Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 247 от 14.10.2025, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно търговско дело 110/2025
Вид
Решение № 247
Подписан
14.10.2025
Състав
Георги Йовчев, Николина Петрова Дамянова, Дарина Стоянова Маркова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. *****, 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – *****, III СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20253001000110 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано след постановяване на решение № 50008/05.03.2025г. по т. д. № 1 367/2021г. по описа на ВКС, ТК, І т. о., с което е отменено решение № 260103/09.12.2020г. по въззивно т. д. № 318/2020г. по описа на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, в частта, с която е потвърдено решение № 1165/18.12.2019г., постановено по т. д. № 336/2018г. по описа на Варненски окръжен съд, и делото е върнато за разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Съобразно отменената част от въззивно решение, предмет на ново разглеждане е въззивна жалба вх. № 480/08.01.2020г. на И. С. Т., ЕГН ********** и Р. З. Т.А, ЕГН **********, *****, представлявани от адв. Пл. В. против решение № 1165/18.12.2019г., постановено по т. д. № 336/2018г. на ВОС, ТО, в частта, с която са уважени предявените „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, осъдителни искове срещу въззивниците, в качеството им на кредитополучатели по Договор за потребителски кредит № HL33096/29.01.2008г., да заплащане, при условията на солидарност, на 1 следните суми: 54 278.24 швейцарски франка– част от общо дължима предсрочно изискуема главница в размер на 104 326.66 швейцарски франка;

783.38 швейцарски франка– дължими такси, на осн. чл. 4 от договора, за периода 12.05.2015г.- 27.02.2018г. (при размер на претенцията при първото разглеждане от въззивния съд- 1104.55 шв. франка); 176.89 швейцарски франка- застраховки на обезпечението, на осн. чл. 14 от договора, за периода 19.02.2016г. – 27.02.2018г.; и 540.19 лв.- разноски за подновяване на ипотека, на осн. чл. 13, ал. 2 от договора, за периода 13.12.2017г. – 27.02.2018г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.

430 и сл. ТЗ и чл. 99 ЗЗД.

Въззивниците са релевирали в жалбата доводи за нищожност на процесния договор за кредит от 29.01.2008г. поради противоречие с чл. 26, ал.

1, предложение първо ЗЗД във вр. чл. 430 ТЗ, чл. 58, ал. 2 и чл. 59 от ЗКИ; поради противоречие с добрите нрави съгласно чл. 26, предложение трето ЗЗД и поради липса на съгласие и основание – чл.26, ал.2 ЗЗД. Твърди се, че в договора не е посочен начин за погасяване на кредита, не е уговорен видът и падежът на месечните вноски, датата за плащането им, както и каква част служи за погасяване на главница и каква част– на възнаградителната лихва.

Сочи се също, че липсват както погасителни планове, така и методология за изчисление и изменение на базовия лихвен процент /БЛП/. Прави се довод, че неяснотата относно дължимото месечно изпълнение по договора води до невъзможност кредитополучателят да изпадне в забава поради неплащане на вноска доколкото единствено уговорен срок е 240 месеца от датата на усвояване на сумата. Твърди се, че липсата на валидно уговорена между страните по договора за кредит цена /възнаградителна лихва/ е порок, който не може да бъде саниран, тъй като засяга същественото съдържания на договора.

Поддържат се че кредитополучателите имат качеството „потребители” по смисъла на ЗЗП, поради което по отношение на същите е приложима императивната закрила в чл.143 ЗЗП вр. чл. 144, ал. 2, т. 1 и ал. 4, чл. 146 и чл.

147 ЗЗП. В тази връзка се твърди, че по делото не е установено от ищеца индивидуално договаряне по договора за кредит; същевременно, в тежест на ответниците е прехвърлена цялата валутна тежест от договарянето във виртуална валута- швейцарски франкове /вместо евро/, поради което е налице вреда за потребителите и допуснато значително неравновесие между правата 2 и задълженията на страните по процесния договор. Според представителят на въззивниците, на потребителите е възложен целият риск от промяната във валутните курсове съгласно договорката в чл. 22 от договора, но без да разбират икономическия смисъл на клаузата и правните последици; непредоставянето на пълна и изчерпателна информация от банката, с каквато тя би трябвало да разполага, е попречило на потребителите да направят реален информиран избор относно конкретните условия по договора.

Въззиваемата страна “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, представлявано от адв. Г. С., представя отговор при първото разглеждане на делото във въззивна инстанция, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата, с подробно изложени доводи и съображения. Оспорва се основателността на възраженията за нищожност на договора за кредит на посочените в жалбата няколко основания. Твърди се, че страните са постигнали съгласие по всички съществени условия на договора. Оспорват се доводите за противоречието на клаузи от договора с разпоредбите на чл. 430 ТЗ, чл. 58 и чл. 59 ЗКИ. В евентуалност се твърди, че нищожността на отделни клаузи, ако се приеме, че са неравноправни по смисъла на ЗЗП, не влече нищожност на целия договор.

Оспорват се доводите за нищожност на договора поради избраната валута за предоставяне на кредита, като се твърди, че не е установено по делото рискът от курсовите разлики да е възложен в тежест на потребителите. Освен това се твърди, че е налице индивидуално договаряне на условията по договора, обективирано в множеството допълнителни споразумения към него.

При новото разглеждане на делото от въззивен състав, в проведеното открито съдебно заседание, както и в представената в срок писмена защита, процесуалният представител на въззивниците поддържа жалбата и моли за постановяване на решение, с което, след отмяна на съответната осъдителната част на първоинстанционното решение, исковете да бъдат отхвърлени изцяло.

Представител на въззиваемата банка не се явява.

Съставът на въззивния съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предмет на производството са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.

430 и сл. ТЗ и чл. 99 ЗЗД, предявени от банка- кредитодател спрямо 3 кредитополучатели- солидарни длъжници, за заплащане на дължима предсрочно изискуема главница по договор за кредит, банкови такси, суми за застраховки на обезпечение по и направени от кредитора разноски във връзка с подновяване на ипотека. Претендираната главница е заявена за присъждане частично, във валутата на договора- швейцарски франкове.

От фактическа страна е безспорно установено, че „Юробанк и Еф Джи България“ АД, от една страна, и И. С. Т. и Р. З. Т.а, от друга страна, са подписали договор за потребителски кредит № HL 33096/29.01.2008г., по силата на който банката е предоставила сумата 60000 евро в равностойност в швейцарски франкове, със срок на издължаване 240 месеца от датата на усвояване на кредита (чл. 1, ал. 1 и чл. 5, ал. 1). В чл. 3, ал. 1, страните са договорили, че кредитополучателите дължат годишна лихва в размер на сбора от БЛП за жилищни кредити в швейцарски франкове и договорна надбавка от 1.65 пункта, като към момента на сключване на договора БЛП е в размер на 4.5 %. Договорено е също, че при просрочие на погасителни вноски и при предсрочна изискуемост кредитополучателите дължат лихва в размер на сбора на лихвата за редовна главница по чл.3 плюс наказателна надбавка от 10 пункта (чл.3, ал.3). Уговорено е и задължение за заплащане на дължими такси за управление – 1.5 %, годишна такса за управление в размер на 0.3 % върху непогасената главница и административна такса в размер на 40.00 лв. (чл. 4), а в чл.14 от договора е предвидено и парично вземане на банката за застраховане на обезпечението по договора, вкл. подновяване на застраховката.

Кредитът е усвоен по посочения в договора начин- на 30.01.2008г. по посочена в договора банкова сметка на кредитополучателя И. С. Т. в шв. франкове е предоставен кредит в размер на 98 998 швейцарски франка с равностойност от 60 000 евро, като е удържана комисиона за управление от 1 484.97 франка. Сумата е превалутирана в евро с равностойност 59 100.02 евро и е прехвърлена по посочена банкова сметка на кредитополучателя в евро.

С договор за цесия от 11.03.2008 г., сключен между „Юробанк И Еф Джи България“ АД и „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, банката е прехвърлила на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД всички свои вземания, произтичащо от посочения договор за кредит, ведно с всички обезпечения и принадлежности.

4

В периода от 14.09.2009г. до 02.04.2015г., между ответниците по делото и „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД са били сключени общо единадесет допълнителни споразумения към договора. С тези споразумения страните са констатирали наличие на просрочени задължения за главница, лихви, такси и други, уговорили са преоформяне на всички просрочени плащания чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит, договорили са период на облекчено погасяване на дълга и размер на дължимата по договора лихва. С договор за цесия от 25.10.2017 г., „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД прехвърля обратно на „Юробанк България“ АД вземанията, произтичащи от процесния договор за кредит, заедно с всички обезпечения и принадлежности.

Банката сочи в исковата молба, че поради забава в плащанията по кредита, а именно двадесет и две вноски за главница, считано към 10.05.2016г., и тридесет и четири вноски за лихви, считано от 10.05.2015г., на основание чл. 18, ал. 1 от Договора, на 07.11.2017г. вземанията на банката по договора са обявени за предсрочно изискуеми, с покани, връчени на ответниците при условията на чл. 47 ГПК от ЧСИ № 718. С оглед нередовността на връчването чрез ЧСИ, съдът приема, че уведомяването е осъществено с фикционното връчване на преписи от исковата молба.

Не се спори, че предоставеният ипотечен кредит не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, като двамата кредитополучатели имат качеството на потребители по смисъла на § 13 т.1 от ДР на ЗЗП, а банката– ищец съответно се явява търговец по смисъла на § 13, т.2 от ДР на ЗЗП. В този случай потребителската защита би могла да не се приложи само при изричен отказ на потребителя да се ползва от обявяване на неравноправния характер на договорна клауза в съдебен спор относно изпълнението на договора.

По настоящето дело процесуалният представител на кредитополучателите – потребители изрично се позовава на неравноправни клаузи в договорите за кредит и заявява, че не желае прилагане им в отношенията между страните.

Както е прието в отменителното решение № 50008/05.03.2025г. по т. д.

№ 1367/2021г. по описа на ВКС, ТК, І т. о. , с което делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, в случая следва да се приложат 5 нормите, изведени в практиката на СЕС по отношение на договорите за кредит, сключени между потребители и банки за придобИ.е на недвижим имот, с оглед правната регламентация на Директива 93/13/ЕИО. Тази защита се основава на принципа, че потребителят е в положение на по- слаба страна спрямо продавача или доставчика, от гледна точка както на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност, като това го принуждава да приема предварително установените условия, без да може да повлияе на съдържанието им. Вследствие на това СЕС приема, че неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя; приема също, че когато клаузите определят основните престации по договора и сами по себе си го характеризират попадат в обхвата на понятието „основен предмет на договора, по смисъла на чл.4, параграф 2 от Директива 93/13. В решение по съединени дела С-776/19 и С-782/19 чл.4, параграф 2 от директивата следва да тълкува в смисъл, че клаузите на договор за кредит, които водят до възлагане на валутния риск върху кредитополучателя, попадат в обхвата на тази разпоредба, когато тези клаузи определят съществен елемент, който характеризира посочения договор. Нормата на чл. 3, § 1 от Директива 93/13, според СЕС, следва да се тълкува в смисъл, че са неравноправни клаузите в договор за кредит, по силата, на които заеманата сума е деноминирана в чуждестранна валута и банката първо я превежда в тази валута по блокирана сметка, а след това я превалутира в националната или резервната валута и заверява с нея разплащателната сметка на кредитополучателя, когато като в резултат от такива клаузи, от една страна се прехвърля изцяло валутния риск върху потребителя при съществено покачване на чуждестранната валута, а от друга, кредиторът получава неконкретно уговорена облага. В решението СЕС приема, че договор за кредит, при който погасителните вноски се изчисляват единствено по курса, по който се конвертира чуждестранната валута, в която е изразена, без при това срещу това изчисляване да се предоставя услуга и съответно срещу това възнаграждение не се получава престация, не може да се приемат за договори, които не съдържат неравноправни клаузи. Когато договорите за кредит са деноминирани в чуждестранна валута и подлежат на погасяване в същата валута, клаузите, които се отнасят до валутния риск, определят основния предмет на договора. Съдът изрично е подчертал, че с договор за кредит кредитодателят се задължава основно да предостави на разположение на кредитополучателя определена парична сума, а последният 6 от своя страна основно се задължава да възстанови същата, поначало с лихви, съгласно предвидения за целта график. Основните престации по този договор при това положение са свързани с парична сума, която трябва да се определи в уговорените в договора за предоставяне и възстановяване валути. При това положение фактът, че кредитът трябва да бъде погасен в определена валута, по принцип не се отнася до акцесорни условия на плащане, а до самото естество на задължението на длъжника, поради което представлява съществен елемент от договора за кредит. Всъщност фактът, че на определени падежи страните имат възможността да изменят една от съществените клаузи на договора, позволява на кредитополучателя да измени условията по кредита си ех nunc, без наличието на такава възможност да има пряко отражение върху преценката на основната престация, която характеризира разглеждания договор.