Решение № 69 от 24.04.2023, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Оряхово, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Люб. Павлова при участието на секретаря Вержиния Ив. Иванова като разгледа докладваното от Веселина Люб. Павлова Гражданско дело № 20221460***619 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на ищцата С. В. С., ЕГН ********** от ********, действаща чрез адв. М. В. М. от АК П. против „Вивус БГ“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.

**********, представлявано от управителя си З.С.Р., с искане обявяване на нищожност на клаузите за „такса експресно разглеждане“ и „такса удължаване срока на връщане на общо дължимата сума“ в общ размер на същите от ***** лв. като противоречащи на закона и добрите нрави по Договор за кредит № ****** г. и Анексите към него от 19.06.2020 г., 10.07.2020 г., 17.07.2020 г. и 23.07.2020 г., както и искане за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от общо ***** лв. на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, представляваща недължимо платени такса „експресно разглеждане“ (**** лв.) и такса „удължаване срока на връщане на общо дължимата сума“ (*** лв.) по Договор за кредит № ****** г. и Анексите към него от 19.06.2020 г., 10.07.2020 г., 17.07.2020 г. и 23.07.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 14.10.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.

С протоколно определение от 29.03.2023 г. съдът е допуснал изменение на предявените искове в посока тяхното намаляване от ***** лв. на **** лв., като производството по исковете е частично прекратено, поради заявен отказ от тях за сумата от *** лв., представляваща „такса удължаване срока на връщане на общо дължимата сума“.

Предявени са искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и предл. 3 от ЗЗД и чл. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

От името на ищцата се твърди, че между нея и „4финанс“ ЕООД е сключен Договор за кредит № ****** г. Посочва се също, че съгласно сключения договор, кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя заем в размер на **** лв., а последният се е задължил да 1 го ползва и върне съгласно условията и срока на сключения договор – за срок от 30 дни, като кредитът е отпуснат при годишен процент на разходите (ГПР) в размер на *** % и при фиксиран ГЛП от 41 %. Предвидено е заплащане на такса за експресно разглеждане на документи в размер на **** лв., съдържаща се в договора. Предвидена е и такса в общите условия, в договора за кредит като допълнителна услуга, която се заплаща съобразно тарифата на кредитора при сключване на анекс и е означена като „такса за удължаване на срока за връщане на кредита“, без конкретно посочен размер.

Твърди се, че на 19.06.2020 г. е сключен Анекс към договора за кредит, по силата на който ищцата е получила допълнителна сума от **** лв., при ГПР от 49,9 %, при ГЛП *** %, с начислена нова такса за експресно разглеждане в размер на *** лв.

На 10.07.2020 г. е сключен нов Анекс към договора за кредит за удължаване срока за връщане на сумата по кредита с още 30 дни, за което е предвидена такса в размер на *** лв., означена като „такса за удължаване на срока за връщане на кредита“.

Сочи се също, че на 17.07.2020 г. също е сключен Анекс към договора за кредит, по силата на който ищцата получава допълнителна сума от *** лв., при ГПР от 49,8 %, при ГЛП *** %, с начислена нова такса за експресно разглеждане в размер на *** лв.

На 23.07.2020 г. е сключен нов Анекс към договора за кредит, по силата на който ищцата получава допълнителна сума от *** лв., при ГПР от 49,9 %, при ГЛП *** %, с начислена нова такса за експресно разглеждане в размер на *** лв.

Сочи се, че ищцата е погасила изцяло задълженията си по сключения договор за кредит и анексите към него – *** лв. погасена главница, *** лв. погасена лихва и ***** лв. погасени такси за експресно разглеждане и за удължаване на срока за връщане на сумата по кредита.

Твърди се нищожност на уговорените две такси по процесния договор за кредит и анекс към него, поради противоречието им с нормите на чл. 10а, ал. 1, чл. 19, ал. 4, вр. с чл. 22 от ЗПК, както и поради накърняване на добрите нрави и неравноправност. Изложени са доводи, че атакуваните такси представляват такси и услуги, свързани както с усвояването, така и с управлението на кредита, тъй като дават възможност за улеснена процедура за получаване на кредита и за отлагане/намаляване на вноски със смяна на падежа на кредита. Също така се твърди, че таксите е следвало да бъдат включени в процента на ГПР по кредита, съгласно определението за „общ разход по кредита“ в пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК и че не е сторено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Твърди се нищожност на таксите за експресно разглеждане и за удължаване на срока за връщане на сумата по кредита, поради накърняване на добрите нрави и неравноправност. Изложени са подробни доводи във връзка с твърденията за нищожност на таксите, поради нарушаване принципите за добросъвестност и справедливост, като се твърди и неравноправност по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като същите са необосновано високи.

Също така се сочат аргументи, че с тях се цели единствено постигането на неоснователно обогатяване на ответното дружество, увеличаване стойността на договора и заобикаляне на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Посочено е също, че клаузите не са индивидуално уговорени и са нищожни съгласно чл.

2

146, ал. 1 от ЗЗП, както и че са неразбираеми и не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора – чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП. При тези доводи за установяване на нищожност на таксите за експресно разглеждане и за удължаване на срока за връщане на сумата по кредита, се иска и осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата платената без основание обща сума за тези такси в размер на *** лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 14.10.2022 г., до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество от „Вивус БГ“ ЕООД, ЕИК ****, действащо чрез юрисконсулт Десислава Димитрова, с който се оспорват предявените искове като неоснователни.

Признава се факта, че с ищцата е сключен Договор за кредит № ****** г. и Анекси към него от 19.06.2020 г., 10.07.2020 г., 17.07.2020 г. и 23.07.2020 г., със съответното съдържание и уговорени условия, по които дължимите такси „експресно разглеждане“ и такса „удължаване срока на кредита“ по сключения анекс от 10.07.2020 г. са съответно в размер на общо **** лв. и на *** лв. (или общо двете такси - ***** лв.).

Твърди се, че не са нарушени разпоредбите на чл. 10а, ал. 2 и чл. 19, ал.

4 от ЗПК, тъй като такса „експресно разглеждане“ и такса „удължаване срока на кредита“ напълно отговарят на изискванията на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Те представляват допълнителни незадължителни услуги, които изрично са заявени за ползване от ищцата и са описани в общите условия към договора за кредит и се заплащат съгласно тарифа на кредитора. Сочи се, че общите условия по кредита са изпратени и съгласувани с КЗП, която следи за точното прилагане на разпоредбите на ЗЗП и таксата „експресно разглеждане“ и такса „удължаване срока на кредита“ не са в противоречие с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и не се отнасят до действия, касаещи усвояване и/или управление на кредита.

Изложени са и подробни доводи в подкрепа на твърдението, че оспорените такси не следва да се включват в ГПР по кредита и не е налице нарушаване на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както по арг. от чл. 19, ал. 3, т. 2 от ЗПК, така и поради това, че таксите не представляват „общ разход по кредита“.

Сочи се, че не са налице кумулативните изисквания за свързаност на таксите с договора за кредит (сключване, усвояване или параметри) и за задължителност за получаване на кредита, с подробна агрументация в посочения смисъл, а именно че са самостоятелни, възмездни и незадължителни услуги, предоставящи се само по изрично искане на потребителя.

Оспорва се и твърдението на ищцата за нарушаване на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и императивните разпоредби на ЗЗП. С оглед принципа на свободно договаряне и фактът, че ищцата е изтеглила около 12 кредита от ответното дружество, същата е добре запозната с условията и още при заявяване на искането си за кредит, е отразила желанието си да ползва услугата „експресно разглеждане“. Тази услуга й е предоставена и кредитът е одобрен в рамките на 15 минути, като възнаграждението се дължи за реално извършена услуга, в противен случай е следвало до 7 дни да получи отговор за одобрение на искането си за кредит. Също така е била наясно и със съответната такса за услугата, посочена в изпратения й СЕФ, общи условия и проект на договор. Освен това се е възползвала и от услугата по удължаване 3 срока за връщане на кредита, поради невъзможност своевременно да погаси задълженията си и кредитът е останал в редовност и не е бил в просрочие.

Преди подписването на договора за кредит, ответното дружество е предоставило пълна и подробна информация за направата на информиран и обоснован избор дали ищцата да сключи договора при предвидените условия или не, като се е запознала с проекта на договора за кредит, неговите специални и общи условия, както и със СЕФ, включващ всички характеристики по договора за кредит.

При горните аргументи е отправено искане за отхвърляне на предявените искове като неоснователни, като се претендират и разноски по делото и е направено възражение срещу претендираното адвокатското възнаграждение на насрещната страна, заявено на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

След като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на ищеца, съдът прима за установено следното от фактическа страна:

С определение № 399/20.12.2022 г., неоспорено от страните, съдът е отделил като безспорно ненуждаещо се от доказване между страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелството, че между страните е сключен Договор за кредит № ****** г. и Анекси към него от 19.06.2020 г., 10.07.2020 г., 17.07.2020 г. и 23.07.2020 г., със съответното съдържание и уговорени условия, по които дължимите такси „експресно разглеждане“ и такса „удължаване срока на кредита“ по сключения анекс от 10.07.2020 г. са съответно в размер на общо **** лв. и на *** лв. (или общо двете такси ***** лв.). Тези обстоятелства се установяват и от събраните по делото доказателства.

Видно от представения по делото Договор за кредит № **** г.

„4финанс“ ЕООД (понастоящем „Вивус БГ“ ЕООД, ЕИК ****) е отпуснало кредит на ищцата в размер на **** лв. за срок от 30 дни (с падеж на 10.07.2020 г.). Договорът е сключен при ГПР от 49,7 % и фиксиран ГЛП от 41 %. Предвидено е заплащане на такса експресно разглеждане на документи в размер на **** лв. и общата дължима сума по кредита възлиза на *** лв.

На 19.06.2020 г. е сключен Анекс към договора за кредит за отпускане на допълнителна сума от **** лв. и заплащане на допълнителна такса за експресно разглеждане на документи в размер на *** лв. След този анекс общият размер на кредита възлиза на *** лв., при ГПР 49,9 %, фиксиран ГЛП от 40,93 %. Общият размер на сумата по кредита, която следва да бъде върната на крайния падеж – 10.07.2020 г. е в размер на *** лв.

С Анекс от 10.07.2020 г. е уговорено удължаване на срока за връщане на кредита на дата 09.08.2020 г., със запазване на останалите параметри по него, като остатъкът за погасяване е бил в общ размер на *** лв.

На 17.07.2020 г. ищцата е сключила Анекс за допълнителна сума към договора за кредит в размер на *** лв., с ГПР 49,8 % и ГПЛ от 40,94 %, както и такса за експресно разглеждане в размер на *** лв. Общата дължима сума по кредита след предоставяне на допълнителната сума възлиза на *** лв., с краен падеж на 09.08.2020 г.

На 23.07.2020 г. ищцата е сключила нов Анекс за допълнителна сума към договора за кредит в размер на *** лв., с ГПР 49,9 % и ГПЛ от 40,86 %, както и такса за експресно разглеждане в размер на *** лв. Общата дължима 4 сума по кредита след предоставяне на допълнителната сума възлиза на *** лв., с краен падеж на 09.08.2020 г.