Определение № 6 от 05.01.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№6 гр. Враца, 05.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Катя Н. Гердова като разгледа докладваното от Мирослав Д. Досов Въззивно частно гражданско дело № 20251400500551 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 и сл. вр. с чл.248,ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№ 18459/17.11.2025 и частна жалба вх.№ 18560/18.11.2025 - с идентично съдържание, на "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК:

175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл.

53Е, вх. В, чрез пълномощника си юкр. М.Т.П., срещу определение № 1881/29.10.2025 на Районен съд - Враца по ГД № 20251420101050/ 2025г., I граждански състав, с което е оставена без уважение молба за изменение в частта за разноските по Гражданско дело № 20251420101050 по описа за 2025 година.

В жалбата се твърди противоречие на обжалвания съдебен акт със съдебната практика на СЕС, в която се изразява разбирането, че съдебните разноски следва да бъдат съразмерни както на положените усилия от пълномощниците на страните, така и на размера на материалния интерес. Сочи Решение от 24.01.2024 г. на СЕС по дело С438/2022 г. в подкрепа на доводите си, като заявява, че същото обосновава забрана за приложение на правилото на чл.78, ал.5 ГПК, че при намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност, съдът не може да пада под минимума.

Посочва, че целта на съдебното производство е да се обогати материално процесуалния представител на ищеца, като се накърни финансовата сфера на ответното дружество. Намира, че не е налице правна и фактическа сложност в конкретния случай. Изтъква, че дружеството е направило своевременно възражение за прекомерност относно размера на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.

Справедливо според жалбоподателя било да се присъди адвокатско възнаграждение под минималното, определено с Наредбата.

В законния срок е постъпил отговор от пълномощника на ищеца - адвокат 1

Ирена И., с който се заявява становище за неоснователност на частната жалба, с искане за оставянето й без уважение.

Солидализира се с мотивите на първоинстанционния съд в обжалваното определение. Сочи, че съдът е извършил правилна преценка, че договореният адвокатски хонорар е съобразен с фактическата и правна сложност на делото.

Излага, че инициирайки производството ищецът е съединил няколко иска, по които се предоставя отделна защита и дължи отделно възнаграждение, макар и договореното да не е изчислено на тази база, предвид евентуална прекомерност.

Исковата молба е обемна като в нея са съединени установителен с осъдителни искове.

Приложените доказателства са над 30 стр. като същите представляват специфични договори с индивидуални общи клаузи, приложения към тях, уведомления и др., само за запознаването с които на адвоката отнема значително по обем време и специализирани познания и проучвания в сферата на кредитирането.

Посочва подробно редица, извършени в качеството й на процесуален представител по делото действия.

Претендира разноски.

Окръжен съд - Враца, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Районен съд Враца е сезиран с молба, депозирана от процесуалния представител на ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД с искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Посочва се на първо място, че Профи Кредит България ЕООД е заявило възражение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираните разноски. Съгласно ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г., ВКС, ОСТГК и по-конкретно т. 3 от същото, основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Счита, че съставът на съда следва да намали присъдения размер на деловодни разноски, тъй като не е налице нито фактическа, нито правна сложност на делото, които биха могли да обосноват разноски в такъв размер.

Посочва се с молбата , че следва да бъде определено адвокатско възнаграждение под минимума по Наредбата за минималните размери за адвокатските възнаграждения с оглед на РЕШЕНИЕ НА СЪДА на ЕС (първи състав) от 23.11.2017 г. по съединени дела C 427/16и C 428/16, с което е прието, че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.

Ответникът по молбата и ответник в първоинстанционното производство намира, че решението в частта на разноските, с което са присъдени 700 лв. разноски за адвокатско възнаграждение е правилно и законосъобразно.Развива подробни съображения в тази насока.

Съдът е оставил молбата без уважение, като е счел, че правилно е определил 2 адвокатското възнаграждение в размер на 700.00 лева. Излага в определението си, че като ориентир за присъждане на адвокатското възнаграждение е взел предвид чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за адвокатските възнаграждения, като минималния размер съгласно посочената разпоредба е сума в размер на 610.00 лева, но в случай, че срещу ответника е предявен един иск, а в конкретния случай са предявени четири обективно съединени иска. Тоест, присъдено е възнаграждение е под минималния размер.

Присъжданите съдебни разноски са резултат от изхода на делото и от реализиране отговорността на ответника по чл.78, ал.1 ГПК. Дори и да са предявени с обща искова молба, отделните искове запазват самостоятелния си характер, тъй като правопораждащите факти са различни, тоест налице е хипотеза, в която ответника с оглед чл.2, ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа би имал право да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение за всеки един от исковете, съединени за общо разглеждане.

С оглед изложеното, съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е подадена срещу акт подлежащ на обжалване, от лице легитимирано да го обжалва и в предвидения в закона срок за това, поради което е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Размерът на адвокатските възнаграждения, определен съгласно Наредбата, приета от Висшия адвокатски съвет, не е обвързващ за съда. В този смисъл е Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22. Според него член 101, параграф 1 от ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на което е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи; както и че национална уредба, съгласно която от една страна адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, а от друга страна съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер, по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС. Създадената след постановяване на решението на СЕС съдебна практика приема, че посочените в Наредба № 1/2004г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир за съда. При упражняване на правомощието си по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът е длъжен да намали отговорността за разноски едва след и ако установи, че уговореното от насрещната страна адвокатско възнаграждение не съответства на пазара на труда за дела с подобна правна и фактическа сложност, а несъответствието е съществено, т.е., че трудът на адвоката е бил съществено надценен. Обжалваното определение, в което съдът въз основа на конкретните за спора обстоятелства, рефлектиращи върху фактическата и правна сложност, е счел, че трудът на адвоката съответства на минимума предвиден в 3

Наредба № 1/2004 г., е напълно съобразено с тази практика.

В конкретния случай следва да се отчете положения от пълномощника труд.

Първоинстанционният съд правилно е съобразил фактическата и правна сложност на делото и положения труд.

Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на Районен съд Враца, изложени в обжалваното определение.

С оглед гореизложеното, частната жалба срещу обжалваното определение следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Неоснователно се иска присъждане на разноски в отговора на частната жалба, поради което такива не следва да се присъждат.

Производството по чл.248 ГПК не е самостоятелно производство и доколкото за същото не се дължи заплащането на такса, то е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски - чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени, или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния акт. (Определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., Г. К., III Г. О. на ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д.

№ 1847/2016 г., Г.К., II Г. О. на ВКС; Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., Г. К., I Г. О. на ВКС).

Договорът за правна защита и съдействие включва и защитата по повод на размера на дължимите разноски. Интересът в производството по чл. 248 ГПК е материален, но не и самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно разноските.

Противното ще противоречи на целта на закона, както и на уредбата на института на разноските, уреден в чл.78 и сл. ГПК. Това разрешение се отнася и до възможността за присъждане на разноски по подадените частни жалби срещу определения по чл.248, ал. 3 ГПК. В изложеният смисъл е съдебната практика, споделена от настоящият състав /определение № 60189 от 28.06.2021 г. на ВКС по ч. гр. дело № 2779/2020 г., IV г. о. и др./.

Воден от горното, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1881 на Районен съд - Враца по ГД № 20251420101050/2025г., I граждански състав.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№6 гр. Враца, 05.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове: