Разпореждане № 19954 от 11.02.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 19954 гр. София, 11.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20241110136502 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба от В. С. М. против И. И. М., Н. В. М. и Ц. В. М. в качеството им на наследници на В.Н.М. с искане:

1. Да бъде признато за установено, че ищцата не дължи сумата в размер на 220 лева, представляваща присъдени съдебни разноски, за която сума е издаден изпълнителен лист от 28.11.2016 г. по ч. гр. д. № 5944/2015 г. на ВКС, III ГО, поради погасяване на вземането посредством извънсъдебно прихващане от наследодателя на ответниците по т. 3 от връчена на ищцата нотариална покана с рег. № 6484/23.08.2019 г. по описа на нотариус В.К.;

2. Да бъде признато за установено, че ищцата не дължи сумата в размер на 1500 лева, представляваща присъдени съдебни разноски, за която сума е издаден изпълнителен лист от 14.06.2016 г. по ч. гр. д. № 26385/2019 г. на СРС, 43 състав, поради погасяване на вземането посредством извънсъдебно прихващане от наследодателя на ответниците по т. 4 от връчена на ищцата нотариална покана с рег. № 6484/23.08.2019 г. по описа на нотариус В.К.;

3. Да бъде признато за установено, че ищцата не дължи сумата в размер на 8216,22 лева, представляваща законна лихва за забава върху главница в размер на 7350 евро за периода от 21.05.2009 г. до 11.11.2014 г., поради изтекла погасителна давност, а при условията на евентуалност поради погасяването на вземането посредством извънсъдебно прихващане от наследодателя на ответниците по т. 6 от връчена на ищцата нотариална покана с рег. № 6484/23.08.2019 г. по описа на нотариус В.К.;

4. Да бъде признато за установено, че ищцата не дължи сумата в размер на 3178,12 лева, представляваща част от законна лихва за периода от 11.11.2014г. до 15.01.2018 г. поради изтекла погасителна давност, а при условията на евентуалност, че сумата е недължима като погасена чрез извършени изпълнителни действия по изп. дело № 1

668/2018 г. по описа на ЧСИ Р.М..

В срока по чл. 131 ГПК ответниците поддържат, че действително с направено от наследодателя им изявление за прихващане с нотариална покана с рег. № 6484/23.08.2019 г. по описа на нотариус В.К. вземанията за съдебни разноски в размер на 200 лева, представляваща присъдени съдебни разноски, за която сума е издаден изпълнителен лист от 28.11.2016 г. по ч. гр. д. № 5944/2015 г. на ВКС, III ГО и сумата в размер на 1500 лева, представляваща присъдени съдебни разноски, за която сума е издаден изпълнителен лист от 14.06.2016 г. по ч. гр. д. № 26385/2019 г. на СРС, 43 състав са погасени. Ответниците поддържат, че вземането за законна лихва в размер на 8216,22 лева, начислено върху главница в размер на 7350 евро, не е погасено по давност, тъй като в хода на образуваното изпълнително производство са предприети редица изпълнителни действия, водещи до прекъсване на давността, а е погасено посредством заявено от наследодателя им възражение за прихващане с т. 6 от нотариална покана с рег. № 6484/23.08.2019 г. по описа на нотариус В.К.. В отговора на исковата молба са изложени твърдения, че процесните вземания са погасени, поради което е направено искане да бъде признато за установено, че сумите предмет на предявения отрицателен установителен иск не се дължат, тъй като са погасени чрез извършване на извънсъдебно прихващане. Ответниците поддържат, че не са дали повод за завеждане на делото, поради което не носят отговорност за сторените в настоящото производство съдебни разноски.

В постъпило по делото становище от ищеца във връзка с депозирания отговор на искова молба, се сочи, че вземането за законна лихва в размер на 8216,22 лева не би могло да бъде погасено посредством възражение за прихващане, тъй като към датата на отправеното от наследодателя на ответниците изявление същото вече е било погасено по давност. По изложените доводи е заявено уточнение на формулирания петитум на исковата молба, като бъде признато за установено, че ищцата не дължи на ответниците 8216,22 лева, представляваща законна лихва за забава върху главница в размер на 7350 евро за периода от 21.05.2009 г. до 11.11.2014 г., поради изтекла погасителна давност, оттеглено е искането да бъде признато за установено, че ищцата не дължи на ответниците сумата в размер на 3178,12 лева, представляваща част от законна лихва за периода след 11.11.2014 г. до 15.01.2018 г. поради изтекла погасителна давност.

По делото е постъпило становище от ответниците във връзка с направеното от ищеца уточнение на исковата претенция, в което са изложени твърдения, че с влязло в сила на 26.06.2014 г. Решение № 3831/23.05.2013 г. по в. гр. д. № 6422/2021 г. по описа на СГС, II В въззивен състав, ищцата в настоящото производство е осъдена да заплати на наследодателя на ответниците В.Н.М. сумата в размер на 7350 евро, ведно със законна лихва за забава от подаване на исковата молба на 21.05.2009 г. до окончателно изплащане на вземането, респ. вземането не е било погасено по давност към момента, към който е погасено чрез извънсъдебно прихващане. Ответниците сочат, че принудителното изпълнение е спряно с обезпечителна заповед, издадена по в. гр. д. № 7540/2018 г. по описа на СГС.

По делото е постъпила молба от ищеца с вх. № 36591/05.02.2026 г. с искане делото да 2 бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Съдът при извършена повторна проверка на редовността на исковата молба по чл. 140, ал. 1 ГПК, намира, че същата не отговаря на изискванията за редовност по чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК. На първо място на ищеца следва да бъде предоставена възможност да заяви изрично дали поддържа предявения отрицателен установителен иск за сумата в размер на 200 лева, представляваща присъдени съдебни разноски, за която сума е издаден изпълнителен лист от 28.11.2016 г. по ч. гр. д. № 5944/2015 г. на ВКС, III ГО и сумата в размер на 1500 лева, представляваща присъдени съдебни разноски, за която сума е издаден изпълнителен лист от 14.06.2016 г. по ч. гр. д. № 26385/2019 г. на СРС, 43 състав, като съобрази, че ответната страна не оспорва поддържаните в исковата молба твърдения, че вземанията са погасени чрез възражение за прихващане. На следващо място ищецът, като съобрази разясненията дадени с Решение № 60215/15.07.2022 г. по гр. д. № 3616/2020 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 113/ 12.06.2015г. по гр. д. № 5835/2014 г. на ВКС, I ГО и Решение № 173/ 25.06.2014г. по гр. д. № 1025/2014 г. на ВКС, I ГО, съгласно които без значение колко основания за несъществуване на спорното право сочи ищецът отрицателният установителен иск е един, и с оглед заявените в исковата молба твърдения, че вземането за законна лихва в размер на 8216,22 лева е погасено по давност, а при условията на евентуалност, чрез прихващане, както и становището на ответниците, че вземането е погасено, да заяви дали поддържа така предявения иск и да обоснове правен интерес от търсената защита. На последно място ищецът следва да уточни как е формиран размерът на предявения иск за недължимост на сумата в размер на 3178,12 лева, а именно върху каква главница е начислена, за какъв период и какъв е общия размер на вземането доколкото съгласно петитума на претенцията сочената сума се явява „част“.

С оглед констатираните нередовности на исковата молба към настоящият момент съдът е препятстван да състави доклад по делото и да насрочи същото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена молба по делото с препис за ответниците, да:

1. Заяви изрично дали поддържа предявения отрицателен установителен иск за сумата в размер на 200 лева, представляваща присъдени съдебни разноски, за която сума е издаден изпълнителен лист от 28.11.2016 г. по ч. гр. д. № 5944/2015 г. на ВКС, III ГО и сумата в размер на 1500 лева, представляваща присъдени съдебни разноски, за която сума е издаден изпълнителен лист от 14.06.2016 г. по ч. гр. д. № 26385/2019 г. на СРС, 43 състав, като съобрази, че ответната страна не оспорва поддържаните в исковата молба твърдения, че вземанията са погасени чрез възражение за прихващане;

3

2. Заяви при съобразяване на мотивите на настоящия съдебен акт дали поддържа предявения отрицателен установителен иск за недължимост на сумата в 8216,22 лева, като в случай, че го поддържа да обоснове правен интерес от търсената защита;

3. Уточни как е формиран размерът на предявения иск за недължимост на сумата в размер на 3178,12 лева, а именно върху каква главница е начислена, за какъв период и какъв е общия размер на вземането доколкото съгласно петитума на претенцията сочената сума се явява „част“.

УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на дадените указания в срок, исковата молба ще бъде върната, а производството по делото прекратено.

ПРЕПИС от разпореждането да се изпрати на ищеца чрез процесуалния му представител адвокат П. и на ответниците за сведение.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4