Определение № 1273 от 18.12.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1273 гр. София, 17.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Георги Ушев

Емилия Колева като разгледа докладваното от Георги Ушев Въззивно частно наказателно дело № 20241000601298 по описа за 2024 година

Производството е по чл.440, ал.2, по реда на Глава двадесет и втора от НПК.

Образувано е по частна жалба на адв. К. К. – служебен защитник на осъдения Г. М. Л., изтърпяващ наказание в СЦЗ, срещу Определение от 30.09.2024г. по НЧД № 5562/2024г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата на осъденото лице за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му с присъда № 1-301/2019 на Петроградски Районен съд на Санкт Петербург, Руската Федерация наказание „лишаване от свобода“ за срок от десет години, приведено в изпълнение с определение по НЧД № 900/2023г. по описа СГС, за престъпление по чл.3, чл.30, чл.5, чл. 228.1 на НК на Руската Федерация, съответстващо на чл.354а, ал.2, изр. 2, пр.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК на Република България.

В жалбата адв. К. оспорва определението на СГС като незаконосъобразно и неправилно. Намира, че единственият аргумент на съдът да откаже да уважи молбата на осъдения е, че той не е критичен към извършеното от него деяние и че са налице доказателства за неговото поправяне. Служебният защитник счита, че са налице и двете изискуеми от закона предпоставки, а именно – че лишеният от свобода Л. е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание и че данни за неговото поправяне се съдържат в изготвения от затворническата администрация доклад, положителната оценка на актуалното му психично и емоционално състояние, липсата на проявена агресия и стриктното спазване на пенитенциарните правила. Защитникът застъпва тезата, че лишеният от свобода Л. разполага със сериозен личностен ресурс за успешна ресоциализация – има висше образование, професия, жилищно устроен, липсват зависимости към алкохол и ПАВ, както и че няма емоционални 1 проблеми. Поради тези съображения моли въззивната инстанция да отмени определението на СГС и да уважи молбата на Г. Л..

По делото е постъпила и частна жалба от упълномощения защитник на осъдения Л. – адв. М. М.. В нея се споделят доводите на служебния защитник, като в допълнение се позовава на становището на СГС за доброто поведение на осъдения в мястото за лишаване от свобода и положените му усилия за участие в мероприятия. Оспорва изводите на първостепенния съд, че у лишения от свобода не е формирано критично отношение към деянието, посочвайки че е той е възприел действителността и полага усилия, за да бъде в полза на обществото. Също моли актът на първоинстанционния съд да бъде отменен и молбата на лишения от свобода за условно предсрочно освобождаване да бъде уважена с налагането на съответните пробационни мерки.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доказателствата по делото и съобрази доводите в жалбите на двамата защитници, намира следното:

Депозираните по делото частни жалби срещу определението на СГС са подадени в срока по чл.440, ал.2, вр. чл.342, ал.1 от НПК от процесуално легитимирани лица, поради което са процесуално допустими, но разгледани по същество, са неоснователни.

За да постанови определението си, първоинстанционният съд е установил относимите за произнасянето си факти, поради което и изводите му по приложение на материалния закон са правилни и обосновани и следва да се споделят от въззивния съд. Първата инстанция е извършила обобщена и цялостна преценка за наличието на предпоставките, визирани в чл.70 от НК.

Правилна е констатацията на СГС, че към момента на произнасянето му, осъденият Л. е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание, както изисква разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 от НК, която в случая е приложима за него. Това обстоятелство непротиворечиво се установява от приложените справки от СЦЗ и ГДИН в първоинстанционното производство, поради което по този въпрос не се спори по делото. Въззивната инстанция се солидаризира с изводите на първостепенния съд, че не е налице втората изискуема предпоставка по чл.70, ал.1 от НК за допускане условно предсрочно освобождаване от изтърпяване наказанието лишаване от свобода, наложено на осъдения Г. Л., а именно – да е дал достатъчно доказателства за поправянето си.

Съгласно изискването на закона, първоинстанционният съд се е съобразил и с наличния по делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди, изискуем съгласно чл.155 от ЗИНЗС, от който е видно че действително първоначалната оценка на риска от рецидив е с ниски стойности – 24 точки, които впоследствие в резултат на корекционната дейност са намалени до актуалните 20т. (нисък риск). В него е отбелязано още, че е налице занижаване при дефицитните зони – „управление на финансите и доходите“ и „умения за 2 мислене“. Наблюдава се промяна в стойностите на рисковете от вреди за обществото, които от средни са променени на ниски. Стойностите на рисковете от вреди за другите лишени от свобода, за лишения от свобода и за персонала са със запазени ниски стойности. Правилно СГС е оценил положително данните за трудовата ангажираност на лишения от свобода, за спазването на утвърдените правила в пенитенциарното заведение и липсата на конфликтни ситуации. Те намират доказателствена опора, както в приложения по делото доклад по чл.155 от ЗИНЗС, така и в съдържащите се в затворническото досие на Л. заповеди за поощрения – Заповед № 96/06.06.2024г., съгласно която е награден с „Извънредна хранителна пратка“ и Заповед № 212/21.12.2023г., съгласно която е награден с „писмена похвала“.

Не са налице и данни за налагани дисциплинарни наказания на осъдения Л..

Въпреки наличието на данни за започнал поправителен процес, въззивната инстанция изцяло споделя изводите на първостепенния съд, че е необходимо осъденият да продължи изтърпяването на наказанието в мястото за лишаване от свобода. Вярна е констатацията, че все още не са изпълнени целите на наказанието, тъй като в съзнанието на осъдения не е формирана критичност към извършеното правонарушение. От доклада на затворническата администрация е видно, че отношението на л. св. Л. към собственото си поведение и постановената присъда са непроменени. САС счита, че осъзнаването на собственото противоправно поведение е част от процеса по превъзпитание на дееца и е насочено към формиране на нови ценности и вътрешни задръжки, създаване на нови положителни навици и изграждане на чувство за респект към закона и правовия ред. Затова и не може да бъде възприето защитното становище, че са изпълнени целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК. Освен това, по делото липсват данни за престоя на осъдения в местата за лишаване от свобода в Руската федерация и за мерките, които са взети във връзка с постигане целите на наказанието. Това обстоятелство несъмнено се явява пречка и за изпълнение на отделните етапи от пенитенциарната система и отчитане резултатите от корекционните мероприятия, извършвани с участието на л.св.

Л..

Действително са налице положителни данни за поведението на лишения от свобода, но то не носи белезите на изключителност, а на дължимото поведение в мястото за лишаване от свобода. Поради тази причина и не може да бъде направена ясна и категорична оценка, че поправителния и превъзпитателния процес спрямо лишения от свобода Л. е завършил и че след напускането му на затвора, би водил законосъобразен начин на живот.

С оглед на гореизложеното, наличните данни формират краен извод, че лишеният от свобода, въпреки изразеното добро намерение, все още не е демонстрирал поведение, което свидетелства за напредък в достатъчна степен на поправителен процес, както не може да се приеме, че същият е постигнал изискуемите критерии, за да се установи наличието на положителната предпоставка по чл.70, ал.1 от НК. До такъв извод правилно и обосновано е 3 достигнал и първоинстанционният съд, поради което въззивният съд намира за правилно атакуваното определение, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване остатъка на наложеното наказание „лишаване от свобода” и същото определение следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното и на основание чл.440, ал.2 от НПК, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 30.09.2024 г. по ЧНД № 5562/2024 г. по описа на СГС, НО 14 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4