, че на 03.12.2012 г. ответницата Н. В. П. и съпругът й В.А. П.й са придобили чрез покупка собствеността върху процесния имот – офис № 12, находящ се в гр. София, бул.

3

*******, представляващ имот за небитови нужди. От нотариален акт № 63/28.09.2018 г., том III, рег. № 25261, нот.д. № 408 от 2018 г. се установява, че (л.60 към гр.д. № 21151/2021г.) В.А. П.й е починал, оставил за наследници – ответниците, които се разпоредили с имота в полза на трето лице на 28.09.2018г. Следователно в процесния период ответниците са били собственици (вкл. по пътя на наследственото правоприемство) на процесния имот, съответно при квоти ¾ за Н. П. и ¼ за Д. П.й). Фактът, че ответниците, като собственици на имот за небитови нужди, до който е доставяна топлинна енергия, без да сключили договор с ищеца, не ги освобождава от задължението да заплатят стойността й. Липсата на договор за продажба обуславя липса на основание за получаването на топлинна енергия по чл. 142, ал.

2 ЗЕ за процесния имот, но въпреки това такава в действителност е ползвана.

Съгласно разпоредбата на §1 т.3а ДР ЗЕ, "небитов клиент" е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Съгласно чл. 149 ал. 1 т. 3 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди. В настоящия случай няма спор между страните, че такъв договор не е сключван, с оглед на което между тях не е съществувало договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за стопански или небитови нужди.

За установяване обема на доставената топлинна енергия е прието заключение на съдебно-техническа експертиза (л.28 към гр.д. № 65995/2023г.), което не е оспорено от страните по делото и от което се установява, че за процесния период не е начислявана ТЕ за отопление на имота, като е начислена ТЕ за сградна инсталация и общи части, както и за битово горещо водоснабдяване, като общият размер на доставеното остойностено количество на топлинна енергия (след изравняване) е в размер на 70.05лв. От заключението се установява, че сградата, в която се намира процесният недвижим имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа на ищцовото дружество през процесния период.

Вещото лице е дало заключение, че ФДР е извършвала дялово разпределение в съответствие с нормативната уредба.

Съдът кредитира заключението, вкл. в частта по извършване на услугата дялово разпределение от страна на третото лице – помагач, в която част същото е в съответствие със събрания по делото доказателствен материал (конкретно приетите по делото: Договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл.139в ЗЕ от 01.06.2015г. л.26 към гр.д. № 21151/2021г. и Договор от 19.12.2009г. между ищеца и ЕС за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа, вкл. видно и от формуляр за отчет от 19.05.2018г. и изравнителни сметки л.26 и сл. към гр.д. № 65995/2023г.), така и по отношение на приетия размер за доставено количество топлинна енергия (с оглед данните за реален отчет на уредите). Неоснователно е оплакването на въззивника, че неправилно било взето предвид заключението на съдебно-техническата експертиза, тъй като изчисленията по нея били направени въз основа на документи, които не 4 са приети по делото като доказателства. Това е така, тъй като в закона няма изискване материалите, които се предоставят на вещото лице, съгласно чл. 197, ал. 1 от ГПК, да бъдат представени по делото, тъй като необходимостта от експертиза може да се наложи, за да се проверят материали, които вещото лице да провери и огледа на друго място, и само поради извършването на проверка при страната, при която са материалите, не води до нарушаване правото на другата страна за участие в делото /така и Определение № 333 от 21.05.2013 г. по т. д. № 833/2012 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС/.