Решение № 44 от 15.10.2023, Районен съд - Ардино

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Ардино, 15.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АРДИНО в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дарина Байданова при участието на секретаря Неше Т. Исмаил като разгледа докладваното от Дарина Байданова Гражданско дело № 20235110100044 по описа за 2023 година

При условията на обективно кумулативно съединяване са предявени установителни искове с пр.осн. чл. 74, ал.4, вр. с ал.1, предл.1 и 2 от КТ за обявяване недействителност на клауза от допълнително споразумение към трудов договор и осъдителни искове с пр. осн. чл. 128 от КТ във вр. с чл.12, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и чл.

86,ал.1 от ЗЗД за заплащане на допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит и обезщетение за забава.

В исковата молба ищецът твърди, че с трудов договор № 25 от 02.10.2008г. е назначена на длъжност „счетоводител“ в ответното учреждение, с място на работа - Държавно горско стопанство – Ардино, като в трудовия договор било отразено, че при постъпването й на работа притежава общ трудов стаж в размер на 2 г., 7 м., 15 д., в т.ч, стаж по специалността: 1 г. и 8 м., поради което било договорено допълнително възнаграждение за продължителна работа в размер на 1%. Работодателят продължил да действа под наименованието „Държавно лесничейство Ардино“, което от 29.06.2011г. било преобразувано и преструктурирано в Териториално поделение - Държавно горско стопанство Ардино, към горестоящото „Южноцентрално държавно предприятие“ ДП, код по БУЛСТАТ 201619580. Поради настъпилите промени от 29.06.2011г., на осн. чл.123 КТ ищцата била преназначена на същата длъжност в ТП „Държавно горско стопанство Ардино“ към „Южноцентрално държавно предприятие“ – гр.Смолян и през годините между ищеца и ответната страна били сключвани множество допълнителни споразумения за изменение на трудовото правоотношение, касаещи размера на полагащите й се основно месечно трудово възнаграждение (ОМТВ) и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, подробно описани в исковата молба, като с последното допълнително споразумение от 30.07.2021г. към трудовия й 1 договор било актуализирано месечното възнаграждение на ищеца и допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за заеманата длъжност „счетоводител“ и договорено основно месечно възнаграждение в размер на 1210,00 лв.,а също и допълнително възнаграждение за продължителна работа в размер на 14%, а със следващото допълнително споразумение към трудовия договор била преназначена от длъжност „Счетоводител, оперативен“ на длъжност „Специалист лесовъдство - технолог по дърводобива“, с месечно трудово възнаграждение в размер на 1500,00 лв. и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит - 0% в размер на 0,00 лв. Със допълнителни споразумения № 26/31.05.2022 г. и №

51/22.07.2022г. било определено по-високо основно месечно трудово възнаграждение, съответно в размер на 1600,00 лв. и 1700,00лв., но не и допълнително възнаграждение за продължителна работа.

С допълнителни споразумения № 65/27.10.2022г. и №

12/20.02.2023г. отново било увеличено основното месечно трудово възнаграждение в размер на 1870,00лв., респ. 2090,00лв. и било определено допълнително възнаграждение за продължителна работа 1% в размер на 18,70лв., съответно допълнително възнаграждение за продължителна работа 14% в размер на 292,60лв. Счита, че промяната на заеманата от нея длъжност не е основание за игнориране на придобития от нея трудов стаж в предприятието до този момент, което противоречало на логиката на закона в чл.12, ал.2 от НСОРЗ, чл.15 от с.н. Допълва, че в съответствие с чл.12, ал.7 от Наредбата с колективен трудов договор на работещите в Териториално поделение „Държавно горско стопанство Ардино“ от 16.02.2021 г., сключен между работодателя Териториално поделение „Държавно горско стопанство Ардино“ и синдикалната организация при ТП „ДГС Ардино“ към КНСБ, чийто член била ищцата, в раздел Б.“Допълнителни трудови възнаграждения“, чл.13, ал.4, било договорено, че допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит е в размер на 1,00 на сто за всяка година трудов стаж, което се потвърждавало и от действията на самия работодател правилно определяйки в допълнително споразумение № 12/20.02.2023 г. размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в предприятието. Сочи и че, в съставените от работодателя й ведомости за заплати за периода от м.септември 2021 г. до м.януари 2023 г., вкл., била отразена продължителността на придобития от ищцата трудов стаж в предприятието, но не било начислявано действително полагащото й се допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. Счита клаузите на т.4 от допълнително споразумение № 55/31.08.2021г., т.2 от допълнително споразумение № 26/31.05.2022 г. и т.2 от допълнително споразумение № 65/27.10.2022 г. за изменение на трудовото правоотношение към Трудов договор № 25/02.10.2008 г. за недействителни и вместо тях следвало да се приложат разпоредбите на чл.12, ал.2, 7 и 8 от НСОРЗ и чл.13, ал.4 от Колективния трудов договор на работещите в ТП „ДГС Ардино“ от 16.02.2021г. и работодателят да определи допълнително трудово възнаграждение по размер и периоди, посочени в исковата молба, което след изменението на иска с увеличението му в хода на производството възлиза, както следва: - за периода от 01.09.2021г. до 30.04.2022 г., включ. – 1530,00 лв.; - за периода от 01.05.2022 г. до 31.07.2022 г., включ. - 623,32 лв.; - за периода от 01.08.2022 г. до 30.09.2022 г., включ. – 425,00 лв. и за периода от 01.10.2022 г. до 31.01.2023 г. , включ. – 894,76 лв., всички суми, ведно със 2 законната лихва от 03.05.2023г. - датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Поради това, че месечното трудово възнаграждение се изплащало в периода от 1-во до 5-то число на месеца, следващ месеца, за който е дължимо и предвид забавата на ответника, ищцата претендира мораторна лихва за забава в общ размер на 326,70лв.,след изменението на иска, за периода от падежа на всяко месечно възнаграждение - 5-то число на месеца, следващ месеца, за който е дължимо, до 03.05.2023 г. - датата на подаване на исковата молба. Моли оспорените клаузи да бъдат обявени за недействителна, поради противоречие на закона и Колективния трудов договор, именно, клаузата по т.4 от Допълнително споразумение № 55/31.08.2021г. за изменение на трудовото правоотношение, клаузата по т.2 от Допълнително споразумение № 26/31.05.2022г. и клаузата по т.2 от Допълнително споразумение № 65/27.10.2022 г. за изменение на трудовото правоотношение, всички към трудов договор № 25/02.10.2008 г., сключен между страните и да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумите за незаплатено допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, ведно със законната лихва от 03.05.2023 г. - датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане и обезщетението за забава в размер на законната лихва за периода от падежа на всяко месечно възнаграждение до 03.05.2023 г. - датата на подаване на исковата молба.

Претендира направените по делото разноски, включително адвокатски хонорар. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител и в писмена молба поддържа исковете и моли съда да ги уважи. Претендира разноски по представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Ответникът счита исковете за недопустими и неоснователни, като не оспорва, че с трудов договор № 25/02.10.2008 г. ищцата била назначена на длъжност „Счетоводител“ при Държавно горско стопанство Ардино /ТП „ДГС Ардино“/ и съгласно трудовия договор служителят започнал работа на 06.10.2008 г. и оттогава до 31.08.2021г. продължава да работи в стопанството на посочената длъжност, независимо от пренаименоването и преструктурирането на горското стопанство. Не оспорва и обстоятелството, че с допълнително споразумение № 55/31.08.2021 г. към посочения трудов договор, служителят бил преназначен на длъжност „Специалист лесовъдство - технолог по дърводобива“, считано от 01.09.2021г. и със същото допълнително споразумение № 55/31.08.2021 г., освен преназначаването от една длъжност на друга, били уредени работното време - 8 часа ненормирано работно време; месечно трудово възнаграждение - 1500,00 лв.; допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит - 0% в размер на 0,00 лв.; основен (удължен) годишен отпуск - 22 дни; допълнителен платен годишен отпуск за ненормиран работен ден - 8 дни; срок за изпитване - 6 месеца, в полза и на двете страни; срок за предизвестие - 30 календарни дни, еднакъв и за двете страни; други условия. Сочи, че законът прогласява принципа на едностранна неизменност на трудовото правоотношение, с оглед на който нито една от двете страни не можела едностранно да променя елементи от необходимото или допълнителното съдържание на трудовия договор, а ТПО се изменяло с писмено съгласие между страните за определено или неопределено време. Към датата на сключване на допълнително споразумение № 55/31.08.2021 г. /т. 4 от което иска да бъде обявена за недействителна/ ищецът не направил възражение относно клаузите в същото, включително и за размера на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит и с подписването на допълнителното 3 споразумение се съгласил с клаузите в същото, приел ги и те станали част от трудовите правоотношения между работодателя и служителя. Сочи и че към същата дата и следващите процесни ищцата не притежавала никакъв професионален опит за длъжността, на която била преназначена, за което се позовава на същността и правното основание за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите според действащата нормативна уредба. Моли съдът да отхвърли исковете по съображения, изложени в писмения отговор.

Прави евентуално възражение за прекомерност по чл.78,ал.5 от ГПК на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца в случай, че същото надхвърля минималния размер на адвокатските възнаграждения, предвиден в НМРАВ и моли същият да бъде намален до минималния предвиден такъв. В съдебно заседание чрез представител по пълномощие оспорва исковете по изложените в отговора на исковата молба съображения и моли съда да ги отхвърли. Прави възражение по чл.78,ал.5 от ГПК по отношение на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съдът с доклада по делото е признал за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства: - че с трудов договор № 25/02.10.2008 г. ищецът е назначен на длъжност „счетоводител“ при ответника ТП „Държавно горско стопанство Ардино“ и започнал работа на 06.10.2008г., като от тази дата до 31.08.2021 г. работи без прекъсване на посочената длъжност, въпреки промяната в наименованието и структурата на работодателя и че с допълнително споразумение № 55/31.08.2021 г., сключено към процесния трудов договор, ищецът е преназначен на длъжност „специалист лесовъдство - технолог по дърводобива“, считано от 01.09.2021 г.

Не е спорно, а и се установява от доказателствата по делото, че в ответното дружество през 2021г.,2022г. и 2023г. действат Колективен трудов договор на работещите в ТП „ДГС Ардино“ ,сключени между работодателя и КНСБ от 2021г. в сила от 01.01.2021г. и важащ до 31.12.2022г. и такъв КТД от 2023г., действащ за периода от 01.01.2023г. до 31.12.2024г. и че ищецът е член на посочената синдикална организация през 2021г, 2022г., 2023г. и 2024г. чрез внесена присъединителна вноска. В чл.2,ал.2 във всеки от двата Колективни трудови договори е договорено, че същият има силата на нормативен акт, уреждащ въпросите на трудовите и осигурителните правоотношения, вкл. трудовото възнаграждение – работна заплата, допълнителни трудови възнаграждения и обезщетения, а съгласно чл. 4, ал.2 работодателят не може да издава разпоредби и актове,както и да сключва индивидуални трудови договори с лицата по чл.3 от настоящия Колективен трудов договор, които противоречат на постигнатите договорености или са по-неблагоприятни за синдикалните членове,страна по договора и присъединилите се.