Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 453 от 20.06.2025, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 1545/2025
Вид
Решение № 453
Подписан
20.06.2025
Състав
ПЛАМЕНА НИКОЛОВА СЪБЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 453 гр. Бургас, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20252120201545 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба на „К.К.Г.“ ООД, ЕИК *********, срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция № **********, издаден от АПИ - гр. София, с който за нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6, вр. чл. 102 ал. 2 от ЗДвП, и на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 и ал. 3 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 300 лв.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на електронния фиш. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се представлява. По делото е постъпило становище, с което се поддържа жалбата. Претендира се присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от юрисконсулт Д. оспорва жалбата и поддържа електронният фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На ******** г., в 11:34 ч., в общ. Бургас, по път А-1, км. 357+949, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, e било установено нарушение, като за пътно превозно средство /ППС/ лек автомобил „Пежо 208“ с рег. № ********, не е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/.

1

Нарушението е установено с устройство № 10031, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А-1, км. 357+949.

От справка се установява, че собственик, на когото е регистрирано ППС е дружествотожалбоподател. По тази причина срещу него е бил издаден процесният електронен фиш.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събрания по делото доказателствен материал. Доказателствата са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.

189, ал. 8 ЗДвП вр. чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

В практиката на касационната инстанция – Административен съд – Бургас (Решение № 827/03.08.2023г. по кнахд № 20237040600773 / 2023 г. на БАС; Решение № 906/12.10.2023г. по кнахд № 1491/2023г. на БАС; Решение № 1165/23.11.2023г. кнахд № 20237040601490 / 2023 г. БАС и др.) е прието, че към датата на процесното нарушение (********г.) е липсвала изрична законова разпоредба, предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, поради което е недопустимо издаване на електронен фиш за процесното нарушение. В тази връзка, като се вземе предвид становището на контролиращата настоящия състав инстанция, единствен възможен изход на делото е да се приеме, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен, тъй като за процесното нарушение законодателят не е предвидил възможност за санкциониране на нарушителите с издаване на електронен фиш. По тази причина обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Следва да се отбележи, че е настъпила законодателна промяна, изразяваща се в допълнение на чл.189ж, ал.1, изр. първо от ЗДвП с израза „-3б“, добавен след израза „чл.179, ал.3“, обнародвана в ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г. Нормата е процесуална и се прилага незабавно с влизането й в сила, т.е. законодателят е предвидил възможност да се издава електронен фиш за процесното нарушение, но само за извършени нарушения след влизане в сила на промяната - 13.02.2024 г. В електронния фиш предмет на обжалване е посочено, че нарушението е било извършено на ******** г., т.е. преди законодателното изменение, поради което е неприложимо в случая.

Предвид извода на съда за основателност на жалбата и за отмяна на обжалвания електронен фиш, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН на жалбоподателя следва да се заплатят направените разноски за изплатено адвокатско възнаграждение. Видно от представен по делото договор за правна защита и съдействие, жалбоподателят е платил в брой сумата от 400 лева за адвокатска защита, като същата сума се претендира за присъждане. В чл. 18, ал. 2 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата) е предвидено, че ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. В случая на жалбоподателя е била наложена „имуществена санкция“ в размер на 300 лева, като съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата минималният размер на адвокатското възнаграждение при интерес до 1000 лева е 400 лева. Именно в такъв размер е претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, поради което се явява основателна. Същата не е прекомерна и е съответна на фактическата и правна сложност на делото.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция № **********, издаден от АПИ - гр. София, с който за нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6, вр. чл. 102 ал. 2 от ЗДвП, и на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 и ал. 3 ЗДвП, на „К.К.Г.“ ООД, ЕИК ********* е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 300 лв.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. София да заплати на „К.К.Г.“ ООД, ЕИК ********* сумата от 400 лв., представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3