Определение № 402 от 23.04.2026, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 348/2026
- Вид
- Определение № 402
- Подписан
- 23.04.2026
- Състав
- НИНА МЕТОДИЕВА КОРИТАРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 127 ал.1, т.4 и т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127 ал.1, т.4 и т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.389 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 390 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 402 гр. Перник, 23.04.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: НИНА М. КОРИТАРОВА като разгледа докладваното от НИНА М. КОРИТАРОВА Гражданско дело № 20261700100348 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.389 ГПК и сл.
Образувано е по искова молба от И. Л. Ц., ЕГН: ********** и А. С. С., ЕГН:
********** срещу „***“ ЕООД, ЕИК: ***, с адрес на управление: гр. П., ул. „***“ № ***, ет.
***, офис ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 82 ЗЗД, с които ответникът да бъде осъден да им заплати за обезщетение за претърпени имуществени вреди и пропуснати ползи произтичащи от неизпълнение на договор за упражняване на строителен надзор сключен между тях на 23.07.2019 г., съставляващи стойността на вложените от тях средства за материали и труд за изграждане на сграда съгласно приложени фактури и договори с цена на иска в пълен размер от 102 686 евро, като изрично се посочва, че се предявява частичен иск в размер на сумата от 25 000 евро.
Посочва се бездействие от страна на ответника по договора, които не бил изпълнил задълженията си, което довело до невъзможност строежа да бъде узаконен, навлизане на сервитут 110 киловата електропровод, което не било засечено навреме от надзорната фирма, неполучаване на акт 12, евентуални разходи по премахване на сервитута и изтичане на разрешението за строеж.
В исковата молба е направено искане за допускане на обезпечение на предявения иск по чл. 389 ГПК чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответника във всички банкови институции на територията на страната.
Съдът констатира, че е било образувано предходно гр.д. № 274/2026 г. по описа на ПОС, като ищците са искали съдът да допусне обезпечение на идентичен бъдещ иск по реда на чл. 390 ГПК.
С определение № 339 от 31.03.2026 г. по реда на чл. 390 и сл. от ГПК по гр.д. № 274/2026 г. по описа на ПОС се допуска обезпечение на бъдещ иск, който ще бъде предявен от И. Л. Ц., ЕГН: ********** и А. С. С., ЕГН: **********, двамата с адрес гр.П., ул."***" бл.*** вх.*** ет.*** ап.*** с правно основание чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 82 ЗЗД, с който 1 ответникът „***" ЕООД, с ЕИК :***, адрес на управление гр.П., ул. „***“, ***, ет. ***, офис *** представлявано от управителя С. М. В. се претендира да бъде осъден да им заплати за обезщетение за претърпени имуществени вреди и пропуснати ползи произтичащи от неизпълнение на договор за упражняване на строителен надзор сключен между тях на 23.07.2019 г., съставляващи стойността на вложените от тях средства за материали и труд за изграждане на сграда съгласно приложени фактури и договори с цена на иска 102 686 евро чрез налагане на обезпечителна мярка ЗАПОР до размера на претендираното вземане в общ размер на 102 686 евро върху БАНКОВИ СМЕТКИ на „***" ЕООД, с ЕИК ***, в следните Банки, лицензирани в Република България: Българска народна банка Монетен двор на Българска народна банка Банка ДСК АД УниКредит Булбанк АД Обединена българска банка АД Пощенска банка Тексим Банк АД Първа инвестиционна банка АД Инвестбанк АД Централна кооперативна банка АД Алианц Банк България АД Българо-американска кредитна банка АД Ти Би Ай Банк ЕАД ПроКредит банк (България) ЕАД Интернешънъл Асет банк АД Търговска банка Д АД Българска банка за развитие ЕАД Току да банк АД Общинска банка АД Клонове на чуждестранни банки в Република България ИНГ Банк Н.В.
- клон София Ситибанк Европа АД - клон България БНП Париба С.А. - клон София БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. - клон България Те-Дже ЗИРААТ БАНКАСЪ - Клон София Варенголд Банк АТ, клон София Бигбанк AC-клон България". ПРИ УСЛОВИЕ, ЧЕ МОЛИТЕЛИТЕ ВНЕСАТ ПО СМЕТКА НА СЪДА ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ В РАЗМЕР на 10 268,60 евро . Със същото определение се определя едномесечен срок за предявяване на бъдещия иск с правно основание чл.79 ЗЗД във вр. с чл. 82 ЗЗД считано от получаване на обезпечителната заповед. Съдът указва ДА СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна заповед след представяне на доказателство, че паричната гаранция е внесена по сметка на съда, както и ДА СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна заповед за допуснатата обезпечителна мярка след представяне на доказателство за внесена от молителя държавна такса в размер на 5 лв.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок, който за молителя тече от връчването му, а за ответника – от датата на получаване на съобщение за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител.
Същото е било връчено на молителите на 05.04.2026 г., не е било обжалвано и е влязло в сила на 15.04.2026 г.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото, счита, че молбата за допускане на обезпечение е неоснователна по следните съображения:
Съгласно приетото в ТР № 1/2010 г. по т.д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, определението по обезпечение на иска има несамостоятелен и привременен характер, тъй като има действие до приключване на исковото производство. Процесуалният закон не установява забрана искането за допускане на обезпечение да бъде направено повторно в хода на производството и съответно да бъде разгледано от съда във всяко положение на делото. При предвидените в закона предпоставки обезпечителната мярка може да бъде заменена или отменена в рамките на същото производство или да бъде допусната нова обезпечителна мярка от съда, пред който делото е висящо. Следва да се отбележи, че не иска да бъде заменена вече допусната обезпечителна мярка като обезпечение на бъдещ иск, а именно запор върху банковите сметки на ответника в идентично изброени банкови 2 институции, нито да бъде отменена или наложена нова обезпечителна мярка, а се прави повторно искане, което е било уважено в предходното обезпечително производство, по което е било допуснато обезпечение на бъдещ иск идентичен с предявения в настоящия процес.
За да допусне исканото обезпечение, съдът е длъжен да провери дали предявеният иск е допустим и вероятно основателен. Съдът трябва да провери също дали съществува обезпечителна нужда и относима и подходяща ли е поисканата обезпечителна мярка.
Посочените предпоставки са кумулативни, като липсата на която и да е от тях препятства възможността да бъде допуснато обезпечение.
За да извърши тази проверка, съдът трябва да е сезиран редовно, а това означава, че исковата молба следва да съдържа реквизитите, очертани в разпоредбата на чл. 127 ал.1, т.4 и т.5 ГПК, във връзка с което следва да бъдат дадени указания на ищеца да посочи конкретното проявление на имуществените вреди, съставляващи претърпени загуби и тяхната стойност и конкретното проявление на имуществените вреди, съставляващи пропуснати ползи и тяхната стойност, тъй като се посочват общо като размер претендираните имуществени вреди, но се излагат твърдения единствено по отношение на вреди, съставляващи по своето естество претърпени загуби. Следва да бъдат посочени и конкретните клаузи от договора за упражняване на строителен надзор сключен на 23.07.2019 г., за които се твърди, че не са били изпълнени от ответника, както и причинно-следствената връзка между неизпълнението на конкретни договорни задължения от страна на ответника и настъпилите вреди изразили се в претърпени загуби и пропуснати ползи.
Констатираните нередовности на исковата молба налагат искането за допускане на обезпечение на предявения с нея иск да се отхвърли, тъй като изискуемата от чл. 395, ал. 2 ГПК бързина при решаването по молбата за обезпечение изключва даването на указания за отстраняване на констатираната нередовност преди произнасянето по искането за обезпечение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането инкорпорирано в исковата молба, подадена от И. Л. Ц., ЕГН:
********** и А. С. С., ЕГН: ********** срещу „***“ ЕООД, ЕИК: ***, с адрес на управление: гр. П., ул. „***“ № ***, ет.***, офис***, за допускане на обезпечение по реда на чл. 389 ГПК на предявен иск с правно основание чл. 82 ЗЗД, с които ответникът да бъде осъден да им заплати за обезщетение за претърпени имуществени вреди и пропуснати ползи произтичащи от неизпълнение на договор за упражняване на строителен надзор сключен между тях на 23.07.2019 г., съставляващи стойността на вложените от тях средства за материали и труд за изграждане на сграда съгласно приложени фактури и договори с цена на иска в пълен размер от 102 686 евро, като изрично се посочва, че се предявява частичен иск в размер на сумата от 25 000 евро.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена молба с препис да отстрани констатираните нередовности на исковата молба съобразно мотивната част на настоящето определение.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията в цялост и в срок исковата 3 молба ще бъде върната.
УКАЗВА на ищеца, че съгласно чл. 40 и чл. 41 ГПК, ако страната отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщен по делото или на който веднъж й е връчено съобщение или призовка, е длъжна да уведоми съда за новите си адреси. Същото задължение имат законния представител, попечителят и пълномощникът на страната. Когато разпоредбите на чл. 40 и чл. 41 ГПК не са спазени от страната, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени.
Определението в частта, с която е отхвърлено искането за допускане на обезпечение, подлежи на обжалване с частна жалба пред АС-София в едноседмичен срок от връчване на препис на ищеца, а в останалата част е окончателно.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
4