Решение № 1665 от 04.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1665 гр. Варна, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Димитров при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело № 20253110110707 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод предявен от „***" ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес: гр. ***, п.к. 1404, р-н ***, бул. "***" № 81 В, представлявано от управителите *** и ***, чрез юрк. ***, против Д.

А. Д.,ЕГН:**********, адрес: Варна, 9000, ул.*** иск с правно основание чл.

422 ГПК, за постановяване на решение, с което бъде признато за установено по отношение на Д. А. Д., че дължи на *** ЕООД, ЕИК *** следните суми:

- сумата от 1500 лв./хиляда и петстотин лева/, представляваща главница, произтичаща от Договор за потребителски кредит №***/***г., сключен между„***” ЕАД, ЕИК *** и Д. А. Д., ЕГН:**********,вземанията по който са прехвърлени на „***” ЕООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от ***г., ведно със законната лихвавърху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.06.2025 г., до окончателното изплащане на задължението,

- сумата от 475,04 лв. /четиристотин седемдесети пет лева и четири ст./, представляваща възнаградителна лихва до Договора за кредит за периода от *** г. до 10.06.2020 г.,

- сумата от 978,89 лв./деветстотин седемдесет и осем лева и осемдесет и девет ст./, представляваща обезщетение за забава по Договора за кредит, 1 считано от *** г. до 23.05.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №3372/12.06.2025г. по частно гражданско дело № *** по описа на Районен съд Варна за 2025 г.

В исковата молба се твърди, че между *** EАД, ЕИК ***, в качеството си на кредитодател и Д. А. Д., ЕГН **********, в качеството на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № *** на *** г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Твърди се, че ответникът е кандидатствал онлайн за отпускане на потребителски кредит "***", като за целта попълнил заявление за отпускане на кредит от разстояние, в което отразил личните си данни и данни за кореспонденция с него. Твърди се, че пълната пред договорна информация относно кредита е била налице чрез хипер линкове, в това число ОУ, Стандартен европейски формуляр, договора за кредит, ведно с Приложение № 1 към него и погасителен план. Същата информация била изпратена и на имейл на кредитоискателя и след запознаване с нея, същият е отправил към кредитора обвързващо електронно волеизявление по чл. 2 от ЗЕДЕУУ на сайта чрез натискане на бутон "Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен е-mail, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и Договора", като според т. 11 от ОУ, с извършване на горните действия, се считало че заявлението за кредит било подадено, а ОУ и договорът приети и подписани от кандидатстващия. Твърди се, че след електронното изявление, договора, Приложение № 1 към него, ОУ и СЕФ автоматично били изпратени на имейла на длъжника, ведно с електронно изявление на кредитора за сключване на договора за кредит и приложенията към него. Твърди се, че при кандидатстването за кредита ответникът сам избрал да обезпечи изпълнението на задълженията си чрез поръчителството на ***, като договорът за предоставяне на поръчителство не бил задължителен за сключване, и също бил сключен по реда на ЗЕДЕУУ чрез размяна на електронни изявления.

Твърди се, че по Договор за кредит № *** ответникът е получил сумата от 1500 лева, срещу което се съгласил да върне 16 броя вноски по 123.44 лева в срок до 10.06.2020 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение 1, съдържащ Погасителен план, неразделна част към Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите в размер на 50 %., както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50%. Твърди се, че на ***, ответникът Д. е 2 сключил Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството ***. По силата на Договора за предоставяне на поръчителство дружеството се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице – *** и да отговаря пред *** солидарно с Д. Д. за всички задължения по Договора за кредит с *** така, както те са установени в Договора за кредит и приложенията към него.

Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне поръчителство дружеството се е задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от ***. На *** година *** и *** сключили договор за поръчителство, по силата на който *** се е задължило спрямо *** за всички задължения на Д. А. Д. по Договора за кредит.

Твърди се, че ответникът Д. не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит. *** е поканило *** да плати всички изискуеми задължения на Д. А. Д. по Договора за кредит на 18.02.2021 г. Твърди се, че на 23.02.2021 г. *** е погасило дължимите от Д. А. Д. на *** суми, както следва:

1500 лeвa /главница/ по Договор за кредит; 475.04 лeвa /договорна лихва/ за период *** г. до 10.06.2020 година; 1035.86 лeвa /обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава/. Твърди се, че с извършване на посоченото плащане „***“ ЕООД, в качеството си на изпълнил задължението поръчител, на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор.

Твърди се, че на 23.02.2021 г. *** е уведомило по електронна поща Длъжника за извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на *** в правата на кредитора ***, както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 1837.44 лева, ведно със сумата от 240.57 лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство.

Твърди се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от *** г. „***“ ЕООД, като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, п.к. 1404, бул. „***“ № 81В, ап. 3.

Твърди се, че и към настоящия момент ответникът Д. А. Д. не е изпълнил в срок задълженията си по Договор за кредит.

3

Твърди се, че въз основа на Разпореждане 35714 от 10.09.2025 г., в законоустановения срок „***“ ЕООД упражнява законовото си право да предяви иск, с който да признаете за установено по отношение на ответника Д. Д., че същият дължи на „***“ ЕООД, ЕИК: *** вземане, което е предмет на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ по ч.гр.д № ***/2025г по описа на РАЙОНЕН СЪД ВАРНА и издадената Заповед за изпълнение на парично задължение.

Въз основа на изложеното ищецът моли за уважаване на предявените искове, присъждане на направените разноски и прави искания по доказателствата.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, който оспорва исковите претенции като неоснователни. Оспорва се наличието на облигационно правоотношение между страните. Оспорва се ответникът да е получил твърдяната сума. Оспорва се ответникът да е уведомен за прехвърлянето на такова вземане. Оспорва се твърдението за сключен договор за поръчителство, както и за заплащане от страна на поръчителя в полза на кредитора на претендираните от ответника суми. Оспорва се валидността на сключения договор за цесия. Изтъква се противоречие на сключения договор за кредит с разпоредбите на Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит. Релевират се доводи за нищожност на договорни клаузи и за погасяване на вземането по давност.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства-по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено от фактическа страна следното:

Като доказателства по делото бяха приети и приложени във вид на заверени преписи: Договор за потребителски кредит № *** от *** г., ведно с приложимите Общи условия за предоставяне на кредити, Приложение № 1 към договора за потребителски кредит и Стандартен Европейски Формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити (СЕФ); Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от *** г., ведно с извадка от Приложение № 1 към същия, със заличени лични данни, съгласно ЗЗЛД;

Доказателство за усвоена сума; Уведомление за цесия, представените с 4 отговора на исковата молба писмени доказателства в заверен вид: удостоверение за актуално състояние на 2 „***“ ЕООД, изисканото и приложено ч.гр.д.№ ***/2025 г. по описа на ВРС, 49 състав.

Представен е Договор за потребителски кредит № *** от *** г. от който се установява, че праводателят на ищеца /в качеството му на кредитор/ се е задължил да предостави на ответника /в качеството му на потребител/ кредит в размер на 1500 лв., като последният се задължава да върне сумата в срок до 16 месеца, при фиксиран лихвен процент от 41.24% и ГПР 50 %. Общата дължима сума по договора е 1975.04 лв.

Представени са Общи условия за предоставяне на кредити и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. Представен е Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от *** г. между „***“ ЕАД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД, Уведомление за цесия и Приложение № 1 към Договора, от които е видно, че процесното вземане е прехвърлено на ищеца.

Представени са Договор за поръчителство от *** г. и Договор за предоставяне на поръчителство от *** г., които са неотносими към настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 422 ГПК за реално изпълнение на задължение за заплащане на главница, възнаградителна и наказателна лихва по договор за кредит от разстояние.

Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да докаже, че с ответника са във валидно облигационно отношение по договор за потребителски кредит; че ищецът е изпълнил задълженията си по договора; настъпването на изискуемост на задълженията и техния размер; валидността на сключения договор за цесия и надлежното уведомяване на длъжника. Съгласно чл. 18, ал. 1 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние в тежест на ищеца е било още да докаже: че са изпълнени задълженията за предоставяне на информация на потребителя /чл.

8-11/; че са спазени сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2; че е получено съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от 5 сключения договор. В тежест на ответника (в случай, че ищецът докаже своите твърдения) е било да докаже, че е изпълнил задълженията си по договора за потребителски кредит.

Процесният договор за кредит е сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. В чл. 8 от този закон е предвидено каква информация следва да бъде предоставена на потребителя преди да бъде обвързан от предложение или договор. Чл. 10 ЗПФУР изисква предоставяне на информацията на хартиен или друг траен носител. В чл. 18 ЗПФУР е предвидена специална доказателствена тежест на доставчика.

В настоящия случай се твърди, че процесния договор между страните е сключен през интернет, чрез специализирана информационна система по инициатива на потребителя, чрез отварянето му в браузър на интернет сайт поддържан от ищеца.

С доклада си по делото съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства за усвояване на отпуснатата на ответника сума по договора, както и за начина на изчисляване на претендираните суми за възнаградителна лихва. Ищецът не сочи доказателства и за изпълнение на задълженията му по чл. 18 ЗПФУР.

Дори след подробните указания на съда с проекта за доклад и дадената изрична възможност в открито съдебно заседание, ищецът не е ангажирал доказателства за установяване на тези факти. Не се установява по делото, че отпуснатата сума по кредита реално е предоставена на потребителя. Няма данни за усвояването на сумата по някой от способите предвидени в Раздел VI от Общите условия – превод по банкова сметка или предаване в брой в офис.