Решение № 462 от 03.06.2025, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 462 гр. Благоевград, 03.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Катя Сукалинска при участието на секретаря Елица Яв. Педова като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20241210102757 по описа за 2024 година

Производството по настоящото гр.д.№2757/2024г. по описа на Районен съд- Благоевград е образувано по иск с правно основание чл.439 от ГПК на И. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр.Б против „Е, със седалище и адрес на управление гр.С, за признаване за установено, че ищецът И. П. М., ЕГН ********** не дължи на ответника на „Е сумите по издаден Изпълнителен лист на 25.07.2012г. въз основа на издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело №749/2012г. на Районен съд-Благоевград.

В исковата молба се твърди, че ищцата И. П. М., с ЕГН ********** е наследник на П, с ЕГН ********** /починал на 24.03.2013г./, който с Изпълнителен лист от 25.07.2012г., въз основа на издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело №749/2012г. на PC - Благоевград, е осъден да заплати следните суми на „ЧЕЗ Електро Бъгария“ АД, а именно: сумата от 1627.33 лв., представляваща незаплатена сума за ползвана ел. енергия за периода от 02.04.2010г. – 01.11.2011г., законна лихва върху главницата в размер на 144.93 лв. за периода 28.05.2010г. 23.02.2012г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 09.03.2012г. до окончателното изплащане, както и сумата от 35.45 лв. - платена държавна такса и сумата от 78.00 лв. - адвокатско възнаграждение – разноски в заповедното производство.

Твърди се, че въз основа на издадения изпълнителен лист ответникът „Е/с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД/ е подал на 23.06.2023г. молба за образуване на изпълнително дело срещу П/починал на 24.03.2013г./, въз основа на която молба е образувано изп. дело №418/2023г. по описа на ЧСИ Г с район на действие ОС-Благоевград, peг.№702.

Сочи се, че с Покана за доброволно изпълнение изх.№18225/28.09.2023г. ищцата И. П. М., с ЕГН **********, е уведомена, че на основание чл.429 от ГПК е конституирана като длъжник по изп. дело №418/2023г. в качеството й на наследник на П като е поканена в двуседмичен срок да заплати сумите както следва: сумата от 1627.33 лв. - главница, законна лихва върху главницата, считано от 09.03.2012г., която към датата на поканата е 1935.67 лв., както и сумата от 603 лв. разноски по изп. дело и сумата 366.05 лв. начислена такса по т.26 от ЗЧСИ, Общо дължима сума в размер на 4531.78 лв.

Навежда се, че от страна на ответника не се претендира 1/2 от общо дължимата сума, съобразно наследствения дял на ищцата (съгласно чл.5 от ЗН), а се търси цялата дължима от наследодателя й сума.

Твърди се, че за вземането по изпълнителния лист е изтекла предвидената в закона 5годишна давност, тъй като за периода от издаване на изпълнителния лист на 25.07.2012г. до образуване на изпълнителното дело на 23.06.2023г., кредиторът не е предприел 1 изпълнителни действия.

Гореизложените фактически твърдения обуславят правния интерес от предявяването на настоящия иск по чл.439 от ГПК.

В отговора на исковата молба ответникът „Е.гр.д.№749/2012г. на Районен съдБлагоевград, Пе осъден да заплати на кредитора „Ч сумата от 1627.33 лв. за електрическа енергия за периода от 02.04.2010г. до 01.11.2011г., 144.93 лв. - лихва за забава за периода от 28.05.2010г. до 23.02.2012г., законната лихва върху главницата, считано от 09.03.2012г. до изплащане на вземането, както и разноски в общ размер от 113.45 лв.

Твърди се, че въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано изп. дело №1204/2013г. при Ч. Сочи се, че взискателят е получил съобщение с изх.

№10721/22.05.2023г. по изп.д.№1204/2013г., с което е уведомен, че изпълнителното производство е прекратено на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

След получаване на оригинала на изпълнителния лист, се твърди, че е образувано ново изп. дело №418/2023г. при ЧСИ Г

Навежда се, че със съобщение изх.№14120/03.07.2023г. по изп.д.№418/2023г. ответникът е уведомен, че изпълнителното производство е спряно на осн. чл.432, т.2 от ГПК, поради смърт на длъжника, като в указания срок ответникът е заявил искане по делото да бъдат конституирани наследниците на П, сред които е и ищцата.

Навежда се още, че по посочените изпълнителни производства кредитора е предприемал активни действия, като всяко от тях е прекъсвало давността относно вземането, в резултат на което се настоява, че до завеждане на настоящия иск погасителна давност относно процесното вземане не е изтекла.

В съдебно заседание ищцата И. П. М. не се явява лично и не се представлява. Чрез упъломощен адвокат представя писмени бележки по съществото на спора.

Ответната страна „Е...се представлява от юрисконсулт Л, която оспорва иска. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

По молба вх.№08103/25.09.2013г. на „ЧЕкато взискател, на 30.09.2013г. е образувано изпълнително дело №1204/2013г. по описа на ЧСИ Г, срещу длъжника П е заплатена сума за ползвана ел. енергия за периода от 02.04.2010г. – 01.11.2011г.; 144.93 лв. - лихва за забава върху главницата за периода от 28.05.2010г. - 23.02.2012г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК 09.03.2012г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 35.45 лв. - внесена държавна такса и сумата от 78.00 лв. - адвокатско възнаграждение, представляващи разноски по делото.

С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал да бъде наложен запор върху получаваната пенсия на длъжника и други доходи, след справка в НАП.

До длъжника П. И.нов М. е изпратена Покана за доброволно изпълнение изх.

№13218/03.10.2013г., която е върната с отбелязване, че лицето е починало.

С Протокол от 12.05.2023г. производството по изпълнително дело №1204/2013г. по описа на ЧСИ Георги Цеклеов е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК поради настъпила перемпция.

По молба вх.№06059/23.06.2023г. на взискателя „Е с предишно наименование „Ч на 23.06.2023г. е образувано ново изпълнително дело №418/2023г. по описа на ЧСИ Гсрещу длъжника П въз основа на същия Изпълнителен лист от 25.07.2012г. по ч.гр.д.№749/2012г. на Районен съд – Благоевград. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал да бъде наложен запор върху трудовите или други доходи на длъжника, като на ЧСИ са възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ.

От извършената от ЧСИ справка в НБД „Население“ е установено, че длъжникът Пе починал на 24.03.2013г.

С Протокол от 03.07.2023г. производството по изпълнително дело №418/2023г. по описа на ЧСИ Ге спряно на основание чл.432, т.3 във вр. с чл.229, ал.1, т.2 от ГПК поради смърт на длъжника.

С Протокол от 28.09.2023г. производството е възобновено с насочване на принудителното изпълнение срещу наследниците на П – Т– дъщеря, и И. П. М– дъщеря.

2

До длъжника И. П. М. е изпратена Покана за доброволно изпълнение изх.

№18225/28.09.2023г., която е връчена на 10.10.2023г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.116, б.„в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Същинско действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител /или друг орган на принудително изпълнение – публичен изпълнител, синидик, съд по несъстоятелността/ и то прекъсва давността; но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на постановлението за възлагане.

В Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатИ. на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В настоящия случай давността за вземанията е прекъсната с издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист от 25.07.2012г., когато е започнала да тече 5-годишна давност по чл.117, ал.2 от ЗЗД /за вземания, установени със сила на пресъдено нещо/.

Изискването по чл.117, ал.2 от ЗЗД за петгодишен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение.

Длъжникът П. М. е починал на 24.03.2023г., след издаване на Изпълнителния лист. По молба на взискателя от 25.09.2013г. е образувано изп.д.№1204/2013г. по описа на ЧСИ Георги Цеклеов. В рамките на образуваното дело не са извършвани изпълнителни действия срещу длъжника, но дори да бяха извършени такИ., то предвид факта, че същият не е притежавал правосубектност към датата на образуване на делото, то всички предприети спрямо него изпълнителни действия биха били недопустими и не биха породили правни последици, вкл. прекъсващ давността ефект. На основание чл.429, ал.2 от ГПК издаденият срещу наследодателя изпълнителен лист може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството на своя наследодател или същото е било прието по опис, за които обстоятелства липсват твърдения в настоящото производство. В конкретния случай по образуваното изпълнително дело спрямо наследниците не са предприети действия по изпълнението, прекъсващи течението на давностния срок. Поради това давността е изтекла в период от 5 години от влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен лист. Дори същата да е била спряна до 26.06.2015г. по силата на самия факт на образувано изпълнително производство, по силата на чл.115, ал.1, б.“ж“ от ЗЗД, съобразно действащото към онзи момент Постановление №3/18.11.1980г. по гр.д.№3/1980г. на Пленума на ВС /Тълкувателно 3 решение №2/26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС/, то след като същата е продължила да тече след 26.06.2015г., поради неизвършването на действия, прекъсващи давността, същата е била изтекла както към момента на образуване на изп.дело №418/2023г. по описа на ЧСИ Гтака и към момента на образуване на настоящото исково производство. С оглед на това, вземането, за което е издаден процесния изпълнителен лист се явява погасено и като такова не подлежи на събиране по принудителен ред.