Решение № 1280 от 05.11.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1280 гр. Варна, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Таня Г. Иванова като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20243110203294 по описа за 2024 година за да се произнесе взе в предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от "К П Джи - 8" ЕООД, ЕИК 203380990, срещу Наказателно постановление № 5305000205/27.02.2023 г. на Зам. кмет на Община - Варна, с което на дружеството било наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1 000.00 /хиляда/ лева, на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. с чл. 27, вр. с чл. 83 и от ЗАНН и чл.123, ал.1 от ЗМДТ.

1

Въззивното дружество счита обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно като издадено при съществено нарушение на материалните и процесуални разпоредби. Поддържа, че посоченото нарушението е осъществено след изменение на ЗМДТ, в сила от 01.01.2019 г., което обстоятелство не било съобразено от наказващия орган. Извеждат се доводи съгласно които не следва де се подава декларация за отчетна стойност на имота поради предвиденото в закона. Привежда и доводи за маловажност на случая. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание санкционираното дружество, редовно уведомено, не се явява и не се представлява се от процесуален представител .

За въззиваемата страна, редовно уведомена, се явява юрисконсулт Х., който изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Жалбата е подадена от надлежна страна– наказаното юридическо лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Санкционираното дружество е придобило нежилищен имот с Нотариален Акт № 79, том. 2, рег. № 4277, дело 239 от дата 07.12.2020 г. г. находящ се в гр. Варна. Сделката била обективирана в Нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот недвижим имот от 2

07.12.2020 г. В продължение на два месеца след сключването на сделката дружеството не подало декларация за отчетна стойност на недвижимия имот пред Дирекция "Местни данъци" към Община - Варна, а такава била депозирана на 05.09.2022 г. При подаването на декларацията св. М. И. старши инспектор в Дирекция "МД" при Община - Варна установила изложените обстоятелства и на същата дата съставила акт за установяване на административно нарушение на дружеството за това, че като данъчно задължено лице не е спазило законоустановения двумесечен срок по чл. 14, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗМДТ за деклариране на отчетната стойност на процесния имот.

Актът бил съставен в присъствието на управител на дружеството, бил предявен и подписан с възражения.

Писмени такива били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН .

АНО разгледал възраженията, но не ги приел.

Въз основа на съставения акт било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на въззивното дружество била наложена имуществена санкция в размер на 1 000. 00 /хиляда/ лева за нарушение на чл.

14, ал. 1 и чл. 14, ал. 4 , вр. с чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ .

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- основно от разпита на св.И., както и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.

Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, без противоречиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. По делото не е установено наличието на данни за предубеденост или заинтересованост на проверяващата и свидетелката, поради което твърденията им следва да бъдат приети за обективни и правдиви.

3

Сред приобщените писмени доказателства с най-съществено значение за изясняването на делото са: копие от Нотариален акт за прехвърляне право на собственост; Данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти, разписка, удостоверяваща датата на подаване на декларацията и др. Съдържащата се в посочените документи информация кореспондира изцяло на показанията на свидетелката и подкрепя извода за тяхната достоверност.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

Процесното деяние е квалифицирано от наказващия орган като нарушение на чл. 14, ал. 1 и чл. 14, ал. 4 , вр. с чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ . Според първата от цитираните норми за новопостроените сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията, собственикът уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. От своя страна чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ изисква за новопостроен или придобит по друг начин имот или ограничено вещно право на ползване в срока по ал. 1 предприятията да подават информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка. За дефиницията на понятието "предприятие" § 1 от ДР на ЗМДТ препраща към Закона за счетоводството, а според чл. 2, т. 1 от последния предприятия се явяват търговците по смисъла на Търговския закон. От своя страна чл. 1, ал. 2 от ТЗ посочва, че търговските дружества са търговци. Следователно доколкото санкционираното лице е търговско дружество, същото се явява предприятие по смисъла на чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ и за него е възникнало задължението, след придобиването на 4 съответните идеални части от процесния имот, да подаде информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка. Макар и посочената норма да не конкретизира начина, по който следва да бъде изпълнено това задължение, със Заповед № ЗМФ 1173/18.12.2019 г. на Министъра на финансите е одобрен образец на данъчна декларация по чл. 14, ал. 1 , 4, 5 и 6 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти и следователно надлежният ред за подаване на необходимата информация е посредством подаването на декларация по утвърдения образец. Предвид коментираните доказателства съдът приема, че дружеството-жалбоподател не е изпълнило това задължение в законоустановения срок, а е подало съответна декларация повече от една година след изтичането на срока за това. По този начин същото действително е осъществило неизпълнение на административно задължение, установено с чл. 14, ал. 4 , вр. ал. 1 от ЗМДТ , наличието на което правилно е констатирано с обжалваното наказателно постановление.

За извършеното нарушение, което по изложените съображения съдът приема за безспорно установено, дружеството правилно е санкционирано по реда на чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ , предвиждащ специално наказание за лице, което не подаде декларация по чл. 14, не я подаде в срок, както и не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък. След като надлежното изпълнение на процесното задължение е посредством подаване на декларация по утвърден образец, нарушението по чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ следва да се санкционира именно по реда на чл. 123, ал. 1, предл. 2 от с. з. В практиката на съдилищата трайно се приема, че чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ е надлежната санкционна разпоредба за нарушения от вида на процесното.

Съдебната практика приема, че за санкционираните лица съществува задължение при обжалване да посочват твърденията и доказателствата си, като неизпълнението на това задължение следва да се третира като неправомерно бездействие (Решение №2112 от 6.11.2019 г. на Администнративен съд - Варна по к. а. н. д. №2122/2019 г.), от което според настоящия състав не могат да бъдат черпени благоприятни последици.

5

Визираната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява по категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия, показания на св. М. И., така и от приобщените документи – НП №5305000205 от 27.02.2023 г., известие за доставяне, НА № 79, том. 2, рег. № 4277, дело 239 от дата 07.12.2020 г. г. находящ се в гр. Варна, местност "Акчелар", данъчна декларация по чл.14 ЗМДТ, Заповед № 5537 от 31.12.2019 г. на Кмет на Община Варна и др.

Процесното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН. Същото е формално, а не резултатно и защитения от закона обществен интерес е бил засегнат към момента на констатиране на нарушението в степен не по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения от същия вид като при това, в процесния случай съответното нормативно изискване не е било изпълнено в повече от едногодишен период от изтичане на законоустановения срок.

За извършеното нарушение, което по изложените съображения съдът приема за безспорно установено, спрямо дружеството правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.123, ал.1 ЗМДТ, предвиждаща специално наказание за юридическо лице, което не подаде декларация по чл.14 ЗМДТ, не я подаде в срок, както и не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък. След като надлежното изпълнение на процесното задължение е посредством подаване на декларация по утвърден образец, нарушението по чл.14, ал.4 ЗМДТ следва да се санкционира именно по реда на чл.123, ал.1, пр.2 ЗМДТ. При определяне размера на наказанието в установените рамки от 500 лв до 3000 лв, наказващият орган правилно е индивидуализирал същото между минималната и средната стойност, а именно - 1000.00 (хиляда) лв, предвид продължителния период на неизпълнение на задължението.

Изтъкнатите съображения налагат

6 извод за правилност и законосъобразност на оспореното НП, при което същото следва да бъде потвърдено. (вж. КАНД № 2227/2022 г. на ВАС.)

При този изход на спора, съобразно чл.63д., ал.4, вр. ал.1 ЗАНН и отправената претенция, в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски за възнаграждение на юрисконсулт, чийто размер, предвид протичането на производството с предхождащи въззивно и касационно разглеждане при пълноценно присъствено участие на пълномощник на въззиваемата страна, съдът определи размер - 80.00 (осемдесет) лв.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 5305000205/27.02.2023 г. на Зам. кмет на Община - Варна, с което на "К П Джи - 8" ЕООД, ЕИК 203380990, основание чл. 53 от ЗАНН, вр. с чл. 27, чл. 83 от ЗАНН и чл.123, ал.1 от ЗМДТ, е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1 000.00 (хиляда) лева, за нарушение на чл. 14, ал. 1 и чл. 14, ал. 4 , вр. с & 1, т.1 от ЗМДТ, вр. с чл.2 от ЗСч., вр. с чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ , като законосъобразно.

ОСЪЖДА "К П Джи - 8" ЕООД, ЕИК 203380990 , ДА ЗАПЛАТИ на Община - Варна, сумата 80.00 (осемдесет) лв., представляваща обезщетение за разноски за възнаграждение на юрисконсулт, на основание чл.63д, ал.4, вр. ал.1 ЗАНН.

7

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 8