Решение № 246 от 16.07.2026, Районен съд - Дупница
- Съд
- Районен съд - Дупница
- Дело
- Административно наказателно дело 674/2025
- Вид
- Решение № 246
- Подписан
- 16.07.2026
- Състав
- Светла Василева Пейчева
Цитирани разпоредби
- чл. 33-34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 33-34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 3, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 104а · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 4, т. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 246 гр. Дупница, 16.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Светла В. Пейчева при участието на секретаря Росица К. Ганева като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно наказателно дело № 20251510200674 по описа за 2025 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Д. А. Д., с ЕГН **********, от гр. С............, ж.к. К...............,кв. Б............
№......,вх....,ет......,ап..... е обжалвал Наказателно постановление № 25-0332-000303/15.05.2025 г., издадено от Началник Група към ОД на МВР гр. Кюстендил, РУ гр. Рила, с което му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50.00 (петдесет) лв., на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП за нарушение на чл. 104а от ЗДвП, като моли да бъде отменено като незаконосъобразно, при допуснати съществени процесуални съществени нарушения и като недоказано.
Въззиваемата страна не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 14 -ет дневния срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, поради което наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 30.04.2025 г., около 23.22 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил марка и модел “Мерцедес Спрентер”, с рег. № .............. собственост на „Правно съдействие“ ЕООД, гр. София, в гр. Кочериново, по ул. „Свети Иван Рилски”, в посока на движение към изхода на гр. Кочериново, като водачът разговарял по мобилен телефон без устройство „свободни ръце”. Същият е сам в автомобила. За констатираното нарушение на жалбоподателя бил 1 съставен АУАН, серия GA № 1073924 от 30.04.2025 г. Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл. 104а от ЗДвП. Нарушителят подписал акта без възражение. Актът е предявен срещу подпис на нарушителя в деня на съставянето му. Писмени възражения в срока по чл. 44 от ЗАНН не са депозирани.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление, в което административнонаказващия орган е възприел същата фактическа и правна обстановка.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от събраните гласни доказателства показанията на актосъставителя И. С. и св. К. К.. Показанията на същите са ясни, точни, конкретни и взаимо допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Свидетелите твърдят, че са установили по безспорен начин нарушителя и нарушението, тъй като мястото, където е установено е било осветено, освен това и в тъмната част на денонощието ясно се вижда светлината от телефона, като без значение е дали водача държи телефона на ухото или го държи в ръката. В случая актосъставителя заяви, че е видял водача да държи телефона в ръка в близост до ухото си.
В тази връзка са изискани справки от трите мобилни оператора, видно от които на името на жалбоподателя не регистриран активен номер.
При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
При извършената служебна проверка на АУАН не се констатират нарушения и пропуски по смисъла на чл. 33-34 и чл. 58 от ЗАНН. Актосъставителят и АНО, видно от заповедта (л. 5-7 от делото) са родово и местно компетентни да изготвят АУАН и НП за нарушения по Закона за движение по пътищата. Безспорно бе установено от показанията на разпитаните свидетели -длъжностни лица и контролни органи по смисъла на чл.189, ал.1 ЗДвП, че при обстоятелствата, отразени в изготвеният от актосъставителят И. С. АУАН жалбоподателя е притежавал качеството водач на лек автомобил, тъй като е управлявал такъв на 30.04.2025 г., около 23.22 ч. като по време на движение разговарял по мобилен телефон без устройство „свободни ръце”.
НП следва да бъде потвърдено, тъй като е установено по безспорен начин констатирано нарушение - на чл. 104А от ЗДвП, предвид ползващият се с доказателствена сила АУАН, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, както и обстоятелството, че показанията на актосъставителя С. и свидетеля по акта- К., който е и очевидец кореспондират изцяло с установената фактическа обстановка. Жалбоподателят е наказан за това, че използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, без т.н. устройство „свободни ръце”. Съгласно разпоредбата на чл.104А от ЗДвП, на водачите е забранено да управляват МПС и да използват мобилни телефони, ако нямат устройство позволяващо използването му без участие на ръцете. Видно от показанията на разпитаните свидетели С. и К., същите са очевидци на допуснатото нарушение от страна на жалбоподателя. Двамата са 2 категорични, че визуално са възприели последния да разговоря по мобилния си телефон, докато е управлявал моторното превозно средство на посочените в АУААН дата и място.
В хода на съдебното следствие жалбоподателя ангажира доказателства, опровергаващи посоченото от свидетелите – очевидци и отразено подробно в атакуваното НП, а именно посочените по-горе справки, като съдът счита, че дори лицето да няма сключен договор с който и да е от мобилните оператори, респ. че няма активен номер, не означава, че не ползва мобилен телефон, тъй като същият може да бъде регистриран на трето лице и не опровергава установения от контролните органи факт, че разговарял по телефона докато е шофирал. Съгласно разпоредбата на чл.183, ал.4, т.6 предл.1 (ред. ДВ бр. 19/2015 г.) от ЗДвП за нарушение на чл.104 А от ЗДвП на виновните лица се налага глоба в размер на 50.00 лева.
При тези обстоятелства, съдът намира, че наказващият орган правилно и законосъобразно е съотнесъл материалноправната и санкционната норма и в последната на която размерът на предвидената санкция е фиксиран.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0332-000303/15.05.2025 г., издадено от Началник Група към ОД на МВР гр. Кюстендил, РУ гр. Рила, с което на Д. А. Д., с ЕГН **********, от гр. С............, ж.к. К...............,кв. Б............ №......,вх....,ет......,ап....., му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 25.56 (двадесет и пет евро и петдесет и шест евроцента) евро, равностойността на 50.00 (петдесет) лв., на основание чл.
183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП (ред. ДВ бр. 19/2015 г.), във вр. с чл. 3, ал. 2 от ЗАНН за нарушение на чл. 104а от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
Кюстендил в 14-дневен срок , считано от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
3