Решение № 135 от 14.05.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Сливен, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА К. БЪЧВАРОВА като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно гражданско дело № 20262200500175 по описа за 2026 година Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от от адв.Я., в качеството му на процесуален представител на ****************, гр.С., ул.

**************** против решение № 127/13.02.2026г. по гр.д. № 4276/2025г. на РС – Сливен, с което въззивникът е бил осъден да заплати на Х. И. Г. с ЕГН:

********** от гр. С., ж.к. ******************:

-сумата о т 2 209.40 лева, представляваща неплатена част от брутно трудово възнаграждение /без приспаднати данък и други удръжки/ за периода от 01.01.2023 година до 01.07.2023 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.09.2025 година до окончателното изплащане, - сумата от 642.12 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 07.08.2023 година до 15.09.2025 година;- сумата 19.81 лева, представляваща неплатена част от брутно обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.09.2025 година до окончателното 1 изплащане, както и сумата 5,76 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата, за периода от 07.08.2023 година до 15.09.2025 година;- сумата 485,72 евро, представляваща разноски по делото.

С обжалваното решение въззивникът е бил осъден да заплати по сметка на РС – Сливен и сумите 121.88 евро – държавна такса и 192.75 евро разноски за вещо лице

Решението е обжалвано като неправилно и незаконосъобразно.

Събраните по делото доказателства не кореспондирали с постановеното решение. Неправилен бил изводът на съда, че разпоредбата на анекса касаеща разпоредбата на чл.27 от КТД има обратно действие. Към 10.08.2023г. право на увеличение на трудовото възнаграждение имали само лицата със статут „педагогически специалист“ и „заети“ в образованието. Въззиваемият не се включвал в кръга на лицата изпълващи тези условия. Към 10.08.2023г. той бил вече пенсионер. Наличието на валидно трудово правоотношение било абсолютно условие за получаване на увеличение на трудовото възнаграждение. Друго изискване било към 10.08.2023г. даденото лице да е синдикален член, а ищецът нямал такова качество. Страната счита, че сочената от анекса дата 01.01.2023г. е датата, от която лицата, които са заети в образованието и са педагогически персонал имат право на увеличение на трудовото възнаграждение. Изразено е мнение, че това не е датата към която преценяваме дали лицето работи в сферата на образованието и дали е педагогически персонал. Не съществувала правна възможност, лицата които са прекратили трудовите си правоотношение в периода 01.01.2023г. – 10.08.2023г. да получат увеличение на трудовите си възнаграждения. Такова увеличение не било разчетено и не било финансово обезпечено. Страната изтъква, че тълкувайки разпоредбата на чл.54, ал.1 от КТ, според която КТД влиза в сила в деня на сключването му, се налагал изводът, че клаузите на КТД по принцип действат занапред. В случая нямало предвидено обратно действие на анекса към КТД.

Страната няма нови доказателствени или процесуални искания.

Моли се обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от 2 адв.М. С., пълномощник на Х. И. Г., ЕГН ********** от гр.С., кв.

**********************, с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Страната посочва, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Въззиваемият бил в ТПО с въззивника, което било прекратено на 07.07.2023г. (считано от 19.06.2023г.) поради придобиване право на пенсия. Според ТПО въззиваемият работел на длъжност „старши учител“. Той също така бил член на синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“, който бил страна по КТД с училището работодател. Страната счита, че ЗДБюджет (01.08.2023г.) има обратно действие по отношение предвиденото увеличение на работната заплата. Към момента на влизане в сила на Анекса към КТД, въззиваемият нямал активно ТПО с въззивинка, но според правилата на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 за нормите и заплащане на труда имал право на увеличение на трудовото си възнаграждение.

Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се деловодни разноски. Страната не е направила доказателствени искания.

В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована не се представлява. В писмено становище до съда, процесуалният и представител по пълномощие адв.Я., заявява, че поддържа въззивната жалба, моли тя да бъде уважена.

В съдебно заседание въззиваемата страна се явява лично и с представител по пълномощие - адв.С., който заявява, че оспорва въззивната жалба, поддържа депозирания отговор на въззивна жалба и моли да се потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивната страна на 17.02.2026 г. и в рамките на законоустановения двуседмичен срок – на 04.03.2026г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна.

Сливенският районен съд е бил сезиран с предявени от Х. И. Г. против 3

****************** – С. при условията на обективно кумулативно съединяване искове, както следва: иск за заплащане на неплатено дължимо увеличение на трудовото възнаграждение на ищеца за периода 01.01.2023г. – 01.07.2023г. в общ размер от 2617.00 (по – късно изменен за сумата от 2209.39лв и уважен в този размер), с правно основание чл.128, т.2 от КТ, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; иск за заплащане на обезщетение за забава върху главницата в размер на 403.00лв. (по – късно изменен на 647.88лв. и уважен до 642.12лв.), с правно основание чл.86 от ЗЗД; иск за заплащане на обезщетение за неползван отпуск по чл.224, ал.2 от КТ в размер на 150.00лв. (по – късно изменен на 118.81лв. и уважен за 19.81лв.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението;

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявените искове. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Между страните е безспорно установено, че страните са били в трудови правоотношения до 07.08.2023г., когато правоотношението е прекратено, поради придобиване от страна на ищеца в първоинстанционното производство Х. И. Г. право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като Г. е заемал длъжността „старши учител – прогимназиален етап“.

Не се спори, че Х. И. Г. е бил член на синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“, който е страна по КТД за системата на предучилищното и училищното образование, сключен на 06.12.2022г. с Министерството на образованието и науката.

Не се спори, че на Г. са заплатени обезщетения по чл.224, ал.1 от КТ в размера, посочен в заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение.

Безспорно, заплатените на ищеца – въззиваем трудови възнаграждения през периода м.01 – м.07.2023г. и обезщетенията по чл.224, ал.1 от КТ и по 4 чл.224, ал.2 от КТ са били на база договорените с КТД от 06.12.2022г. основни работни заплати /чл.27 от КТД/.

С Анекс от 10.08.2023г., страните по КТД от 06.12.2022г. са договорили изменение на текста на чл.27 от КТД, регламентиращ размера на основните работни заплати, като в ал.1 изрично е посочено, че „за системата на предучилищното и училищното образование се определят минимални основни заплати, считано от 01.01.2023г., както следва:…“.

Спорът между страните е дали Анекса е приложим и по отношение на служителите, които към момента на сключването му на 10.08.2023г. вече са били с прекратени трудови правоотношения със съответното учебно заведение от системата на предучилищното и училищно образование.

Въззивната инстанция споделя изцяло становището на първоинстанционния съд за приложимост на разпоредбите на Анекса и спрямо служителите, които са били в трудови правоотношения в периода, влизащ в действието на анекса.

Анализирайки текста на Анекса от 10.08.2023г., съдът намира, че сключилите го страни са му придали обратно действие, като неговите разпоредби, касаещи увеличение на основните работни заплати на работещите в системата на предучилищното и училищно образование се прилагат считано от 01.01.2023г. по този начин е налице визираното в чл.54, ал.1 от КТ изключение от правилото за влизане в сила на разпоредбите на КТД, а именно влизат в сила, от изрично посочения начален момент. В случая изрично е посочено, че изменената разпоредба на чл.27 от КТД се прилага от 01.01.2023г.

Към този момент следва да се определи и кръгът на правоимащите лица.

При това положение, съдът приема, че разпоредбата е приложима не само спрямо правоотношенията, съществуващи към момента на сключване на Анекса – 10.08.2023г., а спрямо всички правоотношения, съществували към началния момент на приложение на новата разпоредба на чл.27 от КТД – 01.01.2023г. Възраженията на въззивника в тази насока са изцяло неоснователни.

От тълкуването на Анекса и от законовата разпоредба на чл.54, ал.1 от КТ не следва друг извод. Тълкуването, дадено от въззивника, на текста на Анекса е превратно. Неговите твърдения не се подкрепят и от цитирания пар.3 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №4 от 2017г. за 5 нормиране и заплащане на труда, изд. от МОН. Напротив, именно с посочения пар.3 е придадена обратна сила на разпоредбата на пар.2 от същата Наредба, определяща минималните размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти. Изрично пар.3 посочва, че пар.2 от Наредбата влиза в сила от 01.01.2023г. – класически пример за придадено обратно действие на нормативна разпоредба.

Следва да се посочи, че нито в Наредбата, нито в Анекса от 10.08.2023г. е предвидено изключване на лицата, чието трудово правоотношение е прекратено към момента на сключване на Анекса, респ. на приемане на нормативната разпоредба. Такова изключение, според съда, би било дискриминационно.

В отношенията между страните се прилага КТД от 2022г. в редакцията на чл.27 от 10.08.2023г., поради изричното придаденото й обратно действие, считано от 01.01.2023г.

Тъй като ищецът е бил в трудово правоотношение с ответното учебно заведение в периода от 01.01.2023г. до 07.08.2023г., то спрямо неговото трудово възнаграждение в този период и спрямо обезщетенията, имащи за основа трудовото възнаграждение, се прилагат размерите, уговорени с Анекса от 10.08.2023г. Следователно, ищецът е следвало да получи възнаграждение за процесния период в увеличения размер /15%, съгласно чл.27, ал.3, т.2 от Анекса/, каквото не й е изплатено в пълен размер. Претенцията за заплащане на увеличението в трудовото му възнаграждение е основателна. На база увеличеното трудово възнаграждение следва да се изчисли и дължимото на ищеца обезщетение по чл.224, ал.2 от КТ. Поради това и тези искови претенции за изплащане на дължимото върху тях увеличение, са основателни и доказани в пълния претендиран размер.